На 2 години и 3 месеца ми се качи на главата

  • 18 063
  • 327
# 15
Приятелката ми е с същият проблем , само, че неиният син постоянно и посяга. С много игнориране от нейна страна е постигнала доста голям ефект. При кризите излиза от стаята или не му обръща внимание и то почва да се занимава с друго ignore2
Виж целия пост
# 16
При моя син игнор не помага. Помага да му кажа "сърдя ти се" и да се врътна, да отида в другата стая и да се затворя там за няколко секунди - моментално търчи да ме вика. Излизам с уговорката, че ще престане с дразнещото поведение, ако го повтори - и аз повтарям. И така докато се разберем. Не знам колко е правилно, но действа. Също и вземането на предмета, ако поведението, което не одорбявам е свързано с такъв. Викове, караници, шляпания съм се убедила, че го настървяват още повече.
Виж целия пост
# 17
Точно м/у 2 и 3 е периода на "НЕ", че и след това.
Цитат
"видя ли, заболя те, ще правиш ли пак така", отговаря ми с усмивка през сълзи "да"
Не се казва така. Това провокира отговора и повтарянето на белята.
Абсолютно.

А какво примерно трябва да му се каже на детето?
Виж целия пост
# 18
Помислих, че става въпрос за тийнейджър и с интерес отворих темата. Не знам как дете на 2-3 години може да ми се качи на главата.
Виж целия пост
# 19
А какво примерно трябва да му се каже на детето?
По-горе дописах. Общо взето "ще правиш ли пак така" води до отговор "да", ако се заинати, дори и да е опасно. Затова или извеждам от опасната зона, или вземам опасния предмет или ако просто поведението му ме влудява без да го заплашва пряко се правя на сърдита и се врътвам. Горе-долу това...
Виж целия пост
# 20
Помислих, че става въпрос за тийнейджър и с интерес отворих темата. Не знам как дете на 2-3 години може да ми се качи на главата.

Е, и аз не знаех, докато не ми се случи.
Виж целия пост
# 21
Помислих, че става въпрос за тийнейджър и с интерес отворих темата. Не знам как дете на 2-3 години може да ми се качи на главата.

Е, и аз не знаех, докато не ми се случи.

Ако гледам някое чуждо дете, може и да ми се случи. С мое дете просто няма как да стане, затова написах горното.
Виж целия пост
# 22
Check Please, усмихваш ме Grinning
Защото аз разсъждавах точно по същия начин, когато виждах тръшкащите се деца на приятелките ми, ужасените им физиономии, когато лягаха насред пътя, пищящите хлапета в магазините  и бях убедена, че родителите някъде бъркат, че децата са до голяма степен както ги научиш и възпиташ.

Да, но явно не е точно така, защото аз имах едно много спокойно и разбрано първо дете, с което от най-ранна възраст сме общували, обяснявали сме си и сега също е така.
С второто ми дете всичко е различно. Затова и търся помощ, съвет и определено и ще почета по въпроса, защото има ситуации, в които съм напълно безсилна. И се притеснявам, че ще се самонарани жестоко. Не без да иска, защото той го прави нарочно, а без да прецени последствията.
Виж целия пост
# 23
А какво примерно трябва да му се каже на детето?

Ако дъщеря ми се е наранила, след предупреждение от моя страна, само я поглеждам с един поглед, който говори - аз ти казах, сега какво ми се жалваш.

В началото въпреки забраната, примерно за дадена дейност, стоях до нея, за да предотвратя нараняване, обаче това не действаше и затова смених тактита. Общо взето ако не е животозастрашаващо я оставям да си се удря.
Виж целия пост
# 24
Как може 2 годишно да се самонарани жестоко.
Виж целия пост
# 25
До родителите на по-големи деца: Това кога отминава?
Виж целия пост
# 26
Как може 2 годишно да се самонарани жестоко.
Сериозно ли питаш?
Като започне да си бие главата в мрамора на пода/асфалта/каменната пързалка/парното/стената и плаче още повече, но е "взело засилка" и не се сеща да спре.
Виж целия пост
# 27
Хващаш го и го отстраняваш.
Виж целия пост
# 28
Как може 2 годишно да се самонарани жестоко.

Като иска да скача от облегалката на дивана например и се строполи на земята. Като тича и гледа назад и забие глава в стената, която пък е от някаква грапава мазилка - за това сигурно и снимки мога да покажа на разбитата й глава. Беше точно на 2 и 4 месеца като го направи. Като тича на площадката и гледа назад дали ще я последвам и се прекатури през ниска пейка и си удари главата в земята. Като се пусне от пързалка с главата напред и си разцепи брадата. Като скача от леглото и се хвърли върху ръба нощното шкафче. Сигурно и още мога да се сетя. А като цяло мога да кажа, че е от страхливите деца  Mr. Green

Ripple, при нас нещата станаха много спокойни на около 3 години и половина. Тогава почна да използва значително повече думи. Диалозите станаха разбираеми. Започнахме да се договаряме. На този епат си живеем мирно и кротко и нямаме големи сътресения.
Виж целия пост
# 29
Хващаш го и го отстраняваш.
Понякога е по-трудно, отколкото звучи. Като започне да ти се гърчи в ръцете и да се извива, едни 15 кила е трудничко да се удържат. Моят онзи ден се пльосна по лице на паркета, точно в опита си да ми се изплъзне - завъртя се, подхлъзна се и падна, както уж го държах.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия