Как да създадем интерес към ученето у детето

Абсолютно съгласна съм! 
Като чуя израза "ТЕ , сегашните деца не са като едно време...!" и ми става лошо. Децата са си същите, но виж, родителите сме различни от едно време! Децата имат прекалено много права, родителите прекалено много задължения. Учителите са превърнати в едни безгласни фигури без простор на мисълта и изобретателност. Затрупани с бумащина и изисквания. И за капак, родители, на които не може да се угоди Не съм учител и не ги защитавам, но работата ми е свързана с училищата и това са ми впечатленията. От друга страна, в у-ще, не може да има прекалено много импровизации, защото това е институция и там има държавни образователни изисквания, а те винаги са консервативни. В другото време децата могат да се занимават с каквото пожелаят. Ако оставим децата си да се занимават дори и в училище с това, което им е интересно, то май с нищо няма да се занимават. За мързела и незаинтересоваността оправдание няма Може и да не обичаш часовете по БЕЛ, но това не означава, че трябва цял живот да пишеш неграмотно и да не си прочел и една книга!
р.р. Преди време тази статия много ми беше харесала. Споделям ви я, макар и не точно по темата:
http://www.pravoslavie.bg/%D0%B2%D1%8A%D0%B7%D0%BF%D0%B8%D1%82%D … %82/#.VIAS_NKsVQc

Определено не мисля, че проблемът е  толкова в неподготвените учители, колкото в системата. Дори и да имат желание, не винаги могат да мърдат толкова. И все пак който има желание, намира начин - да организира децата в различни мероприятия, да ги изкарва от класната стая. Но това означава и ангажиране извън работно време, а не всеки е готов да го направи. ЗАтова си мисля, че хората, за които преподаването е призвание, а не само професия са много малко.
Ето един цитат, който си мисля, че много точно описва нещата:

"В България по закон всички деца имат право на образование. Обучението е задължително и е ориентирано към “средният” ученик, нито интензивно, нито забавящо, нито към отличниците. Всички се причислени към групата на учениците, което по – скоро води до някои неудобства на масовото училище."

Аз също бих искала да мога да си позволя частен учител, но не мога. А и ако мога тогава защо децата трябва да ходят в масовото училище? Да се явяват само на изпитите за покриване на материала и толкова  

Ти представяш ли си го това с явяването само на изпити? И какво е ти да обясняваш материала всеки ден? Или очакваш да бутнеш един учебник в ръцете на детето и то да си учи самичко? Аз не знам, вашите деца не отсъстват ли от училище, или са невероятно умни, че нямате опит с това как се наваксва материал от изпуснати уроци. Поне за мен и моите деца отсъствията от училище са проблем, защото каквото не са чули в клас като го е обяснил учителят после им остава дупка, която трудно запълваме вкъщи. И аз чисто субективно и сега си спомням за такива мои дупки, защото съм отсъствала навремето от някой час.

Не зная какво разбираш под среден ученик. Заложени са изисквания, които трябва да бъдат постигнати от болшинството от децата. И повечето деца ги постигат. Може да е с четворка, но ги постигат. Децата, които са в двата края на камбаната - тези с изключителните способности и тези с изключителните трудности, имат нужда от индивидуална подготовка. Дали ще е в системата на училището, дали ще е на частно с лични усилия на родителите, това вече е друг въпрос. Но така или иначе децата са си наши и ние трябва да се погрижим за тях. Системата ще продължи да си съществува самостоятелно и след нашите деца и след нас, но аз лично не мога да разчитам само на системата за успеваемостта на децата си. Накрая, когато отидат да си търсят работа или да учат в университет, на никого няма да му дреме, че са им се паднали некадърни учители, или че системата е нечитава - от тях ще искат знания и умения, а в процеса на обучение и след него, знанията и уменията се превръщат в част от личността, а не на системата. Не мога да замахна с вълшебна пръчица и да спра растежа на децата, докато се оправи системата. И все пак, нашенската система не е чак толкова бъгава, колкото си мислим. Докато все още децата не са отрано профилирани и имат възможност да придобият знания по всички фундаментални и приложни науки, и могат да кандидатстват в университет, то нещата не са толкова зле. Все още тук има някакво ниво на равен старт, равнопоставеност на децата, а не като при доста западняшки системи от четвърти клас да ги бутат в коловоза на водопроводчика или на бъдещия студент и край - каквото и както се представи на 10 години на едни изпити или накъдето го насочат уж знаещите и разбиращи учители - край - няма мърдане.

Моите впечатления са, че в момента много повече набити канчета има.
Навремето имаше по шепа деца в училише, които ходеха на занималня.
Останалите пишеха домашни надве-натри и бум в играта.
Кръжоци и спорт за някои, игра за всички /освен цигулари примерно/
Сега всяко дете е метнато по списък за бъдеш крал/инфанта едва ли не...
То математика, то език, то спорт, то шах и балет... или тенис.. а може и голф...
А по-малките са на занималян по цял ден... безумно, но факт.

Нямаше не струващи учители в моето учене.
Имаше няколко пъстри птици, но научихме много и от тях.

Сега... има и свестни учители. В големите градове, в добрите училиша са много.
А другаде?


Опитът ми е приятен по отношение на ученето. По час-два /астрономически/ за цялото учене в училище за същия ден. Добра сделка. И така е редно. Едно дете - един учител ознават много неща и все хубави: индивидуален урок, пълно съвпадение на скорост на подаване на информацията и скорост на получаването и осмислянето, отговор на всички въпроси, тишина и спокойствие. Не е въпрос на "умност"/изключителност на детето. А на по-добри условия.

По-малките са на занималня, защото на занималнята се гледа като на детска градина - да има кой да гледа детето. Сега има доста по-голямо разнообразие от извънкласни занимания в сравнение с времето преди трийсет години.

Откъде го имаш този опит за едно дете-един учител? Има много неща, които са извън учебника и учителят ги казва съвсем спонтанно. Отделно забравяш един много важен компонент на присъствието в час и ученето в клас - включването на  зрителната и слуховата модалности, като и двете дават много важни сигнали, подкрепящи информацията от учителя - елементите на невербалната комуникация. Жестът, интонацията, дори даденият промер от учителя е ключът към разбирането на обекта на урока. За мен присъствието в клас е много добра сделка. По същия начин е при студентите - когато студент не е присъствал в часа, ако ще да му дадат копие от записките, да има и учебника, пак ще му се губят подробности. Дори при предоставяне на аудиозапис, пак отсъстващият не успява да възприеме в пълен обем информацията, защото има звуковия сигнал, но няма зрителния, а там са жестовете. Когато няма присъствие, а само учебник и записки, се губят и зрителният, и слуховият сигнал от присъствието, включително емоцията, която влага учителят/преподавателят. ОТделно човек слага и сигнала от реакцията на другите деца.

Хората сме различни. Аз също ползвам интонация и жест. Не рецитирам с безизразно лице и вързани ръце. Обаче мога да го направя на разходка. А в клас не става това. И време ще остане на родителят за много повече примери и приложения на темата на урока. Та къде е минусът?
Поне с тишината си се съгласила

Добрите записки съдържат цялата лекция. И са често по-подредени и разбираеми от лекцията /в частта ѝ гледане и слушане/. Отделно се четат за половината ѝ време.
Факт е, че който я е писал и прочиствал от плява, структурирал и организирал графично вече я знае, а пропусналият тепърва чете, но дотам са минусите.

Плява за кого? за другия плявата може да е ценна информация за мен. А ако родителят не може да даде повече примери? Или даде неподходящи примери?

Или ако родителят дава точните примери, а в учебника за четвърти клас са написани откровени глупости?
Онзи ден така се смаях, че като отидох на работа първата ми работа беше да си отворя учебниците от университета и да направя справка. Развеселих доста бездетни колеги...

Andariel, коментирала съм средно образование, с налични учебници и средно интелигентен, както и желаещ да помогне на детето родител. Останалите случаи не съм коментирала.

"Плява" употребих  за лекции, не за училище. Имах предвид ненужната информация и най-вече ненужните думи. Това, което ако не препишеш в препис няма да намали информативността, но пък точно с липсата му ще стане по-разбираемо.

Delia, да му спестиш глупостите си е късмет за детето!

Е, то глупости има, но не говоря за тях. те са в учебника, а в клас учителят да даде правилните примери. Ако детето отсътва от училище, а родителят е твърде зает, за да обяснява, то какво му остава на детето, освен учебникът? Между другото, най-много глупости има в учебниците на малките.

Да, той ми вика - ти ми кажи как е, ама аз няма да казвам на г-жата. На нея ще кажа това, което пише в учебника.
Добре че вчера имахме родителска среща и обсъдих проблема с г-жата.

Andariel, нямах предвид аз да си обучавам децата вкъщи и те само да се явяват на изпити, а ако евентуално имам възможност да си позволя частен учител, какъв е смисъла от училището? Да са в група?
Аз също не мисля, че системата ще се промени за нас, и да, ще се справям според ситуацията, ще им помагам дали с допълнителни уроци, дали с моя помощ, но това не пречи да искам промяна в образованието или да казвам какво не ми харесва 

То и на мен не ми харесва, и аз искам промяна, но откакто децата ми са ученици, не виждам нещо да е променено към положителна посока. Правят само рИформи, и затова хич не лежа на ухото, че системата ще се промени, ако ще да се тръшкам насред жълтите павета. Просто гледам да направя така, че децата ми да вземат възможно най-много от най-доброто от системата, от учителите, от средата, и да вървят напред.
За частния учител - ако детето ми има проблеми, и то сериозни проблеми с усвояването на материала, ще наема частен учител, защото едва ли проблемите са само и единствено до системата и материала, и ще гледам да си оправя детето като справяне с материала. Както писах, системата е като керван - тя ще си върви, а кучатата и да си лаят, все тая. Аз те разбирам, човек в началните класове минава през такъв бунт, а после разбира, че трябва да запретне ръкави и да си търси начини детето успешно да мине през системата и да се дипломира. Аз дори не искам вече нищо, ама нищо да пипат, защото колкото повече пипат, толкова по-лошо става. Хубава-лоша, поне да си стои така.

И ти си права  Че никога не знае дали няма да стане по-лошо.

Според мен е комплексно. От една страна зависи от самия характер на детето (до някаква степен е вродено - 2 деца от едно семейство, расли в една среда, в едно училище...могат да имат коренно различно отношение към уроците). Но със сигурност и родители, и учители могат да повлияят много, стига да открият правилния подход към конкретното дете.
За съжаление нашата образователна система е зациклила в миналия век. Коментирали сте, гледам, преди мен. Проблемът не е само в едно нещо - в учителите, или в учебниците...в подхода е. И аз също съм вдигнала ръце и с много неща съм се заела сама да помагам.
Аз лично съм любител на ученето чрез игра...поне до някаква степен. Тоест, смятам, че трябва да се намери начин още като са малки да се покаже на децата, че това, което учат, може да се отнесе по някакъв начин до нещата, които обичат. Като бяхме съвсем малки сме правили табла за букви и любими анимационни герои, градинка сме садили, гъби сме търсили, комикси с исторически събития сме рисували, в интернет игри сме играли. Повечето от тези неща съм ги инициирала аз (въпреки че смятам, че учителят е този, който има задачата да запали интереса на децата) и са имали ефект. Сега вече имат някакви изградени навици и дори сами си правят такива "проекти", търсят си информация (понякога де). Много вярвам и много се радвам, че вече има все повече готови продукти на пазара - хем забавни, хем образователни. Тези игри да речем вкъщи са любими:
www.facebook.com/MaimunskiPrikazki
Сайтове, приложения, електронни учебници, книжки, игри навън... Абсолютно е вярно, че в днешно време е много по-трудно да се задържи вниманието на децата, а училището у нас просто не се справя адекватно. Налага се родителят да проявява креативност.  В бъдеще обаче тези усилия се отплащат.