Как да създадем интерес към ученето у детето

  • 21 900
  • 221
# 75
Много хубаво!

ПП Ако се държиш с човек сякаш е такъв какъвто искаш да бъде ще му дадеш възможност да бъде такъв какъвто може да бъде... Дста неточен цитат, че не помня:)
Виж целия пост
# 76
Браво! Дано да продължават така нещата да се оправят!
Виж целия пост
# 77
Браво на вас  Hug Много е хубаво, че сте намерили път една към друга отново Simple Smile
Между другото като каза за това, че нейните приятелки се явяват на състезания и средата й е от умни деца, а все пак не я увличат, може би просто нейното призвание не е в науките, а по-скоро в изкуството. Та се сетих за една история, която разказва Сър Кен Робинс ( потърсете ако искате негови лекции, ако не са ви попадали, мен много ме развълнуваха) за някаква известна прима балерина, която като малка не можела да седи на едно място в час, разсейвала се, нямала успехи и майка й решила да я заведе на психолог, където тя, докато текъл разговора, седяла на ръцете си и се опитвала да не мърда през цялото време, след което психологът казал, че трябва да поговори само с майка й и излезли от стаята, като оставили да свири някаква музика. Отвън наблюдавали какво ще направи детето - а то станало и започнало да си танцува, когато мислело, че никой не го гледа. Тогава психологът казал на майката, че детето й няма никакъв проблем, просто трябва да го запише в училище за танцьори. И тя така й направила, след което това момиче става както казах прима балерина в Кралската опера мисля, че беше и както казва лектора - въпреки, че не учи специални науки и не е добра по математик,а физика или химия, става мултимилионер. А е можело просто да й дадат някакво хапче, за да не е толкова буйна и да я затворят в нормалното училище, очаквайки от нея да стане добра ученичка Sad
За съжаление в БГ това е малко вероятно да се развие по точно този начин, но все пак си мисля, че още има добри училища по изкуствата и не е задължително всички да са инженери или програмисти, за да успяват в живота.  Confused
Виж целия пост
# 78
О, моля, само не този Кен Робинс! Това е ширпотреба! Особено като срещна такива истории, които завършват с думата "успешна кариера" и "не научил нищо в училище, обаче станал мултимилионер", и вече ми мирише на баламосване. Описаната случка с балерината е много евтин номер.
Виж целия пост
# 79
То е ясно, че на 1 милион души един ще стане милионер от танци, въпросът е, че не е нужно, а и няма как всички да са добри математици или подобни, а е нужно да се види какво наистина влече детето и да се насочи натам. Обикновено деца, които имат интереси към рисуване, музика, пеене не са толкова добри в точните науки. Не виждам защо всеки родител трябва да си натиска детето към заветните ЕЛИТНИ математически гимназии, ако то просто няма дарбата за това. Съдя по себе си - много вярвах, че децата ми ще са много добри по математика, че ще печелят много състезания, но след няколко такива просто виждам, че няма да стане както си мисля аз. И сега какво - да ги натискам да учат математика, да ходят на допълнителни уроци, само и само да могат да отидат в МГ, защото е може би едно от малкото добри училища, останали в Плевен. И какво ако успея - ако децата се поддадат - ще отидат там, но ще са на посредствено ниво и няма да са доволни от това, което правят и после цял живот ще ме съдят за това.
Все си мисля, че всеки човек прави с интерес и желание това, което го интересува, от което се вълнува. Вярно, може да те заинтригува и математиката, стига да има такъв учител, който да поиска да ти покаже и тази страна на науката, а не просто да се учат теореми, косинуси, минуси, без да имаш ясна представа ЗАЩО.
От случая с балерината за мен не е най-важното, че е станала милионер, а че е по-важно да се занимаваш с това, което ти е интересно, дори и да получаваш по-малко пари, но да си удовлетворен, отколкото да заемаш някаква супер важна позиция, но да се чувстваш не на мястото си.
Виж целия пост
# 80
Да, Djina, наистина е важно да усетиш какво е добро за детето ти и да го насочваш, но не всеки път се получава.
Аз, не си спомням дали е станало въпрос вече, не бях доволна от избора на това училище. Това беше нейно желание и, тъй като е елитно училище, не я разубеждавахме много.
Но си мисля, че проблемът не е точно в училището.
Възможно е да е в нежеланието на учителите да се натоварват допълнително с по-особените деца. Възможно е и да е в тяхната неспособност да работят с нестандартни ученици, които не се вписват съвсем в общоприетите норми.
А може би просто новият вид хора ще става все по-многоброен с всяка следваща година и все в някакъв момент ще се появи нов начин за справяне с тази ситуация. Която може да се окаже нормална на един по-късен етап. И методите за обучение да се обърнат с главата надолу.
Кой знае?  
Виж целия пост
# 81
аз не бих разчитала на учителите да работят по нестандартен начин, че и по стандартен, независимо дали със стандартни или нестардартни деца. Учителите се сменят за дванайсет години в училище - един е кадърен, друг некадърен. Но децата имат по един комплект родители, които са за цял живот, и именно тяхна е отговорността накъде и как ще се развие или насочи детето. Кен Робинсън да си гледа неговите си деца и да не се бърка при чуждите. А всеки от нас да си отваря очите и ушите на четири, и да си опича акъла какво показва детето му и накъде да го насочи.

Чак пък, нов вид хора, вече е голямо изхвърляне. Пак някакви напъни за прикачване на етикети на деца с определени затруднения като за някакви по-уникални от другите деца. Вече обикновено дете да не си, направо за нищо те нямат - като "обикновения прах за пране" - презрян, защото е твърде обикновен, а не уникален като другите. Нови хора, нова раса, айде, молим, без глупости!
Виж целия пост
# 82
Въпросът не е, че ще има някакви нови хора, а по-скоро, че допреди 20 г. по-различните биваха веднага санкционирани и потискани. Имаше си система от пионерчета и комсомолчета, никой не можеше току така да се противопостави и това да остане без последствие. Сега децата са по-освободени, а и ние като родители се опитваме да им даваме повече право на глас. А за съжаление в училищата работят много кадри от онова време, свикнали на този начин на налагане на дисциплина единствено чрез наказания.
Не знам дали е работа на К. Робинсън да дава акъл, то така може да не е работа и на министерството, на разните правителствени и неправителствени организации, но ако искаме да има промяна, все от някъде трябва да се започне.
Как едно дете записано на курс дали по език, дали по математика успява да учи и то с интерес, а в училище да не може. Но там отиваш, ЗА ДА НАУЧИШ НЕЩО, а в училище отиваш, ЗАЩОТО Е ЗАДЪЛЖИТЕЛНО  Confused
Виж целия пост
# 83
Радвай се, че все още в училищата работят стари кадри, защото аз досега почти не съм попадала на читави нови, като се започне от неграмотността и се свърши с некомпетентност по предмета. Не че сред старите няма некадърни или вече толкова изморени, че са за пенсия.
Колкото до потискането, сега също го има, но е на ниво цялостно спадане на образователното, културното и всякакво ниво на населението, и бих казала увеличаването на неособено кадърните представители на всяко следващо поколение родители. Свободата много лесно се превърна в изпусната работа. За радост сякаш все повече деца искат да има свестни правила и са готови да ги спазват.
Искаш промяна ли? Първо започва промяната от самия родител - той какво показва на детето чрез личния си пример, чрез споделянето на житейски ценности, включително по отношение на образованието. Няма нужда от Кен Робинсъновци, нито от министерство, ако щеш (макар не пренебрегвам много сериозната роля на МОН и образователната система), а от това всеки от нас да погледне себе си в огледалото, и да се запита дали е добър пример за децата си откъм ценност на знанието, а образованието като диплома е външният израз. Призерно, ти лично, какво казваш на детето си? За коя наука си му разказала последно, за някой кой човек, който с упоритост се е изучил? Но без разни абри-кадабри. Според мен най-важното, което се пропуска е обясняването на децата, че всичко става с труд, и само последователността и упоритостта дават плодове. Няма магически начин днес да си обикновен или да не разбираш нещо, а утре да се събудиш и да си станал велик, без да си си мръднал пръста.
Виж целия пост
# 84
Нали се сещаш, че за да стигне един родител до такива прозрения, самия той трябва да е малко или много образован, а тези хора се грижат  за децата си, къде успешно, къде не, но правят опити, четат, интересуват се. Но какво правим с масата, които нито ги е грижа, нито им се занимава с това,какво прави детето му в училище. Не трябва ли училището да е място, където да насочат, да подскажат ако трябва на родителя къде детето има проблем, къде се справя добре. Не може само едната страна да е виновна. Аз си приемам моите грешки и се старая да се променя, да давам по -добър пример на децата си.
А че проблеми има в цялото общество това е ясно за всеки.
Между другото тези новите, негодните учители са продукт точно на това "прекрасно" образование. Аз лично във висшето си образование мога да кажа, че не можах да извлека нищо полезно, да запомня нещо, камо ли да започна работа по специалността си само на основата на тези си знания. Имам приятелка, която наскоро завърши инженерна специалност по същия начин. Та какво се учудваме на младите учители. И все пак си мисля, че това не е просто професия, с която да си изкарваш прехраната, това е призвание, както и за лекарите.
Виж целия пост
# 85
Новите учители са от поколението на демокрацията.
И пак да кажа - всичко тръгва от дома - ако родителите държат децата им да учат, то децата учат. Дори не е нужно да си с две висши, за да се светнеш по въпроса. Едната ми баба беше с четвърто отделение, дядо ми също, но и двамата много са държали децата им да се изучат, така да се каже, са дали подложката като начин на мислене. Такива хора винаги е имало, независимо каква е системата. Вярно, системата играе огромна роля, но дето се вика, първите седем години са най-важните, защото дотогава се изгражда мирогледат, а към пубертета вече вратата се затваря - пуберите са с почти изцяло изграден мироглед. Просто моето поколение сме държани по-изкъсо и ни набиваха канчетата да учим. Сега първо гледат да хвърлят вината на учителите, вместо да видят себе си. Едно дете за дванайсет години има десетки учители, и дори половината от тях да не струват, пак остава другата половина.
Виж целия пост
# 86
Съгласна съм с всичко написано от Андариел, много точно казано Peace
Според мен най-важното, което се пропуска е обясняването на децата, че всичко става с труд, и само последователността и упоритостта дават плодове. Няма магически начин днес да си обикновен или да не разбираш нещо, а утре да се събудиш и да си станал велик, без да си си мръднал пръста.
С подобни думи набивах снощи на дъщеря ми канчето Confused
Виж целия пост
# 87
Andariel, много е хубаво, че си така уверена, че всичко е толкова просто и лесно. Дано да си точно толкова успешен родител, колкото би трябвало да си, с тази нагласа. Искрено се надявам да е така и да нямаш моите безсънни нощи, които минават в мислене и търсене на решения.
И аз много разбирах преди да имам деца. И аз си мислех, че да възпиташ и да изучиш едно дете е лесна работа. Още повече, че съм израснала в семейството на двама учители и с много проблеми съм наясно още от малка. И точно оттогава знам, че ако един учител работи както трябва, той влага най-много енергия в работата с тези, които не са винаги готови, научили и активни.
Нещата изобщо не са толкова прости, колкото изглеждат отстрани, повярвай ми.
А само ако знаеш колко МНОГО съм обяснявала как всичко се постига с труд и усилие и колко е важно да даваш всичко от себе си, за да успяваш. И какво ли не още. Нямам желание да повтарям отново и отново, защото дори не знам колко пъти съм го правила.
А ако имаш желание, може би не е излишно да започнеш да наблюдаваш децата. Твоите, приятелите им, тези които играят в квартала, които се возят в автобуса и пр. Сигурна съм, че ще дойде момент, в който ще усетиш, че има разлика. Дори да си убедена, че говоря глупости в момента.
И нямам предвид нова раса или нещо такова (въпреки идеите за кристални, индиго и т.н.), а нов вид хора. Хора, различни от нас, така, както ние не сме същите като прародителите си. Просто хората стават различни по-бързо от преди, защото са подвластни освен на въздействието на природата, и на технологиите. От бебета кажи-речи. За съжаление.
Виж целия пост
# 88
Уверена съм дотолкова, доколкото съм разбрала, че учителите, колкото и да са кадърни и отдадени на работата и учениците си, са все пак на работа и имат десетки ученици, и са наясно, че при едни деца нещата вървят леко, при други не, и че не може да се постигне успеваемост на сто процента. Така да се каже, приемат по подразбиране, че ще има и деца с които няма да могат да постигнат резултати. В същото време аз съм човекът, който отговаря за моите деца, и дори да кажа, че учителите не умеят, не знаят и пр. да работят с нестандартни ученици, то това няма да помогне на моите деца, защото учителят ще мине и ще замине, но детето пак няма да знае и да може да покрие материала. За мен един приемлив и ефективен начин е наемането на частен учител, който да идва вкъщи и да се занимава с детето, защото родителят много често не е подходящ учител за детето си. Чуждият човек, когато е учител, винаги има по-друг авторитет, децата се 4стягат" и повече внимават, докато с мама много лесно се стига до конфликт, изнервяне и т.н. Сърбах такава попара по английски с моите - поради некадърни учители в началните класове започнахме вкъщи да ги учим, за да покрият материала. Е, какво да ти кажа - беше направо катастрофа, само се изнервяхме взаимно. Когато ги записах на курс, всички се кротнахме. Системата е като керван - кучетата си лаят, а керванът си върви. Затова при проблеми трябва да си търсим своите начини, а не да разчитаме учителите да могат да работят малко по-така. В тези големи класове едва смогват, къде ти да се занимават отделно с деца с обучителни трудности, или с поведенчески и т.н.! Затова аз бих наела частен учител - хем няма с детето да се изнервяме взаимно и то да не знае кой кой е, хем ще се стегне с чуждия човек, хем няма да му скачат на главата деца от занималнята и да се изморява още повече. Скъпо е, но според мен е ефективно.
Виж целия пост
# 89
да, от бебета висят пред телевизора, таблета или компютъра часове наред и не могат пет изречения да вържат, сетивата им се претоварват и започват или да търчат напред-назад, или да стават темерути и да не могат да задържат очния контакт с жив човек и не умеят да проведат елементарен диалог. Ако това са новите хора, мерси, такава бързина, която граничи с невъзможност за задържане на вниманието и отлагане на удоволствието, нещо не съм много хепи! Аз съм твърдо за технологиите, но не и да се превръщат в бавачки на децата. И го казвам, независимо от това, че моите деца, дето има една приказка, на компютър са правени. Децата са същите - искат човешки контакт, жив контакт, формиране на емоции, на близост, а не от електронни бавачки.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия