Колко време отнема, за да забравиш някой, който отдавна те е забравил?

Хаха, моят незабравим също не ми беше първи. Не знам защо битува такова погрешно мнение за първите, че са незабравими.

Аз пък викам - отдай му се, докато ти отмине.
С предния направих така при сходна ситуация и отдавна не ме  вълнува изобщо.
Де да знаех, че няма да мога да го забравя и този цял живот, бих процедирала по същия начин.
Номерът е да не прекъсваш процеса, за да не оставя в теб усещане за неизживяност, да го изкараш до край, докато всичко приключи.

По принцип- ако трябва да съм честна, ако нямах приятел или ако не държах на момчето с което съм в момента щях да му се отдам изцяло-не заради него самия а заради мен, въпреки, че той също има сериозна приятелка (момичето, с което ми изневери), но проблема е там, че аз не искам да имам интимни отношения с него, в смисъл такъв, че искам да го виждам, но не искам да сме заедно, искам да го прегръщам, но не искам да сме интимни. А от друга страна искам съвсем да го забравя и да не мисля изобщо за него. Не е по темата, но съм зодия Везни- а за зодията си съм чела много неща, за това, че сме ту така-ту иначе и понякога си обяснявам нещата с това. Понякога просто си мисля, че не знам какво искам.

Докато това между вас не приключи /в смисъл да се изживее/, няма да го забравиш. Гаранция.
Но пък е кофти, че той има сериозна връзка точно с момичето, с което ти е изневерил. В моя случай нямаше подобно нещо. Просто имаше много жени освен мен, щото човекът е от тия дето не могат да си държат ципа закопчан, но нищо сериозно не е имало.
Ако те устройва да си "другата" жена, абе, пак е нещо. То аз с бившия така направих, първо бях "другата", после другата стана "друга" като заживях с него и после тя остана само спомен.
Когато всичко между нас с него отмина се разделихме по живо, по здраво без повече да мислим един за друг.

Това са лигавщини ! Искам това ,не искам онова. .. Слагай точката и край с драматизацията, не е станало кой знае какво.

Абе, слагаш точка, ама после цял живот не можеш да забравиш човека, на който си сложил точка.
Пък аз, ако знаех, че ще е така, да не бях слагала точка, докато сама не се сложи, ама... кат не знаеш какво те чака... реагираш според това, което ти се вижда най-правилно. И след време разбираш, че не е било най-правилно, щото ти е излезнало много по-скъпо, отколкото ако беше направил, каквото не е трябвало. Но аз си гледам от моята гледна точка и моя опит. Може пък за другите да е друго, знам ли...

Не можеш да го забравиш , защото не си си го наложила.  Той си има приятелка и продължил на пред, тя седи и го мисли ?!  Това ващо мазохизъм ли е ,какво е не разбирам?
Мен също са ме наранявали и аз съм страдала ,но си поставям за цел да продължа и го правя ,промивам си мозъка направо . Имам прекалено себе-уважение и увереност за да тръгна да съжалявам за някой си.. Щом той не е направил необходимото да сме заедно ,значи не е бил човекът! Научете се да се цените . Направо се нервирам ,че има толкова слабохарактерни хора.

Абе, аз не мога. То е по-силно от мен дето се казва. Сега съжалявам, че навремето не си ги минах тия "Радини вълнения".   Всяко нещо си има време и не трябва да се изпуска, че после по-лошо става. Но това си е от моята гледна точка.  
Иначе и аз така продължих, продължих, за да си запазя достойнството /уж/. Но нещо много солено взе да ми идва тва "достойнство" дето е съмнително как го опазих в опит да лекувам болката. А можеше всичко да мине естествено, ако толкоз не си налагах да правя разумните неща. От дистанцията на времето вече неразумните ми се виждат по-разумни, егати смяната на полюса.  

П.П. Иначе и аз си знам, че не направих необходимото, за да сме добре с непрежалимия, ама понякога човек най-кофти се държи с хората, които са му най-важни. Садо-мазохизъм... /Не знам в случая на авторката как е, аз за моя си говоря, но го включвам заради общото./
Иначе, ако трябваше да зарязвам мъжете заради изневерите, не трябваше и в момента да съм с мъж.   Аз пък не знам как така все ги хващам, все става нещо и разбирам.   Но ако сама не го зарежеш, обикновено остава с теб. Ако е решил да остане с другата, нищо не можеш да направиш.    Но борила съм се в подобно положение за един мъж и го спечелих. Ако ми е сега, пак бих се борила /в случай, че се налага по някаква причина/.

Аз също съм на мнение, че проблемът е в наранените чувства на авторката и затова не може да го забрави. Ако тя беше поставила край на отношенията между тях нямаше да има подобни колебания.
Вероятно известна "вина" има и настоящият партньор, защото предполагам, че е някой спокоен и уравновесен мъж, който мисли за задълбочаване на отношенията между двамата, "успокоил" се е и е забравил, че всяка връзка има нужда от здравословно напрежение, което да поддържа интереса - дали това ще бъде в секса, в поставянето на нови общи цели за двамата или най-добре и двете зависи от самата двойка.

Вероятно всяка жена е изживявала подобни терзания, когато е била отхвърлена,но начинът да продължиш е да поставиш край за себе си - едни решават да правят секс "за последно", други да изтрият всякакви контакти, трети да си дадат емоционална почивка или напротив - да се отдадат на друга връзка. Задаването на въпроси от типа "Ами ако ...?" и следенето на живота на бившия партньор
са форма на мазохизъм, но докато не ти мине през главата не можеш да разбереш.

Ако мога да си позволя някакъв личен съвет към авторката, той е да направи в ума си разбор на отношенията си с настоящия и с бившия партньор - нещо като списък с "+" и "-" и да оцени по този начин предимствата на настоящата си връзка. А ако нещо и липсва в настоящите взаимотношения да го сподели с мъжа до нея - понякога битовизмите изместват фокуса и имаме нужда да сменим обстановката за няколко дни и да опитаме нещо ново с мъжа до нас.

Здравейте...

Искам и аз да изразя своята болка и да докажа за пореден път колко слабохарактерна съм. Вкъщи даже вече ме обявиха за не добре с нервите. Последната 1-2 години настъпиха сериозни катаклизми в живота ми.  Не знам наистина след колко време и как ще се оправя. Преди бях доста щастливо момиче, макар и живеейки в собствената ми илюзия. Но се успокоявам, че.. има хора по-зле и от мен и ще превъзмогна тази болка. Става въпрос за 2-ма мъже в живота ми. Никога досега не съм попадала чак в такава бездънна яма и имам нужда от съвет как да продължа живота си.
По- принцип съм доста влюбчив и наивен човек. Влюбчива до безкрайност. Близо 3 години имах "връзка" с един човек от Германия. Виждахме се 2-3 пъти в годината. Той тука, аз при него. Знаех, че не е за мен. Но явно съм от хората, които не могат да стоят сами и предпочитат да имат "някого" там, докато не се появи Истинския. Въпроса е, че аз сама си знаех, че е несериозен и връзка така не се гради, обаче ме омая. Почивки насам натам.. по чужбина, подаръци и т.н. Всички ми казваха, че това нашето не е връзка. Но някакси.. отказвах да приема реалността, знаех, че има и други жени, но си затварях очите. Очаквах да се промени. Десерта на това преживяване е един аборт, който имах от него. Който мина с доста обикаляне по болници, но съм жива и здрава, слава богу. И въпреки всичко това.. пак не успях напълно да излезна от илюзията с него. Продължавах да се виждам отвреме навреме... докато търся Човека. Мина доста време.. излизах си и с други през това време, но продължавах да се виждам и с него и да поддържам тази илюзия. Научих немски.. ра отих в неговата фирма. С него много бързо и лесно станаха нещата, той е доста любвеовилен и приказливко. Имахме си наши именца. А все още не осъзнавах, че всъщност се държи кофти с мен, но си живеех в тази илюзия. Докато.. не се появи друг. Който отвсякъде преобърна живота ми. Него също го познавам от 1-2 години, но никога не е имало нищо м/у нас, само приятели. Той е напълно потаен, излизали сме на излети,  по планини, ходихме на море мин година.. но като приятели, заедно с моята компания. Преломния момент и влюбването ми в него започна на един поход. А другия е много мързелив, стои постоянно вкъщи. С него не сме излизали кой знае къде. На тези палатки, аз се влюбих в него, стана от само себе си.. като той ме откъсна от мислите за другия. Там беше решаващата точка. Държеше се доста мило, галантно.. въодушевен и струва ми се.. влюбен до уши в мен. Аз бях още в несвяст тъй като не знаех какво да очаквам... и после.. прибрах се вкъщи и започнах да мисля за него.. тогава ми изчезнаха всички мисли за бившия.. сетих се и за аборта с него и колко съм била глупава и наивна. Помислих си... че това е истинската любов. Поне така изглеждаше.. оттогава нататък животът ми мина в очакване нещата да се задълбочат м/у нас. Помисмих си, че се страхува от чувствата си.. защото бях малко напориста тогава, признавам си. После го оставих. Виждахме се само 4-мата с моите приятели. Като той постояннно ми правеше романтични намеци, приятелите ни питсха няма ли да се оженим накрая. Това в кръга на шегата де. Имаше един момент, в който да стигнем замалко до секс, но беше много студено, бяхме на минусови температури на палатки, хаха. После.. аз направих една глупост.. изрусих се и нещо ме хвана депресията и не излизах много. Но си признавам, че така бях хлътнала, че си мислех че той е единствения и може и да се оженим, без още дори да сме правили секс. Когато приятелките ми заговаряха за секс той се притесняваше, ставаше нервен, особено за секс преди брака. Хаха. Ужас.. тотално съм луднала. И така.. влезнах в следващата илюзия. Мислех, че той е специален и чаках подходящия момент за секс с него. Изглеждаше ми доста влюбен в мен, а и аз в него. Кроях даже планове, тайно в главата си.. за съвместно съжителство. Наистина мислех, че е единствения. Докато един ден, той цъфна.. вече не толкова влюбен явно.. а и сигурно изпуснах момента за секс с него, заради моята депресия и през това време той си е на.ерил друга приятелка. Дойде и каза, че била много ревнива и затова набързо ще се видим. От този момент нататък.. останах в транс. Не знаех каксо да правя..  не исках да изглеждам като отчаяна, защото се затворих вкъщи последните месеци и не излизах много. И ме боли, че през това време той вече се е обвързал. Просто си спомних за вс прекрасни моме ти заедно и как изпуснах шанса си. а той се държеше мн добре с мен тогава. И изведнъж зациклих.. не знаех какво да правя. Не върви да му се хвърля на врата и да кажа, че го обичам при все че си има вече друга. И тогава той каза.. на приятелите ми, че не пречи да си се виждаме пак заедно като приятели. А аз очаквах съвсем друго.. в този момент нямаше какво друго да направя освен да му пожелая късмет с новата приятелка по скайпа.. извед ъж понечих да се върна пак при бившия, това като спонтанна реакция. Нз защо.. защото го познавам прекалено добре и съм го обичала все пак във времето с него и разбрах, че той вече има дете?  А като си представя, че аз замалко да имам с него.. и направо ми призлява. Щях да бъда самотен родител с баща, появяващ се отвреме, навреме. И даващ финанси.  Още повече се шокирах и го оставих. И сега.. не знам какво да правя и как да възстановя живота си..  в пълна дупка и блокаж съм. Не знам накъде да поема. Толкова неща преживях.. знам, че трябва да ги забравя и двамата, но нз как. Не искам да повтсрям грешките си с този от Германия. Щом се е стигало до аборт, значи не е човека за мен. А и той оима дете!  В същото време.. не спирам да мисля за другия.. но като знам, че вече е обвързан, желанието ми намаля драстично и ми падна в очите. Все пак.. ако той беше човека щеше да ме изчака. Но наистина ме е яд, че не се стигна до нищо м/у нас. Нито секс, нищо.. мисля за него като нещо неприключило м/у нас. Но успя да ми завърти главата.  И да ме откъсне от бившия ми. Вие какво мислите? Много ще дъм благодарна за съвет. Не спирам да разлиствам профила му във фб, въпреки че знам, че нищо няма да намеря там.  Искам да разбера коя е тя.. и т.н. Този от Г-я е бита карта. Но искам да разберс за сегашния... а е толкова потаен.. как може да се влюбя в човек, когото почти не познсвам. Наистина нз. Много прикрит и двойствен. Но ме е страх да не се опаря и разочаровам накрая, също като предишния ми. И май май.. това ще излезе. Имам чувството, че полудявам. Проблема е в това, че този път нсистина останах сама. Сама с мислите си.. чувствста, желанията.. очакванията. Този човек наистина успя да ми завърти главата. А и аз се оставих на течението.. както винаги. Моля за съвети.

Само искам да те попитам ако не е тайна ,на колко години си ? Просто за да знам какъв съвет да ти дам.
Отърси се от всичко и започни на чисто. Ясно е ,че си влюбчива и доста наивна, а този потайния не е бил сигурен какво иска ,не е защото не си спала с него. Ако един мъж иска винаги ще те предразположи и ще намерри начин. Освен ако не е някой 20 годишен пикльо. Оставяй повече мъжа да води парада , но и не бъди пасивна ,пускаи им по - малко фъндък и им гледай сеира. Ако е човекът ,нещата ще се случат.  Много си наивна ,ама много . Стягай се.
Спри с този фейсбук. Мъжете се впечатляват най - вече от уверени и решителни жени, ако искаш можеш да му натриеш мутрата ,не показвай ,че си тъжна .
Но не се връщай при него. Постъпката му е подигравка към теб.
Твоята иостория я знам . Но пак си мисля ,че човек  е способен на ,много неща ,но само ако иска.
Трябва мотивация и хъс . Аз изключително много се озлобявам и това ме изстрелва много . Случвало се е за миг да помисля и да си кажа "ех ама добре си ми беше с него " и до там . Между другото EXIT_HUMANITY Имаш ли деца?

curse, поздравления, че си научила немски.   Това е един доста труден език.
За другото - мисля, че прекалено много се впрягаш и отдаваш на връзките. Абе, забавлявай се без да очакваш нищо. Човека, та Човека. Зае*и го тоя "Човек", който чакаш и си гледай живота, наслаждавай се на моментите без никакви очаквания. Намери си някакво хоби, нещо за което да се хванеш. Ето, примерно, преди да се появи сегашния ми мъж аз бях решила повече да не се занимавам с мъже и да се отдам на музиката. Та с него изобщо не мислех да се занимавам, но той беше доста напорист и така, докато не ме свали. На мъжете сякаш не им е интересно като жените хлътват по тях. Интересно им е  те да хлътнат, а за да хлътнат те, на теб нe трябва да ти дреме. На мен не ми се играят игрички де. Аз, когато хлътвам - хлътвам, когато не мога - не мога. Абе, сякаш единствената истина в тоя живот е, че сме садо-мазохисти.   Съветът ми е да не приемаш насериозно мъжете в живота си, да не чакаш и да не откриваш Единствения във всеки, който се появи, а да се оставиш на момента без никакви очаквания.
Да си намериш някакъв друг смисъл на живота, който да няма нищо общо с мъжете.

Ми, първо аз не се озлобявам и не виждам за какво. Никой не ми е бил длъжен за нищо. Поне половината от "вината" нещата при мен да се случат по този начин, си е моя. Т.е., тласнала съм нещата в тази посока. Искам да изживея недоизживяното, ясно е, че няма да го забравя, докато не приключи всичко. От неговата страна е същото, де. Тук поне знам, че има пълна споделеност в това отношение. Но и нищо "сериозно" не може да има между нас, ако копнежът се приема за нещо несериозно. 
Имам 1 дете от сегашния си брак - желано и предвидено. Бях в период, в който исках да имам дете, без значение от кой мъж. Т.е., детето ми беше самоцел. Мъжът сам ме намери и се предложи, един вид.  

Ясно

Тази тема ме хвърли просто в оркестъра. Първоначално помислих, че авторката е на 13-14 години макс, но после прочетох, че пише за съвместно съжителство, та предполагам, че е  преминала пубертета отдавна. След това ме застреляха други признания, най-вече на Везната, която сама не знае какво иска. А най-накрая...този пост с мъжете, от Германия и този оттук....явно съм остаряла ужасно  

Лесно и бързо прощавам на хора, които не ме интересуват и рядко са около мен. От тях и не очаквам да се съобразяват с моята личност. С близките е по-трудно да ги забравя.

Абсолютно същото е при мен .
 Това ,което те касае лично не се забравя лесно.