И на мене ми се случва да твърдя, че съм направила нещо или не, пък той да твърди обратното, същото важи и за него, в случая нямам предвид да ме бърка с предишни връзки. В началото се ядосвах, но започнах да го приемам. Стигам до извода, че явно има някаква избирателност в паметта на човек, която му помага да забрави някои ненужни неща.
Последното беше, че сме виждали бившия ми някъде през пролетта, даже съм му го показала и съм се била чудела дали да му се обадя, но той ми казал да го оставя на мира, моят последен спомен пък е, че го видях по-рано за последно, още през зимата, през обедната почивка, докато си говорех по телефона със сегашния. Даже го извиках, но той само ми махна и продължи. А моят ми каза (по телефона) същото, да не се занимавам с него (това, което твърди, че ми е казал, когато сме го били видели по-късно през годината). Ха сега кое е вярното
Виж целия пост
Последното беше, че сме виждали бившия ми някъде през пролетта, даже съм му го показала и съм се била чудела дали да му се обадя, но той ми казал да го оставя на мира, моят последен спомен пък е, че го видях по-рано за последно, още през зимата, през обедната почивка, докато си говорех по телефона със сегашния. Даже го извиках, но той само ми махна и продължи. А моят ми каза (по телефона) същото, да не се занимавам с него (това, което твърди, че ми е казал, когато сме го били видели по-късно през годината). Ха сега кое е вярното
Май последно го убеждавах, че сме били в еди-си-кой ресторант, но като се замислих малко повече и... опа, аз бях тази, която омеши романтичния бекграунд. 
Предполагам просто разсеяност, хаотичност в спомените 