Вижте колко е щастлива мама,че си има породени двама ! ** 32 **

Йоко,на какви възрасти са твоите? Моята малката е на 2.3г.почти,но разходката е много трудна,ако сме без количка,все писка да я нося,а и каката трябва да държа за ръка.Когато ги водя за ръка малката почва да се лигави да се дърпа ,да кляка,голяма мъка е и голямата като се разлигави.И сигурно съм много отчайваща гледка с измъчената физиономия с две деца ,които се дъпрпат наляво,надясно.Депресирам се всеки път,когато трябва да излизам с двете,без количка,понякога се налага на близки разстояния,които ми се виждат като хиляди километри пеш.

jalina гледам, че си като мен в някой отношения и аз предпочитам режим, но с две деца се налага режимът да стане доста по-гъвкав. Аз лично кърмих малката около 4 месеца (големия около 3) и това беше долу горе периода в който майка ми беше при нас да помага и не съм срещала проблеми с кърменето, защото тя го занимаваше през това време. Иначе ако си има любими филмчета или песнички може през това време да пускате тях и да наложиш идеята, че докато бебето яде е време за филмче. На мен най-голям помощник в разходките и вършенето на задачи извън къщи ми беше ерго бейбито с подложка за новородено. Малката е зимно бебе и просто обличах един тънък космонавт(дебел гащеризон) и излизахме. Най-сложно ми беше да наглася реда на обличане, първо мама после батко и накрая бебето и естествено винаги имаше драми, но с времето не ти прави толкова впечатление. Добра количка за породени също ще ти улесни много живота. Преди да се роди малката аз лично взех един лист и на него разписах режимите и на двете деца и как ще се съчетават и поне открих, че на ден ще ми остават около 2 часа в които нищо няма да ми се налага да правя, но това беше в началото, когато бебето пораства и режима се променя нещата малко се опростяват, а и се напасвате някак си или просто привикваш към идеята. Аз не съм се сблъсквала с ревност между децата и не ми се е налагало да пазя малката от брат и защото той много и се радва и никога не и е посягал с лошо, понякога я гали малко по енергично и то заприличва на тупане по главата. В последно време се опитва да я бута и понякога я плесва през ръчичката, но тя реално си го заслужава защото само се закача с него и му пречи да си играе не защото и на нея и се играе а просто да го дразни, караме му се като го прави и дано има ефект. Моя син е много своенравен и каквото си реши това прави и с думи твърде неможе да му промениш решението, и винаги трябва да съм в готовност да стана да го сваля от някъде или да го спра да прави нещо, но той си е момченце и е нормално да е по-палав. Аз лично препоръчвам да си намериш нещо което те успокоява като хоби някакво и поне един два дни в седмицата да си отделяш време за него да се чувстваш и ти малко човек, а за час два ТМ ще се оправи с децата. Както и да ги гледа за два часа нищо кой знае какво неможе да стане Аз плета на една кука и изненадващо за мен ми действа много успокояващо. Щом смяташ че социалната изолация не ти е проблем и няма да ти тежи тогава може би ще и е по-лесно отколкото си мисля, защото за мен това да няма с кого две приказки да си кажа ми действа много на психиката и на моменти ми е много депресиращо това положение. Като цяло дните ще са ти много напрегнати и твърде няма да имаш време в което не правиш нещо, но ако голямото ти дете е с твърд режим и успеете да го запазите и когато се роди бебето ще е много по-лесно. Ние градим режима в движение и ден с ден почти не си приличат, но големия ми син не се поддава на промяна на режима и вече като са двама и трябва и с двамата да се съобразя ми е много трудно да правя промени и да ги налагам, защото няма кой да ми помогне за другото дете. А докато бях бременна бях толкова уморена, че няма сили да налагам каквито  и да било новости, което си е моя грешка.

малката е на 1г и 4 м. /почти/, а баткото на 3 г.  ако е на близко излизам без количка. къде върви, къде я нося. ако баткото не е на ДГ излизаме на двора или на улицата. вече ако имам работа съм с количката и в движение решавам как да действам 

хич не мие ясно с 3 как ще излизам ,дори изпадам в ужас. Не ми се взима количка за породени ,че 3 имам в нас и още толквоа съм продала , много съм зле с кръста и не мога да нося бебето в слинг

Ако можеш да караш кола и ако имаш е едно улеснение.
На мен ми е изключително трудно шетането. Край няма  Тъкмо прибера играчки, оправя легла, сгъна дрехи, мина с прахосмукачка и само тия двечките за 5 мин. обръщат с краката на горе. 
Идва ми всички играчки да ги изхвърля.

Според вас това ще е добра покупка преди да вземем количка за породени с две седящи места?
http://www.amazon.de/Baby-Dan-3400-70-85-Geschwistersitz-Kinderw … n+geschwistersitzЗащото имаме страхотна количка с кош за новородено, а после мислим да вземем ето такава http://www.amazon.co.uk/dp/B008MW1FQQ/ref=wl_it_dp_o_pC_S_ttl?_e … id=I3FAG23ARFK6HI

О аз съм го правила

Не бих Взела моите деца са диви ако го кача там баткото, н. Р. Ако бъркам нещо и трябва да го сложа насила ще има да рита и да се мята.щв ти е трудно да вдигаш в началото голямото дете.

jalina, грозната истина е, че от това, което си написала като виждания и очаквания, едва ли ще ти е лесно. Където и да си.

jalina Според мен се пробвайте за Германия, живота там е много по-спокоен, да не говорим че на детските площадки всичко е обезопасено, чисто. Пускаш каката, ако иска пясък да яде няма проблем. Кучетата и хората са в отделни паркове. Всичко се следи. Защо да не можете да си позволите детска градина? В Германия и Австрия държавните детски градини са безплатни. Болничната помощ също е на високо ниво.

Ние се преместихме преди 1 година в Австрия, ми в БГ си гледах децата сама с мъж ми докато стана малкият на 1 годинка. Изтерясвах заради мръсните паркове! Само дебнех някой да не лапне лайно, фас и прочие.
 Като се преместихме просто пусках децата да си бягат, падат без грам да ги следя. Предвижването с колчика е песен, няма дупки, високи тротоари и прочие. Водех ги из цяла Виена, кефа си е голям! В момента и двамата ходят на частна детска градина по 175 евро на месец на дете.
 

Аз не бих заминала докато са малки децата. Ако таткото си беше вкъщи всяка вечер иди-дойди, ама щом ще отсъства....При нас откакто се е родил малкият е ад, а първите три месеца бяха особено трудни. През деня се ядваше, малкият спеше доста, но вечер имахме 3-4 часов маратон по хорово реване - малкият от колики, кака му от растящи зъби и ревност. А малкият ревеше и през нощта, не бих се оправила без ММ, които го носеше постоянно. Родих секцио и възстановяването ми беше доста тежко и трудно. 
След първата година на малкото, ако имате още възможност, заминете за Германия. То и без това, преди това малкото няма да е проходило, за да тича по чистите германски паркове. 
Иначе и аз съм потресена он мизерията и нищетата, която ни заобикаля. Ние с ММ също мислим да емигрираме, но ме е много страх как ще се оправим сами. Ето, сега цялото семейство бахме болни, особено аз и мъжа ми бяхме като парцали, добер че поне събота и неделя помагат бабите.

И мен ме крепи мисълта, че в Германия точно пред блока имаме оградена площадка. Там май ще изкарвам повечето време. Гледам ги немкините доста от тях са с породени деца, а там бабите не са като нашите да гледат децата. Взимат ги, но за малко и не се престарават:-)  градина имаме право само на 5 часа безплатно, защото аз не работя. А само със заплатата на ММ няма как да платим цялата такса. Има някакви облекчения за майки с породени, но не сме проучвали въпроса още.

Ето интересна статия за това: Коя е идеалната разлика между първото и второто дете? 
http://www.moetodete.bg/zachevane/koya-e-idealnata-razlika-mejdu … vtoroto-dete.html

jalina, виждам, че търсиш реални мнения, обаче се усеща, че вече си направила избора и нищо няма да те промени Определено ми се струва, че хич, ама хич не мислиш реално.  От последното ти мнение става ясно, че всъщност разчиташ само на "оградената площадка" да ти е в помощ  И все пак дано да стане както си го измислила.

То и ние имаме двор, ама пак не е пърфект 
Едното иска да се катери по стълбите, които са до къщата, другото пък ходи да бърка в купата с вода и храна на кучето, които са на другия край. Понякога ми се иска да можех да се клонирам поне 3 пъти 

Уф, по-скоро се самонавивам   Ще замина заради ММ, защото той не иска и да чуе за БГ.
Няма да ми е розова ситуацията. Малко ме е яд на ММ, защото тук имаме всички удобства, но той просто не иска да чуе и това е. Скоро говорихме и му разказах, че се притеснявам, че ще се справя. Естесвеният отговор(както и на всеки) е - няма да се справиш ако мрънкаш и се настройваш.
Честно казано така са ме налегнали хормоните, че вече не се издържа. Може би от там идва всичко и трябва да си стегна д-то. Просто не искам гледането на деца да се превръща в робство и в някаква крайна саможертва. Губи се смисъла от всичко.