Донорски яйцеклетки - група на мами, които са заченали и родили с ДЯ

  • 492 997
  • 4 804
# 3 630
Благодаря ти за споделената гледна точка, Ivchoni.
Разбира се, че вие ще сте мама и татко на дечицата - в това отношение имам категорично съгласие с разума и сърцето си.

На този етап ние не сме споделили със семействата си. Благословени сме с интелигентни родители, които само са ни обичали и подкрепяли винаги и във всичко. Най-малкото бих ги нарекла тесногръди хора или хора изтъкани от предразсъдъци. Единствената причина да не споделим е, че се случи толкова бързо и непланирано (колкото и смущаващо странно да прозвучи). Също така ни предстоят още няколко опита с мои клетки, затова преценихме да запазим детайлите само между мен и съпруга ми на този етап.

За мен обаче е важно да помисля за всички възможни избори пред нас предварително, за да мога да заема позиция, от която после да съм в мир със себе си завинаги! Затова и гледната точка на всеки един минаващ или минал по този път, ми е полезна.
Виж целия пост
# 3 631
За нашите бебета ние сме техните майки, другата е донорка, дарила няколко клетки. Както има донори на бъбрек, сърце, черен дроб, така има и донорки на яйцеклетки. Адмирации за тези жени, които се подлагат на стимулации и даряват, дали за самата кауза или за пари, това не е толкова важно. Важното е, че ние имаме шанс да бъдем майки.
Виж целия пост
# 3 632
Book_79, абсолютно! ❤️

За нашите бебета ние сме техните майки, другата е донорка, дарила няколко клетки. Както има донори на бъбрек, сърце, черен дроб, така има и донорки на яйцеклетки. Адмирации за тези жени, които се подлагат на стимулации и даряват, дали за самата кауза или за пари, това не е толкова важно. Важното е, че ние имаме  шанс да бъдем майки.
Виж целия пост
# 3 633
Може би много зависи наистина какви са близките ти като мислене и характер. Ние винаги сме получавали само подкрепа от нашите родители и сестра ми, още повече че и тя зачена ин витро. Само на тях сме казали за ДЯ, като мисля и детето да знае. Смятам, че има доста подходящи начини да се каже докато е още малко, а не недай Боже примерно като порастне я по медицински причини я по някакви други да разбере и да се чувства излъгано или нещо подобно.
Благодаря ти за споделената гледна точка, Ivchoni.
Разбира се, че вие ще сте мама и татко на дечицата - в това отношение имам категорично съгласие с разума и сърцето си.

На този етап ние не сме споделили със семействата си. Благословени сме с интелигентни родители, които само са ни обичали и подкрепяли винаги и във всичко. Най-малкото бих ги нарекла тесногръди хора или хора изтъкани от предразсъдъци. Единствената причина да не споделим е, че се случи толкова бързо и непланирано (колкото и смущаващо странно да прозвучи). Също така ни предстоят още няколко опита с мои клетки, затова преценихме да запазим детайлите само между мен и съпруга ми на този етап.

За мен обаче е важно да помисля за всички възможни избори пред нас предварително, за да мога да заема позиция, от която после да съм в мир със себе си завинаги! Затова и гледната точка на всеки един минаващ или минал по този път, ми е полезна.
Виж целия пост
# 3 634
mi.mi, напълно уважавам мнението ти и в никакъв случай не се заяждам, но как би обяснила на малко дете какво е донорска яйцеклетка?
Аз имам почти 13-годишна дъщеря и не мисля, че би ме разбрала на 100 процента.
Виж целия пост
# 3 635
От всички мои близки роднини знае само сестра ми и сега отчитам като грешка, че съм й споделила, защото не смятам, че беше нужно, но тогава така съм го усетила. Иначе имам приятелки, които също знаят. Не планираме да споделим на детето или поне засега така мислим, но това с годините може и да се промени... Сложно е тъй като детето няма да има как да намери донорката и се губи смисълът, от друга страна има право да знае такива детайли. Сложен въпрос е
Виж целия пост
# 3 636
Ами като начало примерно, че мама много е искала да я има, но не е можела и затова една непозната жена и е помогнала или нещо в тази линия. Не съм го измислила точно още, но така си го представям.
mi.mi, напълно уважавам мнението ти и в никакъв случай не се заяждам, но как би обяснила на малко дете какво е донорска яйцеклетка?
Аз имам почти 13-годишна дъщеря и не мисля, че би ме разбрала на 100 процента.
Виж целия пост
# 3 637
За мен основната причина да кажа на детето ми е да го предпазя от 'доброжелатели'. Темата наистина е много деликатна и сложна, но тъй като имам опит от моето детство с подобни хора (които още ги има) и макар да не съм осиновена, а нещо друго, което е премълчано от мен мисля, че семейните тайни могат да вредят и да атакуват семейството отвътре. Затова съм на мнение: детето да знае, а околния свят да не се информира без нужда.
Виж целия пост
# 3 638
Благодаря ви, страхотни жени и майки, че се включихте с коментар по въпроса ми.
Със сигурност темата е деликатна и човек следва да намери собствения си баланс и хармония, за да може да даде най-доброто от себе си в ролята си на родител.
Пожелавам на всички светли и уютни празници!
Виж целия пост
# 3 639
Аз съм писала по-рано. Всичките ни деца с резултат от репродуктивната медицина по един или друг начин.
Децата на племенницата ми също.
В нашето семейство това не е тема табу и я обсъждаме открито. Всички са наясно с подробностите. Още повече, че при налични далеч по-големи деца, те самите виждат какво се случва с всички прегледи, лекарства и т.н., а децата е безсмислено да бъдат залъгвани.
Най-малкият е само от ДЯ и още му в рано да разбира какво е това (на 16 месеца е), но щом второкласникът (тогава беше в предучилищната още) успя да разбере преди повече от година как точно ще се появи братчето му, той също ще разбере.
Виж целия пост
# 3 640
Аз пък все още съм на мнение, че това е ненужно обременяваща съзнанието на детето информация. Даже аз вече забравих, че е от ДЯ - толкова е копирал баща си, че всички които ни видят ме "съжаляват". Информация, която не носи ползи, може да донесе вреди - какво ще спечели детето като го научи това? Ако го правите заради недоброжелателите, не сте ли се замисляли просто да отстраните недоброжелателите от живота си? По какъв начин тези недоброжелатели са стигнали до тази информация изобщо? - за мен отговорът е, че вие не сте били достатъчно предпазливи. Дали сте им оръжие в ръцете и си мислите, че като дадете оръжие на детето си, то ще е защитено. Всяка информация в ръцете на недоброжелатели може така да се извърти, че ще се чудите от къде ви е дошло. Когато съм се раждала, майка ми се опитала да измисли такова име, че да не може да бъде изречено грубо или да бъда наранена чрез него от типа на "Кольооо, Пенооо, Марооо" и т.н. Обаче какво се оказва на практика - дори и на моето име намериха груб вариант - когато човек иска да нарани, ще нарани. Работете в посока да направите децата си устойчиви и психически здрави, за да устоят на такива атаки. Тогава за тях ще е без значение кога и дали изобщо са получили информация, че някаква си клетка била дарена за тяхното съществуване.
Виж целия пост
# 3 641
Аз го правя от медицинска гледна точка. На самата мен многократно са ми снемали анамнеза, базирайки се на здравословното състояние на родителите ми и на други роднини (примерно някои женски болести ги носят лелите ми по бащина линия, единият ми дядо имаше проблеми с кръвосъсирването, едната ми баба с дишането, по майчина линия от мен дъщерите ми имат Хашимото и т.н. Вкл. така са ми откривали наследствени болести, както и на децата ми, които са родени от мой генетичен материал. Не искам някой ден животът и здравето на сина ми да зависят от липсваща информация и да губи време, в което може да направи изследвания и да се лекува. Дори генетичните изследвания на донорката са част от медицинските му документи.
Хорското мнение никога и за нищо не ме е вълнувало. Водещо е добруването на децата ми.
А да крия подобно нещо от тях е все едно да ме е срам от нещо прекрасно.
Виж целия пост
# 3 642
Fever Ray, благодаря ти за включването. Проследих твоята дълга история, четейки темата, и видях колко открити сте с децата си. Това по-скоро се доближава и до моята философия генерално за отношенията между деца и родители.
Be-lla, благодаря и за твоята гледна точка. Със сигурност има много истина и в твоите размисли. Моля те не тълкувай въпроса ми като противопоставяне, а по-скоро като дискусия, чрез която и аз самата задълбавам, за да стигна до моята истина. Не си ли чувала от родителите си изречението “И човек да убиеш, ще дойдеш и ще кажеш първо на мен”? Това не е ли онази неразривна връзка на доверие между родител и дете? За да я възпитаме, калим и утвърдим, не дължим ли същата честност на децата си, каквато очакваме от тях?
Виж целия пост
# 3 643
Fever Ray на донорите се правят повече изследвания отколкото си правят хората, които забременяват по естествен път. Събира се информация и за наследствените заболявания в семейството на донора. И в тази връзка какво ще му кажеш  - да, може да си болен от всички възможни познати и непознати болести, изследвай се за всичко. Да не говорим, че много от заболяванията освен че са наследствени, се проявяват и при определени условия - т.е. само по себе си наследствеността не води до развиване на заболяването. Обратното също е вярно - много заболявания възникват спонтанно. Да не говорим, че и самите ние знаем заболяванията само едно поколение назад, най-много до баба и дядо, а по-назад кой знае в рода какви заболявания има, които могат да се проявят при детето? Изобщо не мисля,  че информацията даже да е по медицински причини, ще помогне с нещо ако се стигне до заболяване.
Little Sparkle за мен доверие и връзки не се създават със споделяне на нужна и ненужна информация. Както и няма да му кажа ако убие човек да идва първо при мен - като убие човек ще си понесе последствията. А не като онзи, дето помогнал на сина си да разфасова и скрие трупа на жена му. Да, това също е неразривна връзка, при това много силна явно, водеща  право в затвора  Simple Smile
Виж целия пост
# 3 644
Както казах, изследванията на донорката са част от картона му и така ще е наясно какво да не изследва.
Аз се базирам на личен опит за лечение на едно от биологичните ми деца (откриването на наследствен проблем спаси живота на третата ми дъщеря като бебе), както и на репродуктивните ми проблеми (те са обусловени от определени генетични болести, които вече бяха изяснени при най-голямата ми дъщеря и така си спести много проблеми и роди бързо и успешно внучка ми, без да минава през отхвърляне на ембриона и подобни), а не на празно философстване и не бих го допуснала и за това мое дете, което носи чужд генетичен материал.
Не бих го лъгала и така да го застраша някой ден, заради собственото си его и някакви фалшиви предразсъдъци.
Човек не бива да разсъждава само за сега и какво ще кажат хората. Трябва да поемем отговорност към децата, внуците ни и тези след нас. Ние сме постигнали мечтата си и сме родили дете от ДЯ, но този генетичен материал остава завинаги част от него и определя бъдещето му и на тези след него.

Всичко това си е личното ми виждане. Всеки има право да мисли и действа различно и не го налагам никому.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия