Истории от комунистическа България

Тъй като всички явно се интересуваме от онази епоха, бих искала да ви питам, какви са ви източниците на информация за нея? Моите са:

1. Личен опит на чавдарче, пионерче, комсомолче и изобщо човек, чието детство е преминало по онова време. Нещата, които лично съм изживяла или на които съм била очевидец.

2. Роднини, приятели, съседи и т.н. Най-вече бабите и дядовците ми, но всеки е допринесъл с нещо, за да имам впечатления за живота тогава. Като се абстрахираме от чисто субективната оценка на миналото, някои от нещата са факт, например, че прадядо ми е загубил дела си в малко предприятие, което е хранело семейството, и че вследствие на това баба ми и малкия й брат са се видели в изключително затруднено положение. Според баба ми (ето субективния момент) баща й се променил коренно, поболял се и си отишъл от този свят за има-няма година след събитията.

3. Книги, филми, документални източници. В никакъв случай не мога да изброя всички елементи от пъзела, но ето някои - филмите от близкото минало, като Топло, Вчера, Маневри на петия етаж и много други, които показват какви са били битът и отношенията между хората. Книги като Задочните репортажи на Г.Марков, "Мавзолей" на Ружа Лазарова, сборникът "Аз живях социализма", The fragility of goodness на Цветан Тодоров (последната е за спасяването на българските евреи, но има много интересни моменти за народния съд и за отношението на комунистическата власт към това историческо събитие), не мога да изброя всичко.

4. Съдебни решения. Споменавам мимоходом българските реституционни дела, които показват как някои хора са се сдобивали с жилища навремето. Има решения на Съда в Страсбург, като това за разследването на клането в Катин (е, Берия е живял отдавна, но си е комунизъм в действие) и на събитията в Румъния от 1990 г. (миньори са изпращани да пребиват протестиращи студенти, нещо познато като подход?), делото за кражбата на новородени от болничния персонал, които могат да се четат като роман за недалечното минало. Като юрист не ме засягат пряко, но ги чета от интерес.

Ясно е, че само професионален историк може да придобие пълна представа за всички аспекти на комунизма, но все пак... Вие на какво разчитате?

Неутронните бомби - точно идеята е да убият живите същества, но да запазят инфраструктурата.

Ние пък все имахме в училище телемост с Москва Все не им сработваше техниката. Само говереха с дни

 Песничката още помня, дори на малката си племенница като беше бебе я пеех, защото само нея и няколко руски помня. Дано не съм я травмирала. И логото- правехме апликация по трудово обучение, земното кълбо като счупено яйце и две пиленца в него.
 Ще е интересно някой да разкаже. Само деца от соц държави ли са можели да участват?

+ филмите "Да обичаш на инат" и "Кит"/този филм пък как са го разрешили тогава /, преди да се създаде сборникът "Аз живях социализма" имаше сайт за споделяне на лични истории, от които са избрани издадените.

   О, не . От цял свят. Идеята беше да покажем пред света човешко лица и постижения чрез децата от всички страни. Имаше и мистичен елемент, но ние, като деца не бяхме наясно с него - просто нещо като лагер.
 
  Някой питаше за Людмила Живкова - бях много малка и не мога да кажа нищо конкретно, макар че, както казах, съм я виждала лично. Останало ми е чувството за нещо странно в нея. Но може би защото, все пак, беше принцеса.

  Лично съм и благодарна, защото покрай цялата работа разбрах за съществуването на Рьорих и до днес ми е любим.
 Ако не беше тя, може би режима щеше да има много по-селско- залупено лице. Тя му придаде философски отенък и някакъв финес ли... не мога да обясня какво имам предвид.,  

А, вярно. А как седи въпросът с радиацията около тая инфраструктура?

Явно в главата ми някак обяснението се е сляло с името.

Много съм и благодарна за НДК. Почти нищо не знаех за Людмила Живкова, виж за брат й по бях чувала.

Помня Асамблеята, ходили сме май един път с класа, но ми е смътен спомен. Рисувахме се цветни тебешири по асфалта. Сякаш не беше лош замисълът на тази Асамблея.

   Какво лошо би могло да има да се съберат деца от различни страни? Прави се навсякъде, по всякакви поводи.

 В тази връзка, се сещам въобще за събиранията и сдруженията на хора, деца ли, възрастни ли...  По времето на нашето детство хората не можеха да се сдружават току така, да си организират клубове и сдружения. Това беше забранено, и то толкова забранено, че на никой и наум не му минаваше да си помисли, че може да го прави. Защото където се съберат хора с някаква цел, де да ги знаеш, може да вземат да мътят нещо срещу властта. А пък и какъв е смисълът, като задължително сред вас ще има някой дето да пише и донася където трябва. Дребно нещо, може би ненужно на повечето от вас, но всъщност – много показателно за режима.
  Затова пък имаше врътки. Ако искате да имате група – моля, само че ще трябва да пеете и политически ангажирани песни. Ако искате да имате клуб, щото много обичате фантастиката – веднага, под егидата на Комсомола. И внимавайте там, съветската фантастика да е по по-най от капиталистическата, а в капиталистическата да намерите социален елемент. За всеки случай ще дойде и наш човек.
  Апропо- прекрасна руска фантастика имаше и има. А имаше един страхотен човек, Агоп Мелконян... но да не се увличам в неразбираеми неща.
 
 Та, като взе да се разсъхва работата, се оказа, че всички страшно са прежаднели точно за клубове, сдружения, съмишленици – и така се появиха субкултурните младежки сдружения и разни „неформали”.

  Преди това народната свяст се изразяваше в противопоставяне на Левски и ЦСКА.

. Всъщност е силно лъчение, което поразява електрониката и живите същесттва, но не причинва радиоактивно замърсяване.
/Ама как го обясних/

Много ме беше страх от тия бомби. Особено като ни водеха в противобомбените убежища и ни учеха да си слагаме противогази. Най-кошмарна ми се струваше възможността да пуснат тия бомби доката съм на училище и да се наложи да ида някъде без родителите си. Нощем се будех и го мислех това...

 На нас бомбоубежища и противогази ни показваха след 89, по време на войната в Персийския залив.

По време на едно обучение си оплетох зверски косата в ремъците на някакъв престарял противогаз. Това ми е останало като спомен - половинчасово разплитане. Ако, недай си Боже, сега падне бомба - сигурно ще действам по най-неадекватния начин.
За децата сега - направо е престъпление, че нямат нищо подобно предвидено в програмата. Поне до втори клас - нищо. За земетресения и пожари - също нищо.  Нагоре дали е предвидено?

Ами без, ако щеш вярвай, завършил съм МГ и без абсолютно никакви частни уроци и без никаква допълнителна подготовка извън училище, без курсове и без нищо изкарах 6,00 на приемния изпит във ВМЕИ. Също пък когато кандидатствах след 7 клас за МГ, без никакви уроци и допълнителни занимания имах 5,88 на приемния изпит, хем бях в квартално училище дотогава.
И всичките ми съученици от МГ до един влязоха в университети, без частни уроци. Не знам никой да е ходил на частни уроци, нито на курсове. Просто наученото в училище беше напълно достатъчно и хартисваше даже.

моите спомени са като твоите. Добавям и за НХА - сериозни уроци по рисуване, графика,също . Връзкарство - също.
Ако не си в точния шаблон с развитите теми, малък е шанса от природна интелигентност и начетеност да влезеш. Иначе трябва да налучкваш.
Разбира се, че тези , които идваха от специализрани гимназии (СМГ , НГДЕК, езикови гинамзии) или техникуми не са имали необходимост от частни уроци.
В езикова гимназия имаше и още един шанс да се влезе, на следващата година, с изпит на съответния език. Мои съученици така са влизали, след мандат на родителите им.

Имах съвсем за кратко НВО, трябваше да разглобяваме и сглобяваме калашников, но така и не ми се случи да замина на военно.
УЧаствала съм в учения за справяне с бедствия , аварии и катастрофи в детски градини и училища в днешно време. Не знам как е сега, визирам  началото на новото хилядолетие/ век.  

Това е нормално. Математическата гимназия даваше добра подготовка. На курсове и уроци ходеха деца от обикновени училища. А ако беше кандидатствал с български език или история уроците щяха да са задължителни.

Зависи от учителя. Нашият историк подготви ни блестящо. И тройкаджиите, които се явиха на изпит, се справиха с изпитите. Той, обаче е един на милион.