Истории от комунистическа България

  • 164 087
  • 3 891
# 855
Определено имаше, как се е прилагал, не знам. Всеки случай е индивидуален - Хахо го пускали, дядо му - не. И изобщо с тези детски спомени - аз ходех в Югославия, значи всички са ходели. Майка ми пиеше кафе, лъжете, че е нямало. Ми имаше, ама не за всички - ако майка ти е имала приятелка магазинерка, имало е.  

Твоите спомени -истини, чуждите спомени - лъжи. Много арогантно.
Виж целия пост
# 856
Помня как ми беше странно на "другарката", да и казваме "госпожо". Не знам дали другаде по света на учител се казва "госпожо" или " господине".Защо не казваме " учителю", " учителко" къде по-уважително е, иначе все едно им подвикваме в рейса.
Виж целия пост
# 857
Като по поръчка попаднах на тези спомени. Всичко обсъждано и споделено като битовизъм, събрано на едно място.
Има и още много в сайт-а.
Как живяхме преди 10 ноември 1989 год.
Един много хубав немски филм за не битовизмите.http://www.imdb.com/title/tt0405094/
Виж целия пост
# 858
Тези, които го живяхме социализма, ще измрем. Ама лошото е, че не само така възпитахме децата си, но и децата на нашите деца. Огледай се из форума - всяка 20-годишна пикла, която я е присърбяло да се размножи, влита с въпроса: "Какво ми се полага?". Как така децата, родени след 89-та, са научени, че държавата им е длъжна, че им се полага (незнайно по какви заслуги), че трябва да получават наготово? И дали те ще научат на нещо друго децата си? А и кой да им даде друг пример? Политиците ли, бизнесът ли, кой? На всекиго все нещо му се полага, все нещо някой му е длъжен - я помощи, я да му обучи персонала, я да му плати заплатите и осигуровките на персонала... И пак всичко на база тарикатлък и всевъзможни вратички и мошеничества.
В другите бивши соцстрани защо не е така? Защо все на нас нещо не ни е като хората - нито социализма, нито капитализма, нито демокрацията... Все не са ни по калъп, все някой трябва да дойде отвън да ни ги оправи. Докога?
Виж целия пост
# 859
Като започнат да пишат колко свободно се излизало в Чужбина, ми е особено забавно. Баба ми дори града не можеше да напусне без писмени обяснения. И не само тя, но нали лични истории обсъждаме... И не защото нейните роднини са били от онези особено богатите с "пот и труд", а защото сме имали няколко предприемчиви търговци в родата, които съвсем в правилния момент- малко след 47-ма, са напуснали трайно страната. След като се омъжила за дядо ми, неговото семейство също става "враг" на великата идея.

Не мисля, че някой от младежите може да си представи какво е това да ти забранят да напускаш града; да ти забранят да работиш професията си и да наредят академици на поточна линия в завода или да продават билетчета- не, защото икономиката е такава, а защото някой е казал " Точно този не." или "Ти си дотук. Чичо ти е еди-що-си!" ... Да слушаш музика и радио тайно, да се шепти дори и в собствената къща, когато стане дума за политика или роднини извън страната; да си шиеш сам тоалета и после да висиш при Другаря Директор и да обясняваш откъде е платът, моделът и накрая да ти го вземат и да получиш бележка в училищното досие. Има и доста по-трагични семейни истории, но не са за по форумите. Всичко това не е измислено, не са и лъжи (както се намекна на първите страници от някоя потребителка), хората, за които пиша са още живи.
Виж целия пост
# 860
Това с "другарките", дето за една нощ станаха "госпожи", наистина беше култов момент Simple Smile

А е толкова просто (и отдавна измислено) - децата и учителите в малките класове си говорят на "ти" и име, за по-малка дистанция, след 16-годишна възраст - учителят се обръща към ученика на "Вие", също както и той към него.

П.П. Немските филми "Животът на другите" и "Сбогом, Ленин" са супер важни и препоръчителни, да.
Виж целия пост
# 861
  Но живота си върви, а младите хора днес са лишени от тия гадни наслоения. Те имат много по-трезв и прагматичен поглед върху нещата, а тия елементи от социалистическия рай, за които майка им бленува  биха им се видели смешни.

Съгласна съм. Аз работя с много хора под 30, чудесни умни и отговорни хора. Дори не бих могла да им обясня половината особености на соц живота.

Каквото и да чуят за него, положителното е, че няма как да си го спомнят.
Виж целия пост
# 862
Ceca, изобщо не отегчаваш, доста по интересно е от изблиците на демократките.
Мога да разказвам, има какво. Прародителите ми наистина са постигнали нещо и то най-вече, защото са искали. Наследниците им не можем да се похвалим със същото.

Писах вече, защо не харесвам комунистическия/социалистическия режим. Лично през моята призма, този режим не е трябвало да идва, нещата щяха да са по-добри.
Виж целия пост
# 863
Аз работя с много хора под 30, чудесни умни и отговорни хора. Дори не бих могла да им обясня половината особености на соц живота.

Каквото и да чуят за него, положителното е, че няма как да си го спомнят.
То и на нас ако се опитат да ни обяснят - какво е война, няма да разберем. За щастие.
Липсата на спомени от първа ръка обаче е нужно да се компенсира от нещо друго - представяне на периода в историческите източници/учебниците. Каквото за момента практически липсва.

Щото... those who cannot remember the past, are condemned to repeat it.. и така нататък. Мръсните наслоения са друго нещо, разбира се, тях е добре, че ги нямат младежите.

--------------------------------
Има и още нещо, за което мисля напоследък, и непрекъснато намирам доказателства в негова подкрепа - колкото и да ми е тъжно. Част от общите ни културни/мисловни/етични загуби е - смъртта на последните хора, които са живели и помнят България преди 1945 г.
Струва ми се, че когато тяхното знание, опит и морален фундамент се изгуби, още ще страдаме, тъй като периодът между Първата и края на Втората световна също не е осмислен и описан много адекватно.
Виж целия пост
# 864
...
Каквото и да чуят за него, положителното е, че няма как да си го спомнят.
Най-важното условие, за да го вкараме в учебниците. Имайте търпение.
Виж целия пост
# 865
Между другото, това с "другар" и "господин" на мен чисто психологически ми беше голяма мъка.Леле, толкова си обичах другаря Абрашев по физическо, ама така му беше залепнало това другар и едвам ми се пречупи езика да му викам господин  hahaha Направо ми се обръщаха червата.
Виж целия пост
# 866
Най-важното условие, за да го вкараме в учебниците. Имайте търпение.

Аз за никъде не бързам. Явно каквото и да пише в този момент в учебниците, една част няма да го приемат. Тъй че да отлежи.
Виж целия пост
# 867
Тези, които го живяхме социализма, ще измрем. Ама лошото е, че не само така възпитахме децата си, но и децата на нашите деца. Огледай се из форума - всяка 20-годишна пикла, която я е присърбяло да се размножи, влита с въпроса: "Какво ми се полага?". Как така децата, родени след 89-та, са научени, че държавата им е длъжна, че им се полага (незнайно по какви заслуги), че трябва да получават наготово? И дали те ще научат на нещо друго децата си? А и кой да им даде друг пример? Политиците ли, бизнесът ли, кой? На всекиго все нещо му се полага, все нещо някой му е длъжен - я помощи, я да му обучи персонала, я да му плати заплатите и осигуровките на персонала... И пак всичко на база тарикатлък и всевъзможни вратички и мошеничества.
В другите бивши соцстрани защо не е така? Защо все на нас нещо не ни е като хората - нито социализма, нито капитализма, нито демокрацията... Все не са ни по калъп, все някой трябва да дойде отвън да ни ги оправи. Докога?

Не си посипвай чак толкова главата с пепел, новото поколение друг го обучава, че трябва да му се дава. Например абсурда да ти дават държавни готови пари за "конкурентноспособност". Че то ако имаш бизнес, който е конкурентен, няма да има смисъл да ти дават готови пари. Така на практика се въди бизнес, който не е конкурентноспособен.

А доста от младите излизат в чужбина, че и се хвалят колко помощи им се "полагат" от капиталистически страни...
Виж целия пост
# 868
   Няма да се изгуби истината - тя е във филмите,  - я вижте "Матриархат" пък пак елате ми похвалете социалистическото земеделие, "Вилна зона", и още хиляди, в художествената литература, в документите.

  Истина не се губи току тъй. Може да се изкриви за известно време, но рано или късно си идва на мястото.
Виж целия пост
# 869

Съгласна съм. Аз работя с много хора под 30, чудесни умни и отговорни хора. Дори не бих могла да им обясня половината особености на соц живота.

Каквото и да чуят за него, положителното е, че няма как да си го спомнят.

А мен точно това ме притеснява.
Чета различни коментари във Фейсбук на младежи на около 20 години под статии и спомени от рода на по-горе споменатите - за децата на 70-те, 80-те и т.н. Някакво възхищение цари, примесено с лека завист, за бозата от 6 стотинки, тока по 2, баничката по 10, как имаше работа за всичко и как всяко лято ходехме на море... Създават се едни розови, напудрени митове и легенди, които изкривяват историята. А тя не е нито само черна, нито само розова. Минало-заминало.
Едно е хората, които сме живели тогава, да си припомняме някои неща - разбираемо е и умилително. Но умишленото промиване на мозъците на младите изобщо не ми харесва. Забравените уроци се повтарят - и може би точно това е целта?  Thinking
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия