Сватбени "селски" номера и пинизи

Едва ли младото семейство лично са приготвяли пържолите, че да имат вина за тях...  Аз ако съм на мястото на твоята приятелка ще си поискам обратно подаръка и ще кажа, че е бил само за пред гостите... тъй де, шоу!

Супер темичка, много се смях! Ще се радвам да продължи и с удоволствие ще чета, тъй като няма с какво да се похваля по тази тема.
EXQUISITE, пожелавам на теб и на любимия ти мъж много любов и безоблачно бъдеще!   

Моята история от преди 6 години не е за смях, и да ви призная, пак се разстройвам като се сетя сега.

На моята сватба селската проява дойде от... свекърва ми.

След църковния брак, когато беше времето да си направим красивите външни снимки с повечето гости, и преди до отидем в ресторанта, след 2-3 снимки с хората съпругът ми каза, че в ресторанта имало някакъв проблем, и трябвало да отиде.
Аз останах сама да се снимам с хората.
След около час, когато и аз отидох в ресторанта, кумицата ми, която бях помолила да изпревари нас и другите гости и да провери как е украсата, тортата и др. работи, ми каза какъв е бил проблемът всъщност.
Свекърва ми е отишла в ресторанта, видяла е къде е разположена нейната родА и е започнала да размества табелки. От ресторанта са й обяснили любезно, че така не може, и че подредбата е направена лично от нас, съобразена с бла-бла и т.н., а тя е започнала скандал!
Съпругът ми е бил викнат от приятелката ми, която е видяла на къде отиват нещата.
Да не говорим, че всъщност роднините й не бяха сложени на по-лошо място от моите роднини, просто не е било по НЕЙНИЯ вкус.

Заради това, за съжаление ние имаме общи снимки само с 2-3 близки /слава Богу, с родителите ми и най-близките се щракнахме преди той да изчезне/.
После, в ресторанта, естествено че имаме общи снимки, но не е същото. Пред църквата беше много живописно и чудесен декор за външни снимки, а пък и исках да направим фотосесия пред президентството, нали затова избрахме точно това място да се венчаем...

Та така, моето хич, ама хич не е за смях. Не пожелавам на никого такава случка, която да провали планове и да осуети нещо, което си планирал с толкова желание и любов, и не можеш да направиш на следващия ден например.

Трън в очите,
много съжалявам, но защо от ресторанта са пуснали свекърва ти вътре преди другите гости? Те също имат вина. И как е успяла да отиде там сама, а не е останала да се снима с Вас? На официалните снимки пред  църквата или обредния дом обикновено присъстват всички, снимат се докрая и чак като тръгне колата с младоженците и кумовете, тръгват всички останали.

По-горе написах, че няма с какво да се похваля по темата, но като прочетох поста за свекървата на Трън в очите, реших да споделя и аз. С уговорката, че този брак вече не съществува и си се чувствам свободна да плюя на воля 
Още на годежа се почна. Дойдоха да ме вземат, нашите ги посрещнаха както подобава. Седнаха те на масата, и както е по традиция, се зададоха въпросите за какво са дошли и т.н. След като стана ясно кой за какво се бори и че нашите ще ме дават, дойде ред на годежния пръстен. За мое най-голямо учудване, вместо както си му е редът, господинът да ми сложи пръстена там със съответните му думички, пръстенът изскочи от джоба на свекървата. Без кутийка, без нищо, това както и да е. Та сложи ми го тя на ръката пред втрещения ми поглед и първите й думи като към чисто нова снаха бяха-"Ако нещо не ти е по-мярка, ще го оправим". Успях да промърморя нещо нечленоразделно. Историята продължи с ракията, която баща ми наля на новите сватове. Докато наливаше, обясни, че това е ракия от грозде, набрано в дните около моето раждане. С други думи-ракията е доста отлежала / 25 години/. Последва реплика от свекъра: "Ааа,ами тя много дърта ракия!"  Върха на сладоледа беше, когато ме извеждаха от дома на нашите. Тогава пак свекъра /лека му пръст, че го споменавам човека/, изпуснал реплика, която нашите са чули, но години наред пазиха в тайна от мен. Отварям скоба-научих за това доста след развода си. Та репликата била: "Ее, добре уредихме....други да го гледат, сега ако можем и малката така да уредим, идеално ще е...". Още една скоба-доста време след сватбата живяхме при нашите и огромен процент от разходите по домакинството се поемаха от тях. Та така. Имаше и още издънки, но спирам дотук.

Ако проекто-съпругът ми "няма топки" сам да ми предложи пръстен, с подходящите към него думи, няма сила на земята, която да ме накара да се омъжа за такъв! Камо ли пък, ако е позволил тази функция да е иззета от майка му.

Оххх, сега и аз мисля така, но тогава...с кой акъл го направих, не знам. Глупава, влюбена...въпреки всички предупредителни сигнали и камбанки в главата ми...Но това е друга тема.

Всеки явно си има гледна точка и различен поглед за това кое е "селско" и кое традиция.
За мен менчето, даване на питка в устата на младоженците от свекървата, ръченицата за кумовете с пиле (печено и украсено, но с гарнитура, а не облечено) и торта са стари традиции, които ми харесват.
"Селски"-те  номера са най-вече свързани с пари.
Селски номер според мен ни погодиха свекърите още преди сватбата като правихме списъци на гостите. От всяка страна гости, всеки си поема разходите за неговата рода и приятелите се делят на две. Уточнявам, че става въпрос за далечната 90-та година, ние бяхме студенти, всичко се плащаше от родителите ни. Само че в списъка на приятелите ни бяха вмъкнати "Емо с жена си", "Благо с жена си", "Богдан с жена си" и още куп приятели както ми беше обяснено на мъжа ми, а се оказа, че са комшиите от село и баща ми плати за доста "приятели", които видях за първи път на сватбата. Ама бях млада и зелена и бях възпитана да не се разправям с по-възрастните, да се държа на положение и да не се карам с родителите на мъжа си.

И отново за традициите - при нас пръстен се подарява от бъдещата свекърва. Годежен пръстен е взаимствано от американските традиции, така, че не обвинявайте хората, които все още държат и си знаят едновремешното. Жартиерът и букетът също не са български обичаи. И да добавя, че лично на мен жартиерът хич не ми се нрави  го намирам за "селски" пиниз.

Не зная защо не е останала при нас, а е отишла в ресторанта. Споделям мнението, че когато си отишъл на сватба, особено на най-близък човек, ще останеш за снимките, те са част от удоволствието.
Имам само едно предположение- че е отишла точно за това- да се скара с някого. Не виня хората от ресторанта, едва ли са очаквали нещо такова. Кой би могъл да очаква. И аз не съм дебнала кой къде е, няма как да мисля поименно за 100 човека на този ден, нито пък съм мислила, че ще получа нож в гърба на сватбата си. Бях много щастлива и малко неща можеха да ми развалят настроението. Това успя да го развали сериозно.

Ще спомена тук, че фотограф на сватбата ни беше Лидия, злощастно известната фотографка, която се самоуби пред президентството.  Лека й пръст.

Изчетох до 15-та страница,
женихме се 2003, 2008 кумувахме
Не сме броили кой какво е дал и кой какво е можел да даде.. По тази логика да не каня бедните роднини, защото те не могат да се отчетат с по 100 лв..
Най-вървежни при нас бяха електроуредите - на финала имахме 2 барбекюта, 3 партигрила, елекртическа тенджера и разни други дребни уреди. Които не се повтарят си ги ползваме, а "повторките" дадохме на бабите  Последно лятото свекърва ми извади от гаража нов парти грил..
Всички поканени бяха поканени от сърце!

2008 кумувахме, аз в майчинство, с ипотека и малко дете .. найс.. Добре, че не са ни избирали по фин. възможности.

       
      И при нас традицията е свекървата да подари злато на годежа, не е задължително да е пръстен. И макар и остаряла, навремето тази традиция се е свързвала с първото изричане на "майко" от снахата. Очаквало се е да стане на годежа, поне моите баби така ми разказваха, нищо че едната никога не е кавала "майка" на свекърва си.
     

Аз знам, че злато се подарява от свекървата при раждането на дете от снахата. Но честно казано не очаквам такова нещо от свекърва ми  Просто съм го чувала и съм виждала при познати.
В селото ми голяма част от традицията при годеж са псувните. Това си е доста селско, мен би ме било срам, но си го правят. Започва се още от улицата и се изговарят големи простотии, свекърите не искат да пускам тъстовете, после вече ги приемат, пък се лъжат там с едни ракии, с едни увещания.По принцип може и да е забавно, но лично мен би ме било срам от хората наоколо.
И на мен жартиера не ми понася, докато някои български традиции с ами забавни.като бутането на вратата, откупването на булката.

Жартиерът и ние го пропуснахме, "обсадата на лагера" на булката - не. Само дето от заплес и мотаене другият отбор направо си беше влязъл, без да ги усетим, и се наложи да ги изгоним и да се запъне вратата.  

Казвате, че само близки се канели - мен поне 4 пъти са ме канили на сватба с мъжа ми негови колеги и колежки. Отидох 2 пъти, разбрах, че не ми е по вкуса и през 2010 казах на мъжа ми да ходи сам. Тъпото е, че баща ми взе да ми дава акъл как хората трябвало да си ходят по двойки и че понякога се налагало да се изтърпи нещо, обаче аз го наврях в...., че точно в онзи ден бях депресирана от 40-тата си годишнина
О, и на циганска сватба съм била, на богати цигани.

Сега ме подсещате за преди 21 години - аз тогава хлапе неориентирано и толкова съм разбрала, но майка ми се ядосваше, че свеки и тяхната рода хукнаха първи след ритуалната зала, и като отидохме в ресторанта - те се чучнали на предните маси да ги пазят. Свеки през цялото време си писа с едно моливче - явно смяташе гостите, да не би да се мине.

На моята сватба твърдо бях решила, че в никакъв случай няма да има затискане вратата и не пускане на младоженеца и кумовете.... Обаче.... фризьорът ми закъсня с час и 40 минути и работеше бааавно и без да си дава много зор... та едвам що седнала да ме гримира гримьорката и дойдоха да ме взимат. Та обстоятелствата ни принудиха да спазим традицията