Истории от комунистическа България

Ако става въпрос за Сърбия, която беше част от Югославия - социалистическа държава-федерация, имаше разделени семейства, които пък се ползваха със специален, облекчен режим на пътуване.
Пътуването в чужбина никак не беше евтино. Имаше екскурзии, освен чрез Балкантурист, така и по други линии, но много строго се следеше да не се правят "волни програми" по отношение на маршрут или отделяне от групата. За да се излезе в държава, извън соц. лагер, имаше процедура на проучване /до девето коляно/, но и това се превъзмогваше. Ако човека е семеен и отива сам, всички подписваха куп декларации, но го пускаха, същото беше с пълнолетни несемейни млади хора, родителите подписваха. При семейни пътувания беше по трудно.
Основната пречка беше финансова, както и да се погледне.

А в коя развита държава няма планиране не само на икономиката, но и на земеделската продукция?
Или в едни САЩ например са толкова тъпи, че плащат на фермерите си, за да НЕ сеят дадена година определени култури и да не се стига до свръхпроизводство?
Субсидиите, които ЕС раздава, дали се определят с хвърляне на боб, или са резултат от някакво планиране?
И т.н.

ПП Темата си тече кротко и коректно. Няма нужда от подскоци, крясъци и истерии, нали?

Да.
Защото дядо ми, като е искал да мине при брат си-не са го пускали. По официалния път. Минавал е граница по пътека. Въобще не е вярно това за облчекчения режим, защото ние сме ходили също така не при разделени роднини, а при избягали.

А вас как са ви пускали?

Как как са ни пускали? Пускали са ни.

Дядо ми в Югославия не го пускаха. Имаше роднини в Македония, но паспорт НЕ получи...
Не знам за какъв облекчен режим става реч, но той паспорт не взе.

Някои пускаха, някои не. както всичко при соца. За едни има, за други няма. Едни бачкат други плюскат...

не , няма пЛаниране ,
земедеЛските субсидии са на засята пЛощ -
та и от Лошите империалисти взимаме рента всяка година ,
през комунизма някой дали е взеЛ нещо за земята си ?

а в икономиката обясни ми какво пЛаниране има ,
просто дай пример - защо някои компании спират производство , други го удвояват и утрояват ,
сигурно държавата им поръчва какво и колко да произведат , кои да закъсат , кои да се развият ,
държавата им поръчва новите техники и техноЛогии ...
държавата ще е , а не пазара и то от комунизма го е взеЛа , откъде другаде  ....

Определено имаше, как се е прилагал, не знам. Всеки случай е индивидуален - Хахо го пускали, дядо му - не. И изобщо с тези детски спомени - аз ходех в Югославия, значи всички са ходели. Майка ми пиеше кафе, лъжете, че е нямало. Ми имаше, ама не за всички - ако майка ти е имала приятелка магазинерка, имало е.  

Може и така да е било, но хората, които познавам - деца на разделени братя, единият в Скопие /Македония пак беше част от федерацията/, другият в Перник, имаха право 4 или 6 пъти годишно да ходят съвсем легално. Намаха паспорти имаха друг вид документи, нещо като карта лично и един лист, който получаваха при всяко пътуване.


Даваха т.нар. среден добив /нещо като рента/ и купони за хляб /с такъв купон, се вземаше хляб, без да се плаща/. По едно време ги спряха тези екстри.

За пътуването в Сърбия. Мисля, че не беше проблем да се минава транзит през Югославия на път за друга соцстрана. Поне аз като дете съм минавала два пъти - веднъж с нашите на частна екскурзия, веднъж организирано - на лагер. През 70-те беше. Но когато бяхме с нашите, пуснаха само мен, брат ми остана вкъщи при баба. То не, че нашите щяха да помъкнат малко хлапе на толкова дълъг път (до Полша и обратно), но и да искаха, нямаше да им позволят. Мен ме взеха главно затова, че бях навършила 10 години и ми се полагаше валута. Въпреки връзките, не получиха разрешение да отскочат до Австрия, макар че пътят ни през Унгария минаваше съвсем наблизо до границата. Баща ми имаше голям мерак да отиде, макар и за няколко часа, колкото да се каже, че е надникнал през Желязната завеса, но не му се сбъдна мечтата.
От целия соцлагер в Югославия беше най-впечатляващо. Всеки магазин - Кореком. 
Мисля, че тяхната политика беше най-правилна. От двата строя - социализъм и капитализъм, си подбраха най-положителните неща и си ги приложиха на местна почва. Всъщност, нямам големи познания за живота там и дали е бил толкова лъскав, разсъжденията ми са на турист, който не вярваше на очите си, виждайки как над тази страна се е изсипал рогът на изобилието, съдейки по съдържанието на магазините.

ПП Ох, eau, нали не очакваш от мен да ти чета лекции по икономика? Има куп механизми, с които една държава може да планира и контролира производството. Данъчни облекчения, намиране на нови пазари, някои даже войни започват, само и само техните производители да има къде да си пласират продукцията... Хващай дебелите книжки и чети, ако чак толкова те вълнува този въпрос. Само не ме въвличай в спор, за който не съм достатъчно компетентна да водя.

Всъщност предимно в земеделието има планиране - предполагам, че е свързано с желанието да има някакво земеделие, а да не се outsource-не към Третия свят и то. Разбира се, има и други ключови области, в които държавата регулира силно поради техни специфики - военно производство или енергетиката.

Нека все пак правим разлика между планиране и планова икономика. Все пак никое правителство не поръчва на Бош на произведе точно 1000 перални, от които половината да продаде в Унгария на цена X,  а другата половина в Украйна на цена Y.

Между тоталната държавна ненамеса в икономиката и плановата социалистическа икономика има доста широк спектър от възможности.

То моите спомени не са съвсем детски.
И да, по всяко време, строй е имало-за едни става, за други не. Както успееш да се сработиш с времената.

Тито пък въобще не слушаше руснаците. Югославия дори член на Варшавския договор не беше.

И мене ме не пуснаха. Приятелката ми замина, аз останах заради дядо ми /починал е 1940г., преди девети септември/ бил еди-какъв си и това е 1985 година. Имаше безумия не може да се отрече, но имаше и добри практики.

jp,

Основнита разлика във "видовете икономика" идва в разпределянето на ресурсите и печалбата. От там тръгват нещата. Не съм икономист, може и да греша, но това виждам.

Имаше - информационното затъмнение. Нищо не се говореше, нищо не се знаеше.