Семейството или парите?

Публикувана: 27 ноем. 2014, 15:07 ч.
Последно мнение: 2 фев. 2015, 10:25 ч.

17 876
366

BGM161130FM

M

Mamacita Bandida

# 30 27 ноем. 2014, 17:48 ч.

Не бих се наела за по-висок стандарт. Просто погледнах малко назад и видях, че примерно родителите ми са търсели по-висок стандарт, но в резултат на това се е стигнало до изнервяне и раздут лайфстайл, който обаче не те прави по-доволен.

Не бих работила повече, за да имам по-хубава кола, с която да ходя на работа.

Нито смятам, че човек има нужда от моторница, джет и непрекъснато раздуване на лайфстайла.

Виж целия пост

F

FBID763314400

# 31 27 ноем. 2014, 17:51 ч.

Май без да си качите тук данъчните декларации няма да се разберете Simple Smile

Simple Smile

Който няма - може и да не иска, който има - вече не иска. То май темата е за тези които се чудят дали им е достатъчно Wink

Wink

Виж целия пост

Хърмаяни

Редовен потребител

# 32 27 ноем. 2014, 17:56 ч.

Ако сега ми се случи, бих приела заради предизвикателството, заради промяната. И парите са важни, но тръпката от новото ще е определящия фактор. Децата ни са сравнително големи, макар и ученици, нямат необходимост от ежечасни грижи. Ние се разбираме достатъчно добре, дори без думи. Не вярвам, че подобна промяна ще се отрази зле на отношенията, а и във всяка нова работа по продължителните отсъствия са въпрос на време и организация. После нещата се напасват.
Под продължителни имам предвид в ежедневието, а не такива, които ни пращат на различни континенти за по шест месеца.

Виж целия пост

D

Редовен потребител

# 33 27 ноем. 2014, 17:59 ч.

Цитат на: Mamacita Bandida в чт, 27 ное 2014, 17:48

Не бих се наела за по-висок стандарт. Просто погледнах малко назад и видях, че примерно родителите ми са търсели по-висок стандарт, но в резултат на това се е стигнало до изнервяне и раздут лайфстайл, който обаче не те прави по-доволен.

Не бих работила повече, за да имам по-хубава кола, с която да ходя на работа.

Нито смятам, че човек има нужда от моторница, джет и непрекъснато раздуване на лайфстайла.

Нормални неща като собствен дом (или под наем) а не в панелката при мама и тате Wink

Wink

Нормални неща като да може да позволиш детето ти да ходи на извънкласни занимания , спорт , балет и т.н.
Нормално нещо като да не живееш в гето или квартал с кофти слава.
Та ей такива ми ти нещица и те не са висок стандарт/лукс но изискват ресурс и да се потрудиш за тях.

Виж целия пост

Не се сърди, човече

Джедай

# 34 27 ноем. 2014, 18:12 ч.

Цитат на: Jason Din Alt в чт, 27 ное 2014, 17:41

С жена ми винаги когато спорим за това ми дава пример с нейното семейство. Баща и когато е била малка се е прибирал в 17:00 и си е играел с нея с часове. Обаче това е било през социализма. Сега баща и се прибира в 22-23 хапва и ляга и заспива уморен. Като повдигна защо не става сега за пример коментара ми се подминава. Иначе тъщата и тъста изглеждат отстрани щастливи, с някои малки изключения, които за тях изглежда не са проблем.

А моят баща пък работеше много и се прибираше късно, и през социализма, и после. Затова още от малка реших, че никога няма да го допусна за моето дете. И никой не говори за 17 ч., то и дъщеря ми е още на училище по това време Laughing

Laughing

Desss, тя пита за хора, които са в сравнително стабилно положение, не живеещи с родители. Тези при родителите не си мисли, че са там заради липса на пари. Мързел е при тях.

Виж целия пост

O

# 35 27 ноем. 2014, 18:45 ч.

Цитат на: Не се сърди, човече в чт, 27 ное 2014, 17:22

В темата се пита за ситуация, в която човек така или иначе има професия и се оправя сравнително добре, не за саможертва, в която 24/7 да се занимава единствено със семейството.

Цитат на: OX'AMAH в чт, 27 ное 2014, 17:17

...Жената освен да дава любов и дава личен пример на децата си...

Както и мъжът. Един мъж, който игнорира семейството и децата си и ясно показва, че работата е пред тях, не е нещо, което бих искала да е пример за детето ми.

За мен лично нещата са на скала. В едната страна на скалата е идеалната майка, която си стои вкъщи, не работи и се е посветиа изцяло на грижата и развитието на децата, кърмеща по 3 години и хоум-скуулваща децата си, в другия край е идеалната кариеристка, посветена изцяло на работата си, на която детегледачки й отглеждат децата--например, Хилъри Клинтън. Нито една от двете крайности не са по мой вкус, и бих била доста нещастна във всяка от тях. предпочитам нещо посредата за себе си, тъй като това е моделът, в който аз съм била отгледана. Но това не значи, че няма жени, които се чувстват добре в различни места по скалата. Пък и самото дете на различна възраст има нужда от различно количество грижи. На 16 едно дете е млад човек и след 2 години ще напусне дома си, мисля че бих се ориентирала повече към кариера в такъв момент, защото и на него това му предстои.

Виж целия пост

Редовен потребител

# 36 27 ноем. 2014, 19:10 ч.

Винаги бих избрала семейството.
С уточнението, че преди да градя семейство съм се постарала максимално, парите които изкарвам да са достатъчно, че да не се поставям в такива дилеми.

Виж целия пост

D

Редовен потребител

# 37 27 ноем. 2014, 20:50 ч.

Цитат на: Adellle в чт, 27 ное 2014, 19:10

Винаги бих избрала семейството.
С уточнението, че преди да градя семейство съм се постарала максимално, парите които изкарвам да са достатъчно, че да не се поставям в такива дилеми.

Имам позната двойка с прилични доходи и професии , живеещи в жилище купено от родител. Мацката все ми разправя как е малко това за да сключат брак еле па за дете Rolling Eyes

Rolling Eyes

.... и все нещо мрънка и недоволна Rolling Eyes

Rolling Eyes

Виж целия пост

Редовен потребител

# 38 27 ноем. 2014, 21:16 ч.

Еми, то всеки си решава и преценява сам за себе си. Аз съм сметнала, че съм изкарвала достатъчно пари, с които да издържам и себе си и детето си, в последствие, създавайки семейството НИ, вече бях абсолютно сигурна, че нямам напъни за по-високи доходи, за сметка на семейството.

Виж целия пост

R

# 39 27 ноем. 2014, 22:51 ч.

Приех позиция, свързана с по-висока заплата, НО 6 дни в седмицата се роботи, не се почива по празници (както обичат депутатите да сливат почивни дни), извън града е, на по час път в двете посоки. Това беше година преди да забременея. Резултат - никакво лично време за мен и мъжа ми, вечер бях смазана, съботите мъжа ми е сам, а неделите не стигат за нищо. Да, с неговата и моята заплата можем да си позволим някои неща, но затова си плащаме цената. Сега сме спокойни, това че съм в майчинство не ни се отразява негативно финансово. Няма да се върна на тази работа обаче. Изгубеното време с любимите хора няма кой да го върне.

Виж целия пост

А

Анонимен

# 40 27 ноем. 2014, 23:17 ч.

Семейството.

Виж целия пост

B

# 41 27 ноем. 2014, 23:33 ч.

Нормално е във форум за майчинство, наречен бг-мамма, семейството да се абсолютизира и да се третира като свръхценност. И все пак. Децата порастват и поемат по своя път - понякога зад морета и океани, на другия край на света; градят свои семейства и свиват свои гнезда. Мъжете се влюбват, пощръкляват, развеждат се, или - чисто статистически погледнато - просто умират доста по-рано от жените си. И колкото и да няма нищо по-хубаво от семейството и по-ценно от моментите, прекарани с любимите хора, толкова и намирам за вредно това да е основния източник на щастие и смисъл в живота на човек.

Виж целия пост

Редовен потребител

# 42 27 ноем. 2014, 23:47 ч.

Не бе, то си е въпрос на приоритети.
Като бях на 17, основния ми източник на щастие, бяха купоните с приятелите и съучениците, както и шляенето по цял ден. С една дума, младежката свобода, която имах беше смисъла на живота ми и извор на безкрайно щастие. И след като родих детето си, то стана моя извор на щастие. Нищо в тоя живот не може да ме зарадва повече от нежните гласове на децата ми, изричайки "мамо, обичам те", нищо не може да ме стопли повече от ръцете на мъжа ми. И, независимо къде са децата ми след време, или недай си Боже, мъжът ми да напусне този свят първи, за мен нищо не би могло да замени любовта ми към тях и щастието, което ми носят с всеки изминал ден.

Виж целия пост

M

Ентусиаст

# 43 28 ноем. 2014, 00:14 ч.

Труден въпрос. Към момента нямам деца, нито планове за такива и това ми е много далечно. Затова приемете, че мнението ми е на човек, който има сериозна връзка към момента и планове за бъдещето,които включват само мъж.

Вероятно бих, защото съм си опортюнистка, винаги се блазня от нови възможности и не си позволявам да ги изпускам. Освен това обичам да си угаждам и един още по-добър стандарт би ме поблазнил. Вероятно бих приела, а ако не ми хареса, винаги бих могла да захвана нещо, подобно на предишното.

Имах подобна дилема преди, но тя беше по-различна, защото новото предложение беше свързано с повече пари и повече заетост, но щеше сериозно да попречи на образованието ми. Нямаше да имам време за почти никакви лекции. И отказах. Към момента работя малко, за малко пари, но имам време и го оценявам.

Виж целия пост

M

Ентусиаст

# 44 28 ноем. 2014, 00:26 ч.

Цитат на: Inna D в чт, 27 ное 2014, 16:29

Аз съм от хората,които поставят на първо място семейството.Ако имах възможност дори изобщо не бих ходила на работа,мъжът ми работи много и се прибира късно,а и когато си е вкъщи пак е все на компютъра и на телефона и работи.Мисля че един работохолик е предостатъчен в едно семейство.Сега сигурно ще ядосам много феминистично настроени момичета,но за мен жената след като е направила избор да има семейство и деца то тя трябва да им посвети колкото може повече време.Винаги са ми били странни жени,които раждат деца а после ги хвърлят на бабите или още по-лошо на гледачки ,докато те правят кариера и се доказват в професиите си,вместо да се опитат да се докажат като майки.За съжаление ситуацията в страната е такава,че е невъзможно да се издържа семейство с една заплата или поне моите наблюдения са такива.

Честно казано това, според мен, не винаги е добрият избор. Отгледана съм от такава майка и не ми беше готино. Чувствах се затворена и нямах никаква самостоятелност. Мама ме взима от училище, води ме навсякъде, прави всичко за мен и вместо мен, иска да ми помага с домашните. Това са ми детските спомени. Спомням си как ме натоварваше постоянното ѝ присъствие около мен. И това докато не станах на 13.

А и понякога такива жени ми изглеждат все едно ги мързи да правят нещо друго, освен да си стоят вкъщи. Все пак, годините децата имат все по-малка нужда от родителите си.

Виж целия пост

Препоръчани теми

Истина и брутална откритост или лицеприятна, но лъжовна престореност?

571
56

Лични и семейни отношения

Бившата ми съпруга се опита да ме съблазни

1 249
51

Лични и семейни отношения

Отчуждаване след раждане

531
14

Лични и семейни отношения

Приемайки общите условия за ползване на сайта, потребителят се съгласява да се запознае с правилата и политиката за ползване на форума и да ги спазва, както и при ползването на сайта да съблюдава българското законодателство, интернет етиката, правилата на морала и добрите нрави.

НЕГ.БГ АД не гарантира за достоверността и пълнотата на съдържанието и не гарантира, че предоставените услуги ще удовлетворят изискванията на потребителя, нито че ще бъдат непрекъснати, навременни и сигурни. С приемането на общите условия потребителят се съгласява, че използването на предоставените услуги и информация е изцяло на негов риск и отговорност.

НЕГ.БГ АД няма задължение да извършва наблюдение на информация, публикувана от потребителите, както и на информацията, съхранявана, пренасяна или направена достъпна чрез сайта, нито да търси факти и обстоятелства, указващи извършването на неправомерна дейност от страна на потребител.

НЕГ.БГ декларира, че потребителските данни няма да бъдат предоставяни на трети лица, освен при поискване от съответните компетентни държавни органи или длъжностни лица, които са оправомощени да изискват такава информация съгласно действащото законодателство.

НЕГ.БГ АД си запазва правото да изпраща анкети за проучване и подобряване на удовлетвореността от предлаганите стоки и услуги, маркетингови проучвания с цел разработка и предлагане на нови стоки и услуги в сайта, както и непоискани търговски съобщения до регистрираните потребители с цел информиране за нови услуги и стоки, предлагани от дружеството.