Щом сме се изучили и сме си купили апартаментите тогава, и то без да взимаме кредити, и сме яли чисто месо и истински зеленчуци, и всяко лято сме били по 3 седмици на море, значи хич не е било толкова зле!
Някои са ходили на море всяко лято. Аз бях ходила само 2 пъти за 20 години.
Сега ходя по два пъти лятно време - юли и септември по 10 дена минимум.За екскурзии в чужбина нашата фамилия не можеше и да мечтае по времето на соца заради дядо НЕВЪЗВРАЩЕНЕЦ.
Сега и аз, и брат ми сме обиколили много места, а другият ми брат живее в чужбина.
По времето на соца баща ми и майка ми успяха с триста зора да направят един апартамент, ние имаме много повече.
Животът на родителите ми беше тежък, заради дядо. Баща ми е бил интерниран с чичо и баба за няколко години, непрекъснато го тормозеха разни партийни величия. Няма да влизам в подробности, само ще спомена, че след многогодишна раздяла и вече очаквайки с нетърпение да се върне, дядо почина ( 1990 г), а баща ми го пропътува 1000 км, за да го види за последен път, мъртъв.
Да, на някои не им е било зле, особено когато са си затваряли очите за явните несправедливости около тях.
Имам роднини, които си живееха добре. Нямаха нашите проблеми, например вуйчо - бяха членове на БКП с жена му. Не строиха къща, нито апартамент купиха, живяха и децата им живеят все още в семейната къща, от която майка ми е отказала дял. Цял живот си прекараха по туристически походи, пеейки Айларипи...
Купони, китари, пей сърце. Нормално, сега им е трудно, животът е различен. Трябва да се бориш за себе си, а те не са свикнали. 
Имайте малко срам поне...Пфуу!
Та доброзорно ги правеха партийни членове за да заемат позицията си. След две години мисля дойде уж демокрацията и такива театри се спестиха на другите по-млади колеги.