За липсата на приятели

Не е трудно да се намерят приятели, само с годините преставаме за сме така гъвкави в това да приемаме хората около себе си такива, каквито са.

Не е трудно да се намерят приятели, само с годините преставаме за сме така гъвкави в това да приемаме хората около себе си такива, каквито са. Пример - Касита - че какво им е толкова на хората, че всичко да е взаимен интерес и без обич?

Аз много внезапно останах без приятели миналата година през зимата, защото към оня момент винаги ги подреждах във вида: приятел, 3-4 най-добри приятелки, следвани от приятни познати. Е, след като приятелките заживяха в чужбина а с приятеля ми се разделихме, а с останалите приятни познати комуникацията съвсем не се получи (женени, заети и тн), оказах се съвсем сама. Отначало като в небрано лозе, а после и почти в криза. Спомням си даже, как се прибрах от работа една пролетна вечер и изгледах първи епизод на Чебурашка и Крокодила Гена (значииии - има и такива моменти, като си сам  ) в който те са самотници в големия град и решават да си построят "къща за приятели"   - помислих си - ех, да можех да направя една такава къща...

И полека лека, покрай познати открих хора (главно жени) в една такава преходна фаза, малко като мен (главно останали към момента без половинки) и започнахме да се срещаме, да излизаме заедно - не беше като преди, за новите приятелства има несигурност в началото, всички са любезни, внимателни и малко неистински; няма "система"/ не можеш да разчиташ на тях по всяко време, но аз устоях, търсех ги, откликвах винаги като ме търсеха, имахме даже и спорове през есента (когато вече бяхме взели да ставаме по-истински) и към днешна дата, мога само да се радвам, че ги познавам.
Дори ми направи впечатление, че като че ли новите ми приятелки нямат нищо общо с приятелствата ми досега. Те всички (каквато, мисля нескромно съм и аз) са красиви жени, експресивни и емоционални като мен, в стотици ватове по-емоционални от всички останали мои приятелства - но не можете да си представите каква свобода за мен е някой със силен характер да ми развее мнението си, да не се съглася и в някакъв момент да стигнем до съгласие . Разбирате ли, преди винаги се съобразявах с по-кротките хора и като цяло съм толерантен човек, но с новите ми приятелки това не се налага. Мога да съм безкрайно емоционална, толкова, колкото съм (е, не си представяйте някаква маниачка : ) и да понеса върхушките от емоции отсреща.
Към момента даже, всички сме - кой донякъде, кой трайно - обвързани даже с по някой мъж, което не промени приятелството ни.

Така че, в моя случай всичко се подреди за добро. С най-добрите ми приятелки из чужбините поддържаме топли връзки по скайп, така че нищо не е отишло по дяволите.

Според мен, човек трябва да не се оставя на неизбежната наред с остаряването ригидност - да става все по-малко адаптивен и труден за комуникация. Ще се превърне в някои мои ужасни възрастни съседи, които първо че се мразят помежду си (като семейство), после са подозрителни и негативни към всички останали.
Двама психолози много ми помогнаха по отношение на сближаването с хората - Адлер (със смисъла на живота и великолепната концепция за "общностното чувство") и Морган Скот Пек с личната си история колко красиво и истински може да се развие една общност.

Надявам се да съм била полезна, освен обстоятелствена : )

(п.с. ако сте в София, ще се радвам да се запознаем, ако сте на ръба на самотата си)

Ами много ясно, че няма да си имате приятели!

Имам чувството, че от липса на приятели се олакват хората, които не търсят споделяне на приятни преживявания, ами безплатна психологическа помощ, някой нещастник, върху когото да изсипват с тонове проблемите си и понеже е истински приятел, се очаква да ги утешава и разбира, а ако не иска да го прави и поради това клинчи от срещи, значи е използвач и лицемерник. Ами много ясно, че няма да си имате приятели! Ако тази работа беше толкова приятна, нямаше да е толкова скъпо да се ходи при психоаналитик.
Такива досадници не търпя, с приятелки обичам да пия кафе, да се смея и да водя небрежни разговори, не да слушам тъпотии за гадната свекърва, гадната зълва, гадния шеф и гадния живот.

Истинските приятелства се случват спонтанно. Те са химия, магия. Почти като любовта. Това, че децата ни са в една градина/училище, обитаваме един квартал, работим в съседни сгради или пазаруваме в един и същи магазин, не е повод за "сближаване".

По отношение на текушата тема ако си прочела поне първата страница щеше да разбереш, че точно тук май не е най-подходящото място за твоето "оплакване". От една страна нашия проблем е друг и няма да срешнеш разбиране, а от друга ни караш да се чувстваме жалки в опитите да се справим с проблема си.  

Малко самоанализ никога не вреди.

Прощавай, но в поста ти за какъв самоанализ извън твоя собствен става дума? 

Та по-лекинко и ти,Янчек, че животът... колело...знаеш вероятно. Днес обичаш леки повърхностни разговори и смях. Всеки ги обича. Ама монетата има и обратна страна тааа бъди малко по-скромна, че не се знае кое как ще му се случи на човек.