На 2 години и 3 месеца ми се качи на главата

  • 18 063
  • 327
# 90
Аз при последното тръшкане пробвах следното -
"След малко много ще се ядосам", "Ядосана съм вече".
Това беше придружено с "Сега си тъжен, защото не може да ....", "Знам, че много искаш ...., но ...."
Горе-долу имаше ефект, особено в частта с изразяването на моята емоция.
Но не казвах - "Ти ме ядосваш", само изразих моето душ. състояние.

Снощи пак се разсърди, защото сгреши, това ни е в момента една от основните драми. Та подходих с "Разстройваш се и ревеш, защото сгреши, не е приятно да сгрешиш". После обясних, че всички грешат и е хубаво след грешката да се поправиш. Малко показно с мен как аз греша и се поправям, та детето се разхили и продължихме играта, като аз няколко пъти още нарочно правих грешки.

При нас много работят обясненията, като на детето се обяснява още преди да започне да разбира. Така нямаме проблем с пресичането на улиците, дава ръка като трябва и т.н.
Разбира се, има и моментите, в които сме строги за неща, които не са позволени.
Два дена не искаше да си слага елечето като излиза на балкона, съответно не излезе и рева, на третия сам си сложи елека.
Виж целия пост
# 91
Аз при последното тръшкане пробвах следното -
"След малко много ще се ядосам", "Ядосана съм вече".
Това беше придружено с "Сега си тъжен, защото не може да ....", "Знам, че много искаш ...., но ...."
Горе-долу имаше ефект, особено в частта с изразяването на моята емоция.
Но не казвах - "Ти ме ядосваш", само изразих моето душ. състояние.

newsm78 newsm78 newsm78

С каква цел разговаряш с тръшкащо се дете? Най-много да засилиш реването, като види, че му обръщаш внимание. Игнорирай няколко пъти и виж как детето ще реши да пробва по-конструктивни подходи, когато този спре да дава резултат.
Виж целия пост
# 92
Джизи, спокс, оправихме се с детето. Не получи това, за което се тръшкаше. Mr. Green
Порева си и му мина. Приказките не пречат на последващ игнор, ако се налага.
Виж целия пост
# 93
На сядането в количка съм му намерила цаката отскоро.
Принципно сяда до парка, но на връщане не иска да седне. Много често не иска и да върви.
Тогава се обръщам към някой човек наблизо, защото все някой ни гледа сеира и казвам-ей този чичко/леля/кака/батко ще те сложат в количката.
Той е толкова впечатлен от новата физиономия, че мълчи и позволява всичко.
След това благодаря на случайния човек, който е изтеглил късата клечка, и на галоп към вкъщи:)

О аз доброволно като видя някое дете да се тръшка първо намигам на майката /бабата ... и после със строг глас казвам на детето "щом не слушаш сега искаш ли да те взема с мен". В такъв момент детето млъква и навежда глава и е готово на всичко   Joy . и 90% от случайте ми благодарят на супер тих глас bowuu
Виж целия пост
# 94
И на мен така са ми помагали, ама работи до време. Сега като се заинати и някой се приближи до нея му тръсва някоя глупост и продължава със сърденето. Та трябва, освен урока за тръшкането да повтарям и този за използването на лоши думички.
Виж целия пост
# 95
Опитвам се да "търгувам" с него. Първо обяд, после солети. Но в един момент просто клякам и му давам солетите. Знам какво ще кажете-че трябва да му се наложа.
В нашия слуай ситуацията се разива така-той изпада в истерия, че няма солети (примерно), почва да блъска всичко на масата, да разлива супата, да се търкаля по пода, да плаче истерично и накрая вече толкова се е захласнал, че като го успокоя, не иска да яде нищо.
Ей такива веселби са вкъщи.

Може би трябва да оставя това нещо да се случи десет пъти и нищо да не му давам, за да видим дали ще си направи някакви изводи, но и аз съм толкова уморена обикновено, не че е някакво извинение, ...сигурно звуча като една мека Мария, която хем я сърби, хем я боли.
А ако някога отидете някъде, където няма солети?
Никаква възможност ли няма да се отклони вниманието от пожеланото, за да премине кризата? Примерно пускане на някакъв музикален фон, който да "обере" и разсее емоцията.
В същото време е от значение и моментът, в който се случва храненето. Не се чака последния момент, а се започва при спокойно дете. Същото е и с прибирането отвън. Не се тръгва, защото мама вече е решила да тръгне, а се подготвя моментът и съответно се изчаква мъничко детето да позагуби интереса към играта, като първо се отдалечи от епицентъра на събитието и едва след това се правят опити да се сложи в количката. Вярно, че е до характер на детето, но споделям кое е било работещо при мен.  Peace 
Виж целия пост
# 96
С гладно и изморено дете трудно се водят преговори.
Моето винаги се изнервя, ако е гладно или му се спи. Тогава от нищото започва с истериите.
Хубавото е, че с порастването вече започва да си казва, кога му се яде и кога му се спи.
Виж целия пост
# 97
Опитвам се да "търгувам" с него. Първо обяд, после солети. Но в един момент просто клякам и му давам солетите. Знам какво ще кажете-че трябва да му се наложа.
В нашия слуай ситуацията се разива така-той изпада в истерия, че няма солети (примерно), почва да блъска всичко на масата, да разлива супата, да се търкаля по пода, да плаче истерично и накрая вече толкова се е захласнал, че като го успокоя, не иска да яде нищо.
Ей такива веселби са вкъщи.
И на какво го научаваш, като му дадеш солетите накрая? "Тръшкай се, мами, това е начинът да получиш каквото искаш". Не завиждам на хората в бъдещето на това дете... Момченце ли е? Един ден като стане на възраст за гаджета и някоя девойка посмее да му откаже секс, каква нагласа ще има това момче към приемане на "не" за отговор? Как ще приема откази? То... затова са тия ситуацийки в безобидна възраст, когато родителят може да се наложи и трябва... за да се научи детето, че не всичко в този живот става както го искаме и веднага, щом го поискаме... а за някои неща трябва търпение, други пък просто не може и това е положението.

Може би трябва да оставя това нещо да се случи десет пъти и нищо да не му давам, за да видим дали ще си направи някакви изводи...
А, дойдохме си на думата. И не само че трябва да го оставиш да се тръшка десетина пъти безрезултатно, а аз дори бих добавила санкции за самата неадекватна реакция (тръшкането). Ако се тръшка на улицата, се прибираме (това ще доведе до повече тръшкане в конкретния момент, но от следващия път да видиш как навън ще си контролира повече поведението). Ако се тръшка вкъщи повече от 3-4 минути - наказан в стаята или някъде без конкретна играчка, която обича... Идеята е не само да разбере, че в момента не може солети (или каквото там е предизвикало истерията), а и да разбере, че реакцията му е неуместна и трябва да се коригира.
Виж целия пост
# 98
И на мен така са ми помагали, ама работи до време. Сега като се заинати и някой се приближи до нея му тръсва някоя глупост и продължава със сърденето. Та трябва, освен урока за тръшкането да повтарям и този за използването на лоши думички.

Извинявам се от името на такива като мен, че ти се налага да обясняваш после и за лошите думички, за съжаление има 10% на които въпреки, че искам да помогна причинявам неудобство
Виж целия пост
# 99
Скрит текст:
С гладно и изморено дете трудно се водят преговори.
Моето винаги се изнервя, ако е гладно или му се спи. Тогава от нищото започва с истериите.
Хубавото е, че с порастването вече започва да си казва, кога му се яде и кога му се спи.
доето диване вече е на 4 и половина и още не казва когато му се спи  #Crazy
Виж целия пост
# 100
Скрит текст:
С гладно и изморено дете трудно се водят преговори.
Моето винаги се изнервя, ако е гладно или му се спи. Тогава от нищото започва с истериите.
Хубавото е, че с порастването вече започва да си казва, кога му се яде и кога му се спи.
доето диване вече е на 4 и половина и още не казва когато му се спи  #Crazy
То и моето не винаги казва, но се случва.
Не казва, ако е дивял с други деца, но ако сме си у дома и дивее с нас си казва, не че веднага скача към банята за приготвяне...
Сега обясняваме, че като много му се спи става крив. Белким хване декиш след 1-2 години. hahaha
За яденето е същата работа - понякога казва - много съм гладен, искам да си хапна нещо, а понякога започва да се сърди.
Виж целия пост
# 101
И на какво го научаваш, като му дадеш солетите накрая? "Тръшкай се, мами, това е начинът да получиш каквото искаш"
Това е абсолютно вярно. Решите ли да отказвате нещо дръжте фронта до края, колкото и да ви е жал. Иначе тръшкането няма да спре, а напротив - ще става все по-зле.
Виж целия пост
# 102
В ситуации като искам солети преди ядене, искам да се втурна да тичам по шосето и подобни, лесно проработва метода на Джизи.

Обаче, има и ситуации, в които трябва да помогнеш, детето с истерията си показва объркване на емоциите си и не-можене на нещото.
Ето снощи моето изпадна в истерия и се затръшка, защото сгреши. Често му се случва, подозирам, че е някакво детешко влияние от градината, знам ли. В тази ситуация не мога да го игнорирам, трябва по някакъв начин да помогна на детето. А така се тръшна, все едно се тръшна за солети преди вечеря.
Успокоихме се, де, но не съм игнорирала проблема.
И ако детето е преуморено и е време за сън, то по-добре, докато истерясва, да го приготвиш за сън, сложиш в леглото, да гушнеш, успокоиш и да направите ритуала по преспиване, вместо да го оставиш да се тръшка. Моето дете в такъв момент се разревава от дреболии - котката го настъпила, чорапа му се обърнал леко, изтървал играчката на пода, счупил му се молива.... все за неща, които принципно не го разстройват. Същото е и като е гладен... Мъжка му работа. newsm78
Виж целия пост
# 103
А, при моето игнорът също не действа, вече писах. Правя опити да го успокоя. Но ако драмата е станала защото не съм дала нещо не го давам и това е. Точно за да не създам кофти прецедент.
Виж целия пост
# 104
Jesus, теоретично си права. Не трябва да му давам солетите.

(Aко след време някоя девойка му откаже секс, се надявам да намери друга , т.е. мислите ми не са стигнали още до времето, когато ще прави секс:)

Обаче аз все още си опознавам детето и неговия характер и си мисля, че има деца, при които НЕ-то на тази фаза не работи. Имам усещането, че сякаш се блъскат две животни с рога-аз и той, удряме си главите и ни боли и двамата, ефект никакъв.
Затова се опитвам да говоря повече, като че ли има резултат, или да махна "дразнителя", като знам, че ще иска солети преди ядене, не минаваме покрай магазина. Да речем, че се опитвам да заобиколя проблема, което не води до неговото решение, но мисля, че след някой друг месец ще има повече успехи.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия