Как превъзмогнахте страха си от шофиране? Полезни съвети....

  • 84 900
  • 504
# 180
Момичета, представете си колко ме е страх, пуснах темата април месец, сега сме август и чак днес съм на опреснителни курсове.  Blush Стискайте ми палци.  Praynig

Имаш стиснати от мен! Успех  Peace

Благодаря, ще са ми от полза. Още от сега ме боли главата, няколко дни чета листовки, правилник за движение. Вече ме майтапят, че ще си изкарвам втора шофьорска книжка.  Rolling Eyes
Виж целия пост
# 181
Стигам до извода, че някои хора просто не са родени да шофират и това е. Не всеки става.

Съветвам всички, които се притесняват и т.н. да шофират сами. Няма по-добър начин да се излекуваш от страха от това да се изправиш срещу него. А и като сте сами не разчитате някой да носи отговорност вместо вас. Просто се качваш, трябва да стигнеш до еди си къде и действаш.
Виж целия пост
# 182
Стигам до извода, че някои хора просто не са родени да шофират и това е. Не всеки става.

Съветвам всички, които се притесняват и т.н. да шофират сами. Няма по-добър начин да се излекуваш от страха от това да се изправиш срещу него. А и като сте сами не разчитате някой да носи отговорност вместо вас. Просто се качваш, трябва да стигнеш до еди си къде и действаш.

Аз затова съм решила да се изправя срещу страха си. Първо с инструктор, пък после сама.
По-късно ще пиша как е минало.  Blush
Виж целия пост
# 183
zveti81, и моето мнение е колкото може по - скоро да се качиш да караш сама. Защото в момента в който осъзнаеш, че всичко зависи само от теб /има ли някой до теб дори и за подкрепа някак си подсъзнателно разчиташ и на него/ се взимаш в ръце и се отпускаш.
АЗ и преди съм споделяла. Бях на 5, когато баща ми катастрофира /той и не че някога е карал особено разумно/, та от там ми остана огромен страх. Никога не съм искала да изкарам книжка, мислех си че аз съм последния човек на света, който става за шофьор. Ама като се наложи... Изкарах курсовете без грам мерак и с доста зор. Обаче от първия ден в който взех книжката, се наложи да карам сама. Мъжа ми на работа, а детето трябва да иде на градина. За седмица време забравих какво е това чувство "притеснение". Винаги съм гледала да карам беззопасно и отговорно, все пак дете возя нон - стоп с мен.
Виж целия пост
# 184
Александра, благодаря за куража. Ще видя как ще мине кормуването и какво ще каже инструктора. Този път съм крайно решена да не се отказвам, та аз ли съм най-некадърна да не мога да я подкарам колата?!
Виж целия пост
# 185
Цвети, от сърце ти желая късмет. Hug
И аз от както писах в тази тема, изобщо не съм се качвала в колата. Embarassed А така се бях мотивирила.Много ми тежи това нещо.Няма ден, в който да не ме попитат защо не шофирам.И почти няма човек, който да ме погледне с разбиране. Sad
Пиши задължително как е минало, защото и аз планирам да ходя на опреснителни курсове.
Не се отказвай!!!
Виж целия пост
# 186
Цвети, от сърце ти желая късмет. Hug
И аз от както писах в тази тема, изобщо не съм се качвала в колата. Embarassed А така се бях мотивирила.Много ми тежи това нещо.Няма ден, в който да не ме попитат защо не шофирам.И почти няма човек, който да ме погледне с разбиране. Sad
Пиши задължително как е минало, защото и аз планирам да ходя на опреснителни курсове.
Не се отказвай!!!

Анчето, омръзна ми да ме питат, караш ли, защо не караш, хайде карай я тази кола де! Колата си стои в гаража, а мен ме е страх да я мръдна оттам. Яд ме е на себе си, защото ходя като луда пеша, даже и детето вече ме пита Мамо защо не идем с колата? Абе какво да ви разправям, луда работа!  Blush
Виж целия пост
# 187
Не се отказвай, колкото и в момента да ти се струва  че си неподготвена. Страхът е голяма сила, може да те откаже като нищо. Изкарай няколко часа с инструктор, и после направо на твоята кола /сама, с детето, но без друг шофьор. Просто наблюденията ми са, че повечето познати жени, които се качват уж за кураж с мъжа си, с брат си, с баща си, накрая така и не подкарват сами колата. Не казвам че е все така, но по принцип мъжете като имащи чувството че са родени шофьори често са по - агресивни, а и очакват да караш така както те карат. / Дай си примерно месец да  караш сама, в началото на по - лесни и познати маршути, за да ти е по - спокойно, като постепенно и по други маршути. След месец време няма и да усетиш как си забравила страха. Не казвам, че няма да допускаш грешки, че няма да има някакви "стресиращи" моменти /я създаден от теб, я създаден от друг на пътя/, но трупането на опит си е трупане на опит....  Hug
Виж целия пост
# 188
Александра, благодаря за куража. Ще видя как ще мине кормуването и какво ще каже инструктора. Този път съм крайно решена да не се отказвам, та аз ли съм най-некадърна да не мога да я подкарам колата?!
[/b]

Не не си най-некадърната (мисля, че това бях аз, но щом успях, значи всеки може). Стискаш зъби и тръгваш сама.

Да почерпя виртуално - изминати 10 000 км. от момента, в който почнах да боря страха от шофиране. Още има лек страх, но той е здравословен.
Виж целия пост
# 189
От 3 години не се бях качвала да карам до преди 4 дни . Купих си кола и някой трябваше да я докара пред нас , но нямаше кой . Поех си въздух и си казах " Момиче , няма кой , ти си " . Изчаках да мине час пик и тръгнах . След 50м се усетих , че правя всичко машинално , т.е. няма страх , няма притеснение . Все едно не съм спирала да карам през тези 3 години.
Ако изпитваш страх и не можеш да го преодолееш , няма да се получи .  Знаеш ли знаците , знаеш ли правилата , можеш ли да караш - качваш се , палиш и караш . Това е . Ако не те влече или изпитваш паника , можеш да си опасен както за себе си , така и за околните .  Пожелавам ти успех , "опреснителните " са добър вариант , но ако не го усещаш (желанието да караш) , няма да ти се получат нещата. Peace
Виж целия пост
# 190
Изкарах курсовете още в 12 клас. Още при първото потегляне на колата бях нахилена като зелка Simple Smile Инструкторът не ми вярваше, че никога преди това не съм шофирала. След курса баща ми ми даваше да шофирам само в негово присъствие и то на кратки разстояния. Много се изнервях, оредяха случаите, в които исках да шофирам и накрая съвсем спряха. Исках да карам сама! И когато се запознах със съпруга ми, това се случи Simple Smile Имам книжка от 2003 година, а вече 9 години шофирам активно и най-важното - доставя ми огромно удоволствие.

Страх изпитах една вечер, в която трябваше да карам чужда кола, в час пик, при обилен снеговалеж. Тогава бях шофирала съвсем сама броени пъти. Е, стигнах благополучно от Бояна до Света Троица, от 18 до 19:30 ч Simple Smile Казах си, че разчитам сама на себе си и все някога ще трябва да карам и в такива условия.

Накратко - страхът се преодолява с опит и най-вече самостоятелност. Докато разчитате на човека на съседната седалка да ви казва спри, тръгни, завий и т.н. - няма да се получи. Затова тръгвайте смело сами и ще се получи Simple Smile

Успех и безаварийно шофиране на всички!
Виж целия пост
# 191
Момичета, връщам се благополучно! Не било толкова страшно, само където човекът се изприщи да ми повтаря да си махна крака от съединителя.  ooooh! А в паркирането към гола вода, да се надяваме, че ще се науча. Всеки час ще правим по две паркирания.
Виж целия пост
# 192
хахаха хич не се притеснявай с паркирането повечко тренировки и ще свикнеш - аз мисля че съм писала по-горе, колко пъти съм карала абсолютно непознати да ми паркират колата Joy Joy Joy сега като се сетя ми е смешно, но тогава след няколко неуспешни опити просто спирах оглеждах се някой друга да си паркира и просто отивах и молех  Joy Joy
Виж целия пост
# 193
Цвети прекрасно те разбирам!А най-мразя хора от близкото ми обкръжение, който много добре знаят, че не шофирам, да ми кажат "Еми ето, вземи колата и ходи" #Cussing out
А по повод желанието.Ми имам желание.Голямо.Но страха ми е по-голям.Паникьосвам се още преди да съм тръгнала.
Съвсем наясно съм, че има хора, на които им се отдава повече шофирането.Както и такива, на които не им се.Аз съм се сложила при вторите.Но не мога да се примиря.Мои познати, за които изобщо не съм подозирала, че ще започнат да карат, сега са редовни шофьори. Tired
Виж целия пост
# 194
Мимсим, на мен също ми е се е случвало да моля да ми паркират колата. По-точно бях я паркирала на широко, но докато тръгна и ме бяха задръстили. Видях едно момче, което разхождаше кучето си, помолих го, той ми изкара колата, а аз държах кучето.  Mr. Green

Анчето, "Вземи колата и отиди" е любимо на моят мъж. Направо побеснявам, той много добре знае, че ме е страх и няма да отида. Или пък да чуя от теб шофьор не става, само и само защото ме е страх. Къде къде по  смотани от мен шофират.
Омръзна ми да се моля на някой да ме закара, при положение, че колата е в гаража, плащам и ГО, а не я карам. Трябва, просто задължително трябва да преодолея страха си, още повече че и пак плащам за курсове. Просто нямам право да се отказвам.

Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия