Истории от комунистическа България

и с какво нашата миЛа държава е все прецаквана ?

Няколко години бях отряден председател, после в дружинния съвет. Нямаше лагер, с лимитирани бройки, на който да поискам и да не ме запишат.
Сетих се, че имам наградено стихотворение от онова време за 13 пленум на партията. Ходех на кръжок "художествено слово' в училище и освен за любимите ми пролет, зимно море и т. н. изпълнявах поръчки за стихотворения на тема Ленин, асамблея на мира и др.

Може да си говорим за любимите герои, макар че те за различните поколения сигурно са различни. Моят беше Юрий Гагарин, много обичах историите с него (в нашето училище добродетелите се илюстрираха с истории с него, не с Т.Ж или Г.Д) в  детската градина- Митко Палаузов. Дядото на братовчедка ми от Велико Търново бил комендант на града и по този повод се познавал с него и тя винаги разказваше тази история, за да изпъкне. Години след това четох, че такъв герой изобщо не е съществувал, т.е. имало е момче с такова име, но всичко друго е художествена измислица.

Номеклатурчици!

Аз бях отговорник по ТНТМ в дружинния съвет. Разбрахте ли ме? 

все пак за диктатура на проЛетариата говорим - добрият трябва да бъде мачкан и да си знае мястото ...

С голям интерес прочетох темата, понеже аз съм '95 набор. Да не ме изгоните сега. Четенето се оказа много образователно за мен, понеже ми събуди интереса и прочетох доста статии, интервюта, новата ми книга на четеца е Архипелаг Гулаг и от утре започвам да чета. Изгледах и филма Сезонът на канарчетата, който честно казано не можах да разбера напълно и особено метафоричността на заглавието, щъркелите и канарчетата /бих се радвала някой да ми обясни, ако му се занимава/. Безспорно е потресаващ за гледащия, както и Маргарит и Маргарита, и Изпепеляване... Доста неща ми идват на ум, докато чета, които бих искала да питам нашите. Знам, че майка ми не е станала комсомолка /родена е 1975г./, но и баща ми също, макар че е '62. Не знам това ли е причината да не е учил висше или защото не му се е учило.   Иначе съм чувала историите за километрични опашки за цитрусови плодове, за шоколадови яйца и дънки от Корекома, все неща, които са били само в мечтите на моите родители. Странното ми е, че макар да съм родена шест години след 10 ноември и аз свързвам коледните празници с портокали и банани, по друго време на годината в много изключителен случай ще си купя портокал, обаче на Коледа винаги са се купували някакви количества, пък даже и да не се изядат. Почнах и да се замислям върху така омразната за мен фраза "да има" и "не си видяла нямане"...  Между другото, един от предните постове ме накара да разбера най-сетне защо леля все твърди, че някой може да подслушва телефона или да прихване обаждането и да научи някоя "тайна" и защо все като се говори нещо се снишава тона да не чуе някой съсед през през две пусти къщи в трета - явно я е страх жената от доносници още.
П.П. И ние рапортувахме до 7 клас: "Клас, стани! Клас, мирно!". Но не се обръщахме с "другарко", а с "Госпожо, отсъстват тези и тези."

Заглушаваха радио Свободна Европа, татко го слушаше на радиото. Страх ги беше да няма подслушвателни устройства на телевизора. Диктатура като диктатура. Нямаше опашки за дъкни и шоколадови яйца, те бяха в Корекома и за комунопомазани. Не можеше някой да се скара с жена си, ще го доклдва някой доносник и ще го изключат от партията. Взеха на хората всичко, да го дадат на себе си. Героите бяха Наташа с калашника и Мария на трактора. Еманципацията и равенството беше само до там, да накарат жените да работят като мъже. Още подробности ? А и банани ядяхме само по нова година.

Да, да, знам, че шоколада и дънките са били в Корекома, ама нещо не съм го написала, както трябва.

по сеЛата не са и опитвали банан ...

Майка ми е разказвала, как се е пишело в Работническо дело, статия: "Пияни с кока кола американски войници на концерт на Бийтълс " ..... И кока кола нямаше много.

След 89-та първите групи като дойдоха тук, като Господ  ги посрещаха. Мега гъзарията, да носим дънки и дънкени якета и кожени турски якета от битпазра.

ха-ха!!
ами разбира се, като я смесят с уиски или водка  
спомените ми от първите групи са отвратителни. Гледахме ги като божества, а те се държаха като прасета, без извинение.
Още ми е пред очите как се качвам на трамвая, за да отида на лекции и се качва една групичка юпита,- арогантно нахъсвайки се един друг, викаха  "PUSH! PUSH", мислейки, че никой нищо не разбира - бутаха се грозно в трамвай 12 все едно са влязли в лондонското метро.

Търсех този клип, не че слушам чалга, ама върха на модата след 89-та.

https://www.youtube.com/watch?v=9Wc9hGfcP94&list=RD9Wc9hGfcP94#t=140

Но чалгата още тогава беше жива. Хит от онова време:

http://vbox7.com/play:e88a2754

спомените ми за Асамблеята са прекрасни.
Песента на асамблеята ми звучи още в паметта.
Идеално.
Нямам и не помня да съм имала  типични комунистически образи и герои за пример за подражание или любимци. Обичах Мечо Пух, харесвах Джани Родари и Лукчо, бях се влюбила в главния герой от 'Сказа о звездном мальчике'; харесвах Синьо лято , Арабела, съвсем като дете харесвах къртичето, смърфовете, барбароните, пом- пом, шапча.....това е напосоки за съвсем ранни спомени.
В училище доброволно бях научила наизуст 'Обесването на Васил Левски', без стихотворението да е застъпено в учебната програма. Героите от Освобождението ми бяха нещо като кумири. До ден днешен като казвам стихотворението и ми трепери гласа.

Чалгата не я познавам. Някак се разминах с нея.  

Да и татко е споделял, че искал да стане техник, но не му дали заради образованието. Работеше като инженер (R&D) - 260 лв, а техниците взимали 800.

 Бяхме на свободен наем, защото и ведомствените жилища не се даваха току-така. Родителите ми работеха на 2 места, а събота и неделя на лозето да копаят, за да има и какво да ядем, защото намаше нищо в магазините. И някой като каже, че какво му било на комунизма, всеки имал кола и вила, други ядяли яйца и тублерони от корекома. Каква борба беше да се сдобием с панелка. Помня също, че нямаше зимни обувки да не пропущат и всички ходехме найлони, да са ни сухи краката.