Истории от комунистическа България

  • 164 109
  • 3 891
# 900
Check Please, братовчедите на баща ми по майчина линия пък са все по чужбините от едно време. Кой във Франция, кой в Германия. Та с тази си част на родата баща ми не е общувал.

Сега баба ми не може да общува със сестра си на живо. Треньорка по худ. гимнастика, след промените 90-те замина за Канада да работи. Изтегли дъщеря си, има вече пораснали внуци, родени там.
С баба ми се чуват почти всеки ден по телефона, но страдат една за друга, защото нито едната, нито другата може да издържи вече пътя със самолет, за да се видят на живо.
Техният баща, моя прадядо е от много бедно семейство. От Гоце Делчев е, но като се жени с парбаба ми идват да живеят във Варна.
Като идва комунизма успява да се издигне до някакъв пост, той по сърце беше комунист. Но въпреки поста си, апартамент успява да вземе след дълги години, не помня да са имали кой знае какви облаги. Майка ми успява с негова помощ да се уреди на първата си работа.

Явно във Варна не е било толкова зле като на други места. Поне до такъв извод стигам, четейки историите тук.

Отнесох се нещо.... Crazy
Виж целия пост
# 901
nofelet, големи бисери.  Tired
Виж целия пост
# 902
...Ама Куркума-този Маркс-Ленин и тогава никой не го беше чел. Всички знаят за що иде реч, ама не им е изгодно  да признаят..

Маркс-Ленин и прочие са слабо четени, за щастие, но то не пречи основните им виждания  - за капитала, класите, революциите и империализма - да присъстват в темата тук осезаемо - чрез понятията си. Нежеланието ми да ги ползвам не е пудрене, а осъзнато желание да бъда по-прецизен в оценките си.

Говорим ту за комунизъм, ту за социализъм... Внасям уточнение, че комунизъм по догмите на брадатите бонзи има в Русия (1918-1921) и в Кампучия през 70-те, но съществува кратко, по причина че наличните хорски ресурси почват да се топят и нямало да остане кой знае колко народ за ощастливяване.

България преминава през няколко фази на съветския тип социализъм, а спомените в темата са главно от периода на "РСО" и "Епохата на реалния социализъм". Последната беше кратичка, но съдържателна: тогава се призна, че съветският социализъм е "недоносче"(Т.Живков) и се отказаха от него.

Виж целия пост
# 903
Като почнахте с лакърдиите за пътуването в чужбина, още малко и ще излезе, че е било свободно и всеки е можел да си вее байрака като в наши дни. Еми, не е вярно.
Дори с шенгенските ограничения през 90-те се пътуваше чувствително по-лесно и безпроблемно, отколкото тогава. Разликите са фундаментални.

То и аз съм излизала по соца, на турнета с хор - при това няколко пъти, при това малолетна, без практически никакъв надзор (40-50 дечурлига само с диригент, корепетитор и администратор - предполагам партиен мишок?).
Издаваше се колективна изходна виза. Но за частни пътувания стояха по друг начин нещата.
Виж целия пост
# 904
Всичко си е имало, хората са си пътували, богати и доволни, и икономически фалит е нямало, а терорът и страхът просто са се присънили на някои със задна дата.

Ще ползвам казаното от А. И. Солженицин за майсторите на тоя процес на замазване:

.
Скрит текст:
.. Но все пак пробивът беше направен! Колкото и яка, непреодолима да изглеждаше стената на лъжата, издигната сякаш за вечни времена, в нея зейна дупка. Още довчера у нас нямаше никакви лагери, никакъв Архипелаг, а днес целият народ и целият свят виждат: лагери, и то фашистки!

Как да постъпят? Дългогодишни майстори на умението да се измъквате, неизменни хвалители! Нима ще понесете такова нещо? Нима ще се смутите? Ще се поддадете?…

То се знае, че не! Първи майсторите на измъкването ще се шмугнат през тази дупка в стената. Като че с години те само това са и чакали — да я запълнят със своите сивокрили тела и с радостно — именно радостно! — пърхане да закрият от погледа на изумените зрители самия Архипелаг.

Първият техен вик — мигновено намерен, инстинктивен — бе: това няма да се повтори! Слава на Партията! Това няма да се повтори!

Ех, умници, ех, майстори на замазването! Щом „това няма да се повтори”, от само себе си се разбира, че днес няма такова нещо! В бъдеще няма да го има, а днес, естествено, не съществува!

Така ловко пърхаха с криле в пробитата дупка, че Архипелагът, едва появил се пред погледите, бързо се превръща в мираж: и го няма, и няма да го има, само дето може да го е имало. Ама то беше култ към личността! (Много удобен е този „култ към личността”. Избълваш го и уж че нещо си обяснил.) А ако действително има нещо, което е останало, което запълва пробитата дупка и ще пребъде във вековете, това е „Слава на Партията!”. (Отначало като че ли слава за това, че „няма да се повтори”, а после, и то почти веднага, като че ли слава и за самия Архипелаг, това се слива някак, не може да се раздели: още не сме намерили дори списанието с прословутата повест, но навсякъде чуваме: „Слава на Партията!” Още не сме стигнали до момента, когато бият с камшик, но от всички страни гърми: „Слава на Партията!”.

Така херувимите на лъжата, пазителите на Стената, се справиха прекрасно с първия момент.
Виж целия пост
# 905
Тук един наш съфорумник беше споделил, че обикалял с майка си и баща си и жигулата из Западна Европа, като членове на СБА.
Учудихме се като го каза няколко човека, но не можахме да го обвиним в лъжа, тъй като той никак не можеше да бъде заподозрян в симпатии към онова време и режим.
Виж целия пост
# 906
И други са чакали да измрат поколенията, израснали и родени в робство. Минали са 25 години, още 15 и може и да опънем палатките в Обетованата земя, ама дотогава има още да бродим из пустинята.

Да, и сегашните поколения "работим", но е ясно, че до голяма степен работим, за да поправим вредата, а чак след две поколения, ако имаме късмет, работата ще доведе до истинско развитие. Още не сме запълнили дупката, дето оня строй я изкопа (плюс разрухата от разпада му), а камо ли да построим нещо отгоре.

Много точно, браво. Германия след обединението е само един пример за това, колко трудно се поправят пораженията от тоталитаризма. Четвърт век по-късно осита и весита се отнасят с подозрение едни към други, а стандартът на живот в страната не може да се уеднакви въпреки подкрепата, която държавата оказва на по-бедните региони.

Наследството, което ни остана от онзи режим, както и престъпленията му са основният проблем. Мизерното ни битие преди 1989 г. е подробност.
За протокола - по онова време 4 поколения се прескачахме в стая, хол и кухня и вечно си брояхме стотинките. Това обаче няма значение на фона на отнетия избор и провалените животи на поколенията преди мен.
Виж целия пост
# 907
Герри, Параход, естествено че не беше лесно и безпроблемно и че едни хора решаваха да излезеш ли или не. Само че нерядко се получаваше.


Издаваше се колективна изходна виза. Но за частни пътувания стояха по друг начин нещата.

Мда. Издаваха се индивидуални. Да, с връзки ставаше в общия случай, защото иначе можеха да откажат когато и както си искат.  За мен това му беше най-тъпото на този режим.

Виж целия пост
# 908
Дядо ми в Югославия не го пускаха. Имаше роднини в Македония, но паспорт НЕ получи...
майка ми сновеше постоянно по екскурзии, включително и такава из Средиземно море от Варна до Испания със спирки във всички държави, и от там със самолет обратно.
Вижте горните два поста.

Дядо ми в Югославия не го пускаха.
Майка ми сновеше постоянно по екскурзии.

Такъв беше строят. Всички бяха равни. Някои просто бяха по-равни.

Не искам да коментирам кой имаше свободата да пътува и "снове" постоянно където си ще. Живи и здрави. Но да се говори как едва ли не всички са имали това право е просто нелепо.

И хващането в думата "паспорт" също е нелепо. Важно е, че не са пускали човека в Югославия, а не как точно е станало това - с отказ на паспорт, с отказ на печат, с отказ на марка, на стикер или с отказ на усмивка. Това са подробности. Важен е фактът - а той е, че мнозинството не можеше да ходят и да "сноват по екскурзии".
Виж целия пост
# 909
Всъщност, нашите не бяха никакви, прости работници. Не бяха някакви величия, членове или каквото и да е. Казано простичко, не са били от онези, по-равните.
Виж целия пост
# 910
nofelet, продължаваш с бисерите. Преди малко национализация нямаше, сега само членове на БКП може би са напускали пределите на страната.
Виж целия пост
# 911
Защити ми тезата, че ТКЗС е имало право на собственост върху земята, моля.

На стената в нашето селско ТКЗС още има огромен плакет със снимките на всички "КООПЕРАТОРИ" - т.е. на всички собственици. И дядо ми се усмихва от една от снимките.

Де факто земята е била национализирана. Но де юре не е била. И дори няма защо да се спори по този въпрос.

Всеки знае какво е да си имал земя в ТКЗС и какво е да си имал земеделска земя в Студентски град и върху нея да е бил построен блок.

Целият спор тръгна от това, че казах, че нямаше нужда от безмисления троен преход ТКЗС - връщане в реални граници - и после отново коопериране. В моето село новият кооператор дори офисът му е в сградата на старото ТКЗС. ТКЗС имаше 100% от собствениците. Сега в кооперацията пак са 100% от земите в землището. Просто имаше едни около 7 години, в които 50% от собствениците се опитаха да я обработват сами - екстензивно, с магарета, коне..., с рала като през 40-те. Пълен ужас. 1992-1997...  И през 1999 всички обратно бяха в кооперацията.
Виж целия пост
# 912
Да, с връзки ставаше в общия случай, защото иначе можеха да откажат когато и както си искат.  За мен това му беше най-тъпото на този режим.
Да, поощрява се измекярското и подлярско поведение. А като добавим и едно доносче и ... увисваш. Като заговорихте за Югославия се сетих, че на дядо ми са му отказали голямо повишение, след дотогавашната му успешна кариера, затова, че някой донесъл, че си кореспондира с югославянин /с когото се били сприятелили на фронта/.
Виж целия пост
# 913
Haho12358,
за "прости работници" ставаше. Те не са "съмнителни". Ако уцелят правилната фаза на луната и настроението на съответния чиновник - турят им печата.

За връзките нещо да напиша, макар че сигурно ще бъде подминато - не е достатъчно битово Grinning
Напоследък отново четох няколко дебели книги от англосаксонски автори за Османската империя.
Както (може би) знаем, нейната структура се отличава рязко от западните феодални системи по онова време (в тях - наследствена аристокрации и привилегии, в Османската - наследственост само за султана, меритокрация за останалите). Това е причината в нея да са от първостепнна важност "връзките", "на кого си човек", "кой те препоръчва".

И ето как виждаме този модел, успешно прихванал и пуснал корени у нас в продължение на столетия, да хипертрофира по соцвреме. Щото аз друга соцстрана, в която "връзките" да са били и да са толкова на почит, не познавам.
 
Виж целия пост
# 914
nofelet, продължаваш с бисерите. Преди малко национализация нямаше, сега само членове на БКП може би са напускали пределите на страната.
Знам, че не всички я напускаха и можеха да я напускат. И ти го знаеш много добре. Сега може би е време да ни обясниш и защо се опитваш да казваш на черното бяло?

Да защитаваш правото на свободно пътуване в страна, в която на граничарите основната задача е било да пазят границата от хора в посока "навън".....

Някъде се губи логичкеската връзка. Ако хората са можели да пътуват свободно, какъв би бил смисълът да минават през кльона под дулата на "Калашник"....??

Този спор е безсмислен.

Аз за национализирането на земята... не знам дори какво има да се спори.

Всеки собственик на земя влиза в ТКЗС с подпис за участия в кооперацията. Да, голяма част са били насилствено дадени, но по-голямата са били доброволни.

Никога собственик на земя не е прехвърлял право на собственост върху ТКЗС. Влизането в ТКЗС не е имуществена сделка.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия