Наказвате ли за петица?

Що за безумен въпрос???
Не, не наказвам за петица!
Даже и за двойка не наказвам. Но искам да се поправи скорострелно! И не ме топлят оправдания, че било за целия клас.

Светкавичке, ето защо те обичам! И аз не можех да хвърлям малка топка за повече от 3!

L'Agent, кой клас е девойката?

Много съм съгласна с Андариел, че е готино да си отличник, стига това да е ценност за всички деца от класа ти. Тогава няма подигравки, че си читанка, а да изкараш четворка е много срамно, да не говорим за двойка и тъкмо отличниците са най-популярни.
Но пък в един клас, който е случаен сбор от всякакви деца, е възможно на читанката да й се подиграват и да е въпрос на престиж да изкараш тройки. Един път съм била сина си за оценки (без да се шегувам) и то беше, когато учителката ми се оплака, че нарочно не си попълва вярно въпросите, за да се впише в групичката на аутсайдерите. Просто се вбесих и разбира се на следващата година вече беше в друго училище, където няма двойкари.

един друг урок, който децата се налага да научат още от първи клас - каквито и да са останалите деца, пак си заслушава да си отличник.

Не наказвам за 5, но той има само две (едната е по Рисуване)  .
Моят проблем е обратен - смятам, че госпожата твърде лесно раздава шестици. Ако има 4 грешки на диктовка - това за мен не е 6. Или ако е писал извънредно грозно и нечетливо. Обаче се оказва, че той имал най-малко, другите имали 10-12 грешки.
Теорията на госпожата е, че във втори клас трябва да ги насърчава, защото ако им пише ниски оценки ще им убие желанието за учене.

При сина ми е точно обратното.Госпожата е доста строга и по-скоро по-ниски оценки пише.Може и на мен така да ми се струва де.
Пример контролно по математика-всички задачи решени,допусната една грешка, забравено едно на ум.Оценката е 4 .
Е не мога да му се карам.Старае се детето.

Отговарям от свое име, нищо, че въпросът не е по мое писание, но смятам, че Ирис има право да дели ученето за оценка от това за без.
Аз бях до ІV-ти клас без оценки и пак съм учила, включително и по допълнителни предмети, които не са ми били задължителни /немски език в І клас, една математика като кръжок, кръжок с химични опити, много четях за животните, както и по история и по география, още повече- литература, понеже ми е бивало винаги интересно/. Тези ми интереси останаха и до сега налични.
Учила съм и буквално за оценки по физика, по електротехника, по математика в средното училище- предмети, който или не ми били интересен, или при които учителят се е вдаскалил /терминът е на баща ми- университетски преподавател, осъзнал сам тенденцията/. Учила съм така при една даскалица по БЕЛ- тя искаше точно определени неща да се наизустят и да й се кажат. Отлични оценки имах и при такъв тип учене, но сега, с големия син, разбрах, колко много неща не съм научила и/или съм забравила точно там. Честен човек съм- мога спокойно да си го заявя. Знам, че това битува у всеки ученик. Колкото и хората да не желаят дори пред себе си да си го признаят. Всеки има интересни и безинтересни предмети.
Да учиш за оценка означава да си назубриш материала по БЕЛ, но да нямаш афинитет към предмета, да не познаваш автори и произведения извън тези, които са в учебника, да не можеш самостоятелно да разсъждаваш върху чуждото писание, а да изпапагалстваш това, което някой друг е написал за него. Да научиш учебникът Х по история, без да си се поинтересувал от това колко други източници има и какви изводи могат да се направят различни по уж установените безспорни факти, без да си видял колко неща не си разбрал всъщност. Научил си едни факти, с дати и имена и си решил, че това е то, историята, а тя от там започва тепърва. Обаче това ти искат в училище- това правиш.
Във ІІ клас децата трябвало да знаят официалните празници. Деца, които не са учили що е то народен будител, какво е Съединение и Независимост, просто зубрят едни дати. Това е типичен пример на учене за оценка, ако учителят държи и изпитва за тези дати. А те са заложени.
В пети клас деца смятат лихва, без да са учили кредит и лихви, същност на самото понятие. Имат примерна задача и буквално зазубрят начин на решаване.
Други даскаля пишат оценки на домашно. Даскаля ги наричам съвсем умишлено. Имам светъл пример /дори не един/- крайно посредствен ученик участва в конкурс, при който задачите се решават... в къщи, т.е. тях може всеки друг да ги реши и получава шестица на този тип "изпит". Решава ги за оценка, т.к. участието в това "състезание" е задължително. Нищо не е научил, най- вероятно. Дете пише вкъщи преразказ и бива оценено на него. Че този преразказ може да го напише преспокойно и майка му или който и да бил друг. Почва се надпревара кой ще се подготви вкъщи предварително на точно определен преразказ или съчинение, което предстои- точно заради оценката. На кой би му хрумнала иначе светлата идея да търси точно приказката/ разказът Х и да го даде на отрока в дните от А до В, точно преди те да бъдат дадени в училище? Това си е чисто учене за оценка. Съвсем друго са регулярните тренировки вкъщи, независимо от това, дали в училище "ще дават" или не нещо такова.
За това и учителите "полагат" не малко усилия, когато се натягат да изпитват тестово /с тестове от определено помагало, чиито въпроси биват наизустявани от учениците точно за оценката/, да изискват точно информацията Х от учебника У, да ограничават изискванията си до един- единствен учебник, съответно и да изискват това от учениците си за едната бележка.
Та оценката далеч не винаги отразява обективно придобити знания и умения.
..........
Четири грешки при диктовка във ІІ клас на учени правила и при обема, който обикновено се дава, си е за пет, а ако са съществени- може и за четири да са, но не и за шест. Това е също изкривяване на обективната представа за ниво на овладян материал.

И е за много бой! 

  Спести ми много писане , Джуди

 Да учиш за шестици е много лесно. Всички сме го правили, защото ни е трябвала диплома.  Вероятно ще го правят и децата ни. Това означава да назубриш, каквото иска учителката и тя да ти пише шест.
  Но сега при детето ми се поставят основите, а, бе-то. Сега трябва да знае всичко и повече, независимо, че учителката и е писала шестица, защото е вдигала ръка. Учителките си имат изисквания и план колко изпитвания трябва да има детето за срок, колко писмени работи и т. н. и си ги следват. Това са формални критерии, през които детето може да се промуши като през цедка и накрая на втори  клас да продължи да пише  "подарак", както в момента.
 А на мен целта не ми  е на всички тестове - със странни задачи, между другото - да получи необходимите точки от-до за шестица, а наистина да усвои материала трайно и оттам да надгражда.
 Децата обичат да получават шестици, както обичат да получават пчелички в градината. След като има шестица, за него това е достатъчно. Но много често не е, а просто е израз на това, че е възпроизвело точно каквото трябва, както се иска и толкоз.

 Учи се за да се придобият знанията, а не за оценката е точно израз, който описва правилния подход, според мен.

А, не знам, ти може и друго да имаш предвид, но що се касае до "учене за оценка" лично аз имам представа, че такова е налично и съм виждала много. 

  Същото имам предвид, и не само съм виждала, а и аз съм учила за оценки, а сега имам фундаментални пропуски в химията и не мога да реша една задача по физика.

С физиката и при мен и при сина се получава така: когато има подготовка за изпитване или контролно сяда човекът /той, аз/, назубряме отново определения и формули и винаги точно по този предмет сме имали високи оценки. После автоматически всичкото нещо се забравя до следващия път, когато е пак така.  Последният път преди месец само той получил на задачите някакви криви числа и беше сигурен, че се е окльопал, а то се оказа, че само неговите били верни. Ако след седмица му бях дала същите задачи, нямаше да може да ги реши без учебника, без да си види формулите и някое определение пак. Те това ако не е учене за оценка...
Физичката му в прогимназиална степен бе решила, че той много се интересува от този предмет. А то- напротив. Точно щото учеше да изкара оценката и като нищо не можеше да запамети за по- дълъг период, освен задачи от тип път, време, скорост и то защото първо ги беше учил в ІV клас по математика за изпита за прием в МГ. 
По химия тотално беше забравил изравняванията /пак/. В ІХ клас се наложи да вземем учебник и сборник със задачите от VІІ-ми и да ги почне от А-Б-то. След изпитването към момента едва ли нещо си спомня. Нищо, че оценка има хич нелоша и този път пропусна боя.
........
Поначувала съм, че в по- нормалните ширини от децата не се изисква да зубрят формули. За да не си губят излишно времето. И изпитванията и преподаването било по друг начин. Но ние дори няма как да си го представим. На светлинни години сме, просто.
Та как да не учиш просто за едната оценка понякога?

 

Защо трябва формулите да бъдат зубрени? Само най-лесните, когато се започва, после вече може да се сетиш как са, като си ги изведеш. Сега и аз не помня формулата за равноускорително движение как беше, но мога да си я изведа. Има ли в един урок формула, той се учи изключително лесно, защото има логика. Като ви чета, излиза, че ученето на белажка е много по-трудоемко от обикновеното учене.

4ти клас е и май всички сме се напрегнали на тези тестове, защото мислим за изходните нива.
Но явно някои хора са се напрегнали повечко.

Да, важен е 4 клас. Особено, ако се местите после в друго училище.

Е да, ама оценката от изходното ниво няма никакво значение за местенето в друго училище, защото масово се осъзнава каква пародия на външно оценяване е това. Училищата, които имат прием след 4-ти клас, си имат отделен изпит, доста по-сложен от тези тестове.