Re: Юлски бебета 2013 - тема 28

Чакахме празниците с нетърпение.Имахме настроение,желание и щяхме да си празнуваме тихо и спокойно вкъщи по семейно.Уви и тази година не ни се получи.Не свекърва,не свекървище,а някакъв изрод е това,което ни се е натресло.То просто ме изкарва извън кожата.Пишман станахме с това прасе,дето реши да ни купи.То не са претенции,не са чупки,не са стойки.Работа не върши,а само намила.Много големи й бяха приказки,много неща разбираше,тя била оправяла,знаела как става,наденици щяла да пълни,едно време...ехеее.колко прасета..Седях й слушах.Нищо не казах,въпреки,че бях напълно наясно колко е некадърна,бавна и смотана(щом една проста манджа като мусака прави 4 часа) и как единственото,което й се отдава е пиенето на ракия.
Е,заклахме прасето и мъките ми започнаха.Първо мм и баща ми се скарали и варианта той да ни съхранява месото във фризера си отпадна.Започнахме да мислим варианти.Решихме да го консервираме в буркани.Сега дойде тази уфсъ и започна да се тюхка.Ама тя това не го можела,онова не го знаела,третото не го разбирала...Мислела,че ще има кой да й казва.И тичам аз бременна и с малко дете(което да не си помислите,че е погледнала повече от 3 минути на ден) да оправям месо,да мия черва,да обрязвам,да режа,да пакетирам,да търся къде да смелим една част ,да се напълнят наденици,да топя мас,да..да..да...А тя седи и намила как ето,била ни подсигурила храна ,дано съм доволна.Не,знае,не знае-ок.Никой не казва,че трябва да знае.Ама като не знае,поне акъл да не дава.А То не млъква."Кажете ми какво да направя"-рече и като и кажа отговорът е:"аа това може и после"И колко после,колко утре..дните минават,а част от месото още не е влизало в хладилник.Че и времето не е с нас.Вчера тук беше 19 градуса.
Вчера скандал на Бъдни вечер,днес още рано сутринта.Била съм ядяла на сина й парите,къде му били онези 5хил E,които не знам си кога бил имал,нямала намерение да ме търпи,тя била на гости на сина си и аз хич да не й соча вратата,защото с топ не съм можела да поместя,нищо не значели децата ми,те си били мои,да не си мисля,че съм вързала сина й,не сме били живеели правилно,детето си не съм гледала правилно...То думи,думи....Не знам как не я ударих.Този път наистина бях на косъм.Легнала ми в леглото,в дома ми,яде от паницата ми това,което АЗ съм сготвила и ще ми казва нищо съм нямала,всичко било на сина й.Това не бил мой  дом,било квартира,която сина й плащал.ММ каза,че довечера като се прибере щял да я гони.Дано не ми дожалее на мен и не го спра пак,защото той вече няколко пъти се кани,но аз все го спирам,пък после рева тук на вас и ви занимавам с глупости.

Точно вечерта на Коледа с ММ се скарахме ужасно..Напоследък всеки празник бива опорочен от скандал..
Тъжно ми е, боли ме от думите му..
Все повече виждам колко сме различни и не знам как ще продължим..Имаме разлика от близо 9 години, която все повече си проличава
Не съм идеална, а и с малко дете, което си гледам съвсем сама едва ли е възможно...От близо 5 месеца не съм излизала дори за час сама, не съм се виждала с никого, лягам си в 3, ставам в 8 и не смогвам / къщата е винаги разтурена, готвя постоянно, защото тук няма кухня,а той винаги е недоволен...
А сега от както съм в неплатена е още по-лошо, защото виждате ли - той носи парите в къщи
Тъжното е, че родителите ми душата си дават за мен и за детенцето, прекрасни хора са, но...не случиха на зет.Далече сме от тях и не могат да ми помагат..
Има една такава приказка, че каквото сам човек си направи никой друг не може да му го направи...
Толкова е тъжно, когато любовта си отива..Когато човекът срещу теб ти казва, че си един провал..Едно време жадувах всяка секунда да сме заедно, а сега...И все по-друдно ми е да си слагам розовите очила и да забравям...

Може би всичко, което написах изглежда хаотично, но такава каша е в главата ми..
Извинявайте...Просто няма с кого друг да споделя...

пиша чак сега, че вчера беше един празник... трябваше да се съберем за обяд в нас с майка, свекитата, брат ми и кандидат снахата заедно с нейната дъщеря и на ММ щерката (последните две са на една възраст и за наша всеобща радост се сработиха много добре (очакваме велики бели)). Да, ама не ни било писано да празнуваме - бяхме пратили Криси командировка при баба и дядо, че бяха отпуска и много се примолиха д го дадем за няколко дни да го гледат. БВ бяхме при тях и си го видяхме - още подсмърчаше и покашляше, но беше горе-долу добре. Вчера на обяд баба се обажда почти в паника, че очите му са много червени, подпухнали, той си ги търка и има секрети. Почна голямото чудене какво да го правим, но като начало го оставихме да се наспи, че да не е  от това. Финално брат ми дойдоха към 15 и половина за обяд, баба и дядо доведоха Криси към 16 и веднага хукнахме към спешен кабинет, където се оказа, че е с гноен конюнктивит, че пак му е червено гърлото, че докторката има съмнения, че му свирят дробовете, а хремата си е ясна. изписа ни една торба лекарства + инхалации по живо по здраво. Та така празнувахме Коледа и имен ден.