Истории от комунистическа България

Напълно по същия начин се чувствах и аз и мисля точно така, както сте го написали, дума по дума. От дъното на душата си ненавиждах бригадите. Радвам се да видя, че има още някой като мен, защото повечето ми съученици разправяха как им харесвало и колко весело било. Не знам какво му е веселото да бачкаш под слънцето като негър, че и норми имаше, задължителни за изпълнение и не бяха никак леки. Естествено комсомолските активисти бяха всевъзможни командири и не бачкаха, а лежаха под дебелите сенки и естествено вечер имаха достатъчно енергия да чукат по-засуканите бригадирки. Абе отвратително си беше, всичко.

Да де, ама те не бяха в Люлин 6 тези показни работи...

А с майка ми как сме обикаляли цяла София-ЦУМ, ДетМаг и пр. в търсене на бели гуменки за физическо и няма та няма...За къв зор им бяха тези бели гуменки да се чудиш и маеш....
И в класа пак всички с бели, пък само аз и още едно момче  със сини. И ми се карат как можело всички да са с бели и да са намерили и да си купят, пък само моята майка толкоз загубена, че не намерила бели гуменки...

ама не беше министър-председател, а беше председател на Държавния Съвет и генерален секретар на ЦК на БКП. Де да знам кой беше министър-председател, май Станко Тодоров - то си бяха чисто формални длъжности. Даже и Парламент е имало - аха, чакай, че май Станко Тодоров точно на Народното събрание е бил председател - а кой е бил премиер по времето на бай Тошо, да ме убиеш, не се сещам в момента:)

Ненавиждах и аз бригадите от душа и сърце.
Ненавиждах!

 Абе интересно, на тия французи, белгийци, немци, не им ли е било по-вкусно, па да напуснат Париж есенес всичките  в почивните дни,  да идат да правят буркани, да си затварят компоти, да пекат чушки зад блока, да си  ги турят в мазето...

Много ви моля. Не сме били идиоти, или вманиачени по консервите и тяхната прелест. Просто трябваше да се прави, за да има зимата.

Аз например се чудя на българите, които искат да ходят в Северна Корея и да зяпат. Мазохистично воайорство? Благодарност, че можеше да сме и ние така, да живеем в лъжа, с малко показност за пред чуждите туристи, които носят долари и евро?

А ние не намерихме "черни шорти с бели кантове", защото бяха свършили, явно соц производството е било с последни издихания. След години си намерих един такъв чифт шорти за физ. възпитание, бяха много секси:)

И пионерските калпаци вече не се произвеждаха, а много исках да нося такова...

Хич няма да си моря главата какво точно е бил Т.Ж., ако ще да е бил Големия Кахуна на малката лагуна...

Все едно кой е бил. Може и Пеко или Мако да са били...

Дали? Или не е бил измислен вносът за простолюдието, а не химикалите.

Що имам едни смътни спомени за едни чудесни химикали, с които тогава се пръскаше всичко.

При нас другарките и шофьорите на автобуса пълнеха, а нас ни претърсваха за два картофа 

А, това ограничение го имаше и в кварталния плод-зеленчук. С майка ми и баща ми се редяхме на опашката и се правехме, че не се познаваме.

А това за износа важеше за всяка стока - качественото за износ, за нас оставаше боклукът. И ако имаш връзки, получаваш от износа.

Ама те някои не правеха. Правеха го родителите им на село, а синчетата ходеха с ладата и пълнеха багажниците. Така се оцеляваше със заплати от 100лв. -само хляб се купуваше от магазина...

Баща ми като се вреди за кола така правеше и веднъж като натоварил в кашони едни тикви в багажника на покрива, пък като шурнал един дъжд и като се размекнали кашоните и като се натъркаляли тези ми ти тикви някъде по пътя....А баба ми седи на задната седалка и не може да мръдне горката щото е блокирана между щайги с буркани. Може да я измъкнат само като се извадят всички щайги...

Ние по онова време буркани не сме правили.
Когато баба ми и дядо ми си направиха вила, започнаха за собствен кеф-я лютеница, я сладко, гледаха много плодови дръвчета.

Още сънувам кошмари, свързани с бригади. 
Всъщност, първите, в по-долните класове, не бяха лоши. Водеха ни по 2-3 дни тук-там - я да поберем нещо, я в консервния комбинат. Толкова ни е била работата, май повече поразии правехме, ама нали изклинчвахме от училище, всички бяхме доволни.
След това, в гимназията, беше гадно. Летните бригади особено. Хората на море, почиват, ние блъскаме на полето или в някой консервен комбинат... 
Есенните бригади бяха друго нещо. Обикновено почваха около 1 октомври, тъкмо когато учителите вече започваха да изпитват, затова ги чакахме с нетърпение и обявяването им беше придружено с всеобща радост. Даже ходехме с удоволствие първите десетина дни. 
Но след това, когато започнеха студовете и дъждовете, вече не беше толкова забавно, особено ако си на полето. Тогава започваше голямото мрънкане и търсенето на бележки за освобождаване. Краят на бригадата също беше посрещан с всенародни веселби и голямо облекчение. Така де, много важно, че щели да те изпитват, не е като да газиш из калта и да мръзнеш под дъжда... 
От всичките ми бригади с по-добри чувства си спомням само последната в университета. Едно, че беше по-кратка, второ, че бяхме стари кучета и командирите не смееха много-много да ни натягат. Е, опитаха се, ама нещо не им се получи.
Най-гадната беше първата ми лятна бригада като гимназистка. Не стига, че работехме на смени в консервния комбинат, но и трябваше да спим в едни скапани бараки до него - бригадирски лагер. По 20 човека в стая, обща баня и тоалетна за целия лагер, в банята, естествено, няма топла вода... На цялата тази прелест отгоре някакъв малоумник беше решил да военизира бригадите. След работа на бегом оправяш тоалета и вместо да почиваш (все пак си станал в 5 сутринта, за да може в 6,00 да си на работното си място), набиваш крак на плаца - маршировка с песен. С униформи и шапки. В юлската жега, под палещото слънце. От 16 до 18 часа. Няма не искам, няма недей. Гавреха се с нас командирчетата. Всичкото лузър и комплексар се пишеха командири по бригадите. И гърч, гърч...

О, не, моля те! Не ми казвай, че и ДДт-то са го измислили комунистите...

  Аз не знам, обаче, защо си мислите, че тогава зеленчуците не са се обработвали с химикали. Че те хората в личното си стопанство мятаха амониева селитра - взета от ТКЗС-то - с шепи, та по полето не са слагали ли?
 Да не говорим за всеобщата неекологичност на промишлените предприятия, за изтровените реки и цели региони...
 
 Тая тема пък въобще не ми се отваря и въобще май няма смисъл да се приказва, защото който е решил да си затвори очите ще ги стиска до край, пък другите и да ги повтаряме, смисъл няма.