Истории от комунистическа България

Абсолютно вярно, с едно малко допълнение.
Който се е сблъсквал с животозастрашаващо заболяване на близък преди, знае, че здравеопазването нито беше безплатно, нито беше лесно да достигнеш до лекарства. Спомням си какви кошмари изживяха родителите на едно болно от левкемия детенце, до какви висоти на държавния апарат трябваше да достигнат за да се намерят необходимите препарати и т. н.

  Не казвам, че сега е по- добре.  Особено в частта за НЗОК съм съгласна напълно.

  Вчера си мислех за тази тема. Все повече ми се струва безмислен такъв разговор, не само тука, а и въобще.
 Може би, ако  бях от тези, за които е имало всичко, пътували са си където си щат, партията им е дала жилище, изучила ги е и т.н. и аз щях да застъпвам тезата, че се е живеело много хубаво... Защо не? За тези хора наистина се е живеело много хубаво и е имало всичко. Трябва ли със задна дата да бъдат убеждавани в нещо, след като личния им опит говори друго, или пък да бъдат принуждавани да се съгласяват, че е било  за сметка на друго?

  Вероятно тези страници просто се затварят, и край.

Ох, страхотен довод!  
По тази логика, понеже баба ти нито веднъж не е гледана на ехограф, трябва да целуваш ръка на БКП, че ти си гледана цял един път.
То едно време и интернет, и смартфони нямаше, защото гадните комунисти ги бяха забранили, нали?
Толкова реални недостатъци имаше онова време, няма нужда да се разводнява темата с изсмукани от пръстите глупости, моля.

Не, не трябва. Но има хора, които са го разбрали въпреки това, защото цялостната картина беше такава, лоша. Изключенията бяха малко на фона на цялостното население.
Друг е въпросът, че критериите също са различни и че въпросът за имането на избор е най-важният и той си стои и винаги ще бъде. Това е.
Никой не отрича, че е имало хора, които са имали всичко както сега. Нито пък са били виновни за това, но са били малко. И е било "уреждано".
И аз искам да ти кажа, че нашето семейство никога не се е чувствало нещастно. Тези неща, които са се случвали си тежат, останали са там някъде в душата на когото ги е изстрадали и толкова.
Но нашите винаги са се трудили, никога не сме били мрънкялници, но истината винаги е прозирала, че това, което беше не беше редно и не всички бяха равни. Че нямаше свобода на волята и прочие. Това е.
Както и сега има неща, с които не се примирявам, принципни и отказвам да ги приема, но в някои теми ми се карат, че съм говорела така, щото не ми било до главата.

Добре, нека така да се изразим- болничната помощ може и да не е била на високо ниво, макар лични примери в семейството ми да оборват твърдението, но доболничната функционираше безотказно. Сийка добре е описала системата на масово обхващане на население от доболнична помощ и назначаването на медицински лица и в най-ненаселената паланка. Имало е и норма- на еди колко си души да се падат по еди колко си медицински лица.

Имаме вила в село на 30 км. от столицата. Там все още седи, макар и вече почти разрушена, отдавна разграбена сградата на т.нар. Здравна служба. Триетажна постройка, събирала в себе си и родилно отделение, и зъболекарски кабинети, и детски лекари, и участаковите, а в дни от седмицата и специалисти по различни болести. Без нужда да се плаща, да се носи здравна книжка и пр. бумащини, съм водена в средата на 80-те на лекар там, за каквото се сетите- от настинки, през рубеола, до съмнение за комоцио и счупени зъби.

Към днешна дата същото това село е най-населеното в областта, но за сметка на това лекар има два пъти в седмицата за по половин ден, а другите най-близки такива са на разстояние от +/- 15 км. в двете посоки.
В същото това село, на един черен път се намира вилата ни. През 1986-та прадядо ми получи инсулт там. Вярно, телефон имаше на десет минути път пеша от нас, но пък за сметка на това линейката се качи в старопланинския чукар. Сега, наскоро е било, на съседка й става лошо, няма нужда да казвам дали линейка се е отзовала.

А, да, и към въпросната Здравна служба си имаше линейка, не се чакаше такава от близкия град, или София.

и какво е лекуваЛа тази система ? и как ?
парадонтоза Ли ,  остеопороза  Ли ....
медицината е бързоразвиваща се наука и когато си изоЛиран от света как ще достигат новостите в нея ?
 скъпа e , също така / а говорим за страна със заплати от 10-20 доЛара / ,

когато направиха байпас на един поЛитик чак го казаха по тв ,
помня как вкъщи всички цъкаха учудено, а това е операция всекидневие от десетиЛетия за Запад ,  всичко това , което комунягите искат трябва сиЛна икономика, а тяхната е подчинена на ''задовоЛяване на еЛементарните потребности'' , за лукс като качествена медицина няма ресурс ,
така че и да има един фелдшер на сеЛо все тая -  той не може да Лекува с погЛед ...

  Знам, Нино  .
  

Крайно време е да престанем да идеализираме здравеопазването.   Това, че всяка баба можеше да отиде селският лекар да й измери кръвното, е най-важното.

Да, чудесно е това с меренето на кръвното на всяка баба, защото България не е София, където поликлиниките са пълни с пенсионери, клечащи за една спявка с докторицата си.
Писах, има хора, които не виждат лекар, защото идва по два пъти в седмицата за по половин ден. Дори и само заради ежедневната медицинска наличност /ето, не казвам помощ/, може да дадем един плюс.

а Лекарят е унижаван  със запЛата по-маЛка от тази на чистачка !!
много са умни , наЛи ?
не ви Ли дразни това ?
медицината тогава няма нищо друго освен нископЛатения лекарски труд ,
не ми ги хваЛи такива достойнства ....

  По селата имаше фелдшери. И бяха по разпределение.
  За разпределението искате ли да си поговорим?

 

Това за лекарските заплати по-малки от тези на чистачките е невярно.  
От работник в Кремиковци, и от миньор- да, но вторите и сега вземат повече от лекарите. Просто, защото се водят първа категория труд.
Учителските заплати, да речем, и преди, и днес са малки, но преди е имало една съществена врътка- там, където е имало учителски институти, е имало и големи военни поделения.  

Е, не е приятно да те разпределят в Гъмзово, Видинско като млада учителка, но днес аз, като млада учителка си търсих близо година работа. За това време повечето от колегите ми, се отказаха от професията, демотивирани от липсата на връзки в някой Инспекторат по образование.

Останете си със здраве и мисълта за правдивите ви спомени. Аман от едностранно, плоско и едноцветно мислене.

Здравословните проблеми на хората винаги са били едни и същи. Сега медицината е напреднала и това обяснява множащите се медицински центрове. Разбира се, че е хубаво да имаш право на избор. Съпругът ми е роден в едно голямо за времето си село, подобно на това, което Касита е описала. Бил е обърнат седалищно и го е акуширала само местната акушерка. С изключение на трудното раждане не е имал никакви здравословни проблеми. Много са важни хората и най-вече уменията им и желанието им да работят. Каквата и апаратура да има, ако ги няма хората, нищо не е същото.

Но то и сега, в Гъмзово, Видинско има работа, както за учители така и за лекари.

 Няма кандидати да отидат там.. Затова сега общините се чудят как да мотивират завършващите млади специалисти да отидат да заемат свободните места в Гъмзово и Мискетово. Разбрах, че предлагат общински помещения, за да не плащат наем за кабинет и други екстри и пак няма кандидати, въпреки, че завършващите лекари не са никак малко.
 

  

Касита, тъкмо се засили да пиша подобно на това, което Ирис е написала.
Не си търсила 1 година работа из цяла България, ами само в София.
Едва ли щеше да ти е приятно да те пратят от София в Гъмзово, без да ти дадат шанс даже и месец да потърсиш работа в родния град.
И за тези разпределения - пак с връзки са се измъквали.

Напротив! Търсих и в Своге, и в Елин Пелин, и в Ихтиман, и в Костинброд, и в Годеч, и в Перник.
Само в Перник ми предложиха, но с връзки  познавам директорката на една от градините, лична приятелка ми е.