Проблеми с ученето, или какво знаем за дислексията! - 5

master 
не си го причинявай- намери друго училище и мести детето. Всъшност търси учителка на първо място и после училище. Кой клас е детето-втори доколкото разбирам. Не се бой ние сме 7 клас и не четем гладко.

Това, болдваното, най- много ме притеснява в системата у нас.
Писала съм и друг път- решила съм, че ако някога видя такова отношение към моето дете, ще се възползвам от възможността да избера друг клас/ училище или от друга форма на обучение и въобще ще търся други пътища.
Може да е родено с определени проблеми, но нямам желание неуки и груби хора да довлошават положението с некадърността и некомпетентността си.

За гладкото четене- може да не го постигнете и в VІІ клас. Възрастта и класът нямат значение. Зависи от вида и задълбочеността на проблема. Но го карай всеки ден да ти чете задължително на глас по една приказка поне и обсъждайте съдържанието. Карай го и устно да ти я разказва. Не го припирай, не му се карай, подкрепяй го, помагай му.

Master333, защо е отхвърляно и от децата? В какво се изразява това отхвърляне?

То стига госпожата да го е обявила публично за аутсайдер и редовно да набива личните си размисли и страсти пред всички. Имам жив такъв пример. Децата веднага копират, застават на страната на силния /не е детето, разбира се/. Стадният принцип при тях е много явно изразен, особено при малките. 

А докога майките и децата с проблеми ще трябва да обикалят училищата като цветарки? Учителите да не би да са недосегаеми? В такива случаи трябва да се уведомяват съответните директори на училища, също компетентните инстанции.

Letsgo, понякога нещата не са толкова прости. Битките се избират според това, какво бихме постигнали и какво бихме загубили в края им. В случая, ако детето не е диагностицирано като такова с обучителни трудности, учителят винаги може да излезе сух от ситуацията, стига да не е допускал доказуемо унижаването му пред останалите.

gargamela, така е. Ама не е честно. Не знам дали не е добра идея в тази или в друга тема да споделяме конкретните учители и училища, от които сме или не сме доволни. Така поне ще се помогне на децата, на които им предстои да тръгнат по този път.

Letsgo,  борбата със системата въобще не е удачен начин в случая. Веднага ще ти кажат- той е с обучителни трудности- следователно ресурсна и толкоз. Въпросът е да се намери училище подходящо за детето. В това училище не всички учители ще го подкрепят, но е важно да го подкрепя класа, класната и повечето ,учители. С останалите се  преборваме поединично с различни методи.
Важно е майката да говори с класната и с всеки един учител. Да обясни открито състоянието на детето, да подчертае, че детето се занимава ежедневно и то много, просто напредва по-бавно и има нужда от подкрепа. Ако отидеш на открит разговор и помолиш за помощ  и разбиране , според мен имаш добре шансове. Е, не 100 %, но голям процент. Помоли открито да не му пишат двойки, да не драскат с червено в тетрадките му и ако пишат или казват нещо то да е:" Справил си се по-добре от миналия път!"Учителите са необучени и не е лошо да им помогнем с идеи какво да правят. Подадени по подходящ начин в един човешки разговор.Не всички са готови да ни чуят... но все пак. не трябва да воюваме със системата и учителите. Не трябва да ги упрекваме! Не сме в позиция за нападение!Уязвими сме и трябва с по-меки и кротки методи.  а ако виждаме някъде, че не става- местенето е задължително. Но пак кротко. Аз например казах, че го местя за да е по-близо до нас и защото познатите му деца са в това училище.

Той нищо не казва, на аз го виждам. Когато го взимам от училище и другите момчета ритат топка той само седи и ги гледа. Не е спортна натура, и не обича футбола, но како го попитам защо не играе с другите футбол и той ми казва, че не го включват в играта.
За четене не ни остава време, всяка вечер наблягам на математиката и пишем домашни. Въпреки че на входящия изкара три на следващия тест имаше 5 и половина направо не повярвах. Един месец упорита работа и сега покрива всички тестове по математика. Всяка божа сутрин решаваме задачи от 7 до 7,30 преди да излезе. Не допуска грешки, но малко по инерция го кара с текстовите задачи. Не осмисля прочетеното и като са с два въпроса текстовит задачи не се справя, само като е един въпрос се справя.
Работим и с учителка три пъти седмично по час и половина.
Скоро говорих и с една майка, тя ми каза, че й е отнело четири вечери да обяснява на детето задачите със скоби и на мен ми отне толкова. Така че понякога си мисля, абе май всички деца имат трудности.
Мисля да ви поствам малко снимки на "краснописа" му, просто водим класацията отвсякъде за криво писане.

Само това ли е основанието? Може просто да са решили, че не го интересува или да го смятат за несръчен? Той пробвал ли е да се присъедини?
А иначе как стоят нещата със срещи на детски площадки, покани за рождени дни и т.н.?

Детето проговори на четири години, няколко години беше ходене по мъките. Обиколихме много детски невролзи, психиатър. 5 години ходихме на логопед. Сигурна съм, че е дислексия, но нямам сили да изживея същия кошмар, а и от поставянето на диагноза полза няма.
Канят го на рожденни дни, играе с деца няма проблем.

Имах предвид с деца от класа. Ако те си го канят на рождени дни, едва ли може да става дума за отхвърляне.

Четенето на глас няма да реши въпроса. Човек спокойно може да прочете на глас и слушайки гласа си, грам да не помни какво е прочел. Важното е да се опита да разкаже прочетеното, пък нека си чете на ум. При четенето наум също има вербализиране, но то е вътрешно вербализиране, а и предимството на четенето на ум е, че човек винаги може да се върне назад, колкото пъти иска, още в момента, в който се усети, че нещо не е съвсем наред (сакадичните движения при четене). При четенето на глас това връщане е много по-трудно, особено ако се чете пред и на друг човек. Не е важно гладкото четене, а разбирането на прочетеното. Хиперлексиците четат идеално, направо ти идва да изръкопляскаш, обаче разбирането го няма. На всичко отгоре човек може да прочете много добре текст на чужд език или напърлно безсмислен текст с безсмислени подобия на думи, стига да са спазени езиковите правила, вкл. морфология, фонология, систаксис и пр.. Едно от нещата, които се случват при четенето е, че човек при разпознаването на комбинацията от графични символи (думата примерно) директно извлича семантиката, без изобщо да се включи съотнасянето на графема-фонема и произнасянето на думите на глас. При четене едновременно вървят няколко процеса, един от които е извличането на семантиката директно.

На две деца е бил на рожден ден миналата година от класа.
 В градината на нито едно, дори когато се канеха всички момчета на рожден ден на някой само той не беше сред поканените

Това би било вярно, ако си говорехме за общи правила за четене.

В случая, обаче, говорим по специална тема. Тя е посветена на деца със специални потребности и по- конкретно на такива с дислексия. За тях често това, което върши работа в общия случай, е безполезно.
Да обърнем  внимание на изключително важния въпрос- четенето с разбиране, работата с текст, които са основният препъни камък на всеки дислексик, независимо дали има развити съпътстващи дискалкулии, дисграфии, диспраксии.
Защо четенето на глас е толкова важно, особено при деца с проблеми от дислексичния спектър:
При дискесика е много специфично възприемането на текста. Често хората с дислексия обръщат думи, разместват знаци, пропускат или добавят такива. Когато едно дете с такъв проблем си чете наум, никой не забелязва проблема и той си остава. Корекция не се прави, а няма и как. Съответно- детето не разбира текста. Важи с пълна сила и за дискутираните по- горе текстови задачи. Преди детето да е постигнало едно що- годе нормално ниво на четене с разбиране и преди да е автоматизирало процеса четене /автоматизирането на четенето, писането и обикновените сметки за дислексика е много важно/, няма смисъл да си говорим за решаване на текстови задачи. Те, като предпоставка, задължително изискват не толкова сложни сметки, колкото точно работа с текст. Работа първо по български език и най- вече по четене.
При дислексията една от задължителните предпоставки за коригиране на проблема е ранното му откриване и ранната работа с детето. Тази работа е свързана първо с четенето и правилното произнасяне на звуците, вкл. и като поредност в думите. След това- поредност на думите в изречението, поредност на изреченията- много трудни за дислексика, което пък е трудно да се осъзнае от човек, който не е такъв или не е работил с такива хора. Затова с проблема работят именно не някакви други специалисти, а логопеди. При редовното четене на глас /никой не говори това да се прави самостоятелно, напротив, изрично написах това да става с възрастен, който ще коригира навреме, с който прочетеното ще се обсъжда и на когото детето накрая ще разказва съдържанието на текста- т.е. гласното четене не е самоцелно/, та при редовното четене се изправя един от основните проблеми на дислексика- четенето в съответния ред /не са случайни специалните упражнения за четене в началото с картонче и отвор за следене посоката на текста/, изчитане на цялата дума, незаменянето, непропускането или недобавянето на звуци, които не са изписани /често срещан дислексичен проблем/.
Затова и логопедите карат децата да четат именно на глас в началото. Не само при проверка и диагностика на проблема, а и при заниманията с тях. Затова се задават после въпроси към текста- за да свикне детето къде и как да задържа вниманието си, за да го разбере. Затова този текст после се и разказва. И това отнема доста време- месеци, ако трябва и години. Но е задължително като начален етап за корекцията на дислексията.
За да може детето да решава всякакви задачи, не само математически, то трябва да премине през коригиращата програма за четене най- напред.
Както казват специалистите практици за случая- дислексията не се лекува, но проблемът подлежи на корекция. Тази корекция включва автоматизириране на процеса, след като се установят основните грешки. В случая конкретно при четенето- автоматизиране посока на четене, изчитане на всички знаци в поредност. Защото без автоматизиране човекът мисли върху самия процес четене, а не върху съдържанието. /Същото е при писането, по- точно при изписването, където лично натрупах не малък опит./ Автоматизирането на четенето с избягването на грешки става само с редовно четене, в началото- задължително на глас с възрастен човек, който да контролира и направлява процеса. Този човек ще задава въпросите към текста и ще слуша преразказването му, като ще нанася пак съответните корекции.