Семейството или парите?

  • 17 871
  • 366
# 15
В различни етапи от живота човек избира различно. Много зависи какво е семейството, какви са хората в него и кой точно е поставен под избор.
Повечето пъти жената тегли към семейството, а мъжа към парите и всеки от тях прави някакви компромиси за общото благо.
Няма пълно щастие. Всеки трябва да разбере какво точно иска и останалото, което не му е важно, да жертва.

За себе си да отговоря - зависи за какво са ми тези по-високи доходи. Ако е за да покрия основните си нужди, то ще се стремя към тях. А ако са за екстри, може и да се замисля, в този ми етап от живота.
Под основни нужди имам предвид моите, които може да са различни от на някой друг.
Виж целия пост
# 16
Семейството.
То няма цена, всичко друго може да се купи. Понякога морето на палатка на семейство, които са в близки отношения е по-хубаво изживяване от почивка с яхта на хора, м/у които има ледена пропаст, получила се заради вечни отсъствия.
Има и обратни варианти, разбира се. Но в общи линии всичко е както си го направим.

Повечето пъти жената тегли към семейството, а мъжа към парите и всеки от тях прави някакви компромиси за общото благо.
Няма пълно щастие. Всеки трябва да разбере какво точно иска и останалото, което не му е важно, да жертва...

Има. Сменяш човека, и за двамата е по-добре. Това е прекалено голям компромис, независимо коя от страните ще го направи.
Виж целия пост
# 17
 Аз съм от хората,които поставят на първо място семейството.Ако имах възможност дори изобщо не бих ходила на работа,мъжът ми работи много и се прибира късно,а и когато си е вкъщи пак е все на компютъра и на телефона и работи.Мисля че един работохолик е предостатъчен в едно семейство.Сега сигурно ще ядосам много феминистично настроени момичета,но за мен жената след като е направила избор да има семейство и деца то тя трябва да им посвети колкото може повече време.Винаги са ми били странни жени,които раждат деца а после ги хвърлят на бабите или още по-лошо на гледачки ,докато те правят кариера и се доказват в професиите си,вместо да се опитат да се докажат като майки.За съжаление ситуацията в страната е такава,че е невъзможно да се издържа семейство с една заплата или поне моите наблюдения са такива.
Виж целия пост
# 18
Наскоро бяхме пред подобна дилема, всички заедно. Мъжът ми получи предложение за много по-добре заплатена работа, но това означаваше или той да замине в друг град, или всички за заминем, като при всяко положени времето, което бихме прекарвали семейно, щеше да пострада осезаемо. И той избра семейството, за което съм му безкрайно благодарна.
Когато аз започвах работа преди две години, се наложи да се откъсна от моите пиленца за определен период. Беше много труден и никога не искам да ни се налага да минаваме през нещо подобно отново.
Не, ако нещата са сведени в хипотетичната ситуация само до една сума в плюс, не си заслужава. Разбира се, една нова работа носи много емоции, спомага за личностното развитие, разширява хоризонтите, мотивира... Но в крайна сметка, ако нищо наистина не ти липсва, защо ти е да си слагаш таралеж в гащите?
Виж целия пост
# 19
Ако в хипотетичната ситуация съм със сегашния ми съпруг - кариерата, независимо кой от двамата е получил предложението. Семейството трябва да те подкрепя да израстваш, не да те дърпа надолу - това последното го виждам перфектно как "работи" при неговите родители (мои нямам, починали са и двамата много  отдавна). е, няма такова взаимно дърпане надолу. А при нас е обратното, един друг се бутаме да се развиваме...Сигурно разликата е, че ние се обичаме.

През 1996, още женена на първия ми съпруг получих много изгодно предложние за работа за Далечния Изток, 10 000 долара заплата месечно, на всеки 3 месеца 10 дена в БГ, квартира и т.н. Бившият ми съпруг каза, че ако приема, ще си развалим семейството. Останах. Нямах подкрепата. Е, само след 3 години си бяхме развалили семейството и без да замина. Да не ви припомням какво беше 1996...Разказвам историята, за да покажа, че всеки един от двамата се нуждае от подкрепата на другия, за да се развива, a избора - запазвам статуквото - не гарантира запазване на семейството.

По повод избора, препоръчваm книгата на СОО-то на Фейсбук, Sharyl Sandberg - Lean In.

Виж целия пост
# 20
Sharky*, не става дума за дърпане, а за постигане на баланс. Не се връзвайте на приказки, че е невъзможно човек да си гледа и семейството, и работата. Това го казват само хора, които не желаят да го правят.
А и семейството не е само мъжът и жената, няма сума или човек, която да замени един родител, независимо дали е баща или майка. В случаите, когато го има де, животът може да ни хвърли и в неприятни посоки, тогава се оцелява, както може.
Виж целия пост
# 21
Sharky, а ако сега получиш същото предложение, в същото финансово
положение си както и през 96г., но си с настоящия си съпруг, би ли
приела офертата?
Виж целия пост
# 22
Според мен много зависи от възрастта на децата. Ако са на 16 е едно, ако е на 2 е друго. Жената освен да дава любов и дава личен пример на децата си. И прекалено саможертвената майка с поведението си учи и дъщеря си на такова поведение, че нейните лични амбиции са до момента, в който стане майка, после трябва да се лиши от тях в името на семейството. Трябва си баланс между личностното и семейното, а не човек да се обезличава. Да не забравяме, че работата не е само изкарване на пари, а и самореализация личностна изява и майката не е само майка, а и човек. Та и двете са важни, според мен.
Виж целия пост
# 23
В темата се пита за ситуация, в която човек така или иначе има професия и се оправя сравнително добре, не за саможертва, в която 24/7 да се занимава единствено със семейството.

...Жената освен да дава любов и дава личен пример на децата си...

Както и мъжът. Един мъж, който игнорира семейството и децата си и ясно показва, че работата е пред тях, не е нещо, което бих искала да е пример за детето ми.
Виж целия пост
# 24
 Blush сега печеля повече, в България. Ако тогава бях женена за сегашния си съпруг (хипотетично, защото тогава той е било само на 16, и темата става прокурорска  Mr. Green), и бяхме с онова материално положение, в което бях тогава,   да, той щеше да ме подкрепи, щях да приема и щяхме да заминем цялото семейство. Доказал е на практика, че идва с мен на край света. Той и сега на практика си е посветил живота на мен. Аз отлично съзнавам какво прави от любов и съм му много благодарна за това, както и на Господ, дето имали го, няма ли го, че ни е срещнал, макар и късно.

...

Аз, вече, съм намерила баланса между работа и семейство. Но едва сега, до преди 7-8 години не можех и да си го мечтая...

...
Аз май само се дописвам..."В темата се пита за ситуация, в която човек така или иначе има професия и се оправя сравнително добре" - ами по-високи доходи означават и вероятност за закупуване на жилище с квартал от затворен тип, примерно къща тип  "американска мечта", т.е. по-истинско детство за децата ти, които ще играят сами безопасно навън...няма ли да го направиш? Или вечно ще си с тях извън училище, защото контактът с родителя е над всичко?
Виж целия пост
# 25
...ами по-високи доходи означават и вероятност за закупуване на жилище с квартал от затворен тип, примерно къща тип  "американска мечта", т.е. по-истинско детство за децата ти, които ще играят сами безопасно навън...няма ли да го направиш? Или вечно ще си с тях извън училище, защото контактът с родителя е над всичко?

Може да е американска мечта, но като не е моята, няма как да ме изкуши  Laughing
По-истинско детство няма как да получат, ако физически родителите им липсват, което е едно от основните неща в задачката. И не става дума за това да са по цял ден с тях, точно ако си в жилище от типа, за когото ти говориш, трябва да си нон стоп след тях.
Цените в затворените тип квартали не са чак толкова високи. Но мен лично не ме изкушават, нито са ми признак на по-добро детство. С лоша инфраструктура са. За да стигне детето до училище трябва да стане 1 час по-рано (сега за 1 смяна стават в 6:30, значи 5:30), и на обяд трябва да идеш да го вземеш, защото не е на 3 мин., за да се прибере само, дори да е на 10-11 г. Ами 2-ра смяна, когато е до 19 ч.? С една дума - трябва някой да тича по детето, родител или чужд човек, няма вариант да е самостоятелно, както в друг тип квартал.

Човек трябва да си следва мечтите, но без да лишава семейството си от себе си. Защото мечтите са мечти, а времето лети и като пропсунеш моментите, после и да постигнеш мечтата пропуснатото няма начин да се върне.
Виж целия пост
# 26
С жена ми винаги когато спорим за това ми дава пример с нейното семейство. Баща и когато е била малка се е прибирал в 17:00 и си е играел с нея с часове. Обаче това е било през социализма. Сега баща и се прибира в 22-23 хапва и ляга и заспива уморен. Като повдигна защо не става сега за пример коментара ми се подминава. Иначе тъщата и тъста изглеждат отстрани щастливи, с някои малки изключения, които за тях изглежда не са проблем.
Виж целия пост
# 27
Семейството или парите?


– И двете , благодаря  Grinning
Виж целия пост
# 28
Семейството или парите?


– И двете , благодаря  Grinning

Това е ясно Wink. Проблема май в живота на повечето хора е последователността на двете Simple Smile
Виж целия пост
# 29
В темата се пита за ситуация, в която човек така или иначе има професия и се оправя сравнително добре, не за саможертва, в която 24/7 да се занимава единствено със семейството.

...Жената освен да дава любов и дава личен пример на децата си...

Както и мъжът. Един мъж, който игнорира семейството и децата си и ясно показва, че работата е пред тях, не е нещо, което бих искала да е пример за детето ми.


Точно. За какво ми е съпруг, който често липсва? Говоря за по-продължителен период, не за няколко седмици, примерно. Ако е за няколко седмици като изключение, бих го подкрепила. В противен случай предпочитам липсата да стане официална.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия