Никога няма да мога да разбера влаченето на цялата рода в болницата, никога.
Когато раждах Бранка бях в стая с още три родилки. За второто раждане знаех от самото начало, че ще бъда в самостоятелна стая. И разликата е огромна, ама огромна. Въпреки, че и двата пъти раждах в държавна болница /първият път не беше и ремонтирано/, мога да кажа, че раждането на Марина и престоят в болницата бяха перфектни. Починах си, наспах се. Добре, че със Сандалка се застъпихме, та и оставих и бебето, докато чакаше с изтекли води, че да ида да изпуша една цигара. А първият път полудях от посетители на съквартирантките, неспиращите им телефонни разговори и т.н. Да кажа, тогава телефонът ми беше със изключен звук, за да не притеснявам останалите. Когато исках да приема обаждане, ставах и излизах да говоря от вън, колкото и да ме болеше. А, онези не спираха! И то не по същество /как си, има ли нужда от нещо/, а обяснения как бебетата им са най-красивите и пр. Така, че Гемавар където и да раждаш, не се замисляй, самостоятелната стая е най-добрият вариант! И да те питам, имаш ли някакви впечатления от Д-р Ганев, детски кардиолог от Кардиологичната болница? Моя преятелка е записала час за детето си при него.
И с двете раждания имах по 2 съквартирантки (свестни) и ми беше много добре.
Може би Луиза знае повече - питай я на лични, че тя нещо пак се изгуби.
Търся си някакви идеи за моя РД, но нищо интересно не измислих. Гости няма да има, само нашите. Засега само тортата съм измислила.
а това е страна,в която да присъства таткото на раждането е голямо "не",бебето е някъде си,а не при мама и си носим и превръзки и памперси и какво ли не.В болницата,където аз родих бяха 6 легла в стаята...