Истории от комунистическа България

За мен странното е, че хора пострадали от безумията на онова време изпитват носталгия.

 Интересно, че аз като се оплаквах в детската градина от някоя учителка, все ми излизаха с номера, че нямало кандидати за тая работа и трябвало да назначават едва ли не от кол и въже и затова... едикакво си. А всъщност май няма толкова места за учители в София, нито в училище, нито в детските градини.

  Но както и да е. Всичко е навързано. Система, която трябва да закрепостява гражданите си с жителство по родните им места и с разпределение по паланките на работните им, едва ли някой може да каже нещо положително за това.
  И се получава така, че както за всичко се поощрява връзкарството, нагаждачеството, да намериш начин да надхитриш, да се оттървеш от разпределението и жителството... абе нелепости колкото щеш.

Ооо, и по татово време имаше много връзкарство за работа.
Питат ме- Тебе кой те праща? Като кажа, че никой и, че съм научила, че има свободно място, са ме сиктирдосвали като мръсно коте. Не мога да ви опиша как съм се чуствала след това. Рядко ми се е случвало да има човешко отношение в такива канцеларии. Като седнеха зад столЯ и все едно Господ за шлифера пипнали.

И за детски градини също. Детето си не можех да пратя в градината която беше към предприятието на ММ и за която това предприятие се грижеше. Градина като слънце. Нямало места, щото пълно със парашутисти- след това научих. ....и си загубих работата, таман започнах.

Абе, при добро желание и днес може да се измисли нещо.
Безплатно образование (ама наистина безплатно - без такси и с безплатни учебници) за който иска. Срещу задължението да работи за определен срок, след като завърши, в Гъмзово. Може пък и да се намерят желаещи.
Ако откаже да си изпълни договора, връща парите с лихва.
И други подобни механизми могат да се измислят, то защо ли да се измислят, когато отдавна са измислени, просто някой трябва да има волята да ги въведе.

Воля му е майката, ама що няма воля бее........................?????

Кака Сийка е права, но ни липсва едно действие, което преди време го е имало - планиране. На база това планиране е имало нужда от определени кадри, които са се обучавали в профилираните училища. И пак на база това планиране е определена бройката влизащи във ВУЗ-овете по окръзи и последващото им разпределение.

 Планиране без мотивиране, обаче, видяхме какво се получава - насилствено разпределение и закрепостяване.
  Иначе нещата са измислени отдавна, разбира се. Нашите също сега мислят.

Предлага се още малките болници да обучават специализантите в първите две години, а след това да ги изпращат за още три в някоя от университетските или в големите многопрофилни болници. Тази възможност за задържане на докторите по места и обезпечаването на лечебните заведения в малките градчета с медици ще предложат от Българския лекарски съюз (БЛС) да бъде включена в екшънплана към Националната здравна стратегия за периода 2014 – 2020 година. В него ще бъдат описани всички мерки и срокове, с които ще се изпълнява стратегията. Тя ще бъде обсъдена днес на здравната комисия в Народното събрание не само от депутатите, но и от представители на съсловните и пациентските организации, съобщи за „Монитор” заместник-председателят на БЛС д-р Юлиан Йорданов.
Идеята е обучението по специалност да започва в болници, които макар и малки, ще
имат оторизирани лекари за такова обучение.
Тези медици ще играят ролята на супервайзери. Така младите лекари не само ще специализират, но и ще работят на щат и получават заплата в малката болница в първите две години от обучението си. Когато пък след този период продължат да специализират останалите три години в университетска или многопрофилна в големия град, ще могат да си запазват работните места и да се връщат след това като специалисти в лечебното заведение, от което е тръгнала професионалната им кариера.
Сега специализантите плащат обучението си, като за годините, в които учат специалност, нямат възможност да работят на щат. Само малка част от болниците им плащат минималната за страната заплата или им дават по някой лев под формата на плащане за дежурство или хонорар.
Лекарите и медицинските сестри са най-много на глава от населението в България. Те са повече от средното за Европейския съюз, става ясно от проекта на Националната здравна стратегия. Те обаче не са на правилните места, не са разпределени равномерно, каза още зам.-председателят на БЛС д-р Юлиан Йорданов.
Според стратегията, в която са залегнали данни от Националния статистически институт, през 2012 г. (от когато са последните данни на НСИ) на трудов договор работят 28 643 лекари, 47 806 медсестри и специалисти в общо 339 болници, диспансери, онкоцентрове и психиатрии. Това означава, че на 100 хиляди човека се падат 393 медици при средно 333 за ЕС. На 100 000 се падат по 663 болнични легла, докато средната стойност за ЕС е 545.
Специалистите обаче са концентрирани в големите болници, като има
цели райони, където няма квалифицирани лекари,
не достигат и джипитата.
Най-остър е дефицитът на анестезиолози, епидемиолози, съдебни медици, но вече се забелязва недостиг и на педиатри.
Зам.-председателят на БЛС д-р Юлиан Йорданов препоръчва в стратегията да се разпишат конкретни мерки как ще бъдат обезпечено населението и в най-отдалечените райони на страната с необходимите общопрактикуващи лекари. Според него най-приемлив е вариантът кметствата да осигуряват безплатно кабинети и жилища за джипитата, които не са местни и искат да отидат там. С такива екстри сега в Германия задържат докторите и привличат нови, включително и от бедни страни като България, Румъния и Словения.

 Но  друго си е да ги задължат, сега трябва да ги примамват  

Че то си била на 10 години 89-та. Останаха без зъби хората, като трябваше да си плащат. Баща ми беше зъболекар и вземаше 140 лв. заплата. Имам един изваден зъб и то миналата година. Може би мнението ми е различно, защото все пак баща ми ми е правил зъбите. Имаше зъболекари по училищата, дори задължително ни проверяваха зъбите и няма не искам трябваше да ни ги правят. Как комунизма ти е виновен за зъбите не разбрах, освен да си останала без зъби на 10 години. И тъй като и семейството ни е зъболекарско също и доста от семейните приятели, искам да ти кажа, че скоро след 89-та се осъвремениха кабинетите. Фотополимер имаше и преди 89-та, но не се слагаше на всички разбира се, но и сега най-здравата пломба си е амалгамата.

Аз лично искам да зная откъде е изникнала тази идея, има ли обективни факти, които да показват, че идеята е добра, тоест, че има смисъл новоизлюпени лекари да се изпращат на работа на места, където няма кой да ги обучава. С една дума, обратно към разпределението.

Друго си е амалгамата, да. По нея ни познават по света.

Мислиш по света я няма ли. Айде да коментират малко по компетентни. Скоро си правих зъби и когато е заден зъб предпочитам амалгама. И преди имаше бяла пломба но трябва да съхне 2 часа и е вредна, амалгамата с живак. Фотополимера е сравнително нов и не се знае колко "не вреди".
Западняците ги познаваме по това, че са без зъби ако са извън системата или с фасети за хиляди евра. И сега идват гърци и подобни тук да си правят зъби, защото им е много по-евтино. Това е наследството от комунизма, защото на времето не се плащаше за зъби и само махани намирахте, сега като трябва да кихнеш 200 лв. и мерси казваш. Още го носим това бреме в здравеопазването. Помня и доста след 89-та битуваше на макс това бреме, че лекаря и зъболекаря са ти длъжни, защото е безплатно иначе всичко друго се плащаше. Сори за офа но ми е болна тема.

Докато работник в Девня вземаше по 500 лв. или докер на пристанищата, баща ми вземаше 140 лв. , а плащахме 100 лв. наем. Всички са ви длъжни, че сте много хубави. Света с нищо не ви е длъжен. Работило се  навремето с материали, които са им предоставяли и сега имаме по-добри специалисти. Старата школа работи много добре, новата гледат само как да ти оскубят парите.

Понеже много-много не ми се пише по зъболекарската тема, ще споделя/ цитирам пак този, когото много обичам да чета по темата. Циторам, подчертавам:

"мислих си много, дали да се включа, но все пак ще има някакъв смисъл... .
Комунизмът в Бг имаше много зверски лица- едно от многото бе именно в зъболекарската помощ.

Моите спомени са ужасни:

* като дете в училище ме влачиха за крака по коридора, за да ме замънкат в зъболекарския кабинет за тези ужасни процедури. Вече бях изрядно изритал 2,3 зъболекарки с техните допотопни ремъчни машини, липса на каквато и да е била упойка и допотопни материали. Оставяйки на страна факта, че няма цивилизована страна в Западния свят, където ще правят процедури на дете, без да присъстват родителите му, цялата тази сцена е Кафка - преживяване. Сигурно на другарчетата щеше да им падне "строя" ако бяха внесли инжекционни упойки и качествени материали. Не. Просто страшно им бе кеф когато се ГАВРЕХА с народа си. Просто и ясно. Както това правят и сега. Нищо "добро" не са забравили... .
* не помня в зъболекарското дело да е имало качествено оборудване и упойки. НИКОГА. Аз даже не знаех че има упойки в зъболекарската практика, докато не почнах да следвам. Но така и не се научих да посещавам редовно зъболекар, дори и сега, когато имам чудесна зъболекарка моя позната, завършила в Рим, пак трудно ме кара да сядам на стола. За съжаление."

Само като видех д-р Г. пълен некадърни и изрод и ми се подкосяваха краката. Благодарение на него и такива като него е това, което е в устата ми.
Да, и за да съм напълно честна, ще кажа, че и едно младо зъболекарче ми причини подобни неща, върху вече доста пострадалите ми зъбки.

И на мен ми е болна тема как от правото на безплатно здравеопазване минахме на задължението да плащаме здравни вноски, без гаранция, че ще получим нещо насреща.
Доскоро си свирках и си виках: "Майната им на здравните осигуровки, които внасям, а нищо не ползвам, нали има по-нуждаещи се от мен", но дойдоха години, когато започват да се обаждат тук-там разни проблемчета и... Я, изненада! На всичкото внасяне отгоре, нямам право на това, нямам право на онова, имам право само веднъж годишно да ме претеглят и да ми измерят кръвното. Мерси, рекох!  
Другото - кеш, в брой и на ръка на частно.
Интересно как, когато е за даване, трябва да сме солидарни, но когато имаме нужда да получим - никой не ще да е солидарен с нас.

Здравеопазването и сега е зле, общественото. Няма какво да се лъжем.

 От тези задължителни зъболекари в училище и процедури без упойка все още имам страх и ходя в много краен случай.