Колега от Южна Африка - тези, които учат в Белгия, са много по-социалисти от нас.
Виж целия пост
Истории от комунистическа България
- Публикувана: 29 окт. 2014, 16:17 ч.
- Последно мнение: 13 юли 2015, 17:10 ч.
# 2 761
13 ноем. 2014, 09:27 ч.
Жаве, благодаря за писмото
Отговаря на 200% и на сегашната ситуация + поголовното подслушване и доносничество
Виж целия пост
Отговаря на 200% и на сегашната ситуация + поголовното подслушване и доносничество
# 2 762
13 ноем. 2014, 09:30 ч.
Виж целия пост
Жаве, благодаря за писмото
Отговаря на 200% и на сегашната ситуация + поголовното подслушване и доносничество
Отговаря на 200% и на сегашната ситуация + поголовното подслушване и доносничество
# 2 763
13 ноем. 2014, 09:33 ч.
Сега ли има поголовно доносничество?
ПП. Нямам време да чета назад.
Виж целия пост
ПП. Нямам време да чета назад.
# 2 764
13 ноем. 2014, 09:36 ч.
Не знам дали доносничеството е поголовно, но е много често срещано. И сега има хора, които трупат активи пред шефовете, като натапят колегите си. 
Виж целия пост
# 2 765
13 ноем. 2014, 09:38 ч.
"Задочните репортажи" съм чел няколко пъти с голямо удоволствие, но признавам, че изобщо не знаех за това писмо. Шокирах се дори - Георги Марков ли ги е писал тези неща?
А на Куркума това писмо сигурно му е отрязало главата направо:) Или не, по-вероятно е, че е знаел за него и има своето обяснение.
А пък в писмото са си пълни истини, но въпреки, че и тук е така, в момента парите и търговските интереси са над всичко, морал и уважение няма и т.н., но въпреки всичко сега е много по-добре от времето на соца и най-вече сега е много по-нормално. И уважение към личността има - никой не ме кара да ходя по бригади, не ме кара да ходя по комсомолски събрания, никой не ми диктува какви убеждения да имам, говоря си и си пиша публично свободно каквото си искам, и т.н.
Свободата е много по-ценна от хляба, мисля, че и в тази тема някой го беше написал, че народите, които избраха свободата, имат и свобода, и хляб, а тези, които избраха хляба, сега нямат нито хляб, нито свобода.
Ако имахме и съдилища като хората, въобще идилия щеше да бъде.
Виж целия пост
Жаве, благодаря за писмото
Отговаря на 200% и на сегашната ситуация + поголовното подслушване и доносничество
Отговаря на 200% и на сегашната ситуация + поголовното подслушване и доносничество
"Задочните репортажи" съм чел няколко пъти с голямо удоволствие, но признавам, че изобщо не знаех за това писмо. Шокирах се дори - Георги Марков ли ги е писал тези неща?
А на Куркума това писмо сигурно му е отрязало главата направо:) Или не, по-вероятно е, че е знаел за него и има своето обяснение.
А пък в писмото са си пълни истини, но въпреки, че и тук е така, в момента парите и търговските интереси са над всичко, морал и уважение няма и т.н., но въпреки всичко сега е много по-добре от времето на соца и най-вече сега е много по-нормално. И уважение към личността има - никой не ме кара да ходя по бригади, не ме кара да ходя по комсомолски събрания, никой не ми диктува какви убеждения да имам, говоря си и си пиша публично свободно каквото си искам, и т.н.
Свободата е много по-ценна от хляба, мисля, че и в тази тема някой го беше написал, че народите, които избраха свободата, имат и свобода, и хляб, а тези, които избраха хляба, сега нямат нито хляб, нито свобода.
Ако имахме и съдилища като хората, въобще идилия щеше да бъде.
# 2 766
13 ноем. 2014, 09:40 ч.
Жаве, не ги слагай в спойлери, че се разсейват и не ги четат.
Виж целия пост
Из писмото на Георги Марков до приятеля му писателят Димитър Бочев, журналист по онова време в “Свободна Европа”, датирано 18-22.02. 1977 (публикувано в сборника с документи “Аз съм той” (1999):
Скрит текст:
“От много отдавна вече не вярвам в “свобода на словото”, която на практика се свежда и в двата свята до свободата да крещиш на глас у дома си или пред неколцина приятели това, което те вълнува. Но я се опитай да изкажеш мнение в “независимия ” вестник ТАЙМС, или в независимото Би Би Си. Имаш много здраве от пробитата шапка на демокрацията. Там, но както и в “Работническо дело”, трябва да се съобразяваш с линията на вестника или радиото. Принципите са абсолютно същите. Разликата е само във формите – едните са по-груби и недодялани, а другите по-гладки (”Аз съм той”, с.222).
(…)
… нито хората от Радио София, нито хората, които стоят зад тукашните радиостанции, ги е грежа за България и българите. Просто хората си изкарват хляба, както биха могли да го изкарат с отглеждането на таралежи, например. Единственото, което вълнува и едните, и другите, е сигурността, която работната площадка им дава, т.е. повишенията, пенсиите, разните други удобства плюс суетата да се наричаш радиожурналист , което при всички случаи звучи по-добре, отколкото “таралежовъд”. Така че всяко решение, което те взимат, всяко мнение, което те изразяват, няма нищо общо с истината, правдата, борбата за доброто и съвършенството на човека, любовта, красотата.(с.222).
(…)
Все повече ме смайва впечатлението, че истинската болест на нашето време не е нито комунизмът, нито капитализмът, нито тероризмът, нито каквито и да са революционни и контрареволюционни евангелия, а главно (може би дори единствено) това мръсничко, подличко, егоистично добре маскирано, добре гарнирано чувство да си осигуриш твоето живуркане, като се присламчиш към някой октопод, който има нужда от тебе да му чистиш пипалата (с.224).
(…)
Когато пристигнах тук, на Запад, бях много изненадан да открия,че почти всички хора, които срещнах – и тукашни, и емигранти – всъщност се бореха и мечтаеха да получат нещо, което аз бях захвърлил в България – пари, гарантирано положение, слава. Почти всички – и англичани, и германци - смятаха, че аз съм бил луд и че е абсолютно морално да лежиш на гърба на цял народ и да си живееш като привилегирована гадина.
Този морал така ме порази, че тогава разбрах, че обществената съвест на Запад е или мръсна политическа игра на деня, или куп лайна, че тя не е искрен отклик на нищо, защото малцината честни и искрени донкихотовци, които милеят за човешкото достойнство, нямат достъп нито до радио, нито до телевизия, нито до вестници. Ако търговските интереси на Запад повеляват, те са в състояние да започнат да свирят съветския химн редом със собствените си национални диарии.
За мой и твой ужас, това е действителността. Това е същият конфликт между партията и отделните творци.
Ако комунизмът някога дойде на Запад, уверявам те, че техните диктатури ще бъдат далеч по-отвратителни от нашите, източните. Но ако не дойде, причината за това ще бъде, че техните обществени форми са по-съвършено неморални и по-солидни укрепления за посредствеността и бездарието,основите на несправедливостта са много по-дълбоки и парфюмът на демагогията (за да прикрие миризмата на лайната) – много по-силен” ( с. 225).
“Според най-различни идеологични квалификации нашият век бил полесражение на революцията срещу реакцията, на комунизма срещу капитализма, на правата вяра срещу кривата вяра, на бедните и гладните срещу богатите и ситите, на онеправданите срещу властниците и т.н., класа срещу класа, раса срещу раса, маса срещу маса…
В действителност конфликтът е един: Истината, че си човек и имаш право да се отнасят с тебе като с човек.” (Аз съм той”, с.140).
(…)
… нито хората от Радио София, нито хората, които стоят зад тукашните радиостанции, ги е грежа за България и българите. Просто хората си изкарват хляба, както биха могли да го изкарат с отглеждането на таралежи, например. Единственото, което вълнува и едните, и другите, е сигурността, която работната площадка им дава, т.е. повишенията, пенсиите, разните други удобства плюс суетата да се наричаш радиожурналист , което при всички случаи звучи по-добре, отколкото “таралежовъд”. Така че всяко решение, което те взимат, всяко мнение, което те изразяват, няма нищо общо с истината, правдата, борбата за доброто и съвършенството на човека, любовта, красотата.(с.222).
(…)
Все повече ме смайва впечатлението, че истинската болест на нашето време не е нито комунизмът, нито капитализмът, нито тероризмът, нито каквито и да са революционни и контрареволюционни евангелия, а главно (може би дори единствено) това мръсничко, подличко, егоистично добре маскирано, добре гарнирано чувство да си осигуриш твоето живуркане, като се присламчиш към някой октопод, който има нужда от тебе да му чистиш пипалата (с.224).
(…)
Когато пристигнах тук, на Запад, бях много изненадан да открия,че почти всички хора, които срещнах – и тукашни, и емигранти – всъщност се бореха и мечтаеха да получат нещо, което аз бях захвърлил в България – пари, гарантирано положение, слава. Почти всички – и англичани, и германци - смятаха, че аз съм бил луд и че е абсолютно морално да лежиш на гърба на цял народ и да си живееш като привилегирована гадина.
Този морал така ме порази, че тогава разбрах, че обществената съвест на Запад е или мръсна политическа игра на деня, или куп лайна, че тя не е искрен отклик на нищо, защото малцината честни и искрени донкихотовци, които милеят за човешкото достойнство, нямат достъп нито до радио, нито до телевизия, нито до вестници. Ако търговските интереси на Запад повеляват, те са в състояние да започнат да свирят съветския химн редом със собствените си национални диарии.
За мой и твой ужас, това е действителността. Това е същият конфликт между партията и отделните творци.
Ако комунизмът някога дойде на Запад, уверявам те, че техните диктатури ще бъдат далеч по-отвратителни от нашите, източните. Но ако не дойде, причината за това ще бъде, че техните обществени форми са по-съвършено неморални и по-солидни укрепления за посредствеността и бездарието,основите на несправедливостта са много по-дълбоки и парфюмът на демагогията (за да прикрие миризмата на лайната) – много по-силен” ( с. 225).
“Според най-различни идеологични квалификации нашият век бил полесражение на революцията срещу реакцията, на комунизма срещу капитализма, на правата вяра срещу кривата вяра, на бедните и гладните срещу богатите и ситите, на онеправданите срещу властниците и т.н., класа срещу класа, раса срещу раса, маса срещу маса…
В действителност конфликтът е един: Истината, че си човек и имаш право да се отнасят с тебе като с човек.” (Аз съм той”, с.140).
Жаве, не ги слагай в спойлери, че се разсейват и не ги четат.
# 2 767
13 ноем. 2014, 09:52 ч.
Само искам да подчертая дълбоко, че в писмото си Георго Марков за някои неща изказва хипотези, а другите неща, които са се случвали тук, са отвратителни, реални и жестоки! Те са без еквиваленти в западните общества за времето си.
Така, че злорадството е очаквано, но напълно безпочвено. Недейте да четете като дявола евангелието.
Виж целия пост
Така, че злорадството е очаквано, но напълно безпочвено. Недейте да четете като дявола евангелието.
# 2 768
13 ноем. 2014, 09:54 ч.
На Запад има, да
Понякога е ОК защото така се хващат мамещите социалната система
Но и служи за отнемане на деца и проверки до дупка, даже и да се окажеш невинен и че не си крил данъци, за да си купиш новата кола, примерно
Виж целия пост
Сега ли има поголовно доносничество?
ПП. Нямам време да чета назад.
ПП. Нямам време да чета назад.
На Запад има, да
Понякога е ОК защото така се хващат мамещите социалната система
Но и служи за отнемане на деца и проверки до дупка, даже и да се окажеш невинен и че не си крил данъци, за да си купиш новата кола, примерно
# 2 769
13 ноем. 2014, 09:55 ч.
Едно е да трупаш кариерни дивиденти на гърба на грешките на колегите си. Не е красиво, но никой не е умрял от това. Друго е с доносничеството си да изпращаш хора в лагери и затвори, на смърт. Странно ми е как е възможно да се приравняват двете неща.
Виж целия пост
Не знам дали доносничеството е поголовно, но е много често срещано. И сега има хора, които трупат активи пред шефовете, като натапят колегите си.
Едно е да трупаш кариерни дивиденти на гърба на грешките на колегите си. Не е красиво, но никой не е умрял от това. Друго е с доносничеството си да изпращаш хора в лагери и затвори, на смърт. Странно ми е как е възможно да се приравняват двете неща.
# 2 770
13 ноем. 2014, 09:57 ч.
Аз пък съжалих, че Георги Марков не е направил такава дисекция на Запада, каквато на комунизма, със Записките си.
Убедена съм, че щеше да е пак нелицеприятна истина, критика и точни анализи.
Абсолютнито до същите изводи бях стигнала и аз, когато попаднах на Запад за 1 път, като студентка:
Това с химна времето го доказа едно към едно.
Виж целия пост
Убедена съм, че щеше да е пак нелицеприятна истина, критика и точни анализи.
Абсолютнито до същите изводи бях стигнала и аз, когато попаднах на Запад за 1 път, като студентка:
Цитат
Все повече ме смайва впечатлението, че истинската болест на нашето време не е нито комунизмът, нито капитализмът, нито тероризмът, нито каквито и да са революционни и контрареволюционни евангелия, а главно (може би дори единствено) това мръсничко, подличко, егоистично добре маскирано, добре гарнирано чувство да си осигуриш твоето живуркане, като се присламчиш към някой октопод, който има нужда от тебе да му чистиш пипалатаТози морал така ме порази, че тогава разбрах, че обществената съвест на Запад е или мръсна политическа игра на деня, или куп лайна, че тя не е искрен отклик на нищо, защото малцината честни и искрени донкихотовци, които милеят за човешкото достойнство, нямат достъп нито до радио, нито до телевизия, нито до вестници. Ако търговските интереси на Запад повеляват, те са в състояние да започнат да свирят съветския химн редом със собствените си национални диарии.
За мой и твой ужас, това е действителността. Това е същият конфликт между партията и отделните творци.
Ако комунизмът някога дойде на Запад, уверявам те, че техните диктатури ще бъдат далеч по-отвратителни от нашите, източните. Но ако не дойде, причината за това ще бъде, че техните обществени форми са по-съвършено неморални и по-солидни укрепления за посредствеността и бездарието,основите на несправедливостта са много по-дълбоки и парфюмът на демагогията (за да прикрие миризмата на лайната) – много по-силен”
За мой и твой ужас, това е действителността. Това е същият конфликт между партията и отделните творци.
Ако комунизмът някога дойде на Запад, уверявам те, че техните диктатури ще бъдат далеч по-отвратителни от нашите, източните. Но ако не дойде, причината за това ще бъде, че техните обществени форми са по-съвършено неморални и по-солидни укрепления за посредствеността и бездарието,основите на несправедливостта са много по-дълбоки и парфюмът на демагогията (за да прикрие миризмата на лайната) – много по-силен”
Това с химна времето го доказа едно към едно.
# 2 771
13 ноем. 2014, 10:00 ч.
Сауле, а отнемането на деца заради доносничество, и то неподплатено с факти, само с лично мнение, човешко ли е?
Смайли, да, щеше да е интересно четиво
Виж целия пост
Смайли, да, щеше да е интересно четиво
# 2 772
13 ноем. 2014, 10:00 ч.
На мен това писмо на Георги Марков ми изглежда съвсем естествено. Писмо на човек, който вижда, че светът в който е избягал не е съвършен, че и той е подвластен преди всичко на човешките недостатъци. Но какво чудно има в това?
Освен всичко друго, изкривената социалистическа реалност като реакция на поголовната пропаганда ни създаваше един неестествен, митологизиран образ на "западняка" пред който се благоговееше и от когото се очакваше да е свръхчовек, в чиято страна тече мед и мляко. Те ни разправят, че там е гадно, и хората спят под мостовете, но ние не сме кьорави, и виждаме как самите те тичат натам, а и екскурзиантите носеха суперлативи за уреденост, чистота, пълни магазини, възпитание...
Стигна се дотам, че най висшето постижение беше брак със западняк, спомняте си...
Какво чудно има, че когато светът се отвори, видяхме, че хората навсякъде са хора - подвластни на алчност, стремеж за обогатяване, че не се интересуват от нас и нямат никакво намерение да ни съчувстват, че са заети предимно и винаги със собствения си г.з?
Не знам като какво го давате за пример това писмо. Идеално място в света няма. Но между тоталитарна държава и демократична такава, поне може да се направят разлики и те са по отношение на базовите неща.
Ако пък за вас предимството е обратното, какво повече да кажа.
Виж целия пост
Освен всичко друго, изкривената социалистическа реалност като реакция на поголовната пропаганда ни създаваше един неестествен, митологизиран образ на "западняка" пред който се благоговееше и от когото се очакваше да е свръхчовек, в чиято страна тече мед и мляко. Те ни разправят, че там е гадно, и хората спят под мостовете, но ние не сме кьорави, и виждаме как самите те тичат натам, а и екскурзиантите носеха суперлативи за уреденост, чистота, пълни магазини, възпитание...
Стигна се дотам, че най висшето постижение беше брак със западняк, спомняте си...
Какво чудно има, че когато светът се отвори, видяхме, че хората навсякъде са хора - подвластни на алчност, стремеж за обогатяване, че не се интересуват от нас и нямат никакво намерение да ни съчувстват, че са заети предимно и винаги със собствения си г.з?
Не знам като какво го давате за пример това писмо. Идеално място в света няма. Но между тоталитарна държава и демократична такава, поне може да се направят разлики и те са по отношение на базовите неща.
Ако пък за вас предимството е обратното, какво повече да кажа.
# 2 773
13 ноем. 2014, 10:07 ч.
W.A.S.P., ти къде точно "на запад" живееш и на колко случая на отнемане на деца без причина си присъствала лично?
Виж целия пост
Сауле, а отнемането на деца заради доносничество, и то неподплатено с факти, само с лично мнение, човешко ли е?
Смайли, да, щеше да е интересно четиво
Смайли, да, щеше да е интересно четиво
W.A.S.P., ти къде точно "на запад" живееш и на колко случая на отнемане на деца без причина си присъствала лично?
# 2 774
13 ноем. 2014, 10:07 ч.
Дали някой ще бъде любезен да ми изброи страните, които са еквиваленти на нашата държав тогава? По всички въпроси, които дискутирахме? В мащабите, с мерките, които могат да се предприемат?
Мерси!
Хайде нека бъдем обективни.
Ирис
Виж целия пост
Мерси!
Хайде нека бъдем обективни.
Ирис
Препоръчани теми