Първо здравейте на всички мамита! По принцип в живота разчитаме на приятели и семейството при решаване на някаква наша тревожност, но в момента имам нужда да чуя и мнение на странични лица!
Като цяло с моето момче сме заедно от април месец, заедно бяхме в чужбина, после и заедно се прибрахме.Понеже не сме от един град първо аз бях при него и семейството му в неговия после той дойде в моя и така се изтъркули времето и той трябваше да се върне обратно в чужбина. Като цяло имам прекрасни отношения с него, бях свикнала да говорим по телефона, вечер като приключваме разговора да ми каже целувам те и т.н някакви такива мили истории.До скоро не бях му казвала, че го обичам но и това се случи и за моя радост и той отговори по същия начин.Такаааа проблема започвам в момента в който той се завърна обратно там.Идеята беше след него да замина и аз и да живеем заедно само, че се оказа,че аз не мога да остана при него. И от тук аз вече почнах да откачам, до сега от както се е върнал един път не е казал че ме целува, дразни се че говорим по телефона понеже той е на работа ( държа да кажа, че в момента сезона е слаб и съответно няма и парички) а честно казано аз звъня през няколко часа ей така да си поговорим,а реално няма какво толкова да говорим като на мен ежедневието ми е едно и също. Почвам да изпитвам панически страх, че ще го изгубя а реално той не ми е дал повод да мисля така, казва ми, че сама си се филмирам и ако има нещо сам ще ми каже. Притесненията ми се засилват и от факта, че в момента търся жилище за да мога да замина и аз а то не става от днес за утре и имам чувството че ще изперкам. Постоянно мисля за това, и сестра ми и приятелката ми постоянно ми казват да спра да го притискам да го натискам по тоя начин и да питам какво става защото той сам ще избяга...
Не мога да спя, не ми се яде, нервно ми е и всички покрай мен го отнасят... Просто имам чувството, че пропадам и не мога да изляза на повърхността от кофти мисли.Ще съм ви благодарна ако ми дадете съвет как да изплувам за да не откача тотално! Благодаря предварително!
Виж целия пост
Като цяло с моето момче сме заедно от април месец, заедно бяхме в чужбина, после и заедно се прибрахме.Понеже не сме от един град първо аз бях при него и семейството му в неговия после той дойде в моя и така се изтъркули времето и той трябваше да се върне обратно в чужбина. Като цяло имам прекрасни отношения с него, бях свикнала да говорим по телефона, вечер като приключваме разговора да ми каже целувам те и т.н някакви такива мили истории.До скоро не бях му казвала, че го обичам но и това се случи и за моя радост и той отговори по същия начин.Такаааа проблема започвам в момента в който той се завърна обратно там.Идеята беше след него да замина и аз и да живеем заедно само, че се оказа,че аз не мога да остана при него. И от тук аз вече почнах да откачам, до сега от както се е върнал един път не е казал че ме целува, дразни се че говорим по телефона понеже той е на работа ( държа да кажа, че в момента сезона е слаб и съответно няма и парички) а честно казано аз звъня през няколко часа ей така да си поговорим,а реално няма какво толкова да говорим като на мен ежедневието ми е едно и също. Почвам да изпитвам панически страх, че ще го изгубя а реално той не ми е дал повод да мисля така, казва ми, че сама си се филмирам и ако има нещо сам ще ми каже. Притесненията ми се засилват и от факта, че в момента търся жилище за да мога да замина и аз а то не става от днес за утре и имам чувството че ще изперкам. Постоянно мисля за това, и сестра ми и приятелката ми постоянно ми казват да спра да го притискам да го натискам по тоя начин и да питам какво става защото той сам ще избяга...
Не мога да спя, не ми се яде, нервно ми е и всички покрай мен го отнасят... Просто имам чувството, че пропадам и не мога да изляза на повърхността от кофти мисли.Ще съм ви благодарна ако ми дадете съвет как да изплувам за да не откача тотално! Благодаря предварително!
Пък да си на работа и да обясняваш на някого колко го обичаш 
Да не си в настроение, защото те боли главата, а отсреща "ама какво ти е, не ми говориш, не ме ли обичаш вечее". Ако правиш това със своя приятел, спри. Аз имам железни нерви и висок праг на търпимост, но някои хора -не.
