Истории от комунистическа България

Ужасно, ужасно тъжна тема.

Извинете, че засега няма да се включа по същество.

Аз ще се радвам ако се включиш и по-късно.
Както още някой, от по-напред.

Най-добрата ми приятелка от детството е дъщеря на самотна майка, като освен това тя има по-големи брат и сестра от друг баща, т.е. майка й е разведена и после сама е отгледала трето дете. Бащата я е припознал, но без брак. Абсолютно не съм забелязала негативно отношение, учителите я уважаваха, включително и майка й, никога никой възрастен не е коментирал приятелството ни с лошо и т.н. Това е от късния соц и ранната демокрация, ако има значение, малък град.
Комунизмът го помня не с лошо, доколкото знам нямаме репресирани роднини и отчуждения освен земи. Баща ми е отказал да бъде член на партията, не знам да е имало негативни последствия. Само с добро си спомням дисциплината, която имаше тогава в училище и респектът към учителите, ако ще и да е имало шамари (всъщност спомням си само два към съученици). Спомням си как ни учеха да помагаме на възрастни хора в нужда, да помагаме с покупки, да пресекат улицата и други подобни неща. Да поздравяваме.
Ох, стихотворението за Таня Савичева..., не си спомням да е трябвало да го уча наизуст, но е толкова брутално, че и до днес ми се  е забило в мозъка дълбоко.

Като каза Трещерица за лигнина, си спомних как '88 г. на съседите ни им се родиха близначки. Като отиде баба им до ДетМаг да им купи ританки, продавачката каза, че не можело да купи по 2 чифта, можело по един. Та тя дойде да извика моята баба, да влезе да купи и тя. 

Оххх, сега прочетох и вица за корите за баницата 

изродска работа е комунизмът ,
по-изродска , откоЛкото ни се струва на пръв погЛед ,
материаЛната мизерия е гоЛяма , но не е най-Лошото ,
Лошото е смачкването на обществото и държавата на всяко едно ниво ,
имам чувството , че е безвъзвратно ...
 

Честно да ви кажа всичките ми спомени бяха заровени много дълбоко. Четейки темата те изплуваха, един по един, от различни периоди.
Като дойде т.н. демокрация и свалянето на бай Тошо бях в 4-ти курс. Позволиха ни да махнем униформите, но ние всички решихме, че ще си ходим с мантите. Така беше удобно, сядаш си където ти е кеф, не я пазиш много-много.
Отделен е въпроса, че заради този прелом на мен добре начертаното ми бъдеще замина на кино. Имах си сключен договор в голямо предприятие, където сред завършването трябваше да започна работа. От там щяха да ме издържат да следвам и после да ме назначат като главен счетоводител. Добре че не стана де, впоследствие разбрах, че това нещо "счетоводство" просто не е за мен 

Друг спомен - накараха ме да боядисам в черно едно мое яке, което обожавах - беше в бяло и червено. Но не можех да го нося така.
Веднъж пък бях на училище с един ръчно плетен пуловер - вишнев, върху мантата. На стълбите ме спря зам. директорката и ме извика в кабинета си. Бях убедена, че ще имам проблеми заради цвета. Но изненада!?!? Тя ме заразпитва кой го е плел и дали не може да й покаже плетката, че й харесала 

Като по-малка с нетърпение чаках баща ми да се прибере от работа. Защото всеки ден ми носеше или изсъхналата си баничка от закуската, или локумени вафли. Обожавах ги.

Още помня къде беше корекома в Русе. И как майка ми "намерила" на улицата свити на руло долари и баща ми с тях ми купи касетофон - от корекома естествено. Още го пазим и още свири.

Помня и обгазяванията. Голям кеф беше, че до моя квартал не стигаха, който е от Русе знае квартал Средна кула - далечко си е от центъра и от реката. Но в училище плътно спускахме завесите и беше обичайна гледка да видиш хора с носни кърпички на носа.

Не съм била нещастна, защото това са младежките ми години, първи трепети, някои гадости. Но общо взето съм била заблуден тийнейджър, свикнал и приел тъпите правила. То не бяха бригади, манифестации, събрания. Но аз приемах тези неща като нормални, нали нищо по-различно не бях виждала никъде.

Ами купоните за хляб помните ли? Или режима на тока: 2 часа има, 2 часа няма? Учех на газена лампа.
Ама пък салам "Амбарица" беше върха. 

Абсолютно. Цялото мнение е много вярно.
В много отношения и тогава, и сега, положението не се е променило съществено.

Не е можело да ме запишат с името, което майка ми е искала първоначално, не са разрешили.

как да не се е промениЛо ?
всичко се е промениЛо ,
свежият всекидневен поЛъх на Запада е несравним със спаружената комунистическа смрад ,

а като се отнасяте във фантазии как не е биЛо мизерия не забравяйте , че соц. Лагерът рухва ,  защото фалира ,
Западът казва - ''рухна прекалено Лесно , ние просто сме го надценяваЛи ''

Още се чудя как не могат да го докарат това нещо като едно време:) и понеже съм в канибално настроение- може да се е правил от врагове на строя:)

Но да, това ми е един от най-готините спомени от детството.

гЛедах един експеримент - човек се чувства по-щастЛив , ако избира м/у два-три вида / сладолед , примерно / , откоЛкото м/у 20 вида ,
а най-щастлив ще е , ако го пускат от време на време и той е там в магазина / но  този експеримент не са могЛи да го проведат от очевидни причини /

Бях в четвърти клас през '89. Относно разведените  и техните деца, сега си спомням ,че имах съученичка, дете на разведени родители и майка ми "скърцаше" да не си играя с нея... Така и детския ми мозък не можа да разбере защо?

Не знам дали знаеш, но това си е маркетингов трик: Милка, Кедбъри, някои бири пускат сезонни и ексклузивни неща, които после не се повтарят.

А иначе наистина избор по-лесно се прави между по-малко опции.

Не знам кой автор беше, дето беше казал за комунизма защо е опасен. Защото иска не само кесаревото-кесарю, ами иска да завземе и съзнанието на човека, тоест да вземе и "божието". По принцип всеки режим става опасен, когато започне да прави това нещо. Иначе трудностите и липсите сами по себе си не са опасни.

То пък един голЕм избор няма що! Едно и също лайно, но в различни опаковки.
Все е царевично нишесте, соя и глюкозо-фруктозен сироп...

С кака Сийка съм съгласна.
Преди гласувахме за БКП, а сега за нейните подразделения...

Още не сме надживяли този строй. Още има време да минава...

Е, колко бре? И аз все така си мислех, ама нещо взех да се отчайвам.