Истории от комунистическа България

Публикувана: 29 окт. 2014, 16:17 ч.
Последно мнение: 13 юли 2015, 17:10 ч.

161 586
3 891

vanini* - Ентусиаст

Редовен потребител

# 270 31 окт. 2014, 11:35 ч.

Сега се замислих, колко интересно тези, които прокламираха, че трябва да сме равни всъщност ядяха Тоблерони и пиеха Джони.....И тези малки нещица ме карат да си мисля колко изкуствен строй е комунистичестия. Как това е параван зад който едни определени хора са живяли както едни други, само че в свободно от режими общество - западното.
И после не били лицемерни, не били популисти, били загрижени за народа/БСП в днешно време ooooh!

ooooh!

/ Е, питам аз кой нормален човек иска точно тези да се загрижени за нас?
Наистина ще се окаже, че е много трудно да си живял в два различни строя Tired

Tired

Децата ни няма да знаят нищо, освен история и нашите разкази.

Виж целия пост

E

Пристрастен

# 271 31 окт. 2014, 12:21 ч.

абсурдна гордост в някои от постовете , с която се разказва за шок. яйце ,
очаквам да почнат да се хвалят как са разглеждали Некерман с вълнение ,
ама те не са били случайни хора , нали - кой случаен е успявал да се докопа до ония безплатни каталози за търговия ?

Виж целия пост

H

# 272 31 окт. 2014, 12:23 ч.

Все някоя съседка е имала, размятаха се и Некерманите и Бурдите. След като ние имаме шити дрехи от купчина Бурди у нас, значи не са били кой знае колко скрити и недостъпни. И не е гордост, щото и съседката ги имаше. Менкаха си ги.

Виж целия пост

E

Пристрастен

# 273 31 окт. 2014, 12:27 ч.

уви , не сме имали такива съседи - малък провинциален град , без м/ународни шофьори и моряци ....

Виж целия пост

Редовен потребител

# 274 31 окт. 2014, 12:33 ч.

Сп.Бурда бях виждала в една леля на баба ми, шивачка. Носеше й ги една снаха на брата на шурея и шуренайката/не им знам точно връзката, за това така го казах/, която пък беше касиерка в един от Кореком-ите. Денонощно се вадеха кройки и се шиеше hahaha

hahaha

Всички бяха облечени по фешън-а на лелята на баба ми. Майка си спомням все се дърпаше, но ще не ще и тя отнасяше по нЕкой тоалет Laughing

Laughing

Не знам до колко са били достъпни тези списания, щом не съм ги виждала в друга къща.

Виж целия пост

E

Пристрастен

# 275 31 окт. 2014, 12:34 ч.

Цитат на: Герри в пт, 31 окт 2014, 10:52

А целта на съветските панели е била изграждането на една обществена казарма в един военизиран и античовешки строй.
И архитектурата, както всяко изкуство е впрегната да обслужва интересите на този строй.

панелките направо съкрушиха едни познати англичани ,
все бяха чували това-онова за комунизма , но като застанаха насред морето от грозни , олющени панелки , сякаш набучени насред нищото , онемяха и видимо се подтиснаха , въобще нямаха нужда от обяснение що е то комунизъм
''Хора , какво правите , това е строителство след бомбардировки ..''
а ние си помислихме - '' е , комунизмът си е една безкрайна бомбардировка '' ...

Виж целия пост

Пристрастен

# 276 31 окт. 2014, 12:35 ч.

Все се намираше от къде да се намери шок яйце, айрошоколад и т.н. Поне в моя град.
Но пак си беше лукс. ooooh!

ooooh!

От една страна всички бяха равни, а от друга някои бяха по-равни от другите. Че и децата по същия начин. Хем всички са соц. чада, хем някои чада ядат по-хубав шоколад или имат по-хубави вещи/играчки.

Хубавото в детските ми години бяха организираните пътувания и кръжоци в училище. Редовно ги имаше. Но пък за тях все трябваше да се подготвяме, няма искаш - не искаш.
Ходихме до Ястребино веднъж. С поличките и белите чорапогащници, пътувахме в един ошмулен автобус Чавдар. Белият ми чорапогащник стана на подметки още в автобуса. Като пристигнахме всички се вълнувахме, така ни бяха подковали, че все едно отиваме бааф и магическото място.
Озовахме се на някаква плаца със стотици деца, едвам се набутахме между тях. Пред нас някой говореше, казаха ни, че е Тодор Живков. Може и да не е бил той, доста далечко бяхме. След това ни опънаха на една поляна, за да си изядем сандвичите и хайде в автобуса.
Не помня дали посетихме окопа ли беше, землянката ли....
Май монумента там още стои, ще трябва някой ден да го посетя.

Аууу, леля ми от Тобухин какви списания имаше. Даже ми даде няколко, а аз им изрязах картинките. Blush

Blush

Виж целия пост

Г

# 277 31 окт. 2014, 12:35 ч.

Списанието Бурда в късния соц. не беше някаква скришна стока. Намираше се-щом и майка ми шиеше по него. Нашите винаги са били много залупени и нито долари успяваха да си купят на черно, нито имаха кой знае какви връзки...

В университета по-късно като учих дескриптивна геометрия част от чертежите ми напомняха много на кройките от това списание... Laughing

Laughing

Но Некерман не сме имали.

Виж целия пост

E

Пристрастен

# 278 31 окт. 2014, 12:41 ч.

през 80-те разликата м/у Изт. блок и Западът е прекалено голяма ,
вече е ясно , че този строй е на доизживяване ,
даже преди време охраната на Т.Живков разказваше , как той им казал '' момчета , всичко това ще свърши някой ден .''

=====================
за панелките в Германия: саниран панелен блок в Германия

Виж целия пост

А

Анонимен

# 279 31 окт. 2014, 12:43 ч.

То пък голямата ценност Некерман и Бурда. ooooh!

ooooh!

Виж целия пост

Free and wild

Ентусиаст

# 280 31 окт. 2014, 12:43 ч.

Чичо ми беше моряк на шлеп по Дунав (сега е капитан), и той носеше Некерман, който подаряваше на дядо, а аз разглеждах с часове и въздишах най-вече на обзавеждането на детските стаи. А също и веднъж ме снабди с МНООООООГО красива тениска на черти с Мини Маус. Никой друг нямаше такава. Също никога няма да забравя едни много прекрасни, много кисели лимонови бонбони, които донесе от Германия, такива едни квадратни и плоски, примерно 10 на 8 см., всеки бонбон в отделна жълта опаковка с красива картинка отпред, и опаковките закачени една за друга в дъъъълга редица. Никога повече не съм яла нищо такова, но никога няма да ги забравя. Бяха вълшебни според тогавашните ми около 8 години.

Виж целия пост

Редовен потребител

# 281 31 окт. 2014, 12:45 ч.

Ами на времето май и други шивачки са се радвали да докопат Бурда и да шият по нея. Ценност си е от всякъде за тях Laughing

Laughing

Crazy

Free and wild - таке е, всичко ново, западно ни беше интересно Peace

Peace

Виж целия пост

E

Пристрастен

# 282 31 окт. 2014, 12:48 ч.

Цитат на: Check Please в пт, 31 окт 2014, 12:43

То пък голямата ценност Некерман и Бурда. ooooh!

ooooh!

ти си от Варна , видяла си някой и друг Некерман : )
но за хората от дълбоката провинция , това е голямо вълнение , блян недостижим ,
за самото разглеждане говоря ,
никой не си и мечтае за тия чудесии , които се продават вътре ....

Виж целия пост

А

Анонимен

# 283 31 окт. 2014, 12:51 ч.

Какво има да му виждаш на Некермана? Каталог с картинки на стоки. Имаше и други, не беше само Некерман. Аз се радвах на списания като Pop Corn и разбира се на касетки с музика, защото нали нямаше интернет да си дръпнеш. Още не съм си изхвърлила кашоните с касетки. За мен си бяха ценност.

Виж целия пост

R

# 284 31 окт. 2014, 12:54 ч.

Не знам защо има интерес към тези истории. Те винаги са тъжни и с еднакъв до голяма степен сюжет - дядото отива в концлагер, натопен от някой приятел, където умира, семейството му е карано да се отрече от него и животът им е белязан от редица трудности и ограничения. И аз мога да разкажа такава история, същата като НиноТино, само че таткото намира дъщерята, а тя изобщо не може да го познае, защото за шестте години в Белене, е остарял със 100.
Малката ми сестра е много по-малка от мен и другата ми сестра. Помня, че като я донесоха от родилното, всички я бяхме наобиколили и й се радваме. По едно време баща ми каза "Това е първото ни дете, родено в демокрация" и се разсмяха с майка ми.
Духът на комунизма още го усещам - той е в мисленето и действията на хората, особено по-старите. Леля ми винаги говори завоалирано по телефона, защото не се знае кой те подслушва, Купува си по 4 чифта обувки, за да се запаси, а дори не ги обува, стоят в един шкаф за всеки случай.
Витае едно общо усещане за обреченост и безсмислие и липса на каквато и да е инициатива, да си траеш, когато ти погазвт правата и като ти кажат "задължително е" да изпълняваш без да питаш защо и откъде-накъде. Това са неща, които не отмират току така, нужно е време, за да се отърсим от тях.
пп: Ако авторката има жажда за истории, да прочете Архипелаг Гулаг (в читанката го има) и да гледа онзи ужасен филм "Сезонът на канарчетата".

Виж целия пост

Препоръчани теми

Хроничната липса на сън и нейните последствия

1 764
0

Нашият дом

Изпращане на пратка от Русия до България

504
1

Актуални теми и общи дискусии

Има ли нещо, което винаги и при всякакви обстоятелства ви разсмива?

4 967
62

Развлечение

Приемайки общите условия за ползване на сайта, потребителят се съгласява да се запознае с правилата и политиката за ползване на форума и да ги спазва, както и при ползването на сайта да съблюдава българското законодателство, интернет етиката, правилата на морала и добрите нрави.

НЕГ.БГ АД не гарантира за достоверността и пълнотата на съдържанието и не гарантира, че предоставените услуги ще удовлетворят изискванията на потребителя, нито че ще бъдат непрекъснати, навременни и сигурни. С приемането на общите условия потребителят се съгласява, че използването на предоставените услуги и информация е изцяло на негов риск и отговорност.

НЕГ.БГ АД няма задължение да извършва наблюдение на информация, публикувана от потребителите, както и на информацията, съхранявана, пренасяна или направена достъпна чрез сайта, нито да търси факти и обстоятелства, указващи извършването на неправомерна дейност от страна на потребител.

НЕГ.БГ декларира, че потребителските данни няма да бъдат предоставяни на трети лица, освен при поискване от съответните компетентни държавни органи или длъжностни лица, които са оправомощени да изискват такава информация съгласно действащото законодателство.

НЕГ.БГ АД си запазва правото да изпраща анкети за проучване и подобряване на удовлетвореността от предлаганите стоки и услуги, маркетингови проучвания с цел разработка и предлагане на нови стоки и услуги в сайта, както и непоискани търговски съобщения до регистрираните потребители с цел информиране за нови услуги и стоки, предлагани от дружеството.