Любовта или добрият брак

  • 24 466
  • 286
# 90
Такива дилеми една жена има на 20-25 годишна възраст и която си мисли, че е почнала да изпуска "влаковете". //Възрастта я посочвам ориентировъчно, като метафора на емоционалната незрялост, емоционално незрели съм срещала и на 35.// Докато си млад трупаш опит. И на база на този опит изчакваш да откриеш   принца на бял кон //това е пак метафора за любимия, който те носи на ръце, грижи се за теб и децата и пеперудите в стомаха на спират да пърхат//. Принцове има, обаче е голяма и детска заблуда да си мислим, че ще ги срещнем, когато сме на 20. То и да ги срещнем, няма да имаме очи да ги видим.

Накратко, ако една жена си има уважението, то отговорът е: нито един от двамата.
Виж целия пост
# 91
Мисля, че съм се изразила ясно...

Коментарът ми беше към Qlena, за сигурният родител. Но после видях, че е добавила "уж", така че явно сме на едно мнение  Laughing

Виж целия пост
# 92
Вечната дилема... Това е въпрос, на който няма верен и грешен отговор. Всичко е въпрос на приоритети, но за да има човек ясни приоритети, е необходимо да е достатъчно зрял и наясно със себе си. Сещам се обаче и за едни думи на Чарли Чаплин, че живота е това, което ни се случва докато си правим планове за него.
Виж целия пост
# 93


Накратко, ако една жена си има уважението, то отговорът е: нито един от двамата.

 Peace По-точно от това, здраве му кажи!
Виж целия пост
# 94
Действително, на 20 не можеш да различиш принца от жабата Peace.
А истински стойностните мъже, в които спокойно хлътваш на 30+, просто ги подминаваш на 20.
Има и изключения, де.
Виж целия пост
# 95


Накратко, ако една жена си има уважението, то отговорът е: нито един от двамата.

 Peace По-точно от това, здраве му кажи!
Мерси, почувствах се поласкана  Simple Smile

Аз съм почти на 48, и всичко съм го написала от личен опит //съзнавам, че звуча малко като досадна всезнаеща свекърва//. И за самоуважението  -  и него трудно и късно съм постигнала. Установих, че едно от най-трудните неща в живота е да се научиш да казваш "Не", и че в грижата си за другите, децата включително, не бива да забравяш, че и ти си човек. Ако не се уважаваш сама себе си, и другите няма да те уважават, ще те използват и ще те нараняват.
Виж целия пост
# 96
Напълно съм съгласна с Кафе с мед. Сега, на 30 плюс, като си спомня в какви малоумници съм се влюбвала на 16-18-20 г. само защото е "много луд", непукист, с готини очи, с фешън прическа и т.н. Изтръпвам като си помисля, че е можело да стане някоя беля и сега да съм омъжена за някой от тях.
За мен истината е някъде по средата, но пък аз не съм дълбоко емоционален човек, по-скоро съм рационална. Важно е да има чувства, но за мен, като узрях малко, влюбването идва в резултат на споделени интереси, начин на мислене, отношение. Не мога да се влюбя, ей така без причина, че имало флуиди. Впечатлявам се от разсъжденията на човека, от мирогледа му, от интересите и интелекта и когато съвпадат с моите е много възможно да се влюбя. И си мисля, че точно с близък до собствения манталитет човек стават най-добрите бракове. Никога не съм разбирала твърдението, че плюс и минус се привличат. В електрониката може и да е така, но в човешките отношения-едва ли Laughing
Виж целия пост
# 97
аз лично бях 10години с човек, с когото знаех че няма да се обвържа в брак и семейство....започнах на 15 и така до 25г.
Луда любов, която още ми е тръпка,но знаех че няма да прерасне в нещо сериозно...
Аз лично и с льольото не бих се обвързала,ако ще и да ме позлати....
така че съвета -  нито единия, който някой беше дал понапред е и моя....
Ще се появи правилния ....малко търпение трябва....
Виж целия пост
# 98
Всичко е егоизъм, не се заблуждавайте Simple Smile и когато си влюбен, ти си с този човек, защото ти носи приятни усещания, искаш го, защото на теб ти е добре.
Не мога да се съглася ,че сте права. Да има такива случаи на влюбване ,НО както казах в последствие връзката е обречена . Чувствата и страстите и емоциите в такава връзка постепенно охладняват и изчезват след време.Изчерпват се. Постепенно ежедневието ви смазва и онова прекрасното в началото остава просто красив спомен.
Когато обаче източника на твоето щастие е това ,че си зарадвал с нещо другия и си го накарал да се почувства обичан и специален ,добре без да го е очаквал дори .Когато ти самия постоянно  изпитваш нужда отново и отново да правиш такива не поискани най-разнообразни жестове и на свой ред постоянно получаваш очарователни изненади ,когато това стане вашето ежедневие тогава някак в надпреварване и мислене  по какъв по-оригинален начин да направиш щастлив твоят човек не забелязвате битовизмите , ежедневието не е сиво , не се уморявате да се обичате. Няма как да си омръзнете.

ЗА мен егоистите са най-лошите  .Като  черна дупка са. Поглъщат всичко около себе си и вечно не са удовлетворени. Не стават нито за връзки нито за родители нито за приятели.
Виж целия пост
# 99
Само аз все още съм си влюбена в човека, в който бях влюбена и на 20.  Laughing
И си мисля какъв шанс съм имала да се запозная с толкова изключителен човек и как съм го изпуснала тоя шанс... заради недораслото си мислене и поведение.  ooooh!
Виж целия пост
# 100
Е, чакай сега, и аз ще си глътна граматиката ако срещна човека, в който бях влюбена на 15 и 19, ама то е защото така си и остана неизживяна тая история. Мисля, е ако бях останала с него, щяха да се поизтъркат нещата, кой знае.
Виж целия пост
# 101
Само аз все още съм си влюбена в човека, в който бях влюбена и на 20.  Laughing
И си мисля какъв шанс съм имала да се запозная с толкова изключителен човек и как съм го изпуснала тоя шанс... заради недораслото си мислене и поведение.  ooooh!
Е, чакай сега, и аз ще си глътна граматиката ако срещна човека, в който бях влюбена на 15 и 19, ама то е защото така си и остана неизживяна тая история. Мисля, е ако бях останала с него, щяха да се поизтъркат нещата, кой знае.
Точно. Неизживените ситуации не държат в плен, а особено такива любови сме склонни все повече да идеализираме с годините. Нека не забравяме, че всяка монета има две страни. Какъвто и избор да направим, важното е да сме в хармония с него.
Виж целия пост
# 102
Е, чакай сега, и аз ще си глътна граматиката ако срещна човека, в който бях влюбена на 15 и 19, ама то е защото така си и остана неизживяна тая история. Мисля, е ако бях останала с него, щяха да се поизтъркат нещата, кой знае.

Не задължително Wink. Преди няколко години се озавахме в една копмания с първата ми любов (неизживяна) на 18. Мда, глътнах си граматиката, ама от шок  Laughing. Викам си, моляяяяяяяяяя, какво съм му харесвала на този човек. Не че е лош, просто вече изобщо не ми беше по вкуса, намерих го за по-груб и вулгарен. Или иначе казано, аз се бях променила, знаех какво искам и как искам да се отнасят с мен.

Иначе моето мнение се покрива с това на Кафе с мед и Sharky*

Разбира се изключения има, но човек, който не знае и е объркан, както ми се струва авторката наистина има нужда да преосмисли живота си и да почака малко, преди да взема такива важни решения.
R
Виж целия пост
# 103
О, човек никога не знае какво печели, когато губи! Peace
В студентските години бях влюбена в колега-красив, възпитан, ерудиран, бе мъж мечта!
Той имаше доста равнодушно отношение към мен, въпреки че бяхме близки, в една компания.
И един хубав ден, момиче от същата компания ми сподели, че въпросният ме харесвал...Ех, качих се на седмото небе...обаче от там-нататък нищо, нито той направи крачката, нито аз.
След като завършихме пътищата ни се разделиха, но аз при няколкото следаващи връзки и раздели,все се самосъжалявах и измъчвах, че видите ли, ако не бях изпуснала идеалния, сега нямаше да се мъча с тези инфантили. Един ден, след много години, случайно срещнах същата позната, която ме беше открехнала, че идеалния имал чувства към мен...е, представете си, тя се омъжила за него. Казах си- ето, момичето не спало като мен, ами действало, изпуснах го аз идеалния. Седнахме с нея на кафе, че като ревна...животът й бил ад, бил себичен, високомерен, егоист, пропил се много, скитал по жени, искала да се разведе, но нямало да може да се издържа сега, чак за самоубийство мислела...Останах втрещена като си помислих, че можех да съм на нейно място днес.
Виж целия пост
# 104
Втория вариант е голямата любов вие го обичате, но със сърцето си усещате, че той няма да е добър баща не е амбициозен няма да се бори за вас за стабилно семейство за по добър доход за нормално съществуване.
Що за обич е това. Не спирам да се учудвам какви интересни интерпратации на думата "любов" имат хората.

Как така обичаш някой, който няма да е добър баща на децата ти, няма да се бори за добруването ви.... Не разбирам. Какво точно "обичаш" на този човек.

Като се научите да отсявате разликата между

1. любов
2. страст/привличане/тръпка/копнеж/трепет/желание/натрапчиви мисли по някого/страх от самота/мокри сънища/желание да промениш някого по твой образ/желание да притежаваш някого

... тогава ще се жените. Иначе все ще е провал.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия