За липсата на приятели

  • 25 193
  • 208
# 180
Това не е вярно, няма да са съдени еднакво и има значение кой е дръпнал спусъка , а после е дошъл приятелят на копае  Peace

И двамата ги съдят за убийство.
Дааа сега гледах убийството на Михаил Калинов. Физическия извършител е получил 25 години затвор, а извикания да носи трупа приятел 20.  Peace

Та за да не е съвсем извън темата - такъв приятел тъся - дето без да се замисля ще ида като ме повика и ще носим  Mr. Green
Виж целия пост
# 181
А мен ме втрещяват споделяниците на дребни битовизми от типа на "снощи: пържено пиле, картофи по селски, огретен по нормандски, скарахме се за скарата, после сееекс, днес ми дойде, имам пъпка на срамните устни, свекърва ми каза, че розово с оранжево не си отиват- мразя я, а зълвата на приятелката на братовчедката на свекър ми захранила бебето на сестрата на мъжа си с боб, а да знаеш Ани и Митко се развеждат, тя си има май любовник ...."
Виж целия пост
# 182
Приятелство насила не става. Трябва да има желание и от двете страни.
Тенденциозното търсене и намиране на приятели доста често води до разочарования.
Нещата се получават естествено, а не просто, защото сме си навили на пръста, че трябва да имаме приятели.

Да, всички сме на това мнение ама защо не се получава?  newsm78
Не мога да дам обяснение защо. Имам си няколко малко на брой приятели, за които знам, че никога няма да ми откажат да се видим, ако им се обадя или пък те на мен.
За останалите - както се случи. Не държа непременно да се виждаме постоянно. Колкото-толкова. Поне знам, че така ще е от сърце, а не по задължение.

Малко ми е мъчно, че нямам възможност за повече контакти с приятелките ми от детството, които много обичам, но така е - в чужбина са, рядко си идват, животът им се промени. Не мога да очаквам, че винаги първо за мен ще се сещат.
Виж целия пост
# 183
Всеки има болести и проблеми, всеки е преживял нещастие и поне една много голяма драма в близките 5 години, но някои не споделяме тези неща и затова не ги знаете, тъй че ти давай по-лекинко със заключенията.
Толкова ли не може да се проумее, че не всеки иска да се оплаква и да споделя проблеми?

В този живот, че не обичаш да споделяш с никой... трудно ще ме убедиш. Дори и тези, които твърдите, че не обичате да споделяте грижи, го правите някъде. Може да не е на приятелки в общия смисъл, но някъде. Кой знае. Може би на съпруг.

Да, познавам жени, които нямат приятелки и не искат да имат. За сметка на това са постоянно на врата на мъжа. С разкази. Какво ѝ се е случило, защо. Дотегливи и натрапчиви. Да, не натоварват приятелки. Не е необходимо. Те просто смазват съпружеското тяло.

Може и да има такива хора "Не човек, а желязо". Но те са предимно по филмите

Да, и аз на моменти го правя и го натоварвам Sad Човек има нужда да споделя, особено с някой който може да го разбере.
Виж целия пост
# 184
А мен ме втрещяват споделяниците на дребни битовизми от типа на "снощи: пържено пиле, картофи по селски, огретен по нормандски, скарахме се за скарата, после сееекс, днес ми дойде, имам пъпка на срамните устни, свекърва ми каза, че розово с оранжево не си отиват- мразя я, а зълвата на приятелката на братовчедката на свекър ми захранила бебето на сестрата на мъжа си с боб, а да знаеш Ани и Митко се развеждат, тя си има май любовник ...."

 Joy
Аз май съм така. Не винаги, но... когато се занижат по-еднообразни дни.
Поне не навсеки ги правя тези мохабети де.
Виж целия пост
# 185
Имах много приятели, но се наложи да сменя града с доста далечен от моя и тогава дойдоха големите разочарования от хората. Запознавах се, сприятелявах се, но не бяха моите хора. За почти 3 години тук намери една свястна жена, с която си паснахме и можем да споделяме и да разчитаме една на друга, повече не ми трябват! Познати много, но до там. Все си мисля, че ако семейството ти е ок, имаш някой близък роднина, много приятели не ти трябват.
Виж целия пост
# 186
А какво мислите за приказката за женското приятелство: "Две са малко, три са много"?
Виж целия пост
# 187
А какво мислите за приказката за женското приятелство: "Две са малко, три са много"?

Ами май съм съгласна, че като са 3 приятелки има ключи и надпревара, но 2 са си тамЪн  Flutter
Виж целия пост
# 188
Толкова болна тема ми е това. Винаги съм имала приятели на които мога да разчитам и с които мога да се забавлявам, някои от детство, някои от студентските години, с други се срещнахме на по-късен етап от живота, но всички те са ми били еднакво ценни. И така докато не се преместихме да живеем в чужбина. Тук приятели нямам. Нито един. Имам семейство, но не може всичко да споделяш в семейството. Не за друго, ами натоварващо е за половинката и отношенията неусетно се влошават и променят. Хората тук са подозрителни, студени, притворни и някак самодостатъчни си. Съвсем различна психика и манталитет от нашия балкански. Тежи ми много, направо си мисля, че съм развила някаква форма на депресия. Не само заради липсата на приятели, ами заради липсата на човешки контакти и забавления. Тук всичко се върти около работата, работи се много, пътува се много до работното място и обратно, после задължения вкъщи и така с години. Форумът впрочем много ми помага.
Виж целия пост
# 189
Толкова болна тема ми е това. Винаги съм имала приятели на които мога да разчитам и с които мога да се забавлявам, някои от детство, някои от студентските години, с други се срещнахме на по-късен етап от живота, но всички те са ми били еднакво ценни. И така докато не се преместихме да живеем в чужбина. Тук приятели нямам. Нито един. Имам семейство, но не може всичко да споделяш в семейството. Не за друго, ами натоварващо е за половинката и отношенията неусетно се влошават и променят. Хората тук са подозрителни, студени, притворни и някак самодостатъчни си. Съвсем различна психика и манталитет от нашия балкански. Тежи ми много, направо си мисля, че съм развила някаква форма на депресия. Не само заради липсата на приятели, ами заради липсата на човешки контакти и забавления. Тук всичко се върти около работата, работи се много, пътува се много до работното място и обратно, после задължения вкъщи и така с години. Форумът впрочем много ми помага.

Ако не е тайна, за къде става въпрос?
Виж целия пост
# 190
Хората тук са подозрителни, студени, притворни и някак самодостатъчни си. Съвсем различна психика и манталитет от нашия балкански. Тежи ми много, направо си мисля, че съм развила някаква форма на депресия. Не само заради липсата на приятели, ами заради липсата на човешки контакти и забавления. Тук всичко се върти около работата, работи се много, пътува се много до работното място и обратно, после задължения вкъщи и така с години. Форумът впрочем много ми помага.

Ако не е тайна, за къде става въпрос?

Залагам на Англия. Аз там така се чувствах.
Италия уж е по-добре ама пак хората са различни, някак неверни и нестабилни като приятели.   Rolling Eyes Ако нямат файда няма да им видиш очите ...
Виж целия пост
# 191
Не е тайна - Канада.
Виж целия пост
# 192
Вие поне в чужбина, ами аз в Бг се почувствах като паднала от Марс. 600 км. от моят град, друг манталитет, други нрави. Що злоба и завист видях, за 30+ години не бях срещала. Най-жалкото беше, а и още е, че си вадят мнение за мен, само защото мъжа ми е чужденец. Жалко!
Виж целия пост
# 193
Ами то си има сходен манталитет за общото и на по-малки географски единици. Да не кажа даже, че е и задължително за по-малък град. Народ малко - гледат се един друг. Нормално след време започват и сходно да се държат. Изключения винаги има де.
Виж целия пост
# 194
Аз все се сещам за онзи случай на семейство ранни емигранти в САЩ, които делили една ограда в добър квартал с местно семейство. Та, докато мъжете от двете страни на оградата си подрязвяли живия плет, нашенецът се заоплаквал, зажалвал, затъжен, разкалзал за България. Онзи мълчал, мълчал пък накрая тихичко и скромно рекъл: Приятелю, ако имаш проблем, мога да ти дам визитката на моя психоаналитик. Точка.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия