Даже някои стигнаха дотам да пишат тук, че като умни и далновидни жени са си отваряли широко очите и когато са си избирали мъжете, предупреждавайки ги, че своеволия не ще допуснат 
Да, това имам предвид и аз.
Мъжът ми е в чужбина...
- Публикувана: 14 апр. 2015, 13:08 ч.
- Последно мнение: 28 септ. 2015, 20:35 ч.
# 630
25 септ. 2015, 11:41 ч.
Да, това имам предвид и аз.
Виж целия пост
Точно това винаги ми е било адски смешно. Колко пъти съм ставала свидетел на шегите, които животът си прави с такива "далновидни" и програмиращи жени.
Да, това имам предвид и аз.
# 631
25 септ. 2015, 11:44 ч.
Айдее, почна се "кой ражда по 2 деца...". Който иска, той. Добре, че в болницата не искат документ за пари в банката, покриващи нуждите на детето до 18 г. възраст, че иначе - каква гаранция?! 
Много арогантност, много чудо.
Виж целия пост
Много арогантност, много чудо.
# 632
25 септ. 2015, 11:48 ч.
То по тази логика да отида на околовръстното да заработя, че да не ми спрат парното?
Да , решението е индивидуално и никой в чужбина не си го вее, в смисъла, който влагаш.
Аз пък друго да попитам, кой прави по 2 деца като не може да си плати сметките за ток?
Да има и заблудени жени във форума, включая аз, на които не ни е приятно мъжете ни да отсъстват често и за над месец !
А и някак си съм възпитана по друг начин- във важни моменти семейството е заедно!
С този пост визирам "чужбината" общо , нищо лично към последния случай.
Леко раждане и от мен!
Срамна работа няма и когато идва труден момент за теб и семейството, което си създал много, много не му мислиш. Ето за това иде реч! Да, семейството трябва да се подкрепя и да взима съгласувани решения, но когато ситуацията изисква компромис с този принцип, го правиш, а не продължаваш да хленчиш, защото някога в по-безгрижните си години сте си обещавали цветя и рози.
Виж целия пост
Не мога да повярвам какво разчупване настана! Радетелките на сплотеното семейство, бурното деклариране на това как няма значение размерът, ама на заплатата, ако любовта бушува, "вървят ли двама...", лиготии и превземки се изпариха яко дим, когато усетиха, че реално едно семейство би било на ръба на физическото оцеляване, ако се поддаде на ревове и капризи. Оказва се, че средно-статистическата съфорумка хич не милее за мъж и прегръдки, ако се задава реалната опасност от празен хладилник и студен апартамент. Дали някой се усеща колко смешен става с разтягането на лакардии... всъщност?
То по тази логика да отида на околовръстното да заработя, че да не ми спрат парното?
Да , решението е индивидуално и никой в чужбина не си го вее, в смисъла, който влагаш.
Аз пък друго да попитам, кой прави по 2 деца като не може да си плати сметките за ток?
Да има и заблудени жени във форума, включая аз, на които не ни е приятно мъжете ни да отсъстват често и за над месец !
А и някак си съм възпитана по друг начин- във важни моменти семейството е заедно!
С този пост визирам "чужбината" общо , нищо лично към последния случай.
Леко раждане и от мен!
# 633
25 септ. 2015, 11:53 ч.
Не е чудо невиждано, но не може да се приравни с все едно нищо не се е случило. И най-нормалното нещо, като влизаш в болница, все едно по какъв повод, е да искаш да разчиташ на патньора си. Разбира се, че финансовото благосъстояние при наличие на бебе е по-важно. Но намирам и за нормално бъдещата майка да е разстроена заради евентуалната липса на мъжа си в този момент. Ясно беше, че едва ли отива на почивка, каквито бяха повечето реакции.
Виж целия пост
Докато раждането и децата се приемат като чудо невиждано, а не просто като щастлив факт от живота - ще има все повече принцове и принцеси, които очакват почит и от хора, които не са им роднини.
# 634
25 септ. 2015, 12:02 ч.
Добре де, нали се изясни, че това решение е съгласувано? Ще донесе мъжа пари за покриване на сметките до пролетта, т.е. не заминава ей така, защото сутринта го е осенила идеята? Две хубавини в случая не може да има, избира се приоритетно едната.
Виж целия пост
Не е чудо невиждано, но не може да се приравни с все едно нищо не се е случило. И най-нормалното нещо, като влизаш в болница, все едно по какъв повод, е да искаш да разчиташ на патньора си. Разбира се, че финансовото благосъстояние при наличие на бебе е по-важно. Но намирам и за нормално бъдещата майка да е разстроена заради евентуалната липса на мъжа си в този момент. Ясно беше, че едва ли отива на почивка, каквито бяха повечето реакции.
Добре де, нали се изясни, че това решение е съгласувано? Ще донесе мъжа пари за покриване на сметките до пролетта, т.е. не заминава ей така, защото сутринта го е осенила идеята? Две хубавини в случая не може да има, избира се приоритетно едната.
# 635
25 септ. 2015, 16:14 ч.
Ако децата ми или аз ще гладуваме - нямам скрупули да "отида на Околовръстното" в преносния смисъл, в буквалния - няма да ходя там при мангалките и шофьорите, има и по-добри места
Ако в момента на правенето на деца си имал пари за сметките, а след 2 години се случи да нямаш - връщаш децата или какво?
Понякога мъжете не си правят сметка могат ли да си позволят това дете, особено ако се напъват за син. И тогава сплотеността на семейството може да изиграе лоша шега.
Виж целия пост
То по тази логика да отида на околовръстното да заработя, че да не ми спрат парното?
.........................................
Аз пък друго да попитам, кой прави по 2 деца като не може да си плати сметките за ток?
.........................................
Аз пък друго да попитам, кой прави по 2 деца като не може да си плати сметките за ток?
Ако децата ми или аз ще гладуваме - нямам скрупули да "отида на Околовръстното" в преносния смисъл, в буквалния - няма да ходя там при мангалките и шофьорите, има и по-добри места
Ако в момента на правенето на деца си имал пари за сметките, а след 2 години се случи да нямаш - връщаш децата или какво?
Понякога мъжете не си правят сметка могат ли да си позволят това дете, особено ако се напъват за син. И тогава сплотеността на семейството може да изиграе лоша шега.
# 636
25 септ. 2015, 16:36 ч.
Къде видя противоречие?Освен в твоята глава?
Аз лично, си стоя зад думите.
Когато са застрашени децата в семейството, място за лиготии няма.Писала съм го и в други теми (а дали не и в тази?
)-абсолютно против съм разделянето на семейството, ОСВЕН АКО НЕ СТАВА ДУМА ЗА ФИЗИЧЕСКОТО ОЦЕЛЯВАНЕ НА ДЕТЕ. Който има време и му се рови, да ходи да го търси из постовете ми.
Но когато семейството има прилични доходи, няма риск за детето, са ми нелогични и смешни оправдания от типа:"Ама шефът не дава!", "Ама, проекта...!", "Ама, командировката....!" и т.н.
ДЕТЕТО е на първо място.
В случая, мъжът отива НЕ заради шефа, НЕ заради проекта, НЕ заради работата, а ЗАРАДИ ДЕЦАТА СИ.
Виж целия пост
Не мога да повярвам какво разчупване настана! Радетелките на сплотеното семейство, бурното деклариране на това как няма значение размерът, ама на заплатата, ако любовта бушува, "вървят ли двама...", лиготии и превземки се изпариха яко дим, когато усетиха, че реално едно семейство би било на ръба на физическото оцеляване, ако се поддаде на ревове и капризи. Оказва се, че средно-статистическата съфорумка хич не милее за мъж и прегръдки, ако се задава реалната опасност от празен хладилник и студен апартамент. Дали някой се усеща колко смешен става с разтягането на лакардии... всъщност?
Аз лично, си стоя зад думите.
Когато са застрашени децата в семейството, място за лиготии няма.Писала съм го и в други теми (а дали не и в тази?
)-абсолютно против съм разделянето на семейството, ОСВЕН АКО НЕ СТАВА ДУМА ЗА ФИЗИЧЕСКОТО ОЦЕЛЯВАНЕ НА ДЕТЕ. Който има време и му се рови, да ходи да го търси из постовете ми.Но когато семейството има прилични доходи, няма риск за детето, са ми нелогични и смешни оправдания от типа:"Ама шефът не дава!", "Ама, проекта...!", "Ама, командировката....!" и т.н.
ДЕТЕТО е на първо място.
В случая, мъжът отива НЕ заради шефа, НЕ заради проекта, НЕ заради работата, а ЗАРАДИ ДЕЦАТА СИ.
# 637
25 септ. 2015, 22:44 ч.
Къде видя противоречие?Освен в твоята глава?
Аз лично, си стоя зад думите.
Когато са застрашени децата в семейството, място за лиготии няма.Писала съм го и в други теми (а дали не и в тази?)-абсолютно против съм разделянето на семейството, ОСВЕН АКО НЕ СТАВА ДУМА ЗА ФИЗИЧЕСКОТО ОЦЕЛЯВАНЕ НА ДЕТЕ. Който има време и му се рови, да ходи да го търси из постовете ми.
Но когато семейството има прилични доходи, няма риск за детето, са ми нелогични и смешни оправдания от типа:"Ама шефът не дава!", "Ама, проекта...!", "Ама, командировката....!" и т.н.
ДЕТЕТО е на първо място.
В случая, мъжът отива НЕ заради шефа, НЕ заради проекта, НЕ заради работата, а ЗАРАДИ ДЕЦАТА СИ.
Абсолютно същото имах предвид и аз...и поради тази причина аз си останах без момченце, аз исках, но татко ни каза, че нормално и реално имаме средства за приемливо реализиране и отглеждане на едно дете...и то ако е живот и здраве и не останем без работа..
И не са виновни хората, които искат две деца и мъжете заминаващи в чужбина....а условията при които сме принудени да живеем..
Най нормалното на този свят е да имаш колкото деца пожелаеш и да живее заедно цялото семейство..не са лиготии и превъзнасяния....а най нармално човешко поведение....а това, че у нас това е невъможно, също НЕ е НОРМАЛНО
Виж целия пост
Не мога да повярвам какво разчупване настана! Радетелките на сплотеното семейство, бурното деклариране на това как няма значение размерът, ама на заплатата, ако любовта бушува, "вървят ли двама...", лиготии и превземки се изпариха яко дим, когато усетиха, че реално едно семейство би било на ръба на физическото оцеляване, ако се поддаде на ревове и капризи. Оказва се, че средно-статистическата съфорумка хич не милее за мъж и прегръдки, ако се задава реалната опасност от празен хладилник и студен апартамент. Дали някой се усеща колко смешен става с разтягането на лакардии... всъщност?
Аз лично, си стоя зад думите.
Когато са застрашени децата в семейството, място за лиготии няма.Писала съм го и в други теми (а дали не и в тази?
)-абсолютно против съм разделянето на семейството, ОСВЕН АКО НЕ СТАВА ДУМА ЗА ФИЗИЧЕСКОТО ОЦЕЛЯВАНЕ НА ДЕТЕ. Който има време и му се рови, да ходи да го търси из постовете ми.Но когато семейството има прилични доходи, няма риск за детето, са ми нелогични и смешни оправдания от типа:"Ама шефът не дава!", "Ама, проекта...!", "Ама, командировката....!" и т.н.
ДЕТЕТО е на първо място.
В случая, мъжът отива НЕ заради шефа, НЕ заради проекта, НЕ заради работата, а ЗАРАДИ ДЕЦАТА СИ.
И не са виновни хората, които искат две деца и мъжете заминаващи в чужбина....а условията при които сме принудени да живеем..
Най нормалното на този свят е да имаш колкото деца пожелаеш и да живее заедно цялото семейство..не са лиготии и превъзнасяния....а най нармално човешко поведение....а това, че у нас това е невъможно, също НЕ е НОРМАЛНО
# 638
25 септ. 2015, 23:10 ч.
Love!, хубаво е ти да си прегледаш постовете и хайде по-кротко с това какво има в моята глава. Не съм ти някоя пикла. Колкото до разясненията ти за разделите и физическото оцеляване на дете, не е нужно да крещиш с главни букви. Виж си един от многото постове, в които и намек няма за деца. Ако искаш да се включваш с разяснения и допълнения, моля, аз те чета с удоволствие, но да "подвикваш" за нещо, което към онзи момент е било само в твоята глава - сори, не на мен!
Виж целия пост
Понеже и аз съм писала в други теми, че покрай вечно липсващи мъже не мога да вирея....Та:
имала съм гадже-студент по медицина, разделихме се, именно защото не мога да приема графика на работа на лекарите.
имала съм гадже-пилот (то силно казано гадже, щото си знаех, че нищо няма да излезе именно заради предпочитанията ми, ама той така настояваше да си определяме срещи, че склоних за 2-3
)
А с мъжа ми се запознахме като студенти, знаех какво учи, какво вероятно би работил....когато сме си говорили, е ставало въпрос за предпочитания, пътувания, та сме си изяснили, че и двамата не обичаме дългите раздели.Затова предполагам, че дори да е имало дилема, и той би предпочел работа без дълги или чести командировки.
имала съм гадже-студент по медицина, разделихме се, именно защото не мога да приема графика на работа на лекарите.
имала съм гадже-пилот (то силно казано гадже, щото си знаех, че нищо няма да излезе именно заради предпочитанията ми, ама той така настояваше да си определяме срещи, че склоних за 2-3
)А с мъжа ми се запознахме като студенти, знаех какво учи, какво вероятно би работил....когато сме си говорили, е ставало въпрос за предпочитания, пътувания, та сме си изяснили, че и двамата не обичаме дългите раздели.Затова предполагам, че дори да е имало дилема, и той би предпочел работа без дълги или чести командировки.
# 639
26 септ. 2015, 00:43 ч.
Не знам аз ли "криво" пиша, ти ли "криво" четеш, но ....аз пак не виждам противоречие.
На мен ми звучи еднозначно.
Абсолютно убедена съм, че дали в тази или в друга подобна тема съм писала, че допускам възможността мъжът да замине на работа някъде без семейството само когато е крайно наложително, т.е. съществува риск цялото семейство да гладува, ако държи да стои заедно.Ако ти се търси още, моля.На мен определено не ми се рови ....
Виж целия пост
Скрит текст:
Love!, хубаво е ти да си прегледаш постовете и хайде по-кротко с това какво има в моята глава. Не съм ти някоя пикла. Колкото до разясненията ти за разделите и физическото оцеляване на дете, не е нужно да крещиш с главни букви. Виж си един от многото постове, в които и намек няма за деца. Ако искаш да се включваш с разяснения и допълнения, моля, аз те чета с удоволствие, но да "подвикваш" за нещо, което към онзи момент е било само в твоята глава - сори, не на мен!
Понеже и аз съм писала в други теми, че покрай вечно липсващи мъже не мога да вирея....Та:
имала съм гадже-студент по медицина, разделихме се, именно защото не мога да приема графика на работа на лекарите.
имала съм гадже-пилот (то силно казано гадже, щото си знаех, че нищо няма да излезе именно заради предпочитанията ми, ама той така настояваше да си определяме срещи, че склоних за 2-3 )
А с мъжа ми се запознахме като студенти, знаех какво учи, какво вероятно би работил....когато сме си говорили, е ставало въпрос за предпочитания, пътувания, та сме си изяснили, че и двамата не обичаме дългите раздели.Затова предполагам, че дори да е имало дилема, и той би предпочел работа без дълги или чести командировки.
имала съм гадже-студент по медицина, разделихме се, именно защото не мога да приема графика на работа на лекарите.
имала съм гадже-пилот (то силно казано гадже, щото си знаех, че нищо няма да излезе именно заради предпочитанията ми, ама той така настояваше да си определяме срещи, че склоних за 2-3
)А с мъжа ми се запознахме като студенти, знаех какво учи, какво вероятно би работил....когато сме си говорили, е ставало въпрос за предпочитания, пътувания, та сме си изяснили, че и двамата не обичаме дългите раздели.Затова предполагам, че дори да е имало дилема, и той би предпочел работа без дълги или чести командировки.
Писала съм го и в други теми (а дали не и в тази? )-абсолютно против съм разделянето на семейството, ОСВЕН АКО НЕ СТАВА ДУМА ЗА ФИЗИЧЕСКОТО ОЦЕЛЯВАНЕ НА ДЕТЕ.
)-абсолютно против съм разделянето на семейството, ОСВЕН АКО НЕ СТАВА ДУМА ЗА ФИЗИЧЕСКОТО ОЦЕЛЯВАНЕ НА ДЕТЕ. Цитат
Понеже и аз съм писала в други теми, че покрай вечно липсващи мъже не мога да вирея....Та: Laughing
А с мъжа ми се запознахме като студенти, знаех какво учи, какво вероятно би работил....когато сме си говорили, е ставало въпрос за предпочитания, пътувания, та сме си изяснили, че и двамата не обичаме дългите раздели.Затова предполагам, че дори да е имало дилема, и той би предпочел работа без дълги или чести командировки.
А с мъжа ми се запознахме като студенти, знаех какво учи, какво вероятно би работил....когато сме си говорили, е ставало въпрос за предпочитания, пътувания, та сме си изяснили, че и двамата не обичаме дългите раздели.Затова предполагам, че дори да е имало дилема, и той би предпочел работа без дълги или чести командировки.
Абсолютно убедена съм, че дали в тази или в друга подобна тема съм писала, че допускам възможността мъжът да замине на работа някъде без семейството само когато е крайно наложително, т.е. съществува риск цялото семейство да гладува, ако държи да стои заедно.Ако ти се търси още, моля.На мен определено не ми се рови ....
# 640
26 септ. 2015, 09:24 ч.
Love!,
Кое точно съм прочела "криво", пишейки следното, в което ти се припозна:
А ето и моето принципно разбиране:
Виж целия пост
Скрит текст:
Та! има потребители, които с едно или друго са ми направили впечатление и учудващо много от написаното от тях съм запомнила. Ти си от тези, които оставят впечатление за здраво семейство, в което има много любов, пожелавам ти дълги години напред да е така, но и в което ти, от не знам каква несигурност, не допускаш самосиндикални изяви по никакъв повод. Постовете ти са декларативни и от тях е видно, че няма никакво съмнение, че теб би те докарало до нервна криза инцидентно отсъствие на съпруг, които е дръзнал да не обсъди това свое действие с теб предварително. Казвам какви впечатления оставяш, извинявай, ако не е така! Дотук нищо лошо! Казвам, че моята теория за отношенията е друга и приключвам!
В архивите, които си предоставила, отново става въпрос за горното. Нещата са черни или бели и друг вариант няма. Въпреки, че ако трябва да сме точни никъде не става въпрос за деца, но да извадим смисъла от контекста, ако така ще ти е по-спокойно.
В архивите, които си предоставила, отново става въпрос за горното. Нещата са черни или бели и друг вариант няма. Въпреки, че ако трябва да сме точни никъде не става въпрос за деца, но да извадим смисъла от контекста, ако така ще ти е по-спокойно.
Кое точно съм прочела "криво", пишейки следното, в което ти се припозна:
Не мога да повярвам какво разчупване настана! Радетелките на сплотеното семейство, бурното деклариране на това как няма значение размерът, ама на заплатата, ако любовта бушува, "вървят ли двама...", лиготии и превземки се изпариха яко дим, когато усетиха, че реално едно семейство би било на ръба на физическото оцеляване, ако се поддаде на ревове и капризи. Оказва се, че средно-статистическата съфорумка хич не милее за мъж и прегръдки, ако се задава реалната опасност от празен хладилник и студен апартамент. Дали някой се усеща колко смешен става с разтягането на лакардии... всъщност?
А ето и моето принципно разбиране:
Срамна работа няма и когато идва труден момент за теб и семейството, което си създал много, много не му мислиш. Ето за това иде реч! Да, семейството трябва да се подкрепя и да взима съгласувани решения, но когато ситуацията изисква компромис с този принцип, го правиш, а не продължаваш да хленчиш, защото някога в по-безгрижните си години сте си обещавали цветя и рози.
# 641
27 септ. 2015, 14:00 ч.
Аз ходя на работа заради СЕБЕ СИ. Работя отпреди да имам деца. И макар да не съм точно от тях, зная, че има хора, които обичат работата си и дават много от себе си, за да се развиват.
Дори след 27 години работен и 22 години семеен стаж - не бих могла категорично да кажа кое трябва да се поставя на първо място.
Има различни стилове на живот, на мен пък ми се струва неприемливо точно неразделянето, но съм наясно, че някои хора наистина не обичат да се делят за дълго.
Виж целия пост
Дори след 27 години работен и 22 години семеен стаж - не бих могла категорично да кажа кое трябва да се поставя на първо място.
Има различни стилове на живот, на мен пък ми се струва неприемливо точно неразделянето, но съм наясно, че някои хора наистина не обичат да се делят за дълго.
# 642
27 септ. 2015, 14:23 ч.
Именно, Кукоо е много права и не виждам какво има още да го разнищваме, всеки човек си има приоритети, едни поставят на първо място работата, парите и кариерата, други семейството, удоволствието от свободното време, личния живот....всеки е в правото си да избира....и да живее живота си така както му харесва....не е ненормално да се стремиш към карирера и развитие, не е ненормално да обичаш да си в къщи, с най-близките ти хора, да им създаваш уют и семейна топлина....
Различни стилове на живот, лошото, е когато двамата партньори имат различно разбиране за стила на живот?
Виж целия пост
Различни стилове на живот, лошото, е когато двамата партньори имат различно разбиране за стила на живот?
# 643
28 септ. 2015, 13:09 ч.
Най-общо казано, това е и моето разбиране, в ситуации, когато е налице болднатото в червено.
В случая, се оказва, че семейството на авторката би било сериозно затруднено, ако мъжът остане до "полата й".Затова съм ЗА да замине.Като уточнявам, че това, според моите разбирания, е огромен компромис и го налага наистина изключително трудно положение.
Не приемам обаче, и не бих толерирала отсъствие във важен за семейството момент, с оправдания като командировки, проекти, работа, шефове и т.н.Незаменими хора няма.Както служители, така и шефове и фирми.
Както писах и назад, фирми, които не зачитат личния живот на работниците си и предпочитат из офиса да се щура насам-натам един служител като муха без глава и да се притеснява, без да върши нещо смислено, вместо да бъде до жена си, не подлежи на коментар.
Силно се надявам такива фирми да са на изчезване, че имам двама сина, които се надявам да станат бащи след време ....
Апропо, децата не са споменати конкретно, но мислех, че те се подразбират, когато става дума за семейството .....поне за мен семейство =родители + деца.
Макар че, със или без деца, аз принципно съм ПРОТИВ раздялата на семейството.Освен в гореспоменатия случай...и някои други конкретики, които не са обект на темата.
Останалата част от поста ти не виждам каква връзка има с темата, но
Виж целия пост
А ето и моето принципно разбиране:
Срамна работа няма и когато идва труден момент за теб и семейството, което си създал много, много не му мислиш. Ето за това иде реч! Да, семейството трябва да се подкрепя и да взима съгласувани решения, но когато ситуацията изисква компромис с този принцип, го правиш, а не продължаваш да хленчиш, защото някога в по-безгрижните си години сте си обещавали цветя и рози.
В случая, се оказва, че семейството на авторката би било сериозно затруднено, ако мъжът остане до "полата й".Затова съм ЗА да замине.Като уточнявам, че това, според моите разбирания, е огромен компромис и го налага наистина изключително трудно положение.
Не приемам обаче, и не бих толерирала отсъствие във важен за семейството момент, с оправдания като командировки, проекти, работа, шефове и т.н.Незаменими хора няма.Както служители, така и шефове и фирми.
Както писах и назад, фирми, които не зачитат личния живот на работниците си и предпочитат из офиса да се щура насам-натам един служител като муха без глава и да се притеснява, без да върши нещо смислено, вместо да бъде до жена си, не подлежи на коментар.
Силно се надявам такива фирми да са на изчезване, че имам двама сина, които се надявам да станат бащи след време ....
Апропо, децата не са споменати конкретно, но мислех, че те се подразбират, когато става дума за семейството .....поне за мен семейство =родители + деца.
Макар че, със или без деца, аз принципно съм ПРОТИВ раздялата на семейството.Освен в гореспоменатия случай...и някои други конкретики, които не са обект на темата.
Останалата част от поста ти не виждам каква връзка има с темата, но
Скрит текст:
да, ако мъжът ми отсъства от дома, без да сме го обсъдили (ако става дума за дълго отсъствие), или да предупреди, че ще закъснее (ако е въпрос на часове), определено ще се притесня.Но това си има предистория, като младо семейство два пъти се случи подобно закъснение без предупреждение, и в двата случая ставаше въпрос за сериозен проблем-в единия сина ми беше паднал лошо, получи сътресение на мозъка....да не влизам в подробности.Та случи ли се да закъснее някой, без значение съпруга ми или синовете, аз съм на нокти, признавам си.Не държа да знам къде са, с кого са, какво правят, държа горе-долу да знам кога ще се приберат, за да не получавам инфаркт всеки път, като уж трябва да са се прибрали, пък минават часове и още ги няма.
# 644
28 септ. 2015, 15:15 ч.
Love!, има и нещо друго.
1) - не всички работят в офис и се щурат насам-натам без да вършат нещо полезно. Ако служителят е налице, все ще свърши нещо, дори акълът му да е другаде.
2) - има хора, които прекаляват с личните ангажименти. Все на тях им се налага да излязат, все те не могат другояче.
Що се отнася до скрития текст и причината за страховете ти - да, имаш основателна причина.
Аз пък имам 2 леко комични истории за безпочвени паники и неистово звънене от свеки, в годините, когато нямаше ГСМ-и.
Виж целия пост
1) - не всички работят в офис и се щурат насам-натам без да вършат нещо полезно. Ако служителят е налице, все ще свърши нещо, дори акълът му да е другаде.
2) - има хора, които прекаляват с личните ангажименти. Все на тях им се налага да излязат, все те не могат другояче.
Що се отнася до скрития текст и причината за страховете ти - да, имаш основателна причина.
Аз пък имам 2 леко комични истории за безпочвени паники и неистово звънене от свеки, в годините, когато нямаше ГСМ-и.
Препоръчани теми