Сега баба ми не може да общува със сестра си на живо. Треньорка по худ. гимнастика, след промените 90-те замина за Канада да работи. Изтегли дъщеря си, има вече пораснали внуци, родени там.
С баба ми се чуват почти всеки ден по телефона, но страдат една за друга, защото нито едната, нито другата може да издържи вече пътя със самолет, за да се видят на живо.
Техният баща, моя прадядо е от много бедно семейство. От Гоце Делчев е, но като се жени с парбаба ми идват да живеят във Варна.
Като идва комунизма успява да се издигне до някакъв пост, той по сърце беше комунист. Но въпреки поста си, апартамент успява да вземе след дълги години, не помня да са имали кой знае какви облаги. Майка ми успява с негова помощ да се уреди на първата си работа.
Явно във Варна не е било толкова зле като на други места. Поне до такъв извод стигам, четейки историите тук.
Отнесох се нещо....
