На 2 години и 3 месеца ми се качи на главата

  • 18 063
  • 327
# 75
Умря циганката..
Синът ми е на 2г. и 4м., от малък има шило в дупето. Като бебе мрънкаше постоянно, щом спра количката и се започва. Като проходи почна да ме командори накъде да ходим, като не ставаше неговото се захласваше от рев, по-късно започна да се тръшка по улиците и да си утря главата в стената и земата.  #Cussing out

Точно същите неща прави 1 към 1. И това захласване е влудяващо.
А и на всичкото отгоре още е в оралната фаза и то с пълна сила; първо си играе и оглежда "новия терен", след това като му писне и започва да го "опитва" (камъни, листа, фасове). Ходя след него заради това лапане, но е такъв бързаков, че често ми се случва да му вадя неща от устата.
Виж целия пост
# 76
" Освен това разрешавах неща, които му доставяха удоволствие-компютър от 2-годишен, ТВ до късно и т.н. Големият /моят и негов/ зор беше до 3,5-4 години. Оттогава до сега /9год./ е послушното дете, което исках да моделирам и нямам никакви проблеми от това естество с него."-Beauty
Комп от 2г и ТВ до късно ?!-не са най-доброто за едно дете
Естествено след 4г децата стават -добри дали си ги "моделирал " или НЕ това си е период ,които завършва с началото на истинският пубертет около 12-13г -тогава сподели дали си възпитала детето добре -виждаме как послушни деца -бягат от дома и как пушат и пият как се дрогират .Когато е на 20г -смело може да кажеш успях като родител -аз имам 21г син -не пие ,не пуши и учи компютри в чужбина и понеже и ние сме тук знам какво прави и заявявам смело ,че съм успяла и то без бой  Grinning
Виж целия пост
# 77
" Освен това разрешавах неща, които му доставяха удоволствие-компютър от 2-годишен, ТВ до късно и т.н. Големият /моят и негов/ зор беше до 3,5-4 години. Оттогава до сега /9год./ е послушното дете, което исках да моделирам и нямам никакви проблеми от това естество с него."-Beauty
Комп от 2г и ТВ до късно ?!-не са най-доброто за едно дете
Естествено след 4г децата стават -добри дали си ги "моделирал " или НЕ това си е период ,които завършва с началото на истинският пубертет около 12-13г -тогава сподели дали си възпитала детето добре -виждаме как послушни деца -бягат от дома и как пушат и пият как се дрогират .Когато е на 20г -смело може да кажеш успях като родител -аз имам 21г син -не пие ,не пуши и учи компютри в чужбина и понеже и ние сме тук знам какво прави и заявявам смело ,че съм успяла и то без бой  Grinning
Някак естествено се налага после да се налагат макаренковските методи.
Имам спомен за едни 2 месеца в живота ни, които бяха кошмар. Не зраради друго, а защото бях решила, че

 Joy
Може да имаш свое мнение, стига да съвпада с моето.
.  Родих се след откритието, че когато си обсъждаме нещата, получава ни се всичко де се случва по мед и масло.
Виж целия пост
# 78
Лошо няма в това на дете да се разрешават разни неща и когато се налага родителя да е строг.
Мен най-много ме втрещи оставянето на бебето да реве с часове....
Човек е изтъкан и от емоции, понякога иска да изкрещи нещо, понякога да се смее, да плаче, да се лигави. Потискането на тези неща водят до други, по-страшни.
Виж целия пост
# 79
Старайте се да сключвате сделки, още докато са склонни на преговори.
Примерно - ще минем откъдето искаш ти, но после ще отидем където искам аз.
И още нещо - и вие си кажете какво искате!
Наскоро малкият /на 4/ пак се опита да ми се налага, аз застанах пред него и започнах:
Казвам се Д.
Д иска тишина.
Д не иска да ходи тук, иска там.
Д е човек, не е само мама.
И той нещо се позамисли, да ви кажа!
Виж целия пост
# 80
http://purvite7.bg/koga-detsata-zapochvat-da-vladeyat-gnevn/
Виж целия пост
# 81
Абе когато детето поотрасне нещата стават по-лесни, говоренето и сделките може и да решат проблемите. Обаче, когато е под 2 и половина, да не говорим около 1 г. и половина нищо не може да избегне истерията. Още са  много малки просто, четох някъде, че много неща са им ясни, но още се на узрели емоционално за да ги извършат, както на нас ни се иска (примерно да спре да си удря главата или пък да не направи някоя беля за 20 път). Затова всяко нещо с времето си. Има дечица, които на тази възраст са кротички и слушат родителите си, НО има и диванета, като моето, на които родителите им ги слушат.  #Cussing out Иначе детето ми е много неагресивно, на мравката път прави, но на майка си (моя милост) редовно се качва на главата.
Виж целия пост
# 82
На малка възраст е добре да гледате да са нахранени, наспали се, а когато са на годинка и нещо - слагате в количката и връзвате с коланите.
Една от грешките ми беше, че се отказах прекалено рано от количката и трябваше да изтърпя доста истерии от умора!
Виж целия пост
# 83
Опитвам се да "търгувам" с него. Първо обяд, после солети. Но в един момент просто клякам и му давам солетите. Знам какво ще кажете-че трябва да му се наложа.
В нашия слуай ситуацията се разива така-той изпада в истерия, че няма солети (примерно), почва да блъска всичко на масата, да разлива супата, да се търкаля по пода, да плаче истерично и накрая вече толкова се е захласнал, че като го успокоя, не иска да яде нищо.
Ей такива веселби са вкъщи.

Може би трябва да оставя това нещо да се случи десет пъти и нищо да не му давам, за да видим дали ще си направи някакви изводи, но и аз съм толкова уморена обикновено, не че е някакво извинение, ...сигурно звуча като една мека Мария, която хем я сърби, хем я боли.
Виж целия пост
# 84
разликата е голяма между 4г дете и 2г дете -тези две години са си разлика в тази възраст -как се водят преговори с 16м дете -ти казваш там е шосето и има коли тя те гледа  Shocked и пак си тича натам .Ти казваш камиончето е на Вики -тя вика НЕЕЕ и не го дава  Simple Smile,вика ам-ам и ревеее -ти и казваш 5мин и ще ядеш да ама нееее -тя иска сега у веднага и после като види лъжицата вика НЕ и ти бута ръката -ха сега де  Simple Smile
Виж целия пост
# 85
На малка възраст е добре да гледате да са нахранени, наспали се, а когато са на годинка и нещо - слагате в количката и връзвате с коланите.
Една от грешките ми беше, че се отказах прекалено рано от количката и трябваше да изтърпя доста истерии от умора!

Моето коланите го не спират! Не може да седи и това си е! С едната ръка бутам количка, с другата го нося като започнат истериите. Ужасно се уморявам след всяка разходка. Вече мисля да оставям количката и аз.
Последния път успя да застане на колена в количката в обратна на движението посока и тръгна да скача. Тичала съм до градинката, бутайки количката и придържайки го, само и само да не трябва да го вдигам и да тикам количка ендовременно. Няма спасение, било то с колани или други възпитателно-ограничителни средства.  Grinning
Виж целия пост
# 86
На сядането в количка съм му намерила цаката отскоро.
Принципно сяда до парка, но на връщане не иска да седне. Много често не иска и да върви.
Тогава се обръщам към някой човек наблизо, защото все някой ни гледа сеира и казвам-ей този чичко/леля/кака/батко ще те сложат в количката.
Той е толкова впечатлен от новата физиономия, че мълчи и позволява всичко.
След това благодаря на случайния човек, който е изтеглил късата клечка, и на галоп към вкъщи:)
Виж целия пост
# 87
ХАХАХАХА, това е култово, може да го изпробвам и аз.
Виж целия пост
# 88
Ripple, да бях го прочела по-рано, колко съм го мъкнала моя, понеже не искаше да се вози в количката от най-ранна възраст, но пък мога да се похваля със завидни бицепси. За момента аз се ръководя от правилото, че и детето е човек и не мога да му се налагам за цяло и нещяло.
Виж целия пост
# 89
...
От друга страна не мога да разбера как не се притеснява от факта, че му казвам "тръгвам", а той продължава да си седи на алеята в парка, оглежда се с интерес, не е притеснен, разни хора минават покрай него, закачат го, той им отговаря, мен даже не ме вижда и това не го тормози. Как може липсата ми да не го притеснява? (Извинявам се, но не си чешам егото на майка, просто ми е странно.)
Нормално поведение за възрастта. Смелостта на дребосъка без житейски опит, но с огромно изследователско любопитство Grinning

Да, някога майка ми твърдеше, че ако го оставя сам, щял да се усети и сам щял да тръгне. Нищо подобно! Разхождаше се сам в парка и хич не се сещаше за мен-пък и наистина, колко други интересни неща има край тях, че за нас да се сетят! Peace
Наистина е нормално за възрастта им.
Казвам се Д.
Д иска тишина.
Д не иска да ходи тук, иска там.
Д е човек, не е само мама.
И той нещо се позамисли, да ви кажа!
Това е идея, харесва ми!  Hug

Трябва да се внимава с плашенето от хора, полицай, тъмното, чудовище и т.н., защото съм виждала дете, което с години живееше в страх после.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия