На 2 години и 3 месеца ми се качи на главата

  • 18 064
  • 327
# 135
Sylvanna, усмихна ме, защото и ние имахме такива правила с големия, които бяха залепени в неговата стая. Сещам се, че първото правило ни беше "Когато ми идват гости, подреждаме играчките заедно или аз подреждам след като си тръгнат." Simple Smile))) Това малко офотпик.

Но да, може да опитам и с малкия, току виж се получи.
Благодаря.
Виж целия пост
# 136
deskatta - твоя подход много ми харесва, за част от нещата и аз действам така

mimsim, аз се уча за някои неща от детето. До преди да имам дете смятах, че всичко трябва да бъде по друг начин. Да, случвало се е да си изпускам нервите и шамари съм удряла, но видях, че няма ефект.

Сега се уча да съм по-спокойна, да не реагирам така първосигнално и комуникацията върви по-добре. Научих се да отделям време за малките неща - да се поприказва с мравките, да се помиришат цветята по пътя. Имало е периоди, когато всички тези дейности ме изнервяха, но сега си ги планувам в предвиденото време и няма драми и за двете страни.
Виж целия пост
# 137
Дразни ли ги думата "не"?
Днес съвсем умишлено си играх да му казвам "не" само за да видя как той целенасочено прави това, което си е решил.
Така че при нас категорично това няма как да е подход.

Затова реших да стоя като наблюдател отстрани и да му казвам, че ако направи нещо последствията ще са еди какви си, но без да се намесвам и без да му забранявам. Той си ги направи нещата, разбира се. Като резултат се опари, удари и намокри. Ще видя в подобни ситуации тия дни дали ще се сети какво е станало днес.
Виж целия пост
# 138
Някои хора тотално бъркат двата щата възпитание и тръшкане!
Това съм го казвала 100 пъти.
Децата ми са възпитани, ако са в кондиция, можем да се разберем за почти всичко.
Обаче ако не са яли, спали, нещо са нервни, аз също съм нервна, става лошо понякога.
Даже го свързвам по-скоро с някакви места, отколкото с исканията.
Малкият примерно започваше истериите на ъгъла между блока и супермаркета.

И децата се възпитават, когато са кротки. Като вече е в истерия, просто никакъв смисъл няма да му вземаш нещо, да не му вземаш, да го наказваш или каквото и да е.
Виж целия пост
# 139
 Ripple, аз не се опитвам да я предпазвам. Ако смятам, че няма да се нарани много при дадена дейност, я оставям. Така сами се научават от опит-грешка.
Виж целия пост
# 140
deskatta - твоя подход много ми харесва, за част от нещата и аз действам така

mimsim, аз се уча за някои неща от детето. До преди да имам дете смятах, че всичко трябва да бъде по друг начин. Да, случвало се е да си изпускам нервите и шамари съм удряла, но видях, че няма ефект.

Сега се уча да съм по-спокойна, да не реагирам така първосигнално и комуникацията върви по-добре. Научих се да отделям време за малките неща - да се поприказва с мравките, да се помиришат цветята по пътя. Имало е периоди, когато всички тези дейности ме изнервяха, но сега си ги планувам в предвиденото време и няма драми и за двете страни.

Така е за ученето от детето. Аз имам проблем с това първосигналното  Joy  и докато правя опити да възпитавам него се уча да превъзпитавам и себе си hahaha
Виж целия пост
# 141
По едно време бях чела една статия за Не-то и начини въобще да се отбягва като дума.

Като например: Купи ми това! Добре, но друг път.
Дай ми солети! Ето ти банани.
И т.н.
Виж целия пост
# 142
Ripple, всички деца се тръшкат, но подходите към тях са различни.
Но при всички случаи родителя трябва да наложи правила и да ги спазва, а не да замита проблемите под килима. Като не работят начините, които са работили при голямото ти дете, пробвай други.


Вече писах, че моето рева половин час в събота, доста добре му се получи виенето, задобрява. Mr. Green Но не се наложи. Рева, защото щях да му пера любимата блуза. Накрая кандиса да я изперем, потръшка се още малко, реши да прави напук, но накрая му мина. Пробвах с добро и се получи - сложи блузата доброволно за пране, а тоталното успокояване дойде като разбра, че ни чака навън едно приятелче, та разбра, че няма смисъл да се тръшка, по-добре е да играе. След това само каза, че като изсъхне блузата ще я сложим, още не я е сложил. Мисля да му я извадя тези дни да я облече.

mimsim, родителя трябва да се опита да запази спокойствие. Колкото е по-спокоен и не показва, че се притеснява, плаши и ядосва, толкова по-добре се получават нещата.
Това с изразяването на гнева от страна на родителя го четох скоро в една книга. Когато вече усетиш, че си ядосан казваш - "Ядосан съм", "Бесен съм", "Тази ситуация ме изкара извън нерви", но никога не обвиняваш директно детето, че те е ядосало, може да кажеш, че е поведението му, но не и самото дете. Получи се при мен... за блузата.... Crazy

L'Agent, за купуването НЕ-то може лесно да се замести, при мен е - ще ти го купя после, утре, друг път, избери си друго, купихме вече такова, за това няма да ти купя това или купувам го, но ще го ядеш след като обядваш/вечеряш.
Даже го водя специално в магазина да си избере едно нещо. Сега влиза в магазина с думите - "какво искам да си купя? Избери ми", повечето пъти му казвам, че той иска нещо, не аз. Така се учи да избира, а не да взема заради самото вземане.

П.П. Аз нямам против детето ми да яде първо десерта/солетите, а после храната си, стига да изяде И храната. Даже нямам против детето да яде солети със супа или кроасан с мусака. Но не изяде ли манждата, то следващия път остава без десерт. Crossing Arms
Виж целия пост
# 143
По мои наблюдения честото използване на думата "не", обикновено води до нещастни родители и деца.

L'Agent го е обяснила много добре. Когато децата са разстроени не могат да приемат каквато и да е информация, било то и полезна за тях. Затова повечето майки предпочитат първо да успокоят детето и после да кажат каквото имат за казване  Grinning. Малките деца могат да се уморят по-бързо от другите, да огладнеят или да им се ходи до тоалетната, например, и често това да е причина за по-остро държание от тяхна страна. Може да пробвате да направите бърза проверка, ако усетите, че нещата не вървят към положителни емоции - гладен ли е, спи ли му се, ходи ли му се до тоалетна. Ако отговора на въпросите е Не, то тогава проверявате себе си - уморена ли съм, гладна ли съм, изнервена ли съм от нещо (когато съм гладна, например, мога да се държа не добре с хората около мен). При установяване на даден проблем, е по-лесно да го премахнете, отколкото да водите битки върху солети, например Simple Smile


Ripple
това, което описваш са естествени последици от действието на детето. Стига да са безопасни, те могат спокойно да се ползват за да се покаже ефекта от действията на детето върху околните и средата.
Виж целия пост
# 144
mimsim, родителя трябва да се опита да запази спокойствие. Колкото е по-спокоен и не показва, че се притеснява, плаши и ядосва, толкова по-добре се получават нещата.
Това с изразяването на гнева от страна на родителя го четох скоро в една книга. Когато вече усетиш, че си ядосан казваш - "Ядосан съм", "Бесен съм", "Тази ситуация ме изкара извън нерви", но никога не обвиняваш директно детето, че те е ядосало, може да кажеш, че е поведението му, но не и самото дете. Получи се при мен... за блузата.... Crazy

Оф опитвам се, признавам че не всеки път ми се получава. Това за спокойствието съм абсолютно съгласна и друг път съм казвала - притеснена ли съм, ядосана, изнервена или нещо подобно /колкото и да е странно/ той ме усеща и започва да си мрънка за странни неща, хем се опитвам да се прикривам  hahaha Това с обвиненията към детето да и аз го бях срещнала някъде и се опитвам да казвам -"това което правиш в момента не е хубаво, ще ти се разсърдя/обидя". Това с блузата ооо и ние имахме такъв период /няколко месеца/ имаше една блуза само е перяхме сушихме и слагахме с много  обясняване започна сам да е слага в пералнята и така се съгласяваше да е перем  Joy Joy
Виж целия пост
# 145
Моето, ако го оставя и то ще носи една блуза и един панталон нон-стоп. Ама не давам. Периодично си имаме драми. Ще се научи, щом последния път се съгласи да отиде на РД с дънки и риза, за да е хубав....
Виж целия пост
# 146
Или след някой и друг месец или година ще се наложи да минаваш по околовръстното, за да стигнеш до съседната улица   Shocked


Beauty, ти би го оставила да плаче, плаче, плаче и да стои на масата срещу супата, като накрая повърне от рев. (Примерно) В крайна сметка за дисциплина ли говорим или не и кой тук командва парада, нали?

А иначе и ти си крайна, и аз, с изказването си по-горе.
Но имам полза от всякакви мнения, това е целта на всяка дискусия. Simple Smile
Аз ще прибера супата, а той ще отиде да играе. Но следващият път, когато ще яде, ще бъде, когато е време за вечеря, а не когато той реши. Така се научава да яде тогава и каквото му е сервирано, а не когато и каквото иска.
Виж целия пост
# 147
Ето пак - малкия е ящен и няма никакъв проблем да му се сипе в определено време да яде.
Отделно похапва между храненията.
В същото време, като по-малък, и сега понякога се тръшка, че му се е прияло нещо определено и го няма.
Добре че намерих компот от праскови! Mr. Green
Виж целия пост
# 148
Наистина говорим за различни неща и пак твърдя, че някои от пишещите идея си нямат какво значи истерясало, без съществена причина дете. 5-6 месеца синът ми истерясваше за маршрута по който вървим. Известно време се ядосвах много и съм го връщала от разходка, накрая кандидах, в крайна сметка щом е щастлив и аз съм доволна. Като поотрасна вече предварително съобщавам къде отиваме и той доволен търчи натам. Те такива ми ти работи...

Виж целия пост
# 149
Моят редовно правеше истерии на едни люлки в парка. И до сега ги отбягвам.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия