Има ли жена,която не пита

Ако изчакваме , от среща могат да си направят желязно алиби 


Сега сериозно  много относително е зависи каква е ситуацията.
Лично аз не съм от изчакващите.

Adellle  точно това очаквах да получа като отговор,в смисъл това е моят отговор.Но хората имат различни гледни точки и различни причини в ситуациите.Другото,конкретното ,заради което  ми дойде темата е  близка.Няма търпение да ми разказва  проблемите си. Напоследък  много бързо си обръщам мнението ту към нея ,ту против нея.Снощи си имахме кратък разговор,два пъти звъня и дойде ,разбра че няма да мина без това и я изслушах.Този път бе взел някаква ламарина и две тръби нейният и отишъл да работи в познат.Тя ядосана,че изнася от къщи.Виждала съм го с този човек ,явно имат отношения и нямам представа кой на кого какво дава .Бих махнала с ръка на това,дори да го подкрепя ,да се почувства мъж дето се вика ,пък може да почне да споделя.
Кимах като презобен кон ,взе че ми писна  да слушам ,виж го ма ,не е ли глупак ,не е ли такъв ,онакъв...и казах:ти без грешки ли си,той  какво ще каже за теб ,да не е  същото и по-лошо.
Предавам по смисъл.Не мога да си помня точните думи.
Но повечето жени така реагират за мъжа си.
В Интернет съм да прогонвам самота ,депресивни състояния да предотвратявам.Ограничени са ми реалните контакти.И понякога ми писва ,струва ми се ,че всеки,дето познава буквите до някъде се е пуснал да пише.Особено във фейсбук с политиката е ужас.
Но ето сега толкова отговори получавам ,дето ми харесват да кажа, толкова  интересни хора срещам ,дето иначе трудно бих ,с някои се видяхме.И беше приятно. И се надявам пак да се видим. .Около мен в реала останаха 80 годишни ,нашите родители по възраст,и няколко набори.Има две три  семейства от възрастта на децата ни. И празни къщи за цял квартал .Тази дружка изригна недоволна ,че опонирам и поне месец съм рахат от нея. Благодаря  на всички отзовали се ,ако не друго ,поне  беше приятно общуване.
Дессс ,и ти си права ,понякога трябва да се действа бързо и ефективно.
Тъжно ми е  малко ,синът ми замина ,чакам  обаждане че е  пристигнал и настанен. Пак квартира ,ала бала поне работата е осигурена ,има договор и  график да почва ,другото ще се оправи .Но майките са със свито сърце...

Боряна, така си и помислих. Че си сама и се разтушваш с писане. Много жалко, че нямаш добър приятел около теб. От майка си знам, че самотата много тежи.
Има такива хора, дано всички не сме, като твоята близка. Не си ли на тяхното мнение, няма смисъл даже да им говориш. Тя не идва при теб за съвет. Идва да се зареди енергийно и да натовари друг с негативните си емоции. Добре е за теб, че известно време няма да те занимава. От друга стана, ще си повече сама. Ама ти вече си разбрала, че човек си носи орисията.

Аз съм много,много сама.Изпратих ги близките си,някои  с времето си ,над 80 , за мъжа ми е ядно ,че на 58 си отиде,той ми трябваше сега ,да не занимавам децата и те да ме мислят.И синът   снахата ми купиха компа ,имаше цел да водя счетоводно фирми ,но не стана.Нямам ресурс за това.Прецених си силите ,тогавашните  бъдещите.Така поне във фейса и на скайп ме виждат зелена и аз тях ,та не ги тормозя често.И намирам  хора на моята вълна.Тук е  лесно да отхвърлиш този,дето не ти допада и те дразни.Пишех другаде,бях доста зле като останах сама.И нета ми помогна много да запълня празнотата.Сама съм по много начини.Дълго е .

Искрените си съчувствия ти изпращам

Боряна , радвам се искрено че се чувстваш по -добре  чрез интернет , но наистина не мога да схвана темата - за твоята близка ли е и кой какво трябва/не трябва да попита или за малкия ти син и нататък и аз не мога да си построя въпрос към теб ... Обърках се , разясни ако обичаш.
Аз лично не питам , основно правило за мен е спазването на лично пространство , дори и къде отива не питам . Когато реша да попитам , задавам въпрос дали човека ае чувства добре да бъде разпитван и тогава си позволявам да питам , но не го толерирам изцяло това мое поведение , което е резултат от донякъде криворазбран светоглед на родителите ми , от друга страна се радвам че не  питам или изпитвам нужда от това.

Темата си свърши работата,което не пречи да си спамим в нея. Една тема е успешна ,когато   се отговаря сериозно до третия  пост,това е  вътрешен хумор на сайта Сибир,SIBIR,където пишех до скоро. Но там вече няма моите приятели ,разпръснаха се.Скоро бе изтрита и една голяма хубава група. Не   е първата. Там се нанесоха  хора от сайтове за запознанства и  вечер не у добро да влизаш ,работи си но с лични съобщения , и свалки. За това си потърсих друго място  и си намерих ,има тук една прекрасна група.Но и нещо в повече понякога искам да кажа и  напиша ,попитам ,да разбера хората. Да ги опозная като влизам сега тук.
 Тази тема е голяма ,не може да е конкретна. Повод е една близко позната. С нея  се оправих за сега ,дадох и отговор нещо като ти да не си много убава...е не точно ,но в общи линии  смисълът е този. Но си е важно. Връзка с питането е синът ми ,слава богу ,кацна му самолета и се настани в мястото ,резервирано за  случая ,докато намери квартира. И започва работа. Но във връзка с това пътуване научих ,че и да не питаш не е много хубаво.Макар има неща ,които не искаме да знаем ,като ги научим става по-зле.


Може би ако има нещо по темата...питането ,любопитство ,градивно и полезно ,нахалство , какво е да питаш хората ,да си навираш носа в нещата им ,дори да са твоите най-близки.Но  даже децата искат да не ги питаме направо ,а някак  и аз не знам как точно ,да ги предразположим да споделят.
Мислела съм до сега ,че знам всичко важно за моите ,оказва се  нереално.Невярно. Понеже влизам отвън във форума явно не спазвам правилата ,а си нося моите .Образно казано. .Темата не е конкретно за нещо ,тя е за питането ,то е конкретното ,не хора и събития...Питането е общото.Както и да е...ще се уча  и тук на правилата.

Ето един пример. Синът ми, когато беше мъничък, като всяко малко детенце, всичко си споделяше и разказваше, това което го е впечатлило, де. После, на 8-9 някак се затвори. взимам го училище и по лицето му еиждам, че нещо не е наред. Понякога виждам, че е плакал. Какво ново в училище? Нищо. Нещо интересно? Не. И така нататък. Нарочно не го притисках, сменям темата, хапваме, държа се все едно нищо. И детето по-късно само идва да ми разкаже, дори да направим план за действие заедно и така. Казала съм и той знае, че няма да говоря с родители и учители зад гърба му, изобщо заедно намираме рвшение. Сега е на 10, виждам че е спокоен и усмихнат и не крие нищо. Но тогава беше много трудно и си мисля, че ако бях настоявала, може би нямаше да ми се довери. Важно е човек да сподели когато е готов, когато сам си подреди мислите в главата.

Да ,Луси ,нали ,трябва да се пита ,убеждавам се и от моите  ситуации.Но докато се учех да не питам ,изпуснах да се науча как да питам. Питам=на участие ,загриженост ,интерес ,и още там ..
Сега покрай заминаването си говорихме накрая  разни неща. Като това,че ме  е лъгал. Усетих,че нещо не е наред. Обадих се ,той  набира обратно обикновено ,този път вдигна. Каза че е  под покрив и това е .После разбрах ,че договореното не станало ,останал на улицата и  късметът само ,че намерил друга работа ,имал контакт но ,избрал първата и отишъл там. Та   изживял нещо  докато се преместил...но той  е  над 30 години вече ,беше на 28 тогава. .Въпросът е,че не знам.
Както не знаех ,точно на един негов рожден ден ,че е карал велосипед ,ядосала съм го ,отишъл на язовира и преплувал два пъти  дължината. След 25 км колоездене. Много неща не знаем понякога ...Някои  е добре да не научаваме...
Както във всичко и в това трябва баланс разбирам...
Най-много страдат малките деца...Всичко може да им се случи и те от страх да мълчат,и да не предотвратим възможни беди...ние,родителите.

Питай, аз не бих го държала в себе си, няма да мога да спя от неведение.

Боряна,



Ееех хубави времена бяха и аз пишех там. Но отдавна спрях да влизам... То остана ли някой там от 'старите кучета"

ПП не ми отговаряй, спомням ... просто. С хубави чувства. 

Може да ме познаваш виртуално ,имах група и  изтрих ,една от големите там...както и  дае ...Сега не става там..

От дете съм научена да казвам къде отивам и кога смятам да се прибера. Тогава се бунтувах, но сега като родител разбирам идеята за това. Не досаждам с излишни въпроси, но от детето си искам да знам къде е, с кого и кога ще се прибере, като за всяка промяна в плановете искам да бъда информирана. Не правя драми, когато общи планове се провалят за непредвидени ситуации, но държа на комуникацията. И неделикатно да е, въпроси от рода на "Кога ще се прибереш?" ги задавам, подробности почти не се сещам да съм искала някога.

Докато са непълнолетни ,си е нормално да се пита ,..само дето в една възраст  стават все по ...та иска деликатност.Да не преминем границата  и да станат бели. Аз самата някога бях на ръба да зарежа техникума.Гаден случай беше. И да се омъжа в трети курс изкаран пред четвърти...Баща ми ме изгони от къщи,нямах гадже ,един мераклия мислех ,че ще иска да ме вземе ,което  бе 50%,аз мисля ,но той  не знае..Имах късмет.  Скоро четох една статия ,че децата не са  ни приятели ,родител  е повече от приятел.Но според мен задължително трябва да съдържа и приятел в родителя..
 
Вървиш  по тънка червена линия  и внимаваш да не преминеш отвъд .
Принципно всеки си добавя опитности ,но я да видя  родител  или съпруг да остави другия без въпроси ,без интерес към него да си прави каквото иска,да се троши главата. Не се натиска,оказва натиск ,но всеки ПИТА- като интерес ,страх ,грижа ,болка.И страда ако нещата излязат от релси.Кой  знае   къде е балансът.На думи знам.И се хващам,че имам пропуски.Накрая  трябва да си готов да платиш грешките - твои  и  на другите до теб.За които си отговорен ,пък как боли тогава.

Да, имаш право! Независимо от факта, че дъщеря ми живее в чужбина,самостоятелен, пълнолетен човек е, когато е тук знае и разбира причината за тревогите ми и абсолютно винаги имам информация за плановете ѝ през деня. Не прекалявам с въпроси, но питам, да! През годините сме изяснили това защо питам и тук не става въпрос за нездрав интерес или контрол! Тя и близките ми разбират това и никой никога не ми се сърди и не прави проблеми.