Вечерни излизания

Според мен работата не е добре...да излиза всяка вечер и да се връща сутринта не ми се вижда нормално. Разбираемо е веднъж седмично...два... да излезе с приятели, но всяка вечер да те оставя сама не мисля, че е редно. ММ работи предимно вечер с много малки изключения и на мен ми е криво, че съм сама/вече с детето/ всяка вечер, но нали е на работа...
Не мисля, че трябва да го приемаш по този начин. Не се хващай за него като удавник за сламка и да си мислиш, че без него си загубена или вече няма за кога да си оправяш живота. Човек има право да е щастлив и да се бори за щастието си!
Ако аз съм на твое място-без дете- ще започна и аз да излизам по-често, да се глася и да чакам да му направи впечатление... друго е като видиш нещата от другата страна.
Дано нещата се развият в положителна посока.   

Е, ако това изчезване вечер е свързано с работа - да, налага се да свикваш с нощната самота.
При положение, че той се развлича всяка вечер и не му пука, как се чувстваш ти, не би трябвало да се натискаш да свикваш.
Помисли си, какво не му харесва в къщи, как ти се държиш с него като се върне от работа.
Ако няма сериозна причина да бяга по нощите с приятели, значи е безотговорен човек и си гледа единствено своя интерес.

Както си загубила контакти, така ще си създадеш и нови. Чувстваш се кофти, щото си мислиш, че си без изход едва ли не, ама не е така. Преди всичко си настрой психиката, че тоя човек не е задължително да е с теб до края на живота ти и е доста глупаво да смяташ, че няма някой по-добър от него за тебе. Има, някъде там е и си мечтае за теб!

Момиче, ако това в ника ти е набора, какъв смислен живот си му отдала? Я се усмихни и започни да живееш. Явно репродуктивните проблеми са те смазали, но в крайна сметка животът не свършва с това. Има и други начини да има човек дете, не се вторачвай само в това.
Явно сте загубили някъде по пътя връзката м/у вас, за да предпочита всеки ден някакви други хора пред теб. Опитай да намираш теми за разговор, филми, покани общи приятели, организирай някакви неща с такива за почивните дни, общ спорт, хоби. С една дума - да намерите пак неща, които да ви свързват и да ви е интересно заедно.
Но това само, ако има желание и от другата страна, ако ясно покаже, че не иска, тогава не си губи времето, няма да се промени.

Ако нещата наистина са така както ги описваш, което реално няма как да разберем, според мен не си струва. Мен пък даже и веднъж не ме устроийва милия да излиза и да се прибира сутринта, щот разбираш ли тъй обичал с приятелите. Ама затуй съм го избирала такъв дето не обича да излиза с приятелите. Семейния живот е затова, да обичаш да прекарваш свободното си време с човека до себе си и децата, евентуално, когато се появят. Туй, неизживяната младост да си я живее докато е при мама, нея може да я оставя всяка нощ да спи сама, щото е мама. Половинката според мен е за са си споделя нощите с нея. Според мен не си струва.

Ти си на 26, млада и зелена още. Има живот да живееш и нова компания да си намериш или тя теб, както се случи. Да започнеш наново не е никак трудно. Имаш си семейството, значи не си сама. Всичко друго се нарежда. Ама с бебе и сама по нощите е доста по-гадно отколкото без бебе и пак сама.

Ама тя е написала, че е на 26...живота е пред нея!

Смени мъжа и няма да имаш никакви подобни терзания - толкова  е лесно. Със сегашния ще става все по-зле. Мога да ти напиша сертификат и да ти го подпечатам, за да ме вземеш на сериозно  

Авторке - няма смисъл да се бориш за мъж, който не те уважава!

Аз се принесох при него на 18 това са 9 години , няма да ми е никак лесно да си тръгна и да кажа майната му  трудила съм се за неговата къща и за това той да е добре и общо взето май съм се превърнала в майка му ( родителите му са в чужбина ) прави сте че живота е пред мен и може би ако имаше къде да отида ( не искам да се връщам при нашите )въобще нямаше да се замислям но при все че няма къде да отида ( имам само баба на село ) трудно  е
А той си е едно дете на 30 с неизживяна младост мисли за коли мотори и техника
Не съм сигурна че ще се справя с всичко сама
Опитвам се да намирам нови неща който да  са интересни за него ама нещо не се получава все съм била мрънкала и мърморила .....
като кажа че искам нещо да се промени и че така не мога  и че ще си тръгна нещата се променят за дни и после всичко от начало ........
питала съм и жените на приятелите му с който излизат как ги търпят те казват с деца сме какво да правим
Дали мога да го променя или щом той се чувства ок така няма как да стане

а по отношение на това къде сме се разминали всичко с мълчанието, излизането и сълзите се дължи на проблема с това да имаме дете с първоначалният му отказ да отиде на преглед и от там нещата тръгнаха на обратно аз се затворих в себе си и се обвинявах че нещата не се получават а сега се замислям вече че всичко което съм преживяла май не си е заслужавало и че той ще си остане на мама детето

Добре де, тези мъже никакви ли отговорности нямат спрямо дома си, децата, жените наистина? Прибират се, сервирано им е, хапват и айде да си поиграят навън. Така ли е?
Аз реших, че излиза с някакви ергенчета, които живеят при мама и тати.

Постъпва  повече от   гадно.

Излизай  и  ти. Не  стой  да го чакаш. Забавлявай  се.

А защо  не  излизате  заедно  вечер, щом толкова  му  се излиза?
Донакъде  го  разбирам, защото, преди  да  стана  майка  и  аз не  се свъртах къщи, само че аз работех- почти винаги  на две места. И не го правех от нужда  за  пари- просто  не можех  да си представя   да тъпея  у дома, докато  навън  ме чакат  хиляди  различни емоции.
Сега пък вкъщи  ми  е  чудесно  и   не ми се  ходи  никъде. Висенето  по  паркове  и по кафета  с детето   след работа  и  след градина, когато  времето е хубаво, ми  стига  и  ми остава  в излишък даже.
ММ, който изобщо  не е  домошар и  е  без работа понастоящем, по цял ден  скита  нанякъде, а  сутрин и  вечер е  при болния си  баща. Виждаме  се  за  кратко; всеки  вечеря, когато  е  гладен, а  пък  и  ние  не  сме любители на семейното  гледане  на  филми.
Обаче! Сутрин  води  детето  на градина,  редуваме  се  да я  водим на тренировки, по   състезанията й ходим заедно, а в почивните  дни   я  поема почти изцяло, за  да мога  да изчистя  на спокойствие.
Аз  също я  водя  на тренировки, приготвям  й  храна, къпя, чета приказки   и приспивам; сутрин аз я  събуждам и  приготвям  за градина; аз поемам  ходенето  по  лекари  и   социалния  й живот.
Та, това, че  нонстоп  излиза  не означава, че когато  стане баща, няма  да поеме  качествено функциите  си.
От  теб  зависи  да му делегираш отговорности  навреме. Делегирай му  и  сега  такива, свързани  с  общия ви дом- не го оставяй безгрижен, а  само ти  да опъваш  шийката.

И аз не исках да се връщам при нашите, но го направих. Аз бях с 13 годишна връзка, когато я прекратих. Щом нещата се променят за няколко дена и после пак по старому, мисля че знаеш какво те чака. Или си налягаш парцалите и търпиш, или се хващаш в ръце и си тръгваш. Къщи-мъщи, всичко това са правни неща. Вещите не са от значение в този живот, щото за сега поне нямаме други данни, е само един. Прецени си как искаш да си го живееш, че едно и също се дъвче през три теми.

Погледни трезво на положението си.
Ти си му домашната помощница? Поддържаш домакинството, заела си мястото на майка му. Колко часа прекарвате заедно? Взима те от работа, приготвяш му вечеря, излиза, на сутринта те кара на работа. Живота е пред теб.

Всичките му приятели без 1-2 са женени с деца и жените им са вдигнали ръце от тях и при събирания има семейни скандали за излизанията им
не искам и аз да стана след време като тях и да правя скандали пред хората
Поне при нас общо взето той няма никакъв ангажимент в нищо ......... ама наистина нищо
Даже ако го чета от другата страна ще си кажа толкова ли е глупаво това момиче да стой там и да си разбива психиката и живота ......
Мисля да опитам да променя нещо но не знам дали ще има ефект като те са толкова зависими един от друг и като не излез не един и се подиграват "женати ли не те пуска под чехъл си "а няма как да променя приятелите му
Варианта е да поставя условия или не знам нищо не ми хрумва а и не знам дали не е вече просто въпрос на навик щом нямаме и какво да си кажем като сме заедно ( е аз имам но няма кой да ме слуша )
На мен не ми е проблем че излиза с приятелите си проблем е че излиза всяка вечер
ето пресен пример излезе в четвъртък вечерта не знам кога се е прибрал аз станах отидох на работа той се е наспал и отишъл за риба в петък след риба на гости в негов приятел по мъжки само мъже и се видяхме в събота по обяд