На майка ти гаджетата...

Помня ги тези овесени ядки. На да си призная хич не обичах, нито тогава, нито сега.

Невероятни разкази. Радвам се, че тази тема се възроди.

Майка ми работела в Пампорово, в Перелик сервитьорка. Била е разведена с първия си мъж. Една вечер, докато си работела, шефът ѝ я вика и ѝ казва - " Къв е този, дето те гледа така. Не е свалил поглед от теб". Майка го погледнала и му отвърнала - "Това е бъдещият ми мъж, ти не знаеш ли?". За протокола, не го познавала и го виждала друг път, ама съдба - това е баща ми.

Сега като го написах, се сетих, че и аз докато се запознавах с мъжа ми, докато си подавах ръката, да му кажа името си си помислих - "Ето, това е мъжът ми."

Бях направила такава тема преди години, но замря в един момент. Много интересни неща има вътре. Ето, може пък да се възроди и тя: http://www.bg-mamma.com/?topic=806864

Благодаря за темата и споделените истории!Пренесохте ме в друг свят.Сега си давам сметка,че не съм много наясно със семейната история,което е жалко.Но и децата ми нямат този контакт с бабите и дядовците,за да знаят и те.
     Ние със сестра ми сме кръстени  на двете баби.Освен имената,сме взели и осанката и характера на всяка от тях.
Баба ми по бащина линия,на която съм кръстена,е дете на учител,основател на читалището в селото.Семейството на дядо ми са имали много земи-гори,ливади,край Искъра ,голям и влиятелен  род.Гледали са коне.Не зная историята на тяхната любов,но баба ми не говореше много за своята рода.Смътно си спомням бащината й къща,макар че са от едно село.Дядо ми беше много строг,сериозен,мълчалив,изглеждаше,че той командва вкъщи.Баба беше блага жена,умееше всичко-да готви,градина гледаше,4ма внуци.Никога не съм ги чула да си кажат пряка дума,нито да си легнат скарани.Живееха в един двор,две отделни къщи  с брата на дядо ми.Голяма и сплотена фамилия,много си помагаха,а двете етърви бяха като сестри.Ние,8 внуци общо,много се забавлявахме,голям купонни беше през ваканциите.
     Когато баба почина,буквално видях дядо как се стопи от мъка,просто гаснеше без нея.Етървата на баба ми,която ни посрещаше,като си ходехме на село и се грижеше за дядо,казваше,че са имали голяма любов двамата.Взели се навремето по любов и той няма търпение да си иде при нея.Винаги са оставяли у мен някакво усещане за хармония и синхрон.Дядо не даваше косъм да падне от главата й,двете им снахи/майка ми и стринка ми/се опитваха да създават някакви интрижки,все нещо  деляха.Дядо веднъж само им скръцна със зъби,почти ги изгони , и те се кротнаха.За него баба беше икона!Дай Боже всекиму!
    За другата баба друг път.
   Vanini-интересно,аз също,след първата целувка с мъжа ми  просто знаех,че това е другата половина от мен.Все едно два магнита се долепиха.Мисля,че при баба и дядо е било така.Бабата ,на която аз съм кръстена.
    Дъщеря ми,при първото ходене при дядото на гаджето си,когато чул името й,казал "Дъще,та ти си писана за нас!"Дъщеря ми много прилича на  починалата баба,името й със същата буква,дядото някак си я усетил.Е, сега подготвят сватба .

Едната ми баба си е харесвала/са се харесвали с някакво момче, но (сигурно не по голямо желание) са я оженили за друг на 19-20г.
Другата подобно. Тя е била доста красива, искали са я много ергени броеше ги 40 преди дядо ми Имала си е голяма платоническа любов, но поради някакви други причини не са се взели. Та чак (!) на 26 години се е омъжила не защото е искала, ами защото някаква компания са ѝ довели дядо ми и се пукнали с пушка и разнесли мълвата. Омъжила се е честна. Абе...чак ми е като приказка.

Историята на моята баба е трагедия. Родена като македонка в някакво село Камила до Серес, Гърция, губи майка си на 7, а братчето й е на 1. Тя се грижи за татко и брат, а на 16 се влюбва в Коста - млад учител, грък. Влюбва се буквално безсмъртно. Той я учи на стихотворения на гръцки, които тя в последните години преди смъртта си не пропускаше да рецитира и преведе (много трогателни). Коста в бил според нейните думи много красив, висок, черноок. Баща й не я дал - на грък я не давал. Тя си е правела планове като порасне да му пристане. Обаче в един момент политическият климат се променя коренно - говорим за 44-45-та. В селото, където баща й е кмет, идват двама (журналисти ли бяха?) от България, негови много близки. И им казват - от утре тук е гръцко, гърците ще започнат да ви мачкат и едва ли не колят и бесят - трябва да бягате. Тези хора обещават да ги посрещнат в София (баба ми, баща й и брат й) и да им осигурят всичко необходимо - къща в София, документи, пари. И на влюбената ми баба тази новина й разбива живота.

Разказвала ми е, как е било жътва и тя за малко се скрила зад една купа с нещо си, жито да речем, с нейната приятелка и й плаче. Как ще остави Коста зад себе си? Не била плакала от дете. И както плакала, му видяла сянката - той бил отгоре на житото качен и ги слушал. И пак описание колко висок и красив е бил с тези тъжни черни очи. Една дума не си продумали...

Заминават нашите хора за София, като пристигат, виждат сградата, в която са имали среща с журналистите, бомбандирана и срината със земята. Никой не ги е посрещнал, нито им е подал ръка.

Построили са къща на изток, на 20 баща й я дал на най-личния ерген в селото - изключително красив е бил дядо ми. Обаче баба ми си обичаше Коста до последния си дъх, след 70 години, 4 деца, 8 внуци и 5 правнуци, за които също имаше любов.
Само аз знам тази история - имахме невероятна връзка с баба.

Женското сърце е......
(някой друг да продължи,  аз не мога)
Невероятни истории прочетох тук, че и плаках!

      Еееех, виждам, че повече от 24 часа е била публикувана, 5 човека са я харесали, ама аз пак закъсняла и нищо не видяла. Все пак ти благодаря, че откликна.

             Темата е много хубава.
             Скоро ще разкажа за гаджосването на мама и татко, и как мълвата, че друг ще идва да я иска изстрелва баща ми по най-бързия начин при родителите й. И вечеринките с танци в салона на читалището, и китарата... О, китаратаааа!

Майка с брат си и снахата( вуйчо и вуйна) отива на събор при роднини през едно село.
На хорото я видяла баба ми ( майка на баща ми) и много я харесала.На другия ден баба отишла при роднините и разпитала за момата.Казала на татко и той с роднината им отишли на гости.Видял я татко и казал на "сватовника", че много е харесал момата и роднината предал на баба, че ако са съгласни да ги оженят да им изпратят "хабер".
Баба не била съгласна любимата й щерка да се омъжва в друго село и майка не искала.Тогава са правели електрификация на селото им и майка се харесала с едно момче от "токаджиите".
Вуйна я убеждавала да се омъжи за татко, че е едно момче на семейството с нова къща, а другото момче е сирак и живеело с майка си в стара къща.
Майка се съгласила и отишли гожедарите и я взели.
Преди сватбата майка и баба (свекървата) отишли до магазина и видяли "токаджията", който на баба казал, че е братовчед на майка.Поговорили си и той й казал, ако иска да тръгва с него и да сключат брак.....това е 1952г.Майка отказала.
След години разбрала, че това момче починало от токов удар, бил женен и имал малко дете.
Родителите ми бяха много добри, обичаха се.В семейството ни нямаше "женска и мъжка " работа.Баща ми готвеше, чистеше и переше, майка ми с него копаеше и косеше.....мен много ме обгрижваха, че като се омъжих нищо не умеех и ми беше трудно да свикна.

Много се чудех дали да разкажа за моите баба и дядо, но някак си, не искам да очерням никой. Обожавах дядо си, той беше най-добрия човек на света, уви, за мен. За баба ми, това е човека, заради който е живяла нещастен живот. Така и не го обикна, а в неговите очи, тя беше кралица. Виждаше се любовта в погледа му. Имаха голяма разлика в негова полза. Тя си отиде първа. Той се поболя от мъка, изкара инсулт, след който в съзнанието му не съществуваше нито един спомен, свързан с нея. Все едно не е съществувала. Отиде си няколко месеца след нея. До момента, не съм преживявала такава болка, както в деня, в който той почина.
Интересен факт-аз се казвам като баба ми, а съпругът ми се казва като дядо ми(и е кръстен на собствения си дядо).

Защо е била нещастна?

Сигурно не се е омъжила по любов, а е била омъжена.

Тези дни се сетих за една комична случка за баба ми по баща, с която не се имахме много. Действието се развива някъде преди 9 септември.
Като млада е живяла на село със свекърва, макар че по мое време вече живееха в града. Един човек им докарал дърва, баба ми платила и му сипала една ракия, той я гаврътнал и си заминал. След време свекървата се зачудила:
Кой ми е пипал светената вода?
Всяка година селският поп водел група жени на Рилския манастир и свекървата си носела оттам шише светена вода, която стояла на същия шкаф. Сещате се какво е станало 

Този човек повече никога не й е занесъл дърва?

Сигурно скандал със свекървата.
На човека какво ще му стане, от светена вода, нали за здраве се ползва.

Имах предвид - сещате се, че баба ми е объркала шишетата и е черпила човека една светена вода.
После я бъзикали години наред, нали е снаха