Истории от комунистическа България

Спомням си, че в 4 клас имахме да учим едно стихотворение за партията. Нещо от типа "партията ни е родила, партията ни е кърмила" и аз не можах да го науча. То беше рев, то бяха сълзи, но в главата ми не влиза нищо. Още от дете без да разбирам що за режим е, съм мразела комунизма (подсъзнателно, сега съзнателно). Баща ми като го прочете само ми каза: "Няма да учиш тази глупост. Ако учителката попита защо не го знаеш, кажи, че баща ти ти е казал, че партията нито те е родила, нито те е кърмила" (или нещо от сорта беше). Слава Богу не ме изпитаха на стихотворението, че ако го бях казала това, не знам какви щяха да бъдат последствията. Малко след това режима падна.

Темата май беше за истории от онова време, а не дали сме фенове на комунизма или капитализма.
На мен не ми е пречел комунизма, не ми пречи и капитализма.

Да, не е било лесно тогава, но пък всеки е можел да си намери работа и да живее що годе нормално.
Я ми кажете сега как оцелява един пенсионер със 150 лева пенсия?

Зле. А преди как оцеляваше пенсионер с 30-40 лв. пенсия? Преди да кажеш, че не е имало такива - имаше, земеделските пенсии бяха от тоя порядък.

Ехехе, аз си бях перде и ги казвах тия работи... (не са ми ги подшушвали, де, нашите бяха послушни - а на мен и досега чувството за такт не ми е най-силната страна). Ефекта по лицата на присъстващите беше потресаващ, помня го. Не са ме наказвали кой знае колко де, де, май баща ми веднъж-дваж го бяха привиквали за мъмрене в кварталната организация. И мен са ме мъмрили в пионерската. Толкоз. Ама 10-20 години по-рано - знаеш ли?

Поклон пред малката дисидентка!
 

298, да, темата е за истории - лоши или хубави.
Не мога да разбера защо има спорове. На едни им харесва сега, на други тогава. Какво толкова. Кажете си мнението - например: "толкова хубаво беше тогавааааа..... имаше салам и почивки" и до там.

Спомням си как имаше някакви безумни съботници, които задължаваха родителите да ходят и да чистят двора на училището, примерно. А децата, чийто родителни не присъстваха, биваха мъмрени от класната в понеделник.
Помня и как веднъж вкъщи дойде някакъв от ОФ-то да пита майка ми и баща ми дали няма да имат второ дете вече.  
Помня също как един учител удари мой съученик с дебел учебник през лицето.
Помня и как се разхождах с баба ми по улицата и типично по детски (чула от телевизора "Кремъл"), се изцепих на висок глас, че Кремъл е крем и баба ми веднага ми направи забележка, че така не се говори, защото могат да дойдат от милицията вкъщи.
Абе "прекрасно" време.
Всъщност май единственото хубаво нещо, за което се сещам е, че май нямаше толкова много кражби. Или поне не съм чувала да са обрали някой съсед.

По телевизията дават армейски генерал Добри Джуров. Аз на три годинки крещя и врещя, та никой да не може да чуе новините. Майка ми ми казва да млъкна, защото може би ще покажат баща ми по телевизията, тъй като генералът е на посещение на мястото, на което той се намира на работа. Аз поглеждам майка ми, поглеждам телевизора и заявявам. "Баща ми с комунисти няма да се целува!". Годинки -три! Майка ми в шок, у нас на такива теми не се говореше! Говорете ми после, че нямало прераждане.

Родителите на баща ми бяха с пенсии от по 30 лева. Та ми се наложи да слушам веднъж във форума една кокона, как те аджеба не били работели... Но виж ти нейните прародители се скъсали от бачкане. Аман от олигофрени! Изкачат през страничка.

Еми Даниел,
тука не става дума за това, че Кайпириня е направила нещо героично, а че дори децата са виждали, че всичкото е една бутафория.

Жалкото е, че на същите заблудени овци и сега се опитват да им пробутват бутафории (разбира се дребни и кокошкарски, в сравнение с преживяното).

Дрън-дрън. Какво си мислиш, че на света има едни лоши хора, дето си мислят "Я какви лоши хора сме, дай да уморим от глад още 10 милиона африканци"? На всеки (както и на теб) някой друг му е виновен за всички несправедливости - не и самия той.

Някои не искат да лишат децата си от ски, други от яхта. Въпрос на мащаби, не на принципни разлики. И, разбира се, и първият, и вторият демонстрират лицемерна загриженост за абстрактните за тях бедни и онеправдани.

А всъщност повечето умиращи от глад от никого не са ограбени. Просто са имали кофти късмета да се родят насред пустиня и племенна война. Ти можеш да ги приютиш в богатата си страна или да им помагаш с нещо друго - но явно всъщност не те интересуват извън казуса с виновника за тяхното положение. Който пък най-често не съществува - така че да мрат, явно.

Откъде го измислихте  това безплатно здравеопазване, главата не ми го побира.

Осигурителни вноски винаги е имало.

Преди 1944, хората са имали осигурителни книжки, и здравноосигурителни книжки, в които са лепели марки - доста честно. Имаш книжка с марки, ползваш услуга, нямаш - не ползваш.

След 1944, хората продължават да внасят осигурителни вноски в ДОО. Виждала съм комунистически ведомости за работни заплати, дори един празен тефтер, наскоро изхвърлих.

Та предприятията тогава, с тегленето на работните заплати, са превеждали осигурителните вноски в НОИ... от там НОИ ги е разпределял за пенсии,  здравеопазване, за плащания към безработните /доколкото е имало безработни, но е имало обезщетения, виждала съм ги описани в трудова книжка, точно както сега/.... за детски добавки, за парични премии на отличници трудоваци.....и прочие и прочие разходи. Това, че удръжките са се събирали в 1 фонд, а не в 10,  не означава, че плащания за здравно осигуряване не е имало.

Разликата между тогавашното и сегашното време, е че сега хората са по информирани, знаят, че осигуровките са 40:60 работник:работодател, знаят наименованието на фондовете в които се внасят парите и прочие...
Това че хората не са били информирани за удръжките и надбавките за осигуровки по онова време си е друга работа...

Като данъци, хората явно само прословутия "ергенски" данък си спомнят

Сега хората уж са информирани, уж парите не отиват в един фонд, а в много фондове... кашата е дори по голяма, защото, осигуровките  на реални заплати са малко, на общия фон, и системата гърми, разходнопокривния метод, приет от комунизма, се оказва доста неефективен.

И в този ред  на мисли, понеже зачекнахте и  темата със зъболекарите, и упойките...
Ами представете си, сега как е, отиваш на зъболекар, и ако не си платиш, а искаш да минеш по здравна каса, ти се полагат 2 лечения на зъб без упойка /е тогава ограничението 2 зъба на година не го е имало, но не то е главното/ , сега ако искаш упойка си доплащаш... пък през комунизма, вадиш бутилка уиски и заветната упойка е поставена...

Същата работа от където и да го погледне човек. Говоря само за системата за здравеопазване.
Плащаш осигуровки, не знаеш к`во става с парите ти, и ако искаш лечение на пулпит с упойка плащаш... я пари, я уиски....

И аз, и аз бях! Отидох без домашно за тезисите на другаря Тодор Живков.

Сега си спомних за карантината. Сещате ли се? Залепяха на вратата на апартамента бележка "Карантина" и не можехме да излизаме.

А чели ли сте амбулаторните си карти? Аз моята скоро я разлистих. Идвали са на проверка какви са условията за отглеждане на детето и са го записвали в картата.

И ако някой не плащаше какво ставаше?  


Това го залепиха и през 1999 г. на вратата ни, когато синът ни се разболя от шарка.

 Никой ли не е плакал на погребението на другаря Брежнев  /чувала съм или чела история как в детската градина пуснали погребението, давали са го по ТВ и всички плачели/.

Баба ми ме гледаше цяло лято на село с 33 лв. земеделска пенсия.
От нищо не бях лишена, дори на тръгване ми даваше пари!
Сега ако нямаш деца, да ти помагат, не знам как ще караш с минимална пенсия.

И да, темата не е дали сме фенове на социализма, или пък на БКП.
Аз не съм нито на едното, нито на другото.
Нито на капитализма, въпреки, че в БГ това не  е капитализъм, нито демокрация, а някаква безумна анархия!

За манифестациите, не е по-различно сега, ако работиш в голяма международна компания.
Аз лично намирам много прилики, взаимстване на вече прилагани модели.
Дежа вю!
Е, сега не се марширува, но всички събития се организират по подобен, задължителен начин.
И пак има превземки, балони и изкуствена еуфория.