На 2 години и 3 месеца ми се качи на главата

  • 18 064
  • 327
# 120
Аз съм го оставяла да се тръшка и пак ви казвам , накрая аз отстъпвам, защото е способен да реве 2 часа без да спре. При нездряла емоционална система накрая детето просто не може да спре, иначе на теория сте прави.
На практика също сме прави, но няма кой да приложи практиката във вашия дом... Нервната му система била незряла, не знам си какво си... Оправдания до безкрай. Отстъпваш накрая... Еми всеки би ти ревал по 2 часа, като знае, че накрая ще отстъпиш. Както казах, при повече от 5-минутно реване от глезотия, наказвам за самото реване. Ти явно не го правиш, затова ти реват с часове. За да накараш детето да потърси друг вариант на реакция, по-конструктивен... трябва първо да му отнемеш бебешкия - т.е. реването да НЕ дава резултата, който детето иска. Иначе ще ти реве така до безкрай, а като порасне, нали ще има изграден модел как се постигат нещата - като ревнеш, като се разтръшкаш, като се нацупиш... Голям мъж ще излезе.
Виж целия пост
# 121
Lady Stardust, ако дадеш ясен сигнал на детето, че колкото и да се тръшка, няма да му се угоди на глезотията, няма да реве по 2 часа. Повечето го правят, защото знаят, че колкото и дълго да реве, накрая мама ще се съгласи. Това, естествено, може да се случи и без наказания  Peace
Виж целия пост
# 122
Малките деца имат незряла нервна система, допълнително им трябва време за да се научат да контролират своите импулси, което става със съзряването. Ако накажеш детето, че плаче, му даваш сигнал, че това, което чувства (страх, разочарование, яд, желание) е грешно и то няма право да изпитва тези чувства. Никой родител не е длъжен да угажда, особено след като е преценил, че не трябва. Но ние като родители, можем да признаем чувствата на децата си и да им помогнем да се справят по по-добър за тях начин. Т.е. може да му се каже "Изглежда много искаше да останеш на площадката" "Личи си колко много ти се ядяха тези солети/бисквити и пр." (Даваш име на чувството, което изпитва в момента и валидираш емоциите му) "Сега имаме работа/трябва да вървим/трябва да вечеряме. Можем да отидем на площадката някой друг път/да хапнем след вечеря" (Предлагаш алтернатива/обяснение) и т.н. В момента, в които родителят покаже на детето, че разбира какво то чувства в момента, обикновено това смекчава реакцията у детето, защото то усеща, че неговите усещания са също толкова важни, колкото и нашите. Намирането на алтернативи и избягването на дразнители е също добра техника, която помага родителите да са по-спокойни и да няма нужда да водят битки, които иначе биха избегнали.
Виж целия пост
# 123
Не става само с рогите напред. Трябва си и малко хитрост. Wink
Виж целия пост
# 124
Или след някой и друг месец или година ще се наложи да минаваш по околовръстното, за да стигнеш до съседната улица   Shocked


Beauty, ти би го оставила да плаче, плаче, плаче и да стои на масата срещу супата, като накрая повърне от рев. (Примерно) В крайна сметка за дисциплина ли говорим или не и кой тук командва парада, нали?

А иначе и ти си крайна, и аз, с изказването си по-горе.
Но имам полза от всякакви мнения, това е целта на всяка дискусия. Simple Smile
Виж целия пост
# 125
Ripple, в твоя случай, не го оставяй на масата с/у супата да плаче. Кажи му, че като не е гладен няма да яде, защото който не е гладен за супата, не е гладен и за солетите, ще яде солети като си хапне супата. Нека да слезе от масата и да отиде да си играе или реве другаде. Оставайки го на масата да гледа супата ти му казваш - реви, реви, реви, реви. Нищо няма да му стане на детето, ако не обядва/вечеря веднъж.
Не е нужно да си съвсем краен, но трябва да си отстояваш позицията, особено ако е правилна.
При мен подобен подход помага. Даже скоро го приложих, но не съм викала и наказвала. Просто като не е гладен става от масата и отива да си играе. Десерта ще го получи след нормалната храна. Имали сме драми, но детето се научи, че все пак ще изяде десерта. Това е целта - да разбере, че ще му се даде. Peace
Виж целия пост
# 126
Ripple, в твоя случай, не го оставяй на масата с/у супата да плаче. Кажи му, че като не е гладен няма да яде, защото който не е гладен за супата, не е гладен и за солетите, ще яде солети като си хапне супата. Нека да слезе от масата и да отиде да си играе или реве другаде. Оставайки го на масата да гледа супата ти му казваш - реви, реви, реви, реви. Нищо няма да му стане на детето, ако не обядва/вечеря веднъж.

мда и аз така процедирам мрънка за шоколад или нещо подобно правим "сделка" - малко от манджата и тогава за десерт, ако не махай се от масата. Наколко пъти се махна от масата и после сам взе да отваря хладилника и да си взима кисело мляко с преговорите  - аз сега ще го изям цялото ти ми дай десерт  Joy
Виж целия пост
# 127
Момичета, казах теоретично сте прави, защото при мен рева обикновенно не е за солети, бисквити, тв и прочие. Давам пример - сложен е да спи и изведнъж почва да реве за нещо си, аз не отстъпвам, но след двучасов рев се предавам. Детето ми от малко се тръшка и реве и само, който не го е изживял би давал съвети, като не отстъпвай. Има деца, които са кротки по принцип и рядко имат изблици, а моят син от малък е мрънкало, година и половина не съм спала пълноценно и понякога нервите ми не издържат. Та генералните заключения и съвети не са ми по вкуса. Варианта да реве с часове след определена възраст -да, само че синът ми не е куче за да го дресирам от малък. Старая се да има навици, за много неща вече ме слуша (примерно за посоката, храната, гърнето и т.н), обаче като му дойде музата и става страшно.

Виж целия пост
# 128
споко разбирам те не бях спала пълноценно повече от две години - /имам пусната тема отдавна за будене с писъци през нощта/ така че напълно те разбирам за нервите
Виж целия пост
# 129
Lady Stardust, аз и в друга тема бях писала - избирай си битките. Ако детето проявява характер, избирай си ти за какво си струва да се налагаш, иначе става едно мерене на инати и нищо друго.

Примерно аз нямам воля и желание да я уча на всяка цена да си спи в нейното легло. По този въпрос не споря - у нас всеки спи където си иска. Оня ден е спала в палатка на земята. Ами като иска да спи там, да си спи  Laughing Крайната ми цел е сутрин да сме се наспали и да станем лесно за работа/градина.

За храната - също съм по-либерална. Ще ядеш ли - не. Ми ок тогава, не яж. След час вече е на друго мнение и яде та пушек се вдига. Давам право на голям избор в яденето, винаги имам резервен вариант.

Категорична съм обаче в магазина. Като кажа, че може да се купи само 1 нещо, значи само 1. Ако кажа, че днес не можем нищо да купим - ми не купуваме, но и аз не си купувам за мен. Обяснявам, че сме само за хляб примерно и толкова. С нея мога да отида в Джъмбо и да не си купи нищо. Последния път търсех подложка за банята, отидохме до Джъмбо. Бях с ясната идея, че ще трябва да купя и играчка, но детето каза - ние сме само за постелка за банята да не падам, не искам играчка.

Другото, за което също съм категорична е вземането на неща от чужда къща. Ми не може, съжалявам. Ако са й купили нещо специално за нея, да, но ако просто си е харесала нещо и решава, че трябва да го вземе - твърдо НЕ. Ревала е, тръшкала се е на няколко пъти, но вече си знае, че не може.

ПП. Аз започнах да спя по цяла нощ едва на скоро. То не може да се каже и спане де, защото си се пробуждам като по часовник, но поне детето спи и не реве/пищи и т.н.
Виж целия пост
# 130
Абсолютно съм съгласна, че който не е имал дете инат, което се тръшка за щяло и нещяло, трудно може да даде съвет.
Примерно аз преди 3 години. Моите съвети биха били напълно неподходящи, защото голямото ми дете не е било такова. Бих казала на база личен опит до момента-ще пореве, ще пореве и ще спре. Или кой е тук родителят-той или аз? Или какви бонбони преди обяд? Има си ред, като му откажеш пет пъти, на шестия ще се научи. И т.н., и т.н.
Да, ама не.
Иначе относно избора на битките подкрепям. Има случаи, в които ако той направи каквото е решил, дори да не е това, което мисля аз за редно, крайният резултат няма да е толкова фатален.
Затова и отстъпвам.
Виж целия пост
# 131
Благодаря за съветите, Sylvanna
Виж целия пост
# 132
deskatta - твоя подход много ми харесва, за част от нещата и аз действам така
Виж целия пост
# 133
Сетих се за нещо, което практикуваме у нас. На едно табло у нас има написани "Правилата у дома". Като тези правила са основни, важни и се следи да се спазват. Като казвам правила, то по-скоро са основни принципи на които и двамата с баща им държим, например: "Да се използват мили и уважителни думи и изрази" "Да не се удря или наранява друго живо същество", "Да се уважаваме". Имам и едно правило, че може да се яде каквото си поискат, но след основното хранене. След това няма ограничения. Таблото е на видно място, с гооолеми букви и помолих децата да оцветят и разкрасят що място не е заето от правилата. (не е проблем, че малката не може да чете, аз редовно го чета Simple Smile ). Та. тези правила се следват и ние, родителите, не правим изключение. Ако ми се яде нещо сладко, първо вечерям и после си позволявам. Би могла да пробваш, да определиш някои наистина важни за теб принципи и правила и да разясниш на младия господин. Когато поиска солети, да кажем, може да посочиш листа/таблото и да кажеш "Не е проблем да получиш солети. Имаме си правило, че такива неща се ядат след основното ядене. След като се нахраниш можем да хапнем заедно"
Виж целия пост
# 134
Хубаво е правилата да са лесни за разбиране и запомняне и да не са много на брой. Ти би могла да прецениш на кои неща наистина държиш и искаш да видиш да се случват в семейството ти.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия