Ние сме с лабрадор, осиновихме я на 4г, лятото, тъкмо бях направила теста за бременност. От самото начало не й се позволява да се качва по легла и дивани, не толкова заради бебето, а че е голяма и лятото пускаше страшно мноооооого косми. Децата се търкалят при нея и си играят. В детската стая влиза много рядко, то и децата я ползват предимно за спане, само там е с килим, в останалите стаи сме с плочки, та е по-лесно за чистене. Тя е толкова добра и послушна (все пак е и тренирана преди да я вземем), че изобщо не се притеснявам за бебето. Лятото наше приятелско дете на година и половина я язди, бърка й в ушите, устата, тя дори не избяга (а ако се случи момчетата да се боричкат по-грубо с нея се измъква и премества).
Само не знам дали ще успея да я науча да се разхожда с мен с каишка, закачена на количката. Тя върви редом и изпълнява команди, но ако някое едро куче залае се е случвало да скочи или пък от любопитство тича да си играе. А е все пак 35 кила, да не повлече и мен, и количката с бебето.
Само не знам дали ще успея да я науча да се разхожда с мен с каишка, закачена на количката. Тя върви редом и изпълнява команди, но ако някое едро куче залае се е случвало да скочи или пък от любопитство тича да си играе. А е все пак 35 кила, да не повлече и мен, и количката с бебето.
Но май наистина по-добре каишката на ръката ми. 
То до нашата лабка, това малкото е като въшчица, ама се дзвери. 
А той само като я види и започва да се смее и веднага забравя за какво плаче. Голяма любов са - той само иска да я мачка и пипа а тя да го ближе и да му дава лапа 
Всички ни казваха да я махнем но за нас тя си е като дете. Не мога да си представя да я няма или малкия да не е около нея. 