Истории от комунистическа България

Специално за Елица.
Баба ми е родена някъде 12-та година, не се знае с точност кога, защото и тя като Лили Иванова скрива няколко години от възрастта си като са давали ЕГН-та.
Родена е в София, записват я на балет. Тя решава, че иска да учи балет в Берлин, родителите й казват, че сама жена не могат да пуснат в чужбина. Тогава тя се жени за някакъв балетист, по нейните думи объркан, т.е. гей. Заминава за Берлин, учи балет, прави кариера, изръшква цяла Европа, че и Египет и Тунис. Това преди Втората Световна Война. По семейни и градски легенди "графове и барони са падали в краката й, шейхове са й хвърляли злато". Била е в Германия когато Хитлер идва на власт, разказвала е на баща ми за евреите, за настроенията там. Знаеше перфектно немски и френски. От нейни снимки знам какво е кабаре.
След войната цяла Европа е била разрушена и тя се завръща в България. Отива във Варна и много й харесва там. Заселва се и започва да играе във Варненеската опера. Вече е била разведена с първия си мъж и среща дядо ми. Харесват се, женят се. Родила е баща ми почти на 40 години.
Историите за нея от по-старите варненци, които си я спомнят, е че е била много ексцентрична, обличала се е по западен стил, имам нейни снимки по бански, банския й е като сегашните - изрязан. Има снимки по монокини, но не и от плажа. Даже ми бяха разправяли как кара колело на високи токчета, запретнала полата, а баща ми на задната седалка. Общо взето е била много различна от съгражданите си.
Става прима балерина на Варненската опера. Мисля, че е и пътувала, защото баща ми казва - това го донесе баба ти от еди си къде.
След време успява и да продаде имот в София, за да си купи във Варна апартамент, но го изплаща до пенсия.
Не знам защо не е репресирана като носител на упадъчен строй. Пенсионирала се е в операта.
Явно ще трябва да питам баща ми, ако знае, де.