Истории от комунистическа България

  • 164 086
  • 3 891
# 1 425
Аз бях отговорник по хигиената.

Аз по физкултурата.  Mr. Green

При нас тогава ще е да било демокрация, щото се сменявахме всяка седмица Simple Smile
чистачите на дъска де,
Отрядните председатели се избираха веднъж в годината. Трябваше да предложим трима, но знаехме кой ще бъде избран - синът на кмета се редуваше със синът на партийният секретар.
Не си спомням със сигурност но мисля е около една трета бяхме с родители безпартийни.
Съучениците ми от средното образование обаче бяха все от сой партиен с бащи кой от кой повече партиен секретар. С изключение на няколко по-по-най партийни чеда, останалите си бяха нормални деца.
Виж целия пост
# 1 426
А и банани ядяхме само по нова година.

по сеЛата не са и опитвали банан ...

Е, айде сега, ние селяните все имахме по някой роднина заселил се в София, който за нова година носеше това чудо невиждано. Laughing
Виж целия пост
# 1 427
Аз си спомням в основното училище учителят по история каква домашна работа ни беше дал: да сме били намерили човек, който е участвал в бригадирското движание. Ами сега?!? Crazy Flutter Намерих някаква баба, която е строила Хаинбоаз. Това даже не знаех дали е в България, толкоз чуждо ми звучеше. Към четвърти клас ще да е било, защото май в шести започна строежа на демокрацията. Laughing

Виж целия пост
# 1 428
В детската градина героя беше Юри Гагарин. Спомням си, че всички щяхме да ставаме космонавти. Flutter В училище учихме за Митко Палаузов и други ятачета, не им помня имената. Помня, че ми беше много мъчно за тях. Бях четвърти клас като дойдоха промените, така че не сме имали много време за училищна пропаганда.

Спомням си веднъж майка ми ме заведе на манифестация. Била съм около 4-5 годишна. Даде ми балон и ми каза - "викай силно КПСС-БКП".
Виж целия пост
# 1 429
Чета,чета и не мога да проумея: Аз ли съм живяла в кафез или някой доста си измисля или пък коментира неща, на които не е бил свидетел
По повод това,че инженер е взимал три пъти по малко от работника. Месечно беше така, но в края на годината за ръководните кадри имаше премии, доста големи, които работниците  не са виждали като заплата за 12 месеца..
И не е вярно,че с висше,не може да работиш в производството.Просто човекът с образование,не искаше да става работник,защото по горе писах и пък е унижение за него.
За пръв път спах с електрическо одеяло при едно гостуване в София късната есен.Беше ме страх,почти не мигнах,все си внушавах как ще се запали и т,н.
Някои неща са липсвали,но други пък не са дооценявани.
Наистина тези неща бавно настъпваха,но и хората бяха много скептични към новите неща.
Сега хората всичко знаят и не са така предубедени към новото.
Мисля,че сега почти няма дом с един телевизор,но по онова време по времето на черно-белите беше абсурд да има два в къщи.Всички строени в общата стая и на "кино".
С пералните беше още по интересно.Купиш ли си,почват одумки,че жената я мързи да пере.
Стояха си в магазина,а наши роднини имаха преди нас, но така и не я ползваха.Не можели да събират пране,че ще се скъсат дрехите и т н
Така ли е сега?
Времената се менят и място за сравнение няма.
В моето училище отрядни,дружинни ставаха деца с най-висок успех в училище!/може би сме нямали с роднини партийни секретари./.
Виж целия пост
# 1 430
Мирето, това с премиите си ги измисли май. Wink

Едно време искаха да са полицаи и космонафти, сега мутри и чалга певици. За абитуриентските цици им подаряват родителите.
Виж целия пост
# 1 431
С голям интерес прочетох темата, понеже аз съм '95 набор. Да не ме изгоните сега. Четенето се оказа много образователно за мен, понеже ми събуди интереса и прочетох доста статии, интервюта, новата ми книга на четеца е Архипелаг Гулаг и от утре започвам да чета. Изгледах и филма Сезонът на канарчетата, който честно казано не можах да разбера напълно и особено метафоричността на заглавието, щъркелите и канарчетата /бих се радвала някой да ми обясни, ако му се занимава/. Безспорно е потресаващ за гледащия, както и Маргарит и Маргарита, и Изпепеляване... Доста неща ми идват на ум, докато чета, които бих искала да питам нашите. Знам, че майка ми не е станала комсомолка /родена е 1975г./, но и баща ми също, макар че е '62. Не знам това ли е причината да не е учил висше или защото не му се е учило.  Mr. Green Иначе съм чувала историите за километрични опашки за цитрусови плодове, за шоколадови яйца и дънки от Корекома, все неща, които са били само в мечтите на моите родители. Странното ми е, че макар да съм родена шест години след 10 ноември и аз свързвам коледните празници с портокали и банани, по друго време на годината в много изключителен случай ще си купя портокал, обаче на Коледа винаги са се купували някакви количества, пък даже и да не се изядат. Почнах и да се замислям върху така омразната за мен фраза "да има" и "не си видяла нямане"...  Между другото, един от предните постове ме накара да разбера най-сетне защо леля все твърди, че някой може да подслушва телефона или да прихване обаждането и да научи някоя "тайна" и защо все като се говори нещо се снишава тона да не чуе някой съсед през през две пусти къщи в трета - явно я е страх жената от доносници още.
П.П. И ние рапортувахме до 7 клас: "Клас, стани! Клас, мирно!". Но не се обръщахме с "другарко", а с "Госпожо, отсъстват тези и тези."
smile3501 Ще ми се повече хора в България да четяха и да се интересуваха. Страхувам се, че се отучихме да мислим критично и да задаваме въпроси.
Виж целия пост
# 1 432
Цонне не се коси, не си само ти, не помниш ли как Велко в Оркестър без име преподаваше цигулка в едно мазе  Grinning  Hug


  Началото на 80-те, 85-6 всички, които имаха някакви амбиции ходеха на уроци по български и математика. При частни учители. Аз не съм ходила, ама затова и първата година не влязох право. Даже си спомням учителите, които даваха такива, единия учител, при който приятелката ми ходеше да пише теми сега е някакъв фактор в една партия.
 какъв отговор на литературен въпрос... Теми се пишеха,  учителите имаха готов набор, ходиш срещу десет лева на час и ги научаваш. Който ходи при преподавател в университета, той си познава и темите.
 Говоря за 84-6-7, там някъде, беше така.
 Как не сте ходили на уроци, не знам, явно сте си били умни. Но в моята софийска гимназия всички преди кандидатстване в университет, МЕИ ходеха. За ВИАС пък съвсем. За медицина - по биология.

  Всъщност тогава имаше съвсем малко езикови гимназии и там пък беше една...

 Почвам да мисля, че съм живяла в друг град на друга планета. newsm78
Виж целия пост
# 1 433
какъв отговор на литературен въпрос...

При кандидатстване в гимназия, как какъв?  Laughing
С теми се кандидатстваше в университета. Изпий си кафето и пак прочети, че почна да бъркаш ябълки и круши.   Simple Smile
Виж целия пост
# 1 434
Аз си спомням в основното училище учителят по история каква домашна работа ни беше дал: да сме били намерили човек, който е участвал в бригадирското движание. Ами сега?!? Crazy Flutter Намерих някаква баба, която е строила Хаинбоаз. Това даже не знаех дали е в България, толкоз чуждо ми звучеше. Към четвърти клас ще да е било, защото май в шести започна строежа на демокрацията. Laughing


Щото Хаинбоаз му е турското име, после става Прохода на Републиката.
Виж целия пост
# 1 435
какъв отговор на литературен въпрос...

При кандидатстване в гимназия, как какъв?  Laughing
С теми се кандидатстваше в университета. Изпий си кафето и пак прочети, че почна да бъркаш ябълки и круши.   Simple Smile

 Да, бе, верно.
  За гимназия не се ходеше. Тогава имаше няколко езикови гимназии, в които общо взето местата на децата на другарите си бяха сигурни, а другите наистина нямаше нужда чак на уроци да ходят.

  Но за висше се ходеше задължЕ, и в последния клас на гимназията почваше една...
Виж целия пост
# 1 436
какъв отговор на литературен въпрос...

При кандидатстване в гимназия, как какъв?  Laughing
С теми се кандидатстваше в университета. Изпий си кафето и пак прочети, че почна да бъркаш ябълки и круши.   Simple Smile

За английската беше с развиване на тема.

Аз си спомням е имах някакъв сборник с развити теми печатани на машина Simple Smile
То и книги имаше от които да можеш да се подготвиш и наизустиш необходимото Simple Smile
Виж целия пост
# 1 437
1973 г. влезнах във втората желана езикова. На частни уроци не съм ходила. Тогава много решавахме задачи от сборници и списание Математика. Темите по литература си ги разработвах сама (с малко преписване от разни сборници с разработки по литература). Изкарах 5.45 по математика и 3.90 по литература. Не ми стигна бала, разбира се, за елитната пловдивска английска. Аз съм от малък град, никой не ходеше на частни уроци, събирахме се и заедно учехме. В големите градове може да е било различно.
Виж целия пост
# 1 438
Аз си спомням е имах някакъв сборник с развити теми печатани на машина Simple Smile
То и книги имаше от които да можеш да се подготвиш и наизустиш необходимото Simple Smile
И аз не съм ходила на уроци за СУ. Зубрих книгите на Пантелей Зарев и сие. Иначе съм завършила математическа гимназия.
Виж целия пост
# 1 439
Някой спомена Асамблеята. Аз помня даже първата, верно съвсем малка бях. Живота ми минаваше в Двореца на пионерите, понеже майка ми работеше там – след училище все там, разказвала съм и друг път. И почва тая Асамблея, ура-тута, разкошно беше. Що марки събрах от другарчета от целия свят...
 Имаше жив шах, с костюми и аз бях пешка, а майка ми и тя в някакъв костюм, много готин. Всички служители бяха костюмирани.
 Людмила Живкова съм я виждала отблизо, но ме беше страх от нея, то всички ги беше страх, респект, по –скоро, но мен и защото имаше ужасен глас, жената. Но правеше страхотни неща.
   По време на тая асамблея, стоя си аз идват разни деца и едно монголче. Момче ли беше, момиче ли...  Стоим и се гледаме. Аз говоря руски от малка, но то явно не, щото на „Здравствуй” не реагира. Стои, стои и ми вика „Тодар Живков” Да, ама аз като не знам техния еквивалент кой е, и казвам каквото знам „Улан Батор”. Така си говорим...Подари ми картинка, която още си пазя – монголски стрелец с национален лък, красота...
   Всъщност така ми се е случило, че непрекъснато съм се въртяла в разни писателски среди. Имаше едни западни писатели, симпатизанти на социализма, които непрекъснато идваха да ни симпатизират, обаче кой знае защо си живееха на  Запад. Някои даже се върнат, пък вземат да напишат нещо гадно за тоталитаризма, въпрески, че другарите много се стараеха, истински Потьомкински села представяха на чужденците.
 Та от тия срещи имам даже автограф от Джани Родари!

  Много ми се ще да ви разкажа за перестройката, направо беше феноменално...
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия