Здравейте
Първо да се извиня, пе пускам подобна тема,защото знам, че има доста! Прочетох някой от тях и така да се каже ми поолекна! Просто исках да споделя моята и да ми дадете мнение, като станични хора, защото всички около мен ме подкрепят, но са пристрастни!
Така… значи имам връзка с приятелката ми от точно 10г. и 1-2 месеца, но както се досещате нещата не върват! От 3 г. живеем заедно и нещата бавно, но славно се влошават… Аз съм на 29 а тя на 27! От близо 8 месеца правим опити за малчуган, но без резултат! Не знам и това допълнирелно ни очуждава. Аз се занимавам с бизнес и тя работи при мен и това също влиае на връзката, защото я допускаме след работно време в отношенията ни. Та проблема е следния… от както жиеем заедно тя много рядко проявява даже почти никакъв интерес за домакинство и т.н. Прибере се от работа и сяда на дивана и чака мен да кажа какво да правим, което според мен за една жена е кофти. Аз съм инициативен почти винаги в нас. Готвя, оправам апартамента и обичам да е подредено, но тя не беше свикнала на подреден живот - знам ли! Просто така явно я наъчих… И от там почнага битовизмите. Отделно от това е такъв човек или по-скоро свикна да съм винаги ама винаги до нея и когато поискам свободно пространство за себе си, да отида да спортувам примерно (живеем до парк и стадион) тя се цупеше, че я оставям сама и т.н. С вемето посвикна, че обичам да спортувам и започна да преглъща, но виждах, че не ОК с това. Това ме караше да съм нащастен. Отделно почти винаги, когато сме излизали с общи приятели тя е била недоволна и разочарована след това и не е искала да подържаме контакти.Накрая останахме сами и не излизахме от вкъщи с дни! И сега това накрая с бебето, че не се получава беше върхът… започна да обвинява мен, че не го искам силно и затова не се получавало! Обвиняваше ме, че не се старая досатъчно… всеки път ме принуждаваше да правим секс само и само да се получат нещата. Когато бях уморен или след тежък,стресов ден тя побесняваше, че не съм я искал. Аз просто и казвах " дай да се отпуснем пък на сутринта ще правим и т.н." Но тя беснееше и така… просто очевидно се е вманиачила до лудост! И от едно известно време се очуждихме и на мен ми писна всичко, защото искам да съм щастлив а не да съм черната овца винаги! От няколко дни и казах, че е дошло време за нов живот и за двама ни, но тя не го приема… драмата е пълна. Плаче, моли се и мен ми се къса сърцето, но чувството ми казва, че вече няма смисъл… просто не виждам живота си да е такъв след години…
Това е накратко
Дайте съвет - мнение, за да продължа с чиста съвест!
Виж целия пост
Първо да се извиня, пе пускам подобна тема,защото знам, че има доста! Прочетох някой от тях и така да се каже ми поолекна! Просто исках да споделя моята и да ми дадете мнение, като станични хора, защото всички около мен ме подкрепят, но са пристрастни!
Така… значи имам връзка с приятелката ми от точно 10г. и 1-2 месеца, но както се досещате нещата не върват! От 3 г. живеем заедно и нещата бавно, но славно се влошават… Аз съм на 29 а тя на 27! От близо 8 месеца правим опити за малчуган, но без резултат! Не знам и това допълнирелно ни очуждава. Аз се занимавам с бизнес и тя работи при мен и това също влиае на връзката, защото я допускаме след работно време в отношенията ни. Та проблема е следния… от както жиеем заедно тя много рядко проявява даже почти никакъв интерес за домакинство и т.н. Прибере се от работа и сяда на дивана и чака мен да кажа какво да правим, което според мен за една жена е кофти. Аз съм инициативен почти винаги в нас. Готвя, оправам апартамента и обичам да е подредено, но тя не беше свикнала на подреден живот - знам ли! Просто така явно я наъчих… И от там почнага битовизмите. Отделно от това е такъв човек или по-скоро свикна да съм винаги ама винаги до нея и когато поискам свободно пространство за себе си, да отида да спортувам примерно (живеем до парк и стадион) тя се цупеше, че я оставям сама и т.н. С вемето посвикна, че обичам да спортувам и започна да преглъща, но виждах, че не ОК с това. Това ме караше да съм нащастен. Отделно почти винаги, когато сме излизали с общи приятели тя е била недоволна и разочарована след това и не е искала да подържаме контакти.Накрая останахме сами и не излизахме от вкъщи с дни! И сега това накрая с бебето, че не се получава беше върхът… започна да обвинява мен, че не го искам силно и затова не се получавало! Обвиняваше ме, че не се старая досатъчно… всеки път ме принуждаваше да правим секс само и само да се получат нещата. Когато бях уморен или след тежък,стресов ден тя побесняваше, че не съм я искал. Аз просто и казвах " дай да се отпуснем пък на сутринта ще правим и т.н." Но тя беснееше и така… просто очевидно се е вманиачила до лудост! И от едно известно време се очуждихме и на мен ми писна всичко, защото искам да съм щастлив а не да съм черната овца винаги! От няколко дни и казах, че е дошло време за нов живот и за двама ни, но тя не го приема… драмата е пълна. Плаче, моли се и мен ми се къса сърцето, но чувството ми казва, че вече няма смисъл… просто не виждам живота си да е такъв след години…
Това е накратко
Дайте съвет - мнение, за да продължа с чиста съвест!
Пък и вярвам, че ти имаш по - голям отип в тия работи.
