На 2 години и 3 месеца ми се качи на главата

  • 18 063
  • 327
# 300
Има един известен текст на Сиърс, който има осем деца със съпругата си.
Първите четири им били ОК. Петото... им разказало играта. Неопитни ли са? По различен начин ли са го възпитавали от другите? Не, просто децата са различни, а за щастие и хората, в които те ще израснат.и с
Бих си направила сепуко, ако от мен родителите и средата ми бяха възпитали нещо като джизъса.
Виж целия пост
# 301
Много интересен цитат на Фулър.
Голямата ми дъщеря е такава - много изразен лидер, всички го забелязват. Вече се проявява в положителна насока.
Като малка правеше истерии и сега я забелязвам, че като се раздивее, в един момент "изключва". Даже да се касае за нещо опасно за живота и, трябва да я хвана и да я държа здраво, за да мога да я спра. Иначе - уйде у ряката /последния път буквално/! Mr. Green
Виж целия пост
# 302
Някъде бях чела, че след втория си брак, Спок установил, че не може да следва съветите, които бил давал по-отношение на заварените деца, когато той самият нямал такива.
В тази връзка тази тема стана малко като учебника по психология за 9 клас, дали възпитанието е продукт на средата, на гена, или на двете. Ясно че, че по дефолт природата не обича крайности, защото би се самоунищожила, така че с интерес чета всички мнения, но като че ли задълбахме в посока, която е далече от практиката, малко стана като думи, думи и пак думи:)

Пример от снощи-влизаме в магазина, защото няма как да го оставя отпред сам, той почва да крещи какво иска, макар че вече поне 20 пъти сме били в тази ситуация и сме говорили че няма да го купя, но си следва стандартното тръшкане, рев, истерия, търкаляне по пода, изнасяне от магазина с главата надолу....и т.н. Може да си представите всички екстри.
Така че, момичета, сигурно има деца, които разбират от "Не", "Не може", "Не, сега", моето обаче не е достигнало тази фаза и съм сигурна, че и 50 пъти да влезем в магазин, резултатът ще е същият. Затова избягвам дразнителите, продължаваме да говорим и чакам. Нищо повече не съм открила като вариант.
Виж целия пост
# 303

Пример от снощи-влизаме в магазина, защото няма как да го оставя отпред сам, той почва да крещи какво иска, макар че вече поне 20 пъти сме били в тази ситуация и сме говорили че няма да го купя, но си следва стандартното тръшкане, рев, истерия, търкаляне по пода, изнасяне от магазина с главата надолу....и т.н. Може да си представите всички екстри.
Така че, момичета, сигурно има деца, които разбират от "Не", "Не може", "Не, сега", моето обаче не е достигнало тази фаза и съм сигурна, че и 50 пъти да влезем в магазин, резултатът ще е същият. Затова избягвам дразнителите, продължаваме да говорим и чакам. Нищо повече не съм открила като вариант.
Докато отмине този период, няма такова нещо като снощи, по обяд и други критични моменти за детето. Влизаш с него, когато е спокоен. А в събота и неделя - или пазаруваш сама, докато бащата си гледа детето, или бащата пазарува, за да няма драмите, които описваш.
Виж целия пост
# 304
Ох, верно практиката е друго. Вчера пиша по темата и си викам - брей, възпитала съм го вече детето.
Таратанци!
Тази сутрин - пак истерията "Не искам на градина!"
В къщи съм отработила нещата, по пътя даже вода нося, обаче доближи ли портала и се почва!
По едно време минаваше номера, че футбола ще почне и трябва да влезем, сега и това не действа!
Пробвах и със сериозно обяснение с причинно следствени връзки градина-работа-пари-играчки, обаче и то не подейства!
Добре че дойдоха лелята и сестрата, та го вкараха! Embarassed
Виж целия пост
# 305
Лидер ще стане.
Виж целия пост
# 306
 L'Agent, в случая, когато е намесена и детска градина или ясла, не сте от групичката, която се качва на главата. Проблемът е от друго естество. За съжаление явно и двамата нямате избор.
Виж целия пост
# 307
L'Agent, в случая, когато е намесена и детска градина или ясла, не сте от групичката, която се качва на главата. Проблемът е от друго естество. За съжаление явно и двамата нямате избор.

Знам горе-долу къде е проблема - по принцип не харесва градината, защото "му надуват главата".
Второ, имат нова учителка и не я харесва.
Трето, понякога му отстъпвам и не го водя. Но предпочитам да реша проблема спокойно, а не поредната истерия. Абе, тежко е. Направо като ми тръгне така от сутринта, цял ден ми е тегаво.
Виж целия пост
# 308
Значи нещата са напълно нормални и обясними.
Виж целия пост
# 309
При нас вече сме отработили пазаруване в магазин, ходене на градина, даване на ръка по улицата, хранене...
Само, че не давам съвети, защото не съм чела доктор Спок, нямам 3 деца, нямам педагогическо образование, нямам предишен опит и едва ли повечето родители ще могат да приложат нашите подходи към своите деца.

За градината ни беше по-голям зор, ама се научи, че се ходи. Доста обяснявахме, доста се тръшка и страда по случая. Сега, като видя, че му идва нанагорно, т.е. ходил е над 2 седмици без пропуск, му давам почивен ден. Мисля, че това е ОК, защото все пак е 1-ва група, има време да ходи без пропуск.
А и ако не му дам, детето се разболява и остава около седмица у дома. Mr. Green
Виж целия пост
# 310
От цялата тема разбрах колко са възпитани някои деца, особено тези на Jesus (които са дело на нейната виртуозност като родител) и колко са невъзпитани, лигави и прочие децата, които се тръшкат, изпадат в кризи и мрънкат (които са дело на некадърни родители като мен например). За престъпниците и серийните убийци няма да коментирам, но ви препоръчвам да прочетете една книга We need to talk about Kevin - ще ви настръхне косата, особено на майките на момчета.

Предлагам Jesus да направи школа за разглезени деца, нещо като БГ вариант на Super Nanny, за да бъде полезна за обществото. Всичко друго е бла-бла! Жалко, че аз няма да мога да се възползвам, но ако организира летен лагер, ще се включим.
Виж целия пост
# 311
Ох, верно практиката е друго. Вчера пиша по темата и си викам - брей, възпитала съм го вече детето.
Таратанци!
Тази сутрин - пак истерията "Не искам на градина!"
В къщи съм отработила нещата, по пътя даже вода нося, обаче доближи ли портала и се почва!
По едно време минаваше номера, че футбола ще почне и трябва да влезем, сега и това не действа!
Пробвах и със сериозно обяснение с причинно следствени връзки градина-работа-пари-играчки, обаче и то не подейства!
Добре че дойдоха лелята и сестрата, та го вкараха! Embarassed

L'Agent
при моите отразяването на чувствата има добър ефект. Не винаги работи, естествено, но често пъти, чрез отразяване успявам да намаля интензитета на чувствата.

"Не искам на градина!"
"На теб май наистина не ти се ходи."
"Да, по цял ден ми надуват главата"
"И това сигурно те уморява"
"Аха, а и таз, новата учителка, хич не я харесвам. Никога не ме чува, когато и говоря"
"Леле, разбирам защо не я харесваш"
И така нататък и така нататък....
Понякога го комбинирам с някоя добра за всички алтернатива, но когато не може и трябва да свършим нещо (да отидем на градина), отразяването спомага това да се свърши със една идея по-смекчени чуства относно ситуацията.

( И тук с 2 ръце да похваля книгите "Как да говорим така, че детето да слуша и да го слушаме така, че да говори" на Адел Фабер и Илейн Мазлиш и "Детето и ние" на д-р Хаим Гинът)
Виж целия пост
# 312
Водим си такива разговори, само че вечер, след градината.
Виж целия пост
# 313
Тръшкането се израства, при нас с всеки изминал ден положението става все по-розово. С много обяснение и търпение стават нещата. Градината още не е на дневен ред, но за съжаление не мога да отлагам връщането си на работа безкрайно. Благодаря за споделените книги, полезни са.
Черните станции из темата започнаха да се повтарят и да циклят.
Виж целия пост
# 314
Водим си такива разговори, само че вечер, след градината.

Супер Simple Smile. Аз го правя винаги, когато възникне нещо, явно и двамата и пасва добре това.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия