Проблеми с ученето, или какво знаем за дислексията! - 5

Моля!? За НВО по език в 8 клас ли става въпрос? Ако да - няма такъв филм, резултатът се третира се като обикновена текуща оценка за 2 срок / не срочна/, точно както оценките от НВО в 7 клас. Има си изрична инструкция на МОН. Всяка година имаме по 1-2 ученици с 2 на НВО по езика, досега само един е оставал на изпит през лятото, заради системно неучене, но като му опря ножа да кокала, се стегна и върза 3. Не говорим за младеж със СОП, само с тежък мързел.

П.П. Мама Мариана, не се притеснявай, в 7 клас децата сами почват да се надъхват и ако класът е силен като цяло, обикновено "издърпва" и по-изоставащите. Бяха ми го казали, но го видях на практика и при щерката. Не че не учеше с мен и с учители по БЕЛ и математика, обаче се появи мотивация за цялостен успех, която дотогава липсваше.

Не схващам, детето ти обучителни затруднения ли има (не успява да се справи с материала) или има поведенчески проблеми (пречи на другите, застрашава ги и пр.). Ако е само първото не виждам защо ще го гонят и защо трябва да се настройват срещу него. В края на краищата ако някой има проблем това сте си само вие и никому не пречите. Но това в цитата ме обърква

Според инструкциите на образователното министерство, оценката от НВО по английски език в 8 клас може по преценка на преподавателя да се впише като ТЕКУЩА оценка за втори срок. Тези наистина са се взели много насериозно.
Децата със СОП НЕ ПОВТАРЯТ класа. Дори и с двойка за годината, пак минават в следващия клас. За количествени оценки говоря, не за качествени.

на никого не пречи, въобще не е агресивен. Пречи им игнорирането, което проявява, може и да се се обидили от държанито му-не си вадел тетрадките, не можели да го накарат(макар че не вярвам да са пробвали). В час един път ядял нещо-е, защо не са му направили забележка?
Ох момичета, съжалявам че обсебвам пространството с моите проблеми. Учителите обаче според мен трудно правят разлика между норма и аномалия. Наложи се да им обяснявам. Бил си тръгнал след някакъв час-ми той до сега ходеше на занималня, не си знае програмата още, сега всеки ден напомням след кой час ще ида да го взема.

Еее добре си дошла да споделиш.

Аз само хубави неща мога да споделя. Учителите в нашето училище наистина много обичат учениците си.

Трябва такива колективи.

Здравейте, майчета!
Записвам се в темата със свито сърце тайничко се надявам опасенията ми да се окажат грешни, но на този етап всичко сочи обратното. Синът ми е на 5г и е в 1 клас( не живеем за сега в България). Започна училище преди 2 месеца и ... повече от трудно ми е да обясня. Освен проблемите, които са ви ясни при нас има и още един - учим всичко на чужд език, който той не знае( не разбира и не говори). На този етап оставам българския на заден план. Прочетох доста от нещата, които сте писали и се надявам нещо да мога да приложа в нашата ситуация. Ако на някой му е интересно ще разкажа повече.
Благодаря за темата и затова, че ви има!

vany  !
разбира се , че е интересно. Може да можем да помогнем с нещо, а и ти на нас. Опитът и споделянето тук са много ценни, защото все още няма открит лек за нашите деца, нито пък специалист, който да помага. Лутаме се всички. какви добавки да даваме, къде да ги водим децата и да ги водим ли въобще. Много помага  споделеният опит. От тази тема всички сме научили много неща.
така, че разкажи, ако искаш. 

Здравейте на всички. Не знам дали тук е мястото да пиша, но ми се стори най-подходящо да попитам хора, които имат опит и са запознати с темата.
Става дума за дъщеря ми, която е на 5 г и 3 месеца. Роди се преждевременно, минахме през ада, но може да се каже, че се разминахме леко - няма никакви видими последствия от това или поне до скоро живеехме с тази мисъл. Не е ходила на детска градина, защото много боледуваше.
Тази година тръгна на предучилищна - полудневно. Проговори сравнително късно - около 3 години, ходеше на логопед, в момента говори изключително чисто и правилно. Грешка номер едно е, че когато проговори толкова добре прекъснахме с логопеда, а не е трябвало... Сега ходи пак.
Нещата, които ме притесняват са следните:
- Има очевиден проблем с фината моторика и графичните умения. Рисунките й не са на нивото на повечето деца на тази възраст. Не може да оцветява в контур - ако стоя до нея и й казвам какво да прави може и да го прави сравнително добре, но когато е на училище просто драска неконтрулируемо. Отделно и факта, че се фрустрира, че не може добре и това я кара още повече да драска. Самите й рисунки са доста незрели - до скоро дори нямаше желание да нарисува нещо конкретно, отскоро вече казва - това е глава, това са очи и т.н. Макар че например тялото може да се окаже отстрани до главата и т.н. Очевидно е, че всичко свързано с рисуване и писане не й допада и се чувства зле. Отделно учителката не спира да й напомня колко е зле в тези неща, както и на нас всеки път го казва. Последния път каза, че "работата е извън пътя"....  
- Не може да изрязва добре с ножичка и като цяло е доста несръчна. Не обича да реди пъзели, не иска да играе с конструктори - така е от малка.
- Не знам дали има проблем с краткосрочната памет или просто не знае как да "облече" дадена случка в думи. Когато я питаш какво е станало, дори ако е станало преди 10 минути - обикновено казва "Ами не знам, не мога да ти кажа" или "Не мога да го кажа ПРАВИЛНО". Ако някой й преразкаже какво е станало ще го запомни и ще го разказва на всички, но ако тя трябва първо да го формулира - много рядко. Напоследък обаче има напредък в това отношение. На моменти ми се струва, че наистина просто забравя някои неща. Да се концентрира за повече време върху дадено нещо също е много трудно.
- Доста е неориентирана в пространството - ако я пратя да намери и донесе нещо, то може да е пред очите й и пак може да не го забележи. Накрая се ядосва и казва не мога да го намеря.
- Не може да се облича съвсем самостоятелно, както и да се съблича /с помощ може/. Не може и дори не прави опит да си обърне дрехата от правилната страна. Ако аз й подавам дрехите така както трябва да се облекат - няма проблем.

Много ми е болно и не съм на себе си....   не спирам да се обвинявам, че оставих нещата да стигнат до тук. Някак си и се самозаблуждавах, че нещата ще се оправят от самосебе си, че това е нормално за възрастта и т.н. На практика и нямах кой знае каква база за сравнение с други деца. Не искам да й поставям сама диагнози, но от всичко прочетено доста от симптомите отговарят на диагнозата диспраксия Не знам от тук нататък какво следва, какви специалисти освен психолог и логопед трябва да посетим и изобщо какво да правим? Всякакви съвети, мнения и начукване на канчето ще са ми полезни. Извинявам се за многословието, но не знам как да обясня нещата по-кратко. Благодаря ви предварително.

Мама Мариана, всеки момент се очаква новият закон да го публикуват и да го прочетем. С интерес ще видим и какво е предвидено за децата със СОП в него. Мъничко търпение още. Надявам се да можем да обсъждаме тук тази част. И да можем да си помогнем.
Има възможност и за домашно обучение и полагане на изпити. Ще видим дали има конкретно комбинирани форми и какви. Ще видим и с оценяването какво се случва.

vany666, пиши. Споделяй. Най- малкото ще ти поолекне, ако не можем да ти помогнем.
Може би точно чуждият език е най- голямата спънка при вас? За мен, като възрастен човек, би било много трудно да попадна в среда, в която още не знам добре езика и не мога да комуникирам.

Виан, консултирай си се с тези специалисти- сама си посочила какви. Пък ще видите по- натам те какво ще те посъветват и какво е обективното им и професионално виждане за твоето детенце.
И не се чувствай виновна. Първо не е установена причината за тези неща въобще. Второ- не е установено по един ясен начин и как им се въздейства във всеки един случай. Става с опити и напасване. Правилният подход се нацелва, като се пробват различни похвати.
Засега просто давай да опитва да оцветява, да изрязва, да ти разказва кратки случки и приказчици вкъщи, на спокойствие, за да сне се притеснява от останалите деца и от учителките, които са си нещо съвсем ново за нея. 

Виан, не се обвинявай и не се паникьосвай. И според мен трябва да се срещнете с логопед и психолог. И си мисля, че ще трябва да продължите да посещавате логопед. Той ще ви покаже упражнения, ще ви даде насоки върху какво да работите вкъщи. Дъщеря ти е още малка - има време тепърва да научи много неща, вероятно ще трябва просто да работите непрекъснато с нея. И внимавайте с фрустрацията - бъдете хем настоятелни, хем не я оставяйте да си мисли, че не може да се справи. Обикновено ниската самооценка ужасно пречи на мотивацията и оттам идва огромното нежелание. Някак си трябва да я накарате да си повярва. Но и да знае, че без труд нещата няма да се получат.
Когато моят син беше на 6, си мислех, че никога няма да научи месеците и дните в седмицата  , е - някъде на 7 ги научи в първи клас (тук помогна авторитетът на учителката). А за връзките на обувките беше кошмар - успя чак в 4 клас да го схване, но и до ден днешен го прави много бавно. Той също не искаше да играе с конструктори, но в 4 клас сам прояви интерес и се научи да сглобява. С рисуването също е неумел - там му помогна една книжка - ръководство за рисуване на фентъзи герои, където етапите са дадени на стъпки и се прерисуват отделните стъпки последователно. Е, и сега не е перфектен, но това е положението. В началното училище никога не завършваше нещата си по ДБТ - във втори и трети клас понякога го пращах на консултациите , за да си ги доработва там.

mama mariana, голяма тъпотия е да не срещаш разбиране от страна на учителите. Представям си какъв бяс те разкъсва отвътре. Сигурна съм, че ще се справиш с проблема. Гледай само да щадиш себе си емоционално 

Виан, стегни се и погледни на нещата трезво. Имаш живо и здраво дете! Проблемите, които си изброила не са толкова сериозни и са преодолими със системна работа и повечко търпение. Най-вече с търпение. Работата може да е само и единствено извън пътя на учителката. Подготви се проблемите с обличането, неориентираността и белите петна в краткосрочната памет да ви съпътстват през следващите 2-3 години. Склонна съм да вярвам, че те се подхранват от чистата незаинтересованост и по-висшите интереси, които имат малките. Момчето ми вече е на 8г., един от първите в класа си, а все още се случва да ме пита "мамо, аз вечерях ли?'' половин час след като сме вечеряли  Да си спомни какво е ял е цяло събитие. Преразказването става с много жестикулации и заместване на описания с фрази от рода на ''едно такова, нали знаеш''. Дрехите често се обличат наопаки или на обратно, но това са подробности, а и е против уроки 

Благодаря мами за подкрепата 
Аз, за да не се повтарям ще кажа, че за нас важи същото, което е написала Виан. Все едно описва моето дете 
Посещавахме логопед в България и напредъка беше огромен, но тук е сложно и такава помощ няма как да получа на този етап. Имам си моите опасения от няколко години, но едва сега, когато навлязахме в системата на образованието се сблъсквам челно със страховете си  Тук на такава възраст, на каквато е сина ми ( 5г.) никой не поставя диагноза дислексия. Изчаква се поне няколко години, защото голям процент от учениците го "израстват", което за мен е пълна глупост! Лятото като се приберем ще заведа сина ми в такъв център, но се притеснявам дали ще получа обективна оценка. Първо заради това, че е 5 годишен и второ, заради факта, че се обучава и живее в чужбина. Това допълнително усложнява нещата.
 Мога да добавя, че детето ми не може да се изразява правилно. Речта му е на моменти като на 3г дете, не може да преразказва или пресъздава случки/момети, няма времеви ориентир (кога е било вчера, утре, преди 15мин, след 2 дни...), абсолютно разконцентриран (разбирайте по всяко време), не може да осъзнае кога е обиждан и вместо да се разсърди или натъжи се смее  ; фината моторика е смесена - на моменти се справя повече от добре за възрастта си, на моменти обратно. Левичар е, което знам, че е от значение. Пише понякога огледални образи на букви и числа; ....... като че ли не мога да изброя всичко, което смятам, че не е нормално за неговата възраст 
  Има моменти, които ме карат да виждам светлина в тунела и да си казвам, че това е момент и с времето ще се промени, виждайки напредъка, но ... ежедневните случки ме свалят на земята.
   Нещо, което смятам за особено, че сина ми е повече от чувствително дете. Момче е, и някак се очаква те да са по-така... Той обаче е ревлив до безобразие, любвеобилен, раним, мноооого стахлив.
  Напоследък много мисля и си блъскам главата как да постъпя и кое ще е най-правилното решение за детето ми. Смятам тук да учи до 7г и ако виждам, че прекалено много изостава и нещата не се случват да се върнем в България, за да започне там 1кл. От друга страна пък ако е диагностициран и му се постави диагноза, тук може да учи на индивидуален план в специализирано училище и живота му да не бъде белязан с клемойто "ти си различен"  Не знам как да постъпя, не знам кое е правилното ?
  Ако вие имате мнение и теза по въпроса съм отворена да чуя всичко   

vany666, малко в повече се впрягаш.
1. Дислексията не се диагностицира, защото не е болест. Дислексията е събирателно наименование на различни (по тип и размер) дисфункции на умението на даден човек да учи.
2. Прави са да изчакват, защото тези трудности при ученето се показват, когато се наложи детето да усвоява определени умения, да възприема и разбира абстракции (числа, цифри, букви), какво означават. Тези умения започват да се усвояват около 6-7 годишна възраст, тъй като са в пряка връзка с психо-моторното развитие и способността за възприятие и разбиране, т.е. чисто биологична е причината децата да започват училище на 6-7 г.
3. За емоционалното израстване си трябва време и обяснения. В конкретни ситуации, как ти си се чувствала като дете и пр. Да свикне детето да "облича" емоциите си в думи. Това и на доста възрастни им куца.
4. Понятието за време по принцип е доста трудно разбираемо. Малкият ми син (който няма подобни проблеми) го овладя добре някъде края на първи, началото на втори клас (на 8г.). Батко му към края на втори, нач. на трети клас почна да се ориентира по-добре във времето.
5. Разказването на случки е в зависимост от разбирането за време. А ако става дума за разказването като реч - то с тренировки по картинки и разни подобни се подобрява това умение. Големият ми син разказва много подредено, но малкия го прави хаотично. Аз също мразя да разказвам, винаги скачам на различни моменти.
6. Огледалното писане си е норма, така да се каже.

Не знам къде е твоето "тук", но ако си чела и предишни теми, при нашето "тук" хич не са розови нещата за деца с каквито и да са проблеми. Див късмет е да попаднеш на читави учители и клас. Защото да не забравяме, че средата влияе.

Виан, твоето дете ми заприлича на моето... И моята дъщеря е родена по-рано, и с диспраксия . На възраст около 5,5 г. нещата бяха най-неясни. Но сега вече на 11 г. нещата са доста добре - тя е пълна отличничка със съвсем заслужени оценки. Ние сме работили умерено с логопеди и психолози, но точно след възраст 5,5 г. не сме работили със специалисти. Записахме детето в много добра частна детска градина и ние допълнително работехме с него по материала за детската градина. Така се видяха по-силните й страни - български, четене и математика. Заради силния слух е добре и в езиците, учи с желание немски и английски. Всичко друго - рисуване, оцветяване го правим за разкош и не сме наблягали. Например не си поставях за цел на 6 г. да изрязва с ножица и да си мисля, че ще започне да смята. За математиката си бях направила мои игри на пода, както и математически книжки. Обличането - дрехи без копчета, обувки без връзки, има и гуменки такива. Дълго е да се обясни всичко. Можеш да видиш и блога ми в подписа.  Между другото дъщеря ми е сменила 3 детски градини - 1 държавна и 2 частни. Училища - също е сменила три. Сега е в третото си училище, всички са държавни. Не сме имали особени проблеми - възприемат я като скромно, умно дете, с активна майка...

Но при доста деца, и при моето са останали някакви проблеми с изразяването, разказване на преживяно и подобно. Отразява се на комуникацията. Дано да го наваксаме в този период. Аз си мисля, че учебните предмети ще помогнат.
Ох, няма как да се избегнат майчините страхове в предучилищния период. Успехи! Прочетох темата за сестра ти и имам подобни страхове. Опитвам се следя как се чувства детето и да действам.

И да кажа, че съм напълно съгласна с vesi1 , че не трябва да се бърза и че учебните програми са с цикличност около 3 години. Спомням си, че като разгърнах книжките на Моливко за 3-та група в детската градина ми стана зле, но същия материал се дъвче до средата на първи клас. В тази връзка много от тестовете за развитие на детето са малко пресилени.

vesi 1 благодаря за доста изчерпателното обяснение 
 Надям се наистина да се впрягам повече. Може би не използвах правилната дума "диагностицира", по-скоро да се докаже и да се издаде стейтмънт, че детето е с дислексия. Живеем в Шотландия и тук ако децата имат въпросния стейтмънт нещата стават различни ( по-добри и лесни) както за детето така и за майката на база учебен материал. Може и биологично децата да трябва да тръгват в 1кл на 6-7, но тук започват на 4-5г ( в зависмост от месеца, в който са родени). И повярвайте ми учат доста повече от нашите първокласници на 7г  Казвам го от опит, защото аз самата съм педагог по професия и съм запозната с учебната програма наложена от МОН. Трудно ми беше да приема, че едно дете на 5г чете, пише и смята с числата до 20, разпознава геометрични форми като тригълник, квадрат, кръг, ромб и елипса, а на 8г с прости дроби  Няма да задълбавам с тукашната система.
 На този етап и в тази ситуация съм повече от притеснена, защото от волно дете играещо по цял ден изведнъж сина ми попада в училище, без да е минал етапа на детска градина и подготвителна група 
 Може просто да му е нужно време, но уроците си вървят и всеки ден се изисква той да придобие училищни знания( усвояване на учебен материал), независимо от възрастта му.