Любовта или добрият брак

Камъчка, и аз стигнах до този извод, но фактите са налице-брак и дете. Ще потърпя още малко, пък ще видя накъде вървят нещата. Друг изход не виждам.

Според мен най-добре е човек да срещне сродната си душа. Тогава няма да има дилеми и режим на избор между любов и стабилност. Смятам, че и в двата случая няма да си щастлива.

това е най-хубавото,което може да му се случи на човек
но да си кажем честно колко от нас са намерили сродната си душа
или си мислиш,че си я срещнал пък то се окаже,че хич не е тя

Права си За това човек прави грешки и от тях се учи, това е опитът, който накрая ти дава по-лесно разбереш следващият човек, който срещнеш дали е за теб. Според мен няма нищо фатално, хората се срещат и се разделят (понякога).

Малко, но пък и колко могат да кажат, че съзнателно са знаели какво търсят, и не са си седяли на задника чакайки този човек да падне в скута им
Както Blumchen Flute писа, хората правят грешки. Просто веднъж разбрал че си сбъркал, не стой в помията, ами хващай бика за рогата и оправяй положението.
Но както винаги говоря от лична гледна точка, за други може и да е по-различно

Няма как да срещнеш сродната си душа, докато правиш компромиси и седиш във връзки, които не са точно по вкуса ти. Затова и никога не съм приемала тезата, че за добрата връзка са нужни много компромиси. Според мен налагат ли се, значи не сте един за друг. Говорим за големите неща/цели/разбирания, разбира се, ясно е, че няма еднакви хора.

Но от друга страна, мнението ми е на човек, срещнал сродната си душа много рано, на 19 г., ако бях на една по-сериозна възраст, вероятно не бих мислила така...


Риск винаги има. Но ако един брак се разпадне, то симсъл има, ако поне в част от него си бил наистина щастлив. Иначе за какво е било всичко...

НСЧ - както винаги много точен пост
не всеки среща правилната си половинка от раз-така е
аз за себе си зная,че нося вина,задето стоях в кофти брак доста години и пропилях доста години
за това време можеше да срещна правилния човек
после се заблудих в следващия и стана-от трън та на глог
колкото по-рано знаеш какво искаш и какво можеш да дадеш-толкова по-добре

Според мен двете вървят ръка за ръка. Няма как да бъде създадено семейство без обич и доверие. Необходимо е пълна отдаденост. Само любов за съжаление не стига. След време започват скандалите за неща, за които имате излишни гледни точки, нещата, които са те дразнили в него се засилват все повече и любовта постепенно угасва...а когато си с човек, които се грижи за теб и дава всичко от себе си, за да си добре, то постепенно любовта се появява. Важното е да харесваш човека до себе си и да си пасвате по характер и любовта ще дойде.

Ако не вярваш и не можеш да разчиташ на човека до себе си е загуба на време да си с него. Пеперудите в стомаха понякога са много лъжовни, оказват се чисто и просто сексуално привличане, но то отминава и ако няма друго между двамата, оставаш сам и излъган.

Грешката е вярна  

Хм, ще ме прощават, ама закоя любов говорим? Ако е за страстта и изгарящото желание за секс е едно. Ако е за желанието всеки миг да прекарваш с някого, да се гушкате, да го чувстваш до себе си и да те е грижа как е - това е друго. Най-разтърсващият ми секс е бил с мъже, които не обичам, които също не са  ме обичали. Просто съм си взимала от тях всичко, което искам, в дози над необходимото. Не ми е пукало какво ще почувстват, дали им е хубаво... НЕ съм имала какво да си говоря с тя, не ме е интересувало дали изобщо имат какво да ми кажат...
 Докато с мъжете, които съм обичала, през цялото време вниманието ми е било ангажирано с това хубаво ли им е на тях. И сега с мъжа, който обичам много повече ме вълнуват други неща, отколкото секса. Секс има и никак не е лош, но повече е любов... Не е акробатики и стойки, ситуации и консумации... А е желание за близост, за допир, за топлина, за уют... И докато разтърсващия секс съм имала с някой, съм искала и с дуги... някак не ми е стигал... А уютния секс е спирал у мен всякаква мисъл , всякакво желание да погледна друг човек...

И... няма обър брак без любов. БЕз страст има, но без любов няма... Ако хората не се обичат, бракът е какво ли не, само не и добър...
Та в този ред на мисли... ако една жена не се чувства уютно с мъжа си, ако не й е спокойно, ако няма сигурност, ако не може да разчита винаги и за всиако на него... Остава само сексът, страстта, примесени с тръпката, че вътрешно не си добре с този човек, ама хайде да си нагрбя всичко в секса...

разтърсващ, уютен, а то накрая все едно и също механично движение е 

 

Глупости!

Е всичко е индивидуално. Най-тъпия и смотан секс, който съм правила е бил с хора, които не съм обичала. Най-хубавия, съответно е бил с мъже, в които съм била влюбена . Освен това аз винаги мисля и за партньора си, не може да не ми пука на него хубаво ли му е или не. Аз съм на принципа, че даваш и получаваш.

Но колкото и клиширано да е, сексът с чувства за мен е най-хубавия.