Проектозакон за предучилищното и училищното образование

  Не бих била чак толкова критична към "материала". И преди двайсет години повечето не четяха. Винаги съм била черната овца заради страстта си към четенето.И тогава еденици бяха тези, които се интересуваха.  Учебниците ни хич не бяха толкова ясни. Спомням се как се препънах в 7 клас с химията и колкото и да търсех информация в енциклопедиите и да четях учебника, нищо не разбирах. Добре че дойде нова учителка, която още първия час хвърли учебника в кошчето и учехме по записки и нейни обяснения. Винаги ще съм много благодарна на тази жена.
  ,Давала съм задачите по математика на сина ми - 5 клас на завършили преди двейсетина години инженери и не успяха да решат за 4.
  Нетът взема много, но и дава. Много съм консервативна към гейм-културата, но компюрът не е само игри, а и игрите са различни.

Не става дума за шмекерии, Андариел го е обяснила.
И оценките не спадат. Напротив. В диапазона на високите балове има силно сгъстяване, което " държи" баловете за най-предпочитаните училища много високи.
И стига с този " човешки материал". Звучи много грозно, особено когато говорим за деца.

А иначе за матурата по БЕЛ  - трябва да има някакъв филтър на грамотност, но при положение, че граматика не се учи някъде от около 8-и клас нататък, и че вече има външно проверяване и преди 12-и, няма особен смисъл това да се прави след 12-и. Неграмотните н е би трябвало въобще да се допускани до 12-и клас.

Принципно съм "за" това да се пише есе на някаква форма на изпит, тестващ умението да се състави текст (умение, за тестването на което 12-и клас е подходящ момент), но това не трябва да се върху текст на литературно произведение, да не говорим пък да се изисква да се знаят един куп такива предварително. Да се даде някаква обща тема и да се пише върху нея, както се прави на запад (това им е едно от малкото положителни неща на иначе доста тъпите тестове, макар че и там се случва да те забият на някаква идиотщина, за която ти се чудиш какво да напишеш.

Една от много вредни тендеции в нашето образование, която в този случай е изцяло вътрешен проблем на системата, е прекомерното внимание, което се обръща на литературата. За това има много фактори. Първо, като се тръгне от ранните години на националния проект наречен Трета българска държава и ролята, която обучението по български и по българска литература е играла в него, учителите по тези предмети за доминирали в училищата, та до ден-днешен. И съответно гледат да дърпат чергата към себе си. В по ново време към това се добавя и злополучното съвпадение, че специалностите, които най се търсят (понеже се взимат сравнително лесно без учене на тежка математика и пр. технически дисциплини, а после осигуряват офисна работа с прилична заплата, а за по-късметлиите и възможност за политическа кариера), приемат все с БЕЛ като изпит. И отгоре натова, дружното юрване да се учат чужди езици след 1989 насочи системата още повече към хуманитарните дисциплини. И затова часовете по математика/физика/химия/биология се орязват и фокусът се измества към хуманитаристиката.

Което е изключително вредно поради това, че става за сметка на математиката и природните науки, но е също така вредно и само по себе си. Понеже това дъвкане и предъвкване на "класиките" нанася огромни поражения върху интелектуалното развитие на децата. Важно е въпросните текстове да са прочетени, но това трябва да се прави с цел разбиране на историческия контекст и развитието на човешката мисъл през вековете. Вместо това, ние индоктринираме следващите поколение във светогледа на авторите на въпросните прозиведения (който е напълно възприет и от учителите, и от авторите на учебниците и т.н.), светоглед, който много често е напълно неадекватен от гледна точка на предизвикателствата пред човечеството в 21-и век. Затова стига с писането на глупости от типа на "интерпретация на това какво авторът е искал да каже във високопарен и напълно изпразнен от съдържание стил".

http://www.briagnews.bg/index.php?p=view&id=32720

Животът е сурав и курав, както е казал народният мъдрец, никой не ни дължи красота и естетика, и една здравословна доза цинизъм е много често абсолютно необходима за да се разбере какво точно става.

Причините да се счита, че действително става дума за драстичен спад в качеството на човешкия материал, са много. И не е само мое мнение.

    Много реално и обосновано мнение.

 G-M, не знам в каква среда се движиш, но аз съм възхитена от възможностите и резултатите , които показват днес деца. В класа на моя син има поне три, които са забележителни. Самият той е съчетава солидно натоварване в две активности и мога да кажа, че има интереси, които са доста по широки, отколкото едно средностатисическо дете преди двайсет години, същото мога да кажа за поне 30% от децата, които познавам.

Няма такова спадане на нивото на "човешкия материал", за каквото говориш, а супер нивото на предното поколение е само някакъв мит, прегърнат и подклаждан самолюбиво от това същото предно поколение
Ще ти дам едно доказателство, свързано с математиката точно - задачите от първите МО, когато предишното поколение ученици в МГ-тата  са печелили златни медали и България е била в първата шестица на света, днес се решават с лекота от днешния "спаднал материал" и нивото им на трудност се оценява на 2-3 кръг на националната олимпиада. И ако тогава сме били сила, а днес не сме, това е защото другите са се развили повече, а ние сме запазили нивото на подготовка. И днешните математици са на по-високо ниво от оновавремешните.  Така че за спад не може да се говори, колкото и да ти е сладко на егото. Недей да сравняваш най-добрите от твоето време, с които си общувал и по които мериш, с днешната маса.  Сравнявай круши с круши и ябълки с ябълки и ще видиш, че днешният елит съвсем не е под нивото на елита от предното поколение.

Днешните деца са помежду си толкова различни като способности и ниво, колкото са били и децата преди 10-20 години. Нито са драстично по-глупави, нито пък блестят в  преобладаващата си част с някакъв невиждан потенциал. Просто времената са други  и всичко е видно. Едно време кандидатстваха за МГ и ЕГ след седми  клас предимно отличниците. Тоест по изпитите  нямаше  как да  има масово двойки и слаби представяния. Не че и тогава нямаше слаби и неучещи деца, просто оставаше скрито-покрито доколко  не са усвоили материала, тъй като нямашв всеобщи оценявания. А днес всички са задължени да се явяват на тези НВО и така се вижда нивото  и на крайно посредствените, и на тези в средата и на отличниците. И интернет нямаше, където да се вижда кое дете колко грамотно е и дали умее да изразява   подредено мислите си. Но онези, които  тогава са били неграмотни, са си  такива и сега. Дори форумът, ако го приемем като представителна извадка на родители с деца в училищна възраст, често показва примери за потресаваща "грамотност". А  точно тези родители са  същите онези деца, които уж са учили повече от сегашните, уж са четяли повече, уж са имали по-добро ниво на обща култура и са можели повече.... За мен децата са си деца и кой знае какви чувствителни изменения в нивото им спрямо минали години няма. Има обаче в системата, тези безумни тестове, предразполагащи или към зубрене, или към играене на тото,  промениха начина, по който децата се подготвят и учат. От години вече  е рядкост да те изпитат на дъската и да ти се наложи да разкажеш нещо. Всички оценки са от тестове и проекти...

ПП Черна станция ме е изпреварила.

http://bica-bg.org/admin/admin/upload/3885_stanovishte%20aikb_za … 20obrazovanie.pdf

Имаме два дни да прочетем проекта на закона и да си кажем мнението като учители.
Доколкото подразбрах, две ще са основно най-разискваните точки - парите за частните училища и математическите гимназии.
Надявам се утре като го чета да успея да намеря и други неща, които си струва да се обсъдят. А дали ще ни вземат предвид, ще се разбере после.

Покрай дискусията за МГ, в темата не се постави въпросът за образователните стандандарти, доста подробно описан в горния документ.

"
1. Цитират се образователни стандарти, но не става ясно кой предлага, как се изготвя, какво включва, на какво основание и как се приема съответният стандарт. Правят се препратки основно към държавните образователни стандарти - за всяка стъпка – стандарт, като в същото време  липсва яснота относно съдържанието на съответните стандарти, не е изяснено колко точно ще са те и какви.
....
7. Проектът не съдържа яснота относно това кой и по какъв начин разработва държавните образователни стандарти, могат ли да се променят и по каква процедура.
....
9. ...
Автономията на училищата да определят всичко свързано с образованието – профили, програми, учебни планове, предмети в зависимост само от потребностите на учениците (които не е ясно кой идентифицира) е категорично неприемливо.
"
С цитираните неща съм съгласна, особено в частта за идентифициране на потребностите на учениците (те акцентират на думата само). В момента ми се струва, че повечето чилища обвързват профилите предимно с хорариума на преподавателите. Евентуално се добавя нещо ново, ако има много желаещи и се надяват да привлекат част от общия поток - само за бройката и етикета.
Иначе съм ок с автономията.
 
Не съм съгласна с
"
1. ...
Не може да се очаква, че учениците, а дори и техните родители, разполагат с пълна и обективна информация за потребностите на икономиката от кадри с определени знания и умения, така че да бъдат в състояние самостоятелно (или с помощта на родителите) да вземат решения за това точно кои предмети да избират. Цитираната в мотивите принадлежност, участие и отговорност
към множество общности и групи едновременно, не дава яснота какви са те, какви интереси обслужват. Тези интереси не са съобразени и с икономическото развитие на страната, с профила на икономиката и потребностите от професионално ориентиране от най-ранна възраст.
"
Нямам потребност от ранно професионално ориентиране или разбиране на потребностите на икономиката от кадри с определени знания и умения. Като им трябват - работодателите са тези, които биха могли да направят самите професии по-привлекателни. Така деца и родители ще се насочат към тях.

Надяват се да привлекат на своя страна хората, които подкрепят математическите гимназии с вмъкнатото твърдение, искайки (донякъде) запазването на етикета:
"
2. ...
И най-важното - напълно необосновано и вредно, липсват училища по наука (НПМГ, СМГ, МГ)! Интелигентния растеж е оставен без основа.
"

Някъде да съм хвалил предните поколения?

Говорех за спада на мотивираността да се учи и на отношението към знанието и на още по-ужасяващото съкращаване на т.нар "attention span" и замяната на книгата с таблетите и телефоните.


1) Това е наблюдение, което съм го направил когато бях ученик.

2) То няма нищо общо с нивото на децата тук и там тогава. Ако видиш биографиите на известните математици и физици на 20-и век, че и преди това, ще видиш, че повечето от тях са учили университетска математика когато са били най-късно на 15, често доста преди това. Това на запад, където системата дава много повече възможности за такъв бърз растеж, много по-рядко от другата страна за завесата. И това е много важно за развитието им като учени, както обяснявах в предишен пост.

3) Но това пък от своя страна няма почти никакво отношение към олимпиадите и това трябва да се разбере много добре. Олимпиадите са състезание, което през годините от 1960 насам е развило своя много особена специфика, и задачите са най-вече от т.нар "трикаджийски" тип, понеже то и няма какви други да са като се има предвид, че трябва да се решават по три задачи на ден за няколко часа. Дълбоката математика са прави бавно - мисли се върху един проблем с дни, седмици, месеци, че и години наред понякога. Състезателната е нещо много различно и успехите в нея всъщност въобще не корелират толкова силно с успехи в истинската математика после, даже има хора, които считат, че олимпиадите вредят, понеже развиват трикаджийско отношение към науката, т.е. всичко трябва да се реши за час-два, с прилагане на един-два номера, докато умението да се концентрираш дълго и дълбоко върху един проблем, решението на който изисква много повече стъпки, се губи. Да, има много големи математици от последните 30-40 години, които са медалисти от международни олимпиади, но това е по-скоро резултат на това, че те така или иначе са щели да станат големи математици и понеже са имали таланта, са ходили на олимпиадата и са взели медали, а не толкова резултат на подготовката за нея. Успехите в състезателната математика са единствено повод за хвалене по медиите, ако те не са придружени с развитие на изследователската такава и на природните науки, цялото упражнение е безмислено. Но понеже е удобен инструмент за напомпване на националната гордост, състезанието става все по-ожесточено през годините, затова и нивото на задачите се вдига.

На мен олимпиадите много са ми помогнали в личен план, никога нямаше да съм това, което съм сега без тях. Но човек като понатрупа информация и наблюдения, почва да разбира нещата малко по-дълбоко и тогава честността изисква да се признаят някои истини.

4) С олимпиади се занимават няколко десетки човека от всеки випуск, т.е самият връх на дясната опашка на кривата. Тук говорим за основната маса на дистрибуцията.


Това със спада не е само мое наблюдение и въобще не са базира на "Ние как бяхме навремето, какви калпазани са тия сега". Професори, преподавали 30 години, са ми казвали как от средата на миналото десетилетие нивото на студентите е почнало да пада драстично и продължава да спада. Отбележи, че за тях не е имало проблем преди това (т.е. "По наше време..." мотивацията я няма въобще в случая), че това съвпада с влизането на поколението, което не познава свят без интернет, в системата, и че това се чува от хора, преподаващи в елитни западани университети, не само в България.

Нямам нерви да ти отговарям подробно на витиеватите писания.
Ще кажа малко само по новия елемент, който се появи в тях, а именно че професорите наблюдавали драстичен спад в нивото на студентите. Ми ще наблюдават, как няма да наблюдават, като по време на соца и за най-талантливите студенти пътят беше един - ВУЗ в България. Сега каймакът на всеки набор на 90% се изнася да следва в чужбина. А останалите 10% добри студенти се разпръскват между нереално голям брой университети и така почти не се забелязват. От своя страна този нереално голям брой университети за да си запълни капацитета приема куцо, келяво и сакато с мерак за вишу и представи си каква е средата и дали малкото качествен материал се забелязва в нея. Та нормално е професорите да наблюдават спад, след като даже и в СУ може да се влезе в специалност математика с тройка. Но това няма общо с нивото на децата в гимназията, а само с пътя, по който те поемат след това.

+1   В технически ВУЗ-ове у нас  се влиза и с матура по БЕЛ вече - отчаяна мярка за привличане на студенти. Реално никакъв подбор няма на входа, само за прием в броени (много малко на брой) специалности в нашите университети има конкуренция.