Истории от комунистическа България

  • 161 451
  • 3 891
# 3 690
- Докторе какво ми е, едно чувам, друго виждам?
- Болен сте от социализъм.

Като чета някои от коментарите, се сещам за този виц. Аз пък благодаря на онзи период, че ми е изострил до крайност чувствителността към фалша и пропагандата.

Виж целия пост
# 3 691
Те не могат да разберат че не им липсва толкова строя колкото живота им тогава - хората, местата. Строят е само артефакт, който им припомня за тогава. Горчилката е, че градовете им не са същите каквито ги помнят. Сега има молове. Мразят ги защото са нови и модерни, въпреки че изпълняват същата функция като румовете, ЦУМ и кината едно време. Всичко ново е пошло, в същото време всичко старо е хубаво е не го критикуват. Да, презастроявянето е проблем. Но специално моловете върнаха кината. След като бяха изпозакрити много кина преди години. За това като хубава промяна нито дума не обелват. Щото е ново, липсва им прашния кино салон, а сегашния модерния - много пошъл. А и тия шумни тийнове, пфу!

Нищо, че сега колите са много по-сигурни и красиви. Че новите автобуси возят по-меко, нископодови са и са с тонирани стъкла. И че имаме нови таланти които с нищо не отстъпват на старите като Михаела Филева, Дивна, Рафи, Богомил и други. Те си искат Лили, но не й слушат новите песни, само старите да пее. А самата тя е пример как човек НЕ трябва да тъпче на едно място, осъвременява се. Та ако тези бленуващи за соца се събудят един ден в него, но със сегашното си мислене няма да им хареса.

С годините животът очуква доста хора. Въпросът е да живееш днес и да не гледаш назад с розови очила, да виждаш красивото сега. Дори да беше същия строй пак щяха да плюят защото вече не са млади и с онова мислене. Все щяха да намерят нещо, което да не им е както преди. Те и Костовистите гласуват заради носталгията която имат по 90-те при Костов. Красиви спомени може да си създадеш и днес. Аз имах прекрасни моменти когато Орешарски беше на власт, да седна да пиша как искам да се върне на власт ли? Ако следвам този пример след време трябва да твърдя че Орешарски е най-добрия премиер, щото аз помня само хубавото. Кво ми пука че имаше протести, аз имах най-хубавите колеги и прекрасна работа. Ниско заплатена, но сигурна и на най-доброто място.

Красиви спомени могат да се създават и при соца и сега. И аз по едно време се бях вкопчил носталгично в детството (заради тъпите темички за децата на 90-те), но осъзнах че това само руши настоящия живот. Та подсмърчането по времето когато имах прекрасната за мен работа и добри колеги няма да ме върне там, нито пък смятам, че Орешарски беше причината да бъда там. Каквото било-било, запазвам снимките и прекрасните моменти и продължавам напред. Носталгия - само от време на време като припомняне, че щастието съществува в гадни моменти. Но не и като постоянно състояние. Като такова е болест. Иначе аз би трябвало най-много да я изпитвам, след като живота доста ме поочука, повече от повечето хора на моята възраст. А може би точно това ме научи да ценя всеки миг от настоящето.
Виж целия пост
# 3 692
Хехе, помните ли вълшебната думичка "връзки". Връзки за работа, за преместване в София /щото жителството не позволяваше свободно движение/, за панелна гарсониера в по- престижен район, за кандидатстване в елитна гимназия, НАТФИЗ, ХА или друго подобно учебно заведение, за карти за море, за телевизор, нови книги, обувки, банани, долари, вносен плат за абитурентска рокля и пр., и пр.

Аз съм 300% сигурна, че ако върнем другарките и другарите с машина на времето в 70-те и 80-те години, ще си припомням много позабравени "радости"и ще спрат да идеализират миналото. Всъщност, това е характерно за човешкия мозък: след определено време "изтрива" грозните и болезнени факти и започва да "захаросва" и хиперболизира хубавите спомени.
Виж целия пост
# 3 693
Хехе, помните ли вълшебната думичка "връзки". Връзки за работа, за преместване в София /щото жителството не позволяваше свободно движение/, за панелна гарсониера в по- престижен район, за кандидатстване в елитна гимназия, НАТФИЗ, ХА или друго подобно учебно заведение, за карти за море, за телевизор, нови книги, обувки, банани, долари, вносен плат за абитурентска рокля и пр., и пр.
Сякаш в момента не са необходими...
Днес всички заможни хора са много свестни и кадърни и само със собствения си труд и с 2-те си ръце правят чудеса, непостижими за другите.
И един мармот завива шоколад в станиол...
Виж целия пост
# 3 694
Хехе, помните ли вълшебната думичка "връзки". Връзки за работа, за преместване в София /щото жителството не позволяваше свободно движение/, за панелна гарсониера в по- престижен район, за кандидатстване в елитна гимназия, НАТФИЗ, ХА или друго подобно учебно заведение, за карти за море, за телевизор, нови книги, обувки, банани, долари, вносен плат за абитурентска рокля и пр., и пр.
Сякаш в момента не са необходими...
Днес всички заможни хора са много свестни и кадърни и само със собствения си труд и с 2-те си ръце правят чудеса, непостижими за другите.
И един мармот завива шоколад в станиол...

Ама нали тогава било по- хубаво, по- честно, по- некорумпирано за "малкия" човек от сега... Laughing

Все пак, трябва да признаеш, че поне за битовите предмети не ни трябват връзки. А ако си кадърна и не си намериш работа, можеш да пробваш в цял свят, не си принудена да се подмазваш на партийния секретар, за да избегнеш разпределение в Странджа-Сакар. 
Виж целия пост
# 3 695
Но специално моловете върнаха кината.
Дали? Някога киното беше място, на което ходехме, за да нахраним душата си. Днес се ходи сякаш заради пуканките и колата /сърбането и мляскането са неизменна част от обстановката/. Кочината, в която се превръща киносалона след прожекция, не може да бъде  конкурирана и от най прашния, читалищен, селски салон.
Виж целия пост
# 3 696
Сякаш в момента не са необходими...

да си купиш чушкопек не са необходими връзки ,

никой не ровеше в кофите за боклук , защото беше гнус невероятна да минеш покрай смрадта , която се носеше от кофите - боклукът не се опаковаше , а се събираше в една кофа всичко заедно - и директно така се тръсваше - като прочетох мнението , че никой не ровел в кофите за боклук се върна детската ми гнус към този елемент от комунистическия ни живот ...
Виж целия пост
# 3 697
Но специално моловете върнаха кината.
Дали? Някога киното беше място, на което ходехме, за да нахраним душата си. Днес се ходи сякаш заради пуканките и колата /сърбането и мляскането са неизменна част от обстановката/. Кочината, в която се превръща киносалона след прожекция, не може да бъде  конкурирана и от най прашния, читалищен, селски салон.


Определено НЕ се ходи за пуканките и колата. Тях и вкъщи мога да си ги направя и ще ми излязат няколко пъти по-евтино. Отиваш, за да гледаш готин филм. Каквото за теб значи готин филм, независимо дали ти се гледат ефекти или драматични сцени. И рядко ми се е случвало да видя "мръсна кочина" в салона. По-скоро се случва разсипани пуканки тук-таме. Но повечето хора си ги изхвърлят в кофите на изхода на салона.
Не знам как е било по соц време. Но сегашната картина е много изкривена. Wink
Виж целия пост
# 3 698
нито кола купувам , нито пуканки , като гледам не всеки купува , а и да купува какво  от това ...
по соц. времето беше една мизерия и в това отношение вечния недостиг за тъпите филми - нито има места , нито билети съответно , но на човек като му се гледа
едно тъпкане като добитъци , хората се бутаха , блъскаха , сядаха по стъпалата , за да гледат някоя индийска , примерно , тъпотия , но другарите като не ''пускат'' хубавите филми , нямаше достатъчно кина , така е....
Виж целия пост
# 3 699
Аз пък точно заради яденето отказах киното.
Не мога да проумея защо трябва да копираме всички американски стереотипи???
Никой не е умрял за 2 часа без храна.
Виж целия пост
# 3 700
Сега има прожекции през половин час и по 5 човека в салона. За какво ядене и за каква кочина става дума?  #Crazy
Спомням си прашния и овехтял квартален киносалон, в който понякога учениците трябваше да слушаме партийната пропаганда на разни активисти. Е, нямаше такава скука!
Интересни филми се появяваха рядко, така че ходенето на кино беше изключение. Ако пред теб седне някой по-височък другар, се примиряваш, че няма да видиш кой знае колко от филма. Първият ред на балкона беше винаги запазен от продавачките на билети. Първият ред на партера не ставаше, защото беше твърде близо до екрана.
Виж целия пост
# 3 701
Съвсем различно беше - чоплеха се семки.
Виж целия пост
# 3 702
Съвсем различно беше - чоплеха се семки.
А столовете бяха с метални крака и адски неудобни  Sick
Виж целия пост
# 3 703
Съвсем различно беше - чоплеха се семки.

Да, циганите. Naughty
Виж целия пост
# 3 704
Ама нали тогава било по- хубаво, по- честно, по- некорумпирано за "малкия" човек от сега... :lol:
Все пак, трябва да признаеш, че поне за битовите предмети не ни трябват връзки. А ако си кадърна и не си намериш работа, можеш да пробваш в цял свят, не си принудена да се подмазваш на партийния секретар, за да избегнеш разпределение в Странджа-Сакар. 
Да не си говорим със лозунги, а с реалностите. Извинявай, но червеното ми напомня фразата "А вие защо биете негрите"
Дали е било по-хубаво - не мога да кажа, просто тогава конкретно за мен е било:
"Докле е младост леко път се ходи
и леки са световните несгоди."
Сега се принуждаваш да се подмазваш на някой чужденец (който може и да е в пъти по-некадърен от теб), само защото си имигрант, а той си е у дома, така да се каже.
Признавам, за битовите неща бяха абсурди, хем скъпи, хем ги нямаше.
Цветен тв 84-та струваше 1 500 лв.  #Crazy , когато майка ми (зъболекарка) е взимала не повече от 300.
За колите да не говорим... Но пък имаше редовен ГТ и билетите бяха 6 ст.
Но нали уж щастието не било във вещите?
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия