Купих си една кутия и се скрих на стълбището; знаех, че като ми докривее, мога да изляза и да изпуша една. После се престраших да пуша нощем на балкона, когато всички спят; после във ваната, в кухнята... на купон... най-накрая, след около година, и пред родиъелите, които винаги са били пушачи. Но от залъгалка цигарите много бързо се превърнаха в необходимост, в нужда сама по себе си - предполагам, сформирала се е зависимостта от никотина. Психическата зависимост също беше много силна, в някаква форма - по-лесно ми беше да не пуша в компания, когато нещо ме разсейва, но когато останех сама с проблемите...Стискам ти палци, макар че едва ли има нужда - ти ще успееш да ги спреш; и на мен ми допада тази стратегия - още един ден, още една седмица, one step at a time.
По въпроса за венците - струва ми се, че това е по-скоро на нервна почва, а не директно последствие от спирането на никотина; абстиненцията развихря дискотека с вегетативната нервна система, и ако си склонна към дистония (аз да), има такива неприятни моменти.
това, че не си запалила днес е една малка победа. Всичко е в ума... Цигарите няма да ти решат проблемите. 
Утре ще посрещна Новата Година, надявам се да празнувам и първа седмица, това за мен е психологически момент. Реших на първия месец да си подаря любимия парфюм с парите, които не съм изпушила, хем ще съвпада с рождения ми ден.